№ 1463
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря З.Д.А.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208718 по описа за 2021 година
Производството е започнало и е било проведено по реда на чл.222,ал.2
Закон за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, обнародван ДВ
бр.114 от 30.12.1999г., в сила от 31.01.2000г. вр. чл.59 - чл.63 Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията преди
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на “****”АД, подадена срещу наказателно
постановление №Р-10-252, издадено на 30.03.2021година от заместник-
председател на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ
Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, с което на основание
чл.221,ал.8,т.3,предл.второ вр. ал.1,т.3 ЗППЦК, на юридическото лице е
наложена “имуществена санкция”, в размер 12 000лв., за осъществен състав
1
на административно нарушение по чл.100о,ал.2 вр. ал.4 вр.
чл.100т,ал.1,изр.първо,предл.първо вр. ал.4 ЗППЦК вр. §45,т.1 от Преходните
и Заключителни разпоредби /ПЗР/ към Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020година и за преодоляване на последиците, обнародван ДВ
бр.28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г., изразило се в това, че в
1
качеството на емитент на ценни книжа, задължено да разкрива публично
регулирана информация, в т.ч. чрез предоставянето й на КФН по електронен
път, в частност посредством единна система за предоставяне на информация
по електронен път E-REGISTER, т.е. по реда на
чл.100т,ал.1,изр.първо,предл.първо и ал.4 ЗППЦК, конкретно уведомление на
консолидирана основа за финансовото си състояние за първото тримесечие на
2020година, срокът за което е бил 30.09.2020година, като не е изпълнило
задължението, на 01.10.2020година, т.е. в деня, следващ крайната дата от
нормативно предвидения срок, в град София, дружеството е осъществило
състава на посоченото административно нарушение, като освен това
нарушението и е било извършено повторно, т.е. в рамките на едногодишен
срок, считано от датата на влизане в сила, а именно 18.12.2019година, на
наказателно постановление №Р-10-55/18.01.2018г., издадено от длъжностно
лице при КФН, с което вече е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице за
нарушение от същия вид.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок
/чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията преди изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно и неправилно,
при превратно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни и
процесуалноправни разпореди, алтернативно за изменяване на същото, в
насока намаляване до предвидения минимум на наложената
административнонаказателна санкция. Без да се оспорва по същество
извършването на констатираното нарушение, е налице позоваване на
обективи фактори за неизпълнението на задължението по чл.100т,ал.1 и ал.4
1
вр. чл.100о,ал.2 и ал.4 ЗППЦК и то в нормативно предвидения срок, поради
усложнената в страната епидемична обстановка, обуславяща влошаване на
икономическата такава и сериозно накърняване дейността, включително от
гл.т. организацията на работа на стопанските субекти, както са развити
съображения за несъответност, от гл.т. цели на административното наказване,
между констатираното, оценено като административно нарушение и
наложената санкция като тежест, както за “маловажност” на случая, по
смисъла на чл.28 ЗАНН, основно по причина, че регулираната информация,
2
макар и след срока, т.е. със закъснение, все пак е била разкрита на надзорния
орган.
Пред съда санкционираното юридическо лице ”****”АД, в
процесуалното качество на жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
Представителят на въззиваемата страна по пълномощно, приложено
като лист 25 от делото, в съдебно заседание пледира за оставяне на жалбата
без уважение и за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление,
като чрез депозирани, отново чрез надлежен представител по пълномощно
/лист 28 от делото/, “писмени бележки” /лист 26-27 от делото/, в подробности
е изразено становище за несъмнена установеност на констатираното и
квалифицирано като административно нарушение, за което законосъобразно
и правилно, при коректно прилагане на относимите материалноправни и
процесуалноправни разпоредби, е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, като в
същото време е обоснована неоснователността на доводите от защитната теза
на жалбоподателя, включително за приложимост по казуса на разпоредбата на
чл.28 ЗАНН. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на КФН.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите в жалбата, с която е
сезиран, съобрази становището на въззиваемата страна, изразено за целите и
в хода на образуваното съдебно производство чрез представители по
пълномощно и обсъди събраните по делото доказателства и налични
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
безспорно установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се потвърждава, че към 2020година, а и във
времето след това, съществувал, надлежно регистриран, правен субект с
фирма/наименование “****”, в правната форма на акционерно дружество
/АД/ и с ЕИК ****, което дружество и било вписано в регистъра, воден от
КФН, на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. В това
качество и реализирайки дейността си, юридическото лице следвало да
съблюдава изискванията, обективирани в разпоредбите на ЗППЦК и
нормативните актове по прилагането му, сред които това за разкриване на
регулирана информация, като “****”АД, в качеството на емитент на ценни
3
книжа, задължено да изготвя консолидиран годишен финансов отчет за
дейността си, следвало да разкрива публично уведомление, с определено
също нормативно съдържание, на консолидирана основа за финансовото си
състояние в срок до 60дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие на
1
всяка финансова година, по аргумент от разпоредбата на чл.100о,ал.2 вр. ал.4
ЗППЦК, включително на КФН, като надзорен орган и то по електронен път,
съобразно предвиденото по чл.100т,ал.4 вр. ал.1 ЗППЦК, конкретно в E-
REGISTER, при съблюдаване на определени изисквания за форма,
съдържание, начин и ред, очертани в подзаконов нормативен акт. Конкретно
за първото тримесечие на 2020година, при действието и на разпоредбите на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020година и за
преодоляване на последиците, в частност на правилото, обективирано в
разпоредбата на §45,т.1 от ПЗР към Закона, срокът за разкриване на
1
регулираната информация по чл.100о,ал.2 ЗППЦК бил до 30.09.2020година,
в рамките на който обаче дружеството жалбоподател реализирало
бездействие по отношение на очертаното задължение, адресат на което било.
От страна на дружеството не били посочени, нито удостоверени причини за
пропускането на срока, в случая определен със закон, а в същото време в
рамките на срока - до 30.09.2020година, включително - сряда, работен и
присъствен ден, “****”АД, в качеството на емитент на ценни книжа,
изготвящ консолидиран годишен финансов отчет, не предоставило дължима
регулирана информация, конкретно представляваща уведомление на
консолидирана основа за финансовото си състояние за първото тримесечие на
2020година на надзорния орган КФН по електронен път, в частност чрез E-
REGISTER.
Констатациите в посочения смисъл били направени в рамките на
регулярна проверка, осъществена от свидетел М.Ч., заемаща длъжност главен
експерт в Отдел”Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и
дружества със специална инвестиционна цел” в Дирекция”Надзор на
инвестиционната дейност” на Управление”Надзор на инвестиционната
дейност” при надзорния орган КФН, съобразно компетентността, дадена й със
заповед №З-249 от 20.10.2020година на заместник-председател на КФН,
ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната дейност”.
4
Като резултат и на база отправена покана, изх.№РГ-05-1215-
20/21.10.2020г. по описа на КФН, на 27.10.2020година свидетел М.Ч. -
длъжностно лице при КФН, в присъствието на двама свои колеги, пристъпила
към образуване на административнонаказателно производство, със
съставянето срещу “****”АД на акт №Р-06-783 за установяване на
1
административно нарушение по чл.100о,ал.2 вр. ал.4 вр.
чл.100т,ал.1,изр.първо,предл.първо вр. ал.4 ЗППЦК вр. §45,т.1 от ПЗР към
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020година и за преодоляване
на последиците, от фактическа страна деянието описано като изразило се в
това, че към 01.10.2020година, в качеството на емитент на ценни книжа,
вписано в регистъра на публичните дружества и другите емитенти на ценни
книжа, воден от КФН, “****”АД, задължено да разкрива публично
регулирана информация, в т.ч. чрез предоставянето й на КФН по електронен
път, в частност посредством единна система за предоставяне на информация
по електронен път E-REGISTER, т.е. по реда на
чл.100т,ал.1,изр.първо,предл.първо и ал.4 ЗППЦК, конкретно уведомление на
консолидирана основа за финансовото си състояние за първото тримесечие на
2020година, срокът за което е бил 30.09.2020година, не е изпълнило
задължението, нито в нормативно предвидения срок, нито към времето на
образуването на административнонаказателното производство. Така съставен,
актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на надлежно
представляващите по закон санкционираното юридическо лице, също взели
участие в процедурата по образуване на административнонаказателното
производство, а и на същата дата - 27.10.2020година. При положение, че от
страна на представляващите по закон “****”АД в процедурата по образуване
на административнонаказателното производство не били направени
възражения, надлежно документирани, а от страна на юридическото лице,
макар да било упражнено правото на писмени възражения по акта в срока по
чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, които обаче не били приети за
основателни, както и били предприети активности по предоставяне на КФН на
регулираната информация, конкретно представляваща уведомление на
консолидирана основа за финансовото състояние на дружеството за първото
тримесечие на 2020година, конкретно на 20.11.2020година, чрез E-
REGISTER, въз основа на акта, на 30.03.2021година заместник-председател
5
на КФН, ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, издал
атакуваното наказателно постановление №Р-10-252, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на “****”АД, чрез налагането на
“имуществена санкция”, в размер 12 000лева, на основание
чл.221,ал.8,т.3,предл.второ вр. ал.1,т.3 ЗППЦК, за осъществения състав на
административно нарушение, описано от фактическа и от правна страна по
идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за
неговото установяване, оценено като извършено “повторно”, по смисъла на
§1,т.24 от Допълнителните разпоредби /ДР/ към ЗППЦК, т.е. в рамките на
едногодишен срок от влизането в сила, конкретно на наказателното
постановление №Р-10-55/18.01.2018г., издадено от заместник-председател на
КФН, ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, с което
била ангажирана административнонаказателната отговорност на “****”АД за
нарушение от същия вид като процесното, наред с което последното оценено
и като “системно”, по смисъла на §1,т.18 от ДР към ЗППЦК.
С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата,
възприети в акта и в наказателното постановление, по делото в качеството на
свидетел е разпитана актосъставителката М.Ч., както са приобщени писмени
материали - писмени възражения по акта, депозирани на основание
чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, разпечатка от електронна система на
КФН E-REGISTER, касаеща “****”АД и относима към период
18.11.2020тодина - 22.11.2020година, писмо-покана, отправено до
дружеството жалбоподател за образуване на административнонаказателно
производство, изх.№РГ-05-1215-20/21.10.2020г. по описа на КФН, изпратено
по електронен път, ведно с данни за получаване при адресата, “уведомление”
от дружеството жалбоподател, адресирано до КФН, вх.№РГ-05-1215-
13/03.08.2020г. по описа на КФН, “уведомление” от дружеството
жалбоподател, адресирано до КФН, вх.№РГ-05-1215-6/31.03.2020г. по описа
на КФН, разпечатка от електронен регистър и картотека на КФН, касаеща
“****”АД, заверен препис от наказателно постановление №Р-10-
55/18.01.2018г., издадено срещу “****”АД от заместник-председател на КФН,
ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, с което е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото
1
лице на основание чл.221,ал.8,т.3,предл.първо вр. ал.1,т.3 вр. чл.100о,ал.2 вр.
чл.100т,ал.1,изр.първо,предл.първо ЗППЦК, заверени преписи от решение,
6
постановено на 18.07.2019година по НАХД №3203/2018г. по описа на СРС,
НО, 13 състав и от решение, постановено на 18.12.2019година по КНАХД
№10844/2019г. по описа на Административен съд - София-град, IV
касационен състав, с които последното посочено наказателно постановление е
било потвърдено и писмо, с което административнонаказателната преписка
по НАХД №3203/2018г. по описа на СРС, НО, 13 състав е била върната на
административнонаказващия орган, постъпила в КФН с вх.№91-01-
112/16.01.2020г., заверен препис от наказателно постановление №Р-10-
219/19.05.2020г., издадено на “****”АД от заместник-председател на КФН,
ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, в т.ч. с
отбелязана дата на влизане в сила, с което е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическото лице на
основание чл.221,ал.8,т.2,предл.първо вр. ал.1,т.2 ЗППЦК, за извършено на
30.11.2019година нарушение по чл.100е,ал.2,предл.второ вр.
ал.1,т.2,предл.второ ЗППЦК, заверен препис от наказателно постановление
№Р-10-220/19.05.2020г., издадено на “****”АД от заместник-председател на
КФН, ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, в т.ч. с
отбелязана дата на влизане в сила, с което е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическото лице на
основание чл.221,ал.8,т.2,предл.първо вр. ал.1,т.2 ЗППЦК, за извършено на
30.11.2019година нарушение по чл.100е,ал.2,предл.последно вр.
ал.1,т.2,предл.второ ЗППЦК, заверен препис от наказателно постановление
№Р-10-221/19.05.2020г., издадено на “****”АД от заместник-председател на
КФН, ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, в т.ч. с
отбелязана дата на влизане в сила, с което е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на юридическото лице на
основание чл.221,ал.8,т.2 вр. ал.1,т.2 ЗППЦК, за извършено на
30.11.2019година нарушение по чл.100е,ал.2,предл.първо вр.
ал.1,т.2,предл.второ ЗППЦК и заповед №З-249 от 20.10.2020година на
заместник-председател на КФН, ръководещ Управление“Надзор на
инвестиционната дейност”, имаща отношение към установяване
компетентността на актосъставителя, както приложена в хода на съдебното
производство, служебно направена, конкретно на 10.11.2021година, справка
от Търговски регистър за актуално състояние на “****”АД, с проследяване
извършените и вписани промени, касаещи седалището и адреса на управление
7
на дружеството и лицата, осъществяващи представителството на дружеството
/лист 13-18 от делото/.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, доводите в
жалбата, от гл.т. естество на констатираното нарушение и начин на
установяване, съдът счита, че е взел необходимите мерки за разкриването на
обективната истина, а същевременно и е осигурил достатъчна възможност на
всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ.
преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията на
разпитаната свидетелка, ангажирана с образуването на
административнонаказателното производство, в качеството на
актосъставител, но и с извършването на проверката, в рамките на която е било
установено самото нарушение, обсъдени самостоятелно, но и във връзка с
писмените материали, приобщени като писмени доказателства, установяват
достатъчно убедително и еднопосочно гореизложената фактическа
обстановка.
В рамките на доказателствената съвкупност, според съда не се
очертават противоречия, при това притежаващи белезите на съществени, т.е.
такива, които да засягат фактите с правно значение, ето защо съдът и не
намира предпоставки да излага подробни съображения, представляващи
анализ на доказателствата.
Само за прецизност на изложението следва да бъде отбелязано освен
това, че с подаването на жалбата санкционираното лице е изразило
несъгласие с атакуваното наказателно постановление, но е сторило това по
начин, без по същество посочените от органите на
административнонаказателното производство фактически констатации да са
били оспорени.
Именно при това положение, от формираната доказателствена
съвкупност, според съда става недвусмислено ясно как е било констатирано
самото нарушение, това, че в качеството на емитент, вписано в регистър,
воден от КФН на публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа,
дружеството жалбоподател е било адресат на задължението да разкрие на
КФН, при това по електронен път и чрез E-REGISTER, регулирана
информация, конкретно уведомление на консолидирана основа за
финансовото си състояние за първото тримесечие на 2020година, което е
8
следвало да бъде сторено през 2020година в срок до 30.09.2020година, тъкмо
защото съобразено с обявената и действаща в Република България
извънредна епидемична обстановка и за преодоляване на последиците от
действалото преди това извънредно положение на територията на страната
във връзка с епидемията от КОВИД-19, нормативно, с разпоредбата на §45,т.1
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020година и за преодоляване
1
на последиците, срокът по чл.100о,ал.2 ЗППЦК е бил удължен, но не е бил
спазен, независимо и от заявеното от дружеството жалбоподател уверение,
обективирано в уведомление, вх.№РГ-05-1215-6/31.03.2020г. по описа на
КФН, включително и към времето на образуването на
административнонаказателното производство конкретната регулирана
информация не е била разкрита на надзорния орган, като това е било сторено
едва на 20.11.2020година, т.е. със значително закъснение от срока, явяващ се
елемент от самото нормативно задължение, на практика в рамките на вече
образувано административнонаказателно производство.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от
правна страна съдът приема следното:
Намира жалбата за процесуално допустима /подадена е била в
приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при положение, че
наказателното постановление е било връчено на представляващите по закон
санкционираното лице на 13.05.2021година, а жалбата, депозирана по
електронен път при административнонаказващия орган, е била подадена на
20.05.2021година, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това
тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, по
нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и
съдържание/, респ. съдът счита, че жалбата следва да бъде разгледана
досежно преценка основателността й.
В тази връзка, извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т.,
съдът не констатира процесуални нарушения, притежаващи характеристиките
съществени в рамките на административнонаказателното производство.
Счита, че образуването на последното, съставянето на акта за установяване на
9
нарушението и издаването на атакуваното наказателно постановление, е
станало при спазване на предвидените и приложими в ЗППЦК и в ЗАНН
срокове, като органите на административнонаказателното производство в
нужната степен пълно, ясно, точно, а и при съответност, са оформили
съдържанието на акта и на наказателното постановление, като гаранция за
правото на защита на санкционираното лице, включващо и възможността за
пълноценно реализиране на правата в настоящото съдебно производство,
образувано по жалба срещу наказателното постановление, както и за
разкриването на обективната истина.
Съставът счита, че както в акта, така и в наказателното постановление,
органите на административнонаказателното производство са посочили в
дължимата и нужна пълнота, в хронология, а и по идентичен начин
обстоятелствата на нарушението, което и в съответност е било подведено под
правна норма, от гл.т. съставомерни признаци, на свой ред и оценено като
административно нарушение, включително на фона на това, че
неизпълнението на задължение, свързано с предоставяне на определена
регулирана информация на надзорния орган КФН, включително в
нормативноустановен срок, несъмнено представлява реализиране от
обективна страна на съставомерно поведение.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че приложимите
срокове по чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.34,ал.1 ЗАНН, на плоскостта на казуса
са били спазени, доколкото принципно положение, при това последователно
и трайно възприето в съдебната практика е, че преценката относно
правилното прилагане на цитираните нормативни разпоредби е обусловена
преди всичко от изясняването на въпроса, дали изобщо е бил осъществен
състав на административно нарушение, каквато обективна констатация от
страна на надзорния орган е могла да бъде направена едва след всеобхватна
проверка, като дори и в този случай, считано от датата 01.10.2020година,
приета като такава на извършване на нарушението, актът за установяване на
административно нарушение от 27.10.2020година, в случая без съмнение се
явява съставен още в рамките на краткия 3-месечен срок по чл.34,ал.1 ЗАНН,
а и в 2-годишния от извършването на нарушението, респ. от последната
посочена дата - 27.10.2020година, спрямо датата 30.03.2021година и
атакуваното наказателно постановление е било издадено в 6-месечния срок по
чл.34,ал.3 ЗАНН.
10
В интерес на обективността и отново за пълнота на изложението,
настоящият състав на Софийски районен съд има повод да сподели позицията
си, че не приема да е в унисон с принципните правила на
административнонаказателното производство, едва при издаването на
наказателното постановление да се сочи за първи път нов факт с правно
значение, категорично явяващ се квалифициращ на самото деяние, наред с
което обуславящ и по-тежка наказуемост, от гл.т. осъществения състав на
административно нарушение, а именно, че става въпрос за “повторно
нарушение”, по смисъла на §1,т.24 от ДР към ЗППЦК, но тъй като в
съдебната практика, в частност тази на Административен съд - София-град,
преимуществено се застъпва тезата, че “повторността” не е квалифициращ
белег на деянието, а единствено има отношение към определянето на
санкцията за извършено административно нарушение, настоящият съдебен
състав преценява в крайна сметка да съобрази наложилото се в съдебната
практика разбиране, доколкото наказателното постановление №Р-10-
55/18.01.2018г., в сила от 18.12.2019година, като последната посочена дата е
предхождаща с по-малко от 1-годишен период датата на извършването на
нарушението по настоящото дело - 01.10.2020година, тъкмо която според
съда е релевантна и следва да бъде съобразена, е било издадено освен това за
нарушение, явяващо се такова от вида на процесното, т.е. нарушението, за
което “****”АД е било санкционирано с влязлото в сила наказателно
постановление №Р-10-55/18.01.2018г., издадено от длъжностно лице при
КФН, потвърдено по реда на съдебния контрол, е такова, каквото е предмет и
на настоящото производство.
Все в интерес на обективността и за пълнота на изложението,
настоящият състав на Софийски районен съд отбелязва, че в случая едва при
издаването на наказателното постановление за първи път са били посочени и
факти, относими към квалификацията на нарушението като “системно”, по
смисъла на §1,т.18 от ДР към ЗППЦК, независимо, че и тези факти би
следвало да са били известни още към времето на образуването на
административнонаказателното производство на органите на последното, но
доколкото според настоящия състав системността на нарушението
единствено има отношение към тежестта на самото нарушение и то в смисъл
на отегчаващо отговорността обстоятелство, респ. има отношение към
11
определянето, в смисъл индивидуализацията на санкцията за извършеното
административно нарушение, преценява в крайна сметка да отбележи, че по
този въпрос изобщо не може да става въпрос за нередовност в рамките на
административнонаказателното производство, още повече такава, подлежаща
на оценка като съществено процесуално нарушение.
Съобразно разпоредбите на чл.222,ал.1 ЗППЦК вр. чл.15,ал.1,т.6 и т.7
Закон за Комисията за финансов надзор, обнародван ДВ бр.8 от 28.01.2003г. и
приобщената като писмено доказателство по делото заповед №З-
249/20.10.2020г. на заместник-председател на КФН, ръководещ
Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, съдът преценява, че както
актът за установяване на нарушението, така и атакуваното наказателно
постановление, са били изготвени от компетентни длъжностни лица.
Налице са предпоставките за разглеждане на правния спор и по
същество, а в тази връзка съдът преценява, че доколкото доказателствата по
делото следва да се приеме, че убедително потвърждават възприетите от
органите на административнонаказателното производство факти,
представляващи предмет на административнонаказателното обвинение,
конкретно, че задължено по силата на закон, включително в законоустановен
срок, а именно до 30.09.2020година, включително, да разкрие публично
определена регулирана информация, конкретно да представи в КФН,
посредством единна система за предоставяне на информация по електронен
път E-REGISTER, уведомление на консолидирана основа за финансовото си
състояние за първото тримесечие на 2020година, реализирайки бездействие, в
т.ч. след изтичането на законоустановения срок, продължило включително
към времето на образуването на административнонаказателното
производство, за което и не са били посочени уважителни причини,
“****”АД, покривайки с притежавания статут на емитент на ценни книжа,
критериите за субект на вмененото задължение, на свой ред на тази основа, в
достатъчна степен се явява обосновано да се приеме, че “****”АД е
осъществило признаците от състава на административно нарушение, от своя
страна довело да ангажиране на отговорността му по
1
чл.221,ал.8,т.3,предл.второ вр. ал.1,т.3 вр. чл.100о,ал.2 вр. ал.4 вр.
чл.100т,ал.1,изр.първо,предл.първо вр. ал.4 ЗППЦК вр. §45,т.1 от ПЗР към
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
12
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020година и за
преодоляване на последиците, която отговорност, освен това е обективна,
безвиновна, респ. в смисъла на последното, дори изначално е безпредметно и
липсват предпоставки да бъде обсъждана субективна съставомерност на
извършеното административно нарушение.
Що се касае до конкретната приложена административнонаказателна
разпоредба, съставът преценява, доколкото не се намира място за обсъждане
на принципното правило, произтичащо от разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, на
фона на изложеното по-горе касателно “повторността”, като приема същата да
се потвърждава на плоскостта на казуса от приобщените като писмени
доказателства материали по административнонаказателната преписка,
касаеща наказателно постановление №Р-10-55/18.01.2018г., в сила от
18.12.2019година, а и на база потвърждаващата се “системност“ на
нарушението, по смисъла на §1,т.18 от ДР към ЗППЦК, на плоскостта на
казуса от приобщените като писмени доказателства материали по
административнонаказателната преписка, касаещи издадените от заместник-
председател на КФН, ръководещ Управление“Надзор на инвестиционната
дейност“, на дружеството жалбоподател и влезли в сила наказателни
постановления - №Р-10-219/19.05.2020г., в сила от 29.08.2020година, за
осъществен от дружеството на 30.11.2019година състав на административно
нарушение по чл.100е,ал.2,предл.второ вр. ал.1,т.2 ЗППЦК, №Р-10-
220/19.05.2020г., в сила от 29.08.2020година, за осъществен от дружеството
на 30.11.2019година състав на административно нарушение по
чл.100е,ал.2,предл.последно вр. ал.1,т.2 ЗППЦК и №Р-10-221/19.05.2020г., в
сила от 29.08.2020година, за осъществен от дружеството на 30.11.2019година
състав на административно нарушение по чл.100е,ал.2,предл.първо вр.
ал.1,т.2 ЗППЦК, преценява в крайна сметка, че “имуществената санкция” за
осъществения от дружеството жалбоподател състав на административно
нарушение, е била законосъобразно определена като вид, а и като размер
/малко над минималния/, доколкото е в рамките на предвидения от закона
/”имуществена санкция от 10 000 до 20 000лв.”/, при коректно съобразяване, а
и съотнасяне на естеството на самото нарушение, факта, че наред с
критериите за “повторно”, покрива и тези за “системно“ по смисъла на
специалния закон, както съпоставено с факта, че неизпълнението на
нормативно въведеното задължение, което и не е било ново за дружеството
13
жалбоподател, е било налично и към времето на образуването на
административнонаказателното производство, следващо с почти месец
времето на извършването на самото нарушение, като активности по
изпълнение на задължението са били предприети едва на 20.11.2020година,
т.е. при вече образувано административнонаказателно производство, по-
скоро с цел избягване ангажирането на административнонаказателна
отговорност.
На последно място, за пълнота на изложението и доколкото в тази
насока също има конкретен довод, наведен в жалбата, съдът намира за нужно
да отбележи, че освен да сподели позицията на наказващия орган за
съответност на констатираното административно нарушение с наложената
административнонаказателна санкция, категорично не приема “маловажност”
на случая, съобразявайки самото му естество, факта, че макар и формално,
констатираното нарушение засяга важни обществени отношения, към които
изначално изискванията са завишени, доколкото са свързани с осигуряване и
гарантиране предвидимостта, прозрачността и стабилността на регулирания
пазар, който по принцип е динамичен и дефинитивно рисков, поради което
обяснимо разкриването на регулирана информация от страна на емитентите
на ценни книжа, особено към КФН, е предпоставка за пълноценното,
включително и своевременно реализиране на надзорните правомощия по
отношение на поднадзорните субекти, сред които е установено, а и не се
спори, че е попадало към релевантното време и санкционираното юридическо
лице, като в случая това, че задължението, предмет на констатираното
неизпълнение, в крайна сметка е било изпълнено, конкретно след
образуването на административнонаказателното производство и от него не е
установено настъпването на реални, макар и несъставомерни вредни
последици, не създава предпоставки случаят да бъде преценяван като
“маловажен”, т.е. като представляващ по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените /типични/ случаи на нарушение от вида,
като съставът се солидаризира със становището на наказващия орган,
наложил санкция, индивидуализирана в рамките на размер под средния,
спрямо предвидения по закон за осъществения от “****”АД състав на
административно нарушение.
С оглед изхода на делото и искането от взелия участие в откритото
14
съдебно заседание представител по пълномощно на въззиваемата страна,
съдът намира, че при допустимо и своевременно направено такова, са налице
предпоставки, в т.ч. при липса на обективирани други разноски, да възложи в
тежест на жалбоподателя заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на КФН, като въззиваема страна, в размер на 90,00 /деветдесет/лева,
определено при съобразяване на приложимите правила по чл.222,ал.2 ЗППЦК
вр. чл.63,ал.3 и 5 ЗАНН - нови, обнародвани ДВ бр.94 от 29.11.2019г. вр.
чл.144 Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8 Гражданско-
процесуален кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр. чл.27е
Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание последната
цитирана законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от 06.01.2006година,
обнародвана ДВ бр.5 от 17.01.2006г., в сила от 01.01.2006г., като в случая
съдът съобразява, че по конкретното дело е бил разгледан правен спор,
характеризиращ се по-скоро със стандартна фактическа и правна сложност,
това, че делото е било разгледано и обявено за решаване в рамките на
проведено едно открито съдебно заседание, както, че от представителя по
пълномощно на въззиваемата страна не се е изисквала, нито се е наложила,
излизаща от рамките на обичайното процесуална активност, включително на
фона на това, че жалбоподателят не е бил процесуално представляван, като
съставът все пак оценява положените усилия от страна на процесуален
представител по пълномощно на въззиваемата страна да отговори
изчерпателно на доводите от защитната теза на жалбоподателя, включително
чрез своевременно депозирани “писмени бележки”, в заключение и
независимо от правещите впечатление в последните /страница 3, абзац
последен/ незначителни неточности, приемайки да възложи в тежест на
жалбоподателя заплащането тъкмо на посоченото като размер по-горе
юрисконсултско възнаграждение, определено и платимо в полза на КФН като
въззиваема страна.
Именно по изложените доводи в съвкупност, съобразно характера на
настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание
чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.63,ал.1,изр.първо,предл.първо, ал.3 и ал.5 ЗАНН -
редакцията преди изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4
СЪСТАВ
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-252, издадено на
30.03.2021година от заместник-председател на Комисията за финансов
надзор, ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, с което
на “****”АД, ЕИК ****, е наложена “имуществена санкция”, в размер 12 000
/дванадесет хиляди/лева, на основание чл.221,ал.8,т.3,предл.второ вр. ал.1,т.3
Закон за публичното предлагане на ценни книжа, за осъществен състав на
1
административно нарушение, явяващо се повторно, по чл.100о,ал.2 вр. ал.4
вр. чл.100т,ал.1,изр.първо,предл.първо вр. ал.4 Закон за публичното
предлагане на ценни книжа вр. §45,т.1 от Преходните и Заключителни
разпоредби към Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020година
и за преодоляване на последиците, описано от фактическа страна в
обстоятелствената част на постановлението и в акт №Р-06-783/27.10.2020г. за
установяване на административно нарушение.
ОСЪЖДА “****”АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
град София, бул.”***” №****, бизнес сграда“**“, ет.партер, с известен по
делото адрес град София, бул.“***“ №**, в процесуалното качество на
жалбоподател, да заплати на КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, в
процесуалното качество на въззиваема страна, направени деловодни разноски
/юрисконсултско възнаграждение/, в размер 90,00 /деветдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16