Мотиви към присъда по НОХД № 185/2020
г. по описа на Русенски районен съд, Х
н.с.
Русенска районна прокуратура е обвинила С.М. ***,
в извършване на престъпление по чл.183 ал.І от НК, за това, че в периода
м.февруари 2010 г.- м.декември 2019 г., включително, в гр.Русе, след като е
осъден да издържа свой низходящ- сина си М. С. М., роден на *** г., с Решение №
113/21.07.2009 г. по гр.дело № 3653/2009 г. по описа на Районен съд- Русе,
влязло в сила на 21.07.2009 г. и Решение № 882/10.07.2017 г. по гр.дело №
1664/2017 г. по описа на Районен съд- Русе, влязло в сила на 12.08.2017 г., с
което е увеличен размера на месечната издръжка, съзнателно не изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски- общо 119 месечни
вноски, от които- 90 месечни вноски в размер на 40 лева всяка и 29 месечни
вноски в размер на 200 лева всяка, всички на обща стойност 9400 лв.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение.
Подсъдимият
дава обяснения, като твърди, че според възможностите си е изпълнявал
задълженията си.
След преценка
на събраните доказателства, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Подс.С.М.М. е български
гражданин, роден на *** ***, със средно образование, работи, разведен,
неосъждан.
Подс.М. и св.Т.М. са бивши съпрузи, като от брака си имат
родено дете- М. С. М., роден на *** г.С Решение № 113/21.07.2009 г.,
постановено по гр.дело № 3653/2009 г. по описа на Русенки районен съд,
гражданският брак бил прекратен с развод, като съдът утвърдил постигнато между
страните споразумение, съгласно което упражняването на родителските права
спрямо детето било предоставено на майката.Подсъдимият М. бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 40 лева, като му бил определен и режим на лични
отношения.Впоследствие, с Решение № 882/10.07.2017 г., постановено по гр.дело №
1664/2017 г. по описа на Районен съд- Русе, размерът на дължимата издръжка бил
увеличен на 200 лева, считано от 22.03.2017 г., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска.Съдебното решение влязло в законна сила на 12.08.2017
г.Междувременно, през 2013 г., по молба на св.М. *** било образувано
изпълнително дело № 12079/2013 г. за събиране на сумите по издръжка.В периода
от 30.07.2013 г. до 28.11.2017 г. по това дело постъпила парична сума в общ
размер от 1625.67 лева.От същата сума били прихванати средства за дължими
разноски и лихви по образуваното
изпълнително дело, а остатъка, възлизащ на 1458.76 лева /към 30.10.2019 г./, бил изплатен на св.М..В периода, в който бил
осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете, подсъдимият превел
еднократно и по банков път сумата от 200 лв.Също така, М. инцидентно давал
парични суми на сина си при срещите
между тях, има данни, че платил еднократно и детски лагер тип „Зелено училище”
и закупувал някои вещи.
Изложеното
съдът намира за установено от обясненията на подс.С.М., от показанията на св.Т.М.,
от показанията на свидетелите Б.А., Л.Н. и П.С..Съдът кредитира изцяло
събраните и проверени гласни доказателствени средства.По същество, относимо към
предмета на делото, всяко от тези лица доказва, че действително между
подсъдимия и св.М. е съществувало уредено въз основа на съдебни решения
правоотношение във връзка с упражняването на родителските права над малолетното
им дете М. и задължението за издръжката му, в частност- заплащането на такава
от бащата, на майката, действаща в качеството си на законен
представител.Безспорно е също така, че доброволно изпълнение по това задължение
не било налице.Няма спор, че св.М., ползвайки способите на закона, предприела
действия по образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията си.В хода
на това дело, отново със законните способи, са генерирани определени парични
постъпления, които били разпределени за удовлетворяване на претенцията.Съдът
приема за установено и обстоятелството,
че подсъдимият полагал определени грижи за детето си, изразяващи се в
предоставянето на малки парични суми лично от бащата на сина, почерпки, някои
покупки, заплащане на мероприятие /зелено училище/.Няма спор и относно факта,
че инцидентно на майката бил направен паричен банков превод- сума по издръжка.Няма
спор и относно това, че за целия период, в който бил осъден да плаща издръжката
на сина си, подсъдимият работил на различни места, като работодателите
изпълнявали указанията на ДСИ при Районен съд- Русе, дадени по повод на
използваните способи за удовлетворяване на взискателя
М. и отчислявали суми във връзка с наложените запори на трудовото
възнаграждение.Всички така посочени от подсъдим и свидетели факти намират
потвърждение в приложените в хода на разследване писмени доказателства- справка
за съдимост, декларация за семейно и материално положение, биографична справка,
Решение № 113 на Районен съд- Русе,
Решение № 882 на Районен съд- Русе, справка от НАП, удостоверение от ДСИ
при Районен съд- Русе, подробна сметка по дълга, вносни бележки, справки за
получени преводи, удостоверение за раждане на дете, писмо от ДСИ при Районен
съд- Русе и съвкупно налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С действията
си подс. С.М.М. е осъществил от
обективна и субективна страна деянието по чл.183 ал.І от НК, тъй като в периода м.февруари 2010 г.- м.декември 2019
г., включително, в гр.Русе, след като е осъден да издържа свой низходящ- сина
си М. С. М., роден на *** г., с Решение № 113/21.07.2009 г. по гр.дело №
3653/2009 г. по описа на Районен съд- Русе, влязло в сила на 21.07.2009 г. и
Решение № 882/10.07.2017 г. по гр.дело № 1664/2017 г. по описа на Районен съд-
Русе, влязло в сила на 12.08.2017 г., с което е увеличен размера на месечната
издръжка, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски- общо 119 месечни вноски, от които- 90 месечни вноски в размер
на 40 лева всяка и 29 месечни вноски в размер на 200 лева всяка, всички на обща
стойност 9400 лв.
От обективна
страна деянието е осъществено с бездействие.Подсъдимият е узнал за
задължението, което му е вменено по силата на съдебните решения за заплащане на издръжка на низходящ- първоначално присъдена такава и във връзка с
изменение на размера й впоследствие, но въпреки това, бездействал по отношение
на същото. Съдът приема за доказано, че подс.М. е помагал с парични суми на
сина си инцидентно, но намира, че тези действия не могат да бъдат определени
като изпълнение на задълженията му по смисъла на закона, доколкото сумите по
издръжката е следвало да бъдат изплащани на майката на малолетното дете като
негов законен представител.От субективна страна деянието е извършено
умишлено.За периода, в който бил осъден да заплаща издръжка за сина си,
подсъдимият е бил психически и физически здрав, работоспособен и ангажиран по
трудови правоотношения. Не би могъл да се приеме аргумента, че поради
недостатъчност на доходите, М. е бил в обективна невъзможност да изпълнява вменените
му задължения, доколкото няма доказателства в хода на присъждане на издръжката
или изменение на размера й да е навеждал
подобни факти с оглед обективиране на други правни
последици от компетентния да вземе решение във връзка с издръжката граждански
съд.Предвид изложеното, съдът намира, че деянието безспорно е осъществено както
от обективна, така и от субективна страна.
При
установените факти и налагащи се правни изводи, за да индивидуализира
наказанието, което следва да се изтърпи за извършеното престъпление, съдът
съобрази следното:
Според
правната си квалификация деянието по чл.183 ал.І от НК е наказуемо с наказания лишаване
от свобода за срок до една година или пробация.Съдът намира, че по отношение на
подс.М. следва да бъде определено наказание по вид пробация, явяващо се по-
леко по вид в сравнение с наказанието лишаване от свобода в системата на
наказанията на общата част на НК.Подсъдимият е с чисто съдебно минало и по
отношение на него няма данни за извършени други противообществени
прояви.Конкретно се установява, че поведението му макар и укоримо
по отношение на вмененото му със съдебно решение задължение, все пак се
отличава и с ангажираност на лицето като родител с полагане на грижи за
малолетното дете- срещи, поемане на разноски за дребни нужди, плащания- макар и
инцидентни.Наказание от вида пробация би позволило на лицето да продължи да
живее и работи в общността си, но при предприемане спрямо него на мерки за
контрол и въздействие, които да повлияят
върху мотивацията му да спазва закона в аспекта, в който е попаднал под ударите
му конкретно.Очевидно е крайно необходимо именно такова въздействие, което да
промени субективното отношение на подсъдимия към обществените отношения, в
които е включен като родител и ангажиментите му на база на постановените
съдебни решения, а не просто акт на обективно ограничаване на правата с определена законова санкция.С тези мотиви
съдът намира наказанието пробация за по- адекватно от наказанието лишаване от
свобода, от гледна точка провеждането на
частната превенция.
Що се отнася
до вида на пробационните мерки, които следва да бъдат
определени, както и срока, в който следва да бъдат изтърпяни,
съдът намира, че е необходимо налагането
на задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично
за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.Индивидуализацията на срока на мерките към
минималния установен от закона такъв, се налага от факта, че са налице
единствено смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало, липса
на други противоправни прояви, реално частично
заплащане на сумите по издръжката /макар и невъзможно да се отграничи
в какъв период какви вноски следва да бъдат приети за изпълнени/, субективна
ангажираност на подсъдимия като родител в личните отношения с детето.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: