Р Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен 16.12.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание
на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при
секретаря Евгения Русева сова като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 898 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение №260312 от 13.10.2020 г. по
гр.д. №2176/2020 г. Плевенски Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ – МВР, с
адрес: гр. София, ул. „***“ №***, представлявана от гл. комисар Н.Н. - Директор,
да заплати на Б. П.Р. от гр. Плевен, с ЕГН: **********, сумата 818.70 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 01.04.2019 г. – 08.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото – 08.06.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане, както и сума в размер на 32.71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019
г. до 08.06.2020 г.
ОСЪДИЛ на основание чл.38, ал.2
вр.ал.1 от ЗАдв. ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „***“ №***,
представлявана от гл. комисар Н.Н. – Директор, да заплати на АДВ.В.П. от ПлАК,
с ЕГН: **********, адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
ОСЪДИЛ на основание чл.78,
ал.6 ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „***“ №***,
представлявана от гл. комисар Н.Н. – Директор, да заплати по сметка на
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД държавна такса в размер на 100.00 лв.
Недоволен от решението е останал
ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ – МВР и е подал въззивна жалба срещу него, в
която моли да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови
друго, което да бъдат отхвърлени
ищцовите претенции. Претендират се разноски, в т.ч. и за за юриск. възнаграждение.
Препис от въззивната жалба е връчен на
11.11.2020 г. на Б. П.Р. и в указания срок – на 12.11.2020 г. е депозиран
отговор чрез адв. В.П.. Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение и да
бъде присъдено на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗА възнаграждение на
адв. В.П. за защита пред въззивната инстанция.
С определение №260382 от 16.11.2020 г.
въззивната жалба е приета за допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з.
за разглеждането ѝ.
Със становище от 04.12.2020 г. въззивникът
е представил счетоводни изчисления. Процесуалният му представител – юриск. Н. е
пледирала за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноските, направени във
въззивната инстанция.
Процесуалният представител на Б. П.Р. – адв. В.П. е представила становище по съществото на
спора с искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и да и
бъде присъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция по два иска с цена под 1 000 лв. всеки.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Не е спорно, че през периода от 01.04.2019 г. до 08.06.2020 г. Б. П.Р. е бил „командир на екип“
в Районна служба “***“ – Плевен при Областна дирекция “***“ – Плевен, работещ на 12-часови смесени
смени.
Не е спорно, че в Областна дирекция “***“ – Плевен е установено сумирано изчисляване на работното
време – за тримесечен период.
В исковата молба се твърди, че през периода от 01.04.2019 г. до 08.06.2020
г. Б. П.Р. е
положил общо 800 часа нощен труд и за тях е претендирал допълнително заплащане
в размер на 915.20 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
завеждане на делото – на 08.06.2020 г.
Б. П.Р. претендира и сумата от 150 лв. като лихва за забава върху
главницата, начислена от 01.07.2019 г. до завеждане на делото – на 08.06.2020
г.
Според ищеца, е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, предвиждаща,
че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Ищецът сочи като съответен коефициент 1.143, който се получава при
отношение „8 часа дневно работно време : 7 часа нощно работно време“. След
преизчисление с този коефициент процесните 800 часа стават 914.40 часа.
Според ищеца, разликата от 114.40 часа /914.40 – 800/ се явява извънреден
труд, който следва да му бъде възмезден при часова ставка 8.00 лв.
В отговора на ответника се съдържат счетоводни изчисления в табличен вид, според
които положеният през процесния период нощен труд е 681 часа, т.е. със 119 часа
по-малко, а часовата ставка, изчислена на база основните работни заплати на
ищеца през процесния период, в т.ч. и 50 % за извънреден труд, варира между
8.13 лв. и 8.91 лв. Така за 97 часа /778 – 681/ при съответните за тримесечието
часови ставки се получават 818.70 лв., а лихвата за забава възлиза на 32.71 лв.
В о.с.з. на 14.09.2020 г. ищецът е поискал и Плевенски Районен съд е
допуснал изменение на предявените искове, съгласно което те да се считат
предявени съответно за 818.70 лв. и 32.17 лв. Тези именно суми Плевенски
Районен съд е присъдил с обжалваното решение.
Плевенски Районен съд е възприел тезата на ищеца, че е приложима
субсидиарно разпоредбата на чл.9, ал.2 от НОСРЗ, поради липсата в действащите
през процесния период наредби на министъра на вътрешните работи на норма за
коефициент за преобразуване на часовете нощен труд. В обжалваното решение е
прието, че това преобразуване на нощния труд в дневен води до отчитането му
като извънреден.
Плевенски Окръжен съд констатира, че първоинстанционният съд е квалифицирал
спорното материално право неправилно, без при това да е нарушил принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният
от страните предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. При това
положение погрешната правна квалификация на спора обуславя правилността на
решението и налага след неговата отмяна въззивният съд да определи вярната
правна квалификация и да разреши спора по същество.
Спорното право се индивидуализира от ищеца чрез изложените в исковата молба
релевантни фактически обстоятелства. В случая – никъде в исковата молба Б. П.Р.
не сочи
каква е нормата за положения от него труд и не твърди, че тя е надвишена, т.е.
че е работил извънредно.
Б. П.Р. твърди единствено, че е работил на 12-часови смени и че е полагал нощен
труд, т.е. такъв между 22 часа и 6 часа. Това означава, че смените са били
смесени. Нито ищецът сочи изрично, нито по дедуктивен път е възможно съдът да
извлече извод за някакво установено за него работно време, респ. за надвишаване
на нормата и за полагане на извънреден
труд.
Ищецът сочи общо – за процесния период определен брой часове нощен труд и
претендира допълнително възнаграждение за него. По правилото на чл.261 от КТ нощния труд се заплаща с увеличение,
уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите,
определени от Министерския съвет, т.е. с НОСРЗ. С увеличение означава
повече от заплащането на дневния труд. За това в НОСРЗ – в чл.9, ал.2 се урежда
преизчисление на нощния труд в дневен чрез коефициент. За сравнение – по
правилото на чл.262 от КТ извънредния труд също се заплаща с увеличение, чиито
минимални размери обаче са конкретно посочени и не е нужно преизчисление чрез
коефициент. Без да сочи основание /факти/, ищецът е квалифицирал нощния си труд
като извънреден и е поискал за него плащане
с увеличение по двата начина – и чрез преизчисление чрез коефициент, и чрез
прилагане на завишена с 50 % часова ставка. Плевенски Районен съд безкритично е
приел тази квалификация и е уважил иска, присъждайки възнаграждение за
извънреден труд.
Според въззивната инстанция обаче, фактите сочат за положен нощен труд, а
претенцията е да бъде платено допълнително възнаграждение за него. Съдът не е обвързан от посочения от ищеца
алгоритъм за изчисляване на това допълнително възнаграждение. Според въззивната
инстанция, в случая за часовете нощен труд трябва да е платено възнаграждение
като за часове дневен труд /т.е. основно възнаграждение/. За да се получи
увеличение, каквото се дължи за нощния труд, се прави преизчисление чрез коефициента
по чл.9, ал.2 от НОСРЗ и от полученото се вади базата преди преизчислението
/защото тя вече е платена като дневен труд/ и разликата се плаща също като
дневен труд, а не при завишена с 50 % ставка. Казано по друг начин –
преизчислението с коефициента се прави, за да се определи база за заплащане на
допълнително възнаграждение при прилагане на дневната ставка. Това се налага,
защото няма два вида ставки – дневна и нощна. Има една ставка – дневната и за
това нощния труд се превръща в дневен и разликата между преизчислените дневни и
действителните нощни часове, която всъщност се явява увеличение, се възмездява
чрез прилагане на дневната ставка. Ако се увеличи и ставката / + 50 %/, ще се
получи второ увеличение, за каквото няма основание в закона.
В обжалваното решение Плевенски Районен съд е приел, че празнотата в
специалната нормативна уредба относно служителите в МВР налага прилагането на
общата нормативна уредба, в частност НСОРЗ. В потвърждение на този извод,
според Плевенски Окръжен съд, е нормата на чл.188, ал.2 от ЗМВР, съгласно която
държавните служители, които полагат труд за времето между 22 ч. и 6 ч., се
ползват със специалната закрила по КТ. Част от тази специална закрила е
закрепена в чл.140 от КТ, предвиждащ, че при 5-дневна работна седмица нормалната
продължителност на работното време през нощта е 7 часа. Именно тази нормална
продължителност на нощния труд трябва да се ползва при определяне на
коефициента по чл.9, ал.2 от НОСРЗ.
Видно от представените във въззивното производство счетоводни изчисления,
не е спорен общия брой часове нощен труд за процесния период – 681. Не е спорен
и резултата от преизчислението с коефициент 1.143 – 778. Часовата ставка без
увеличение с 50 % варира между 5.42 лв. и 5.94 лв., което означава, че се дължи
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 545.79 лв., както и лихва за забава в размер на 21.80 лв. Именно за 545.79 лв. се явява
основателен и доказан предявения иск, чието уважаване предпоставя основателността
и на акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за 21.80 лв.
При този изход на спора по същество на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ –
МВР следва
да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд ДТ в размер на 50 лв.
С оглед обстоятелството, че адв. В.П. е осъществила процесуалното
представителство на Б. П.Р. в двете инстанции в хипотезата на чл.38, ал.1 от
ЗА, на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да и бъде определено възнаграждение
по правилото на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. в размер на 300 лв. за всяка инстанция и ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „***“ – МВР следва
да бъде осъдена да и заплати тези общо 600
лв.
Б. П.Р. следва да заплати в полза на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ – МВР 33.34
лв., явяващи се направени в първата инстанция разноски за юриск.
възнаграждение, според отхвърлената част на исковете, както и 50 лв., явяващи се направени в
настоящата инстанция разноски за ДТ и за юриск. възнаграждение. При определяне на тези
суми, съдът е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение за
юриск. Н. в размер на 100 лв. за всяка инстанция.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №260312 от
13.10.2020 г. по гр.д. №2176/2020 г. по описа на Плевенски Районен съд и вместо
него ПОСТАНОВИ следното:
ОСЪЖДА на основание чл.179, ал.1,
предл.2 от ЗМВР във вр. с чл.188, ал.2 от ЗМВР, чл.140, ал.1 от КТ и чл.9, ал.2
от НОСРЗ ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „***“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „***“ №***, представлявана от
гл. комисар Н.Н. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б. П.Р. от гр. Плевен, с ЕГН: **********,
сумата от 545.79 лв., явяваща се неизплатено
допълнително възнаграждение за нощен труд, положен в периода от 01.04.2019 г. до 08.06.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото – 08.06.2020 г.
до окончателното ѝ заплащане, а иска за разликата до претендираните 818.70 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.86 от ЗЗД ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ –
МВР, с
адрес: гр. София, ул. „***“ №***, представлявана от гл. комисар Н.Н. –
Директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Б. П.Р. от гр. Плевен, с ЕГН: **********,
сумата от 21.80 лв., представляваща
сбора на
лихвите за забава, начислени върху дължимите за всяко тримесечие от процесния
период допълнителни възнаграждения за нощен труд, считано от деня, следващ края
на съответното тримесечие до 08.06.2020 г., а иска за разликата до претендираните 32.71 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „***“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „***“ №***, представлявана от
гл. комисар Н.Н. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ДТ в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв. ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „***“ – МВР, с адрес: гр. София, ул. „***“ №***, представлявана от
гл. комисар Н.Н. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ в полза
на адв. В.П. от ПлАК, с ЕГН: **********,
сумата от общо 600 лв., явяващи се
адв. възнаграждение за процесуалното представителство на Б. П.Р. в двете
инстанции в хипотезата на чл.38, ал.1 от ЗАдв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Б. П.Р. от гр. Плевен, с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ – МВР, с адрес: гр. София,
ул. „***“ №***, представлявана от гл. комисар Н.Н. – Директор, сумата от 33.34 лв., явяващи се направени в първата инстанция разноски за
юриск. възнаграждение, според отхвърлената част на исковете, както и сумата от 50 лв., явяващи се направени
в настоящата инстанция разноски за ДТ и за юриск. възнаграждение, според
уважената част на въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: