РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Русе, 22.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VII - ми състав, в публично заседание на
деветнадесети юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 220 по описа за 2023 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Есми
Фешън“ ЕООД,
със седалище гр.Ветово, обл.Русе,
представлявано от Р.Д.
- управител против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 76 – ФК/ 21.04.2023 г.
издадена началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а", във вр. с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
магазин за нехранителни
стоки, находящ се в гр.Ветово, ул. „Трети
март“ № 5, стопанисван от „Есми Фешън“ ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 10
/десет/ дни.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на
административния акт, предмет на съдебен контрол. Твърди се, че заповедта е
постановена при допуснато съществено нарушение по реда на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК, като се релевират и основания за оспорване по реда на чл. 146, т. 5 от АПК.
Искането към
съда е да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка.
Претендира
присъждане на направените разноски.
В съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Б.Г.., оспорва
жалбата. Излага съображения за законосъобразност на обжалваната заповед за
прилагане на принудителна административна мярка. Искането към съда е да я
отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Русе, като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС събраните по делото
доказателства, приема
за установени
следните релевантни
факти:
На 20.04.2023г., при
извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС -
магазин за нехранителни стоки, находящ се в гр. Ветово, обл. Русе, ул.“Трети
март“ № 5, стопанисван от "ЕСМИ ФЕШЪН" ЕООД, ЕИК *********, е установено,
че при извършена контролна покупка на 2 бр. дамски блузки на обща стойност
35.00 лв., заплатена в брой на място в обекта от орган по приходите на
20.04.2023г. в 15:45ч., "ЕСМИ ФЕШЪН" ЕООД, ЕИК *********, не е издало
фискална касова бележка при заплащане на сумата в брой от наличното въведено в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство с изградена дистанционна
връзка с НАП. Същото се потвърждава от изведен КЛЕН от фискалната памет на ФУ
за дата 20.04.2023г.
Констатациите
от нея са отразени в Протокол
за извършена проверка № 0064319/20.04.2023г.
Същият е
съставен от инспектори по приходите в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, в изпълнение на правомощията им. Обективиран е в писмена форма и е със
съдържание и реквизити съгласно чл. 50, ал. 2 от ДОПК. Подписан е от
съставителите и управителя на проверяваното търговско дружество съгласно чл.50,
ал. 4 от ДОПК. Затова на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК има доказателствена
сила за отразените действия, изявления и обстоятелства.
От него се
установява, че в хода на проверката, органите по приходите са извършили
контролна покупка на 2
бр. дамски блузки на обща стойност 35.00 лв., заплатена в брой на място в
обекта от орган по приходите на 20.04.2023г., в 15:45ч., "ЕСМИ ФЕШЪН"
ЕООД, ЕИК *********, не е издало фискална касова бележка при заплащане на
сумата в брой от наличното въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство с изградена дистанционна връзка с НАП.
Органите по
приходите са приели, че е реализиран състав на административно нарушение по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС. Посочената законова норма задължава всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Въз основа на констатациите в Протокола за
извършена проверка, административният орган – началник отдел "Оперативни
дейности" Варна в
Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издал заповед № 76-ФК/21.04.2023г., с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а", във вр. с ал. 3 от
ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложил принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект –– магазин
за нехранителни стоки, находящ се в гр.Ветово, ул. „Трети
март“ № 5, стопанисван от „Есми Фешън“ ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 10
/десет/ дни.
Същата е
връчена на адресата на 02.05.2023 г. и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, е оспорена от
него по съдебен ред.
Съдът, взе предвид установените
по делото релевантни факти, въз основа на събраните по делото
доказателства,
провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като от правна
страна приема следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е от представител на надлежен
правен субект по см. на чл. 147, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го определя
като легитимирано лице за нейното оспорване. Заповедта е с утежняващ за
адресата характер. Оспорването е осъществено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК
пред компетентния административен съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съображенията за това са следните:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната
административна мярка се прилага от орган по приходите или упълномощено от него
длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите.
В т. 3 от същата разпоредба, като такива са посочени началниците на отдели.
Оспореният административен акт е издаден от началник отдел "Оперативни
дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в
съответствие с предоставената му компетентност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във
вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗНАП.
Заповедта съответства на предвидената за нея
мотивирана писмена форма по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите
по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият
адресат, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване
и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е в корелация
с фактическите основания за неговото формиране. Описанието на извършеното
нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Заповедта съдържа мотиви относно
срока за налагане на ПАМ. Въпрос по съществото на спора е дали тези мотиви
обосновават разпоредената от органа времева продължителност на мярката.
При издаването на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36
от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за
случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни
доказателствени средства. С изготвяне на Протокол за извършена проверка № 0064319/20.04.2023 г. е
започнало административното производство по издаване на заповедта. Същият е
връчен на представител на търговеца /служител в обекта – продавач консултант/ и
е подписан без възражения.
Съгласно чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Видно от ал. 4 на
същата разпоредба условията, редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите. В чл. 3,
ал. 1 от цитирания е посочено, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. В разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. е прието, че лицата, задължени да използват фискално устройство,
издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от
документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от наредбата на МФ. Алинея 6 от
цитираната правна норма сочи, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1
се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 от наредбата на МФ са
длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка. При продажби по чл. 3, ал. 8 от наредбата
на МФ фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС законодателят е указал, че принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба по чл. 118 от ЗДДС. Мярката има превантивно действие, а
именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя като същата следва да е мотивирана и фактически
обоснована, въз основа на които да се изведе обоснован извод, че нарушителят
може да извърши друго административно нарушение. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него лице, от което следва, че заповедта, представляващ
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, трябва да
отговаря на всички законови изисквания. По аргумент от разпоредбата на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта от прилагане на принудителната
административна мярка следва да е обоснована от административния орган
съобразно преследваната от закона цел.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане
на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от същия се забранява
и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
Анализът на посочените правни норми налага
извод, че в конкретния случай дружеството - жалбоподател е било задължено да
издаде фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за
извършената продажба на стойност 35.00
лева.
Няма спор по делото, че по време на
извършената контролна покупка не е била издадена касова бележка или друг
документ, следователно налице са фактическите основания за издаване на
процесната заповед.
Спорно е
доколко прилагането на принудителната административна мярка е в съответствие с
целите, регламентирани в чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 от АПК.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки. В правната теория класификацията на видовете
принудителни административни мерки основана на критерия непосредствено
предназначение на мярката, са обособени в три вида групи: мерки, насочени към
предотвратяване на административни и други правонарушения-превантивни
административни мерки; мерки, чието предназначение е да преустановят
продължаването на започнали правонарушения - преустановителни административни
мерки; мерки, насочени към отстраняване на вредните последици от вече извършени
правонарушения, към възстановяване на неправомерно измененото с нарушението
фактическо и правно състояние-възстановителни административни мерки.
Преустановителните принудителни административни мерки са предназначени да
преустановят продължаването на вече започнали правонарушения. Мярката е
преустановителна само, ако нарушението е започнало, но не е приключено в
момента на издаване на мярката. Възстановителните принудителни административни
мерки са насочени към отстраняване на вредните последици от административните,
а в нормативно установените случаи - и от други правонарушения.
Възстановителните мерки се налагат за отстраняване на реално настъпили
материално изразени вредни последици за някого и са предназначени към
премахването на настъпили увреди като се цели възстановяване на старото положение.
В обобщение следва да се посочи, че
принудителните административни мерки са една от проявните форми на
властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно
установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките,
то да бъде нарушено, било като преустановят деянията, предприети в нарушение на
същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от
неправомерното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече
настъпили вредни последици от такова деяние.
Предвид изложеното, действието
на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до
момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и
преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от същото. От момента в който не съществува опасност
материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното
поведение е преустановено, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една
от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. В разглеждания случай и предвид хипотезата на
чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски
обект има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на
друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Във всички случаи следва
да е мотивирана и фактически обоснована, въз основа на което да се изведе
извод, че нарушителят може да извърши друго административно нарушение. Следва
да се посочи, че нарушението е констатирано за първи път и няма данни от страна
на дружеството да е извършвано и друго такова административно нарушение.
Настоящият съдебен състав приема, че при
определяне на срока за запечатване на обекта, органът е нарушил рамката на
оперативната самостоятелност, тъй като липсва мотивиране на продължителността
на срока, съобразено с конкретните обстоятелства по случая. Безспорно
неиздаването на фискална касова бележка за продажбата в обекта е свързано с
отклонение от данъчно облагане. Липсват обаче надлежно мотиви относно
интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките на
търговеца и оттук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на
10
дни. Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо от наличието
на материалноправните предпоставки на мярката, опорочава заповедта, тъй като
препятства преценката за съразмерност по чл. 6 от АПК, включена в рамките на
служебната проверка по реда на чл. 169 от АПК.
Настоящият
състав намира, че така определеният 10
дневен срок на принудителната мярка не е мотивиран в съответствие с чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС. Налице е формално изпълнение на задължението за мотивиране на
акта, като изложените мотиви са еднакво приложими към всяка една ПАМ по чл.
186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС, независимо от конкретно определения срок
за нейното налагане и без същите да са обвързани с конкретните факти по случая,
което е равнозначно на липса на мотиви, независимо от техния обем. Нещо повече,
дори и да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства, същите
представляват само предположения (за защита на обществения интерес, за
предотвратяване на нови нарушения, за осигуряване на бюджетните приходи и т.
н.), които не съдържат ясни правила и точен и справедлив критерий за определяне
срока на принудителната административна мярка. Необоснован и противоречащ на
доказателствата по делото е изводът, че 10
дневният срок, определен в заповедта, е съобразен с обществената опасност на
деянието, неиздаване на фискален бон за продажба на 2 броя дамски блузки. Неясно е
как конкретният избор на срок на мерките постига целите на превенцията в
обхвата на възможното ограничение до 30 дни. От събраните в хода на съдебното
производство доказателства не се установяват лоши практики, тъй като това е
единственото установено нарушение на жалбоподателя, не само от този вид. Не е
дефинирана тежестта на нарушението. Установената разлика в наличността е в
размер точно на стойността на тази продажба и не е налице дори индиция, че в
обекта са извършвани и други продажби, за които не е издаван касов бон. По тези
съображения съдът намира, че в случая срокът за налагането на ПАМ не е
съобразен с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за
съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК.
Съдът обаче
няма правна възможност да намали срока на мярката, тъй като този срок е определен
от органа, който от своя страна действа при условията на оперативна
самостоятелност. От което следва, че съдът няма правомощие да се произнесе
вместо органа, когато прецени, че срокът е прекалено дълъг /виж в този смисъл и
решения № 5371/03.06.2022 по адм. дело № 92/2022 г. на ВАС, осмо отд., №
11465/27.09.2018 г., постановено по адм. дело № 3490/2018 г. на ВАС, № 910 от
23.01.2018 г. по адм. д. № 9379/2017 г. на ВАС, седмо отд. и решение №
10336/02.08.2018 г. по адм. д. № 3096/2018 г. /.
На следващо
място, за процесното нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискален бон за
извършена продажба на стойност 35
лева, е образувано административнонаказателно производство по реда на чл. 36,
ал. 1 от ЗАНН, посредством издаването срещу дружеството на АУАН № F704170/02.05.2023г. за неизпълнение на административното задължение по чл. 25, ал. 1,
т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., въз основа на който е издадено и наказателно
постановление.
Посоченото
обстоятелство, с оглед тълкуването на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) на
чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата
система на данък върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните
права на Европейския съюз (Хартата) в решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21,
съставлява самостоятелно и напълно достатъчно основание да се приеме, че
оспорената заповед е издадена в нарушение на законовата цел, независимо от
изложените по-горе съображения за немотивираност на срока на ПАМ.
Прилагането на санкционни мерки в областта на
ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1
от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност – решение от
26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU: C: 2013: 105), т. 27, и
решение от 5 април 2017 г., Orsi и Baldetti, C-217/15 и C-350/15 (EU: C: 2017:
264), т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването
да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от
законодателството цели – чл. 6, ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от решението от 4
май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21.
Кумулирането
на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС с иницииране на
административнонаказателно производство срещу дружеството за налагане на имуществена санкция по чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС за нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС (нерегистрирана продажба
на стойност 35
лв.) не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС (т. 55 от
решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от една страна, а от друга страна – е
непропорционално. Спрямо фактите на конкретния случай (размерът на неплатения
ДДС за сумата от 35
лева е 7
лева), запечатването на търговския обект е мярка, която създава ограничения за
дейността на търговеца, които се несъразмерни на поставената цел – обезпечаване
събирането на ДДС. Мярката е допълнителна тежест, която, преценена с оглед
инициираното срещу търговеца административнонаказателно производство, надхвърля
тежестта на извършеното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е в противоречие
с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57 и 62 от решението
на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на основното право по чл. 50 от
Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е необходимо за постигането
на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС), преследвани от националната
правна уредба (решение от 5 май 2022 г., BV, С-570/20, т. 34), но в случая на
кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС,
издадена в рамките на административно производство, което е отделно от вече
започналото административно наказателно производство, е недопустимо, доколкото
не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция,
която се следва за вмененото на дружеството административно нарушение, ще
съответства на тежестта на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Запечатването
на търговския обект, наред с иницииране на административнонаказателно
производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева (арг. от чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, регламентиращ административнонаказателния състав за нарушение по чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС, респ. по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г.), не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС, и е непропорционално
ограничение спрямо тежестта на нарушението.
С факта на издаване на АУАН на 02.05.2023 г.
органите на НАП са предприели действия за санкциониране на дружеството, чийто
логичен завършек е издаването на наказателното постановление,
представено по делото.
С образуване на административнонаказателното
производство е преклудирана възможността на органите на НАП да предприемат и
действията по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 от ЗДДС,
доколкото производството по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е
отделно от административнонаказателното такова, в рамките на което е предвидено
налагане на допълнителни ограничения в дейността на търговеца, наред с
предвидената в чл. 185 от ЗДДС, административнонаказателна отговорност, без да
е налице възможност двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на
нарушението.
На следващо
място, следва да бъде съобразено и разрешението, направено от Съда на
Европейския съюз (СЕС), израз на което е Решение на съда (първи състав) от
04.05.2023 г. по дело № С-97/21. Според посоченото решение, Член 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно, която за едно и също неизпълнение на
данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на
данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка
запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни
съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на
производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната
тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че
тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото
нарушение. По
делото е представено издадено
наказателно постановление, въз основа на съставения от 02.05.2023 г.
АУАН.
С оглед
изложеното съдът намира, че оспорената заповед за налагане на принудителна
административна мярка е незаконосъобразна, поради което същата следва да бъде
отменена.
При този изход на спора своевременно
направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на сторените по делото разноски, се явява основателно и следва да бъде уважено.
На основание
чл. 143, ал. 1 АПК, НАП следва да бъде задължена да заплати на жалбоподателя съдебно-деловодни
разноски в размер на 50.00
лева, представляващи заплатена
държавна такса.
За уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
800.00лв., съгласно договор за правна защита и съдействие № 022167, приложен на
л.8 от делото, липсват доказателства за плащането му, поради което не следва да
се присъжда.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 76 – ФК/ 21.04.2023 г.
издадена началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а", във вр. с ал. 3 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
магазин за нехранителни
стоки, находящ се в гр.Ветово, ул. „Трети
март“ № 5, стопанисван от „Есми Фешън“ ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 10
/десет/ дни, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Есми Фешън“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище гр.Ветово, обл.Русе, с адрес на управление:
ул.“Съединение“ № 43, представлявано от Руска Д., сумата от 50.00лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: