Р Е Ш Е Н И Е
№ 13.06.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретар С.Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13462 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13462/2018 г по
описа на СГС е образувано :
- по въззивна
жалба на „Б.“
ЕАД *** срещу решение от 27.03.2015 г по гр.дело
№34860/14 г на СРС , 59 състав ; в частта , с
която въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.318 ТЗ във вр. чл.200 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД на „Е.Д.Е.-Т.“ ООД
гр.София ЕИК *******от гр.София сумата от 3536,40 лева цена по фактура
№0..3870 от 05.09.2013 г , ведно с договорна лихва от 0,3 % дневно от
26.06.2014 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от общо 19 426,71
лева неустойки за забава върху фактури №02..1441 от 22.05.2013 г ,
№003..1375 от 03.09.2013 г , №0..3863 от 03.09.2013 г , №0..3865 от 04.09.2013
г , №0..3866 от 04.09.2013 г , №0..3868 от 04.09.2013 г , №0..3869 от 04.09.2013
г , №3870 от 05.09.2013 и №3872 от
05.09.2013 г за периода от настъпване на изискуемостта на вземанията /изтичане
на 30-дневен срок след изтичане на 5-дневния срок за плащане/ до 26.06.2014 г ;
- и по въззивна жалба на „Е.Д.Е.-Т.“ ООД гр.София ЕИК *******от
гр.София срещу протоколно решение от 20.10.2017 г по гр.дело №34860/14 г на СРС , 59 състав , с което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в основното решение от 27.03.2015 г , като е
допълнено изречението „ ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата в размер на 2110,99 лева неустойка за периода
10.12.2013 г до 26.06.2014 г по фактура №0..3870 от 05.09.2013 г „.
Въззивникът „Б.“ ЕАД *** излага доводи
за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ , тъй като от
осчетоводяването на фактурите не може да се заключи , че купувачът е приел и
акцесорните задължения за заплащане на неустойки за забава . Не е доказан искът
за главница по фактура №0..3870 от 05.09.2013 г , защото не е доказано , че
стоката е предадена /липсва приемо-предавателен протокол / .
По тази въззивна жалба е подаден отговор
от страна на „Е.Д.Е.-Т.“ ООД гр.София. Страните са постигнали съгласие и за
клаузите за неустойки , защото това са акцесорни клаузи . Дължи се и главницата
по фактура №0..3870 от 05.09.2013 г , защото същата е осчетоводена по ЗСчет и
при спазване на разпоредбите на ЗДДС .
Въззивникът „Е.Д.Е.-Т.“ ООД гр.София
счита , че решението за поправка на очевидна фактическа грешка е неправилно и
необосновано . Постановено е допълнително решение , с което се отрича
съществуване на вземане за неустойка върху вземане , за което ответникът е бил
осъден и не са изложени никакви мотиви .
По тази въззивна жалба е подаден
отговор от страна на „Б.“ ЕАД. В мотивите на решението си съдът е приел , че
главницата по фактура №0..3870 от 05.09.2013 г не е дължима , но в същото време
е присъдил тази сума . С решението за поправка на очевидна фактическа грешка е
отхвърлен само иска за неустойка
Въззивните
жалби са допустими. Основното
решение е връчено на въззивника по него на 19.05.2015 г и е обжалвано в срок на 02.06.2015 г /по пощата/ . Решението за поправка на ОФГ е
връчено на въззивника по него на 13.11.2017 г и е обжалвано в срок на
22.11.2017 г .
Налице
е правен интерес на въззивниците за подаване на описаните по-горе жалби .
След преценка на оплакванията в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на
СРС ; настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
По въззивната жалба на „Б.“ ЕАД
Правилно СРС е приел , че щом
ответникът е осчетоводил и включил процесната фактура №0..3870 от 05.09.2013 г в справката си декларация /
дневник за покупки/ по ЗДДС , то
фактурата го задължава ответника и доказва сделката и нейното надлежно
изпълнение. Съгласно
трайната практика на ВКС осчетоводяването и включването на фактура от купувача
по търговска продажба в дневника му за покупки по ЗДДС представлява извънсъдебно
признание на задължението , както и потвърждаване по чл.301 ТЗ на евентуални
действия без представителна власт / решение №211 от 30.01.2012 г по т.д. № 1120/2010 г, ТК , ІІ ТО на ВКС , Решение №228 от 07.01.2015 г по т.д.№3597/13 г на ВКС , I ТО, решение
№252 от
03.01.2013 г по т.д.№1067/2011 г на ВКС
II ТО , решение
№ 109 от 07.09.2011 г по т.д. №
465/2010 г, ТК, ІІ ТО на ВКС , решение №92 от 07.09.2011 г по т.д. № 478/2010 г, ТК, ІІ ТО на ВКС , решение №18 от 04.04.2014 г по т.д. №24/2013 г, ТК
, І ТО на ВКС , решение №30 от 08.04.2011 г по т.д. Д. № 416/2010 г, ТК , І ТО
на ВКС и др./. Искът е основателен и в тази част решението на СРС трябва да
бъде потвърдено .
Правилно СРС
е присъдил неустойките за забава върху процесните фактури . Щом се приема
хипотеза на чл.301 ТЗ за поемане на ответника на задълженията по фактурите , то
следва да се приеме , че са приети и уговорките посочени във фактурите касаещи
срокове за изпълнение и неустойки при неспазване на тези срокове .
По отношение
на присъдената към сумата по фактура №0..3870 от 05.09.2013 г акцесорна „договорна лихва от 0,3 % дневно от 26.06.2014
г до окончателното заплащане на сумата“ съдът счита , че решението на СРС се явява
недопустимо . Касае се неустойка за забава за период след предявяване
на иска , като предмет на търсената защита е БЪДЕЩО ПРАВО - вземане, чиято изискуемост ще настъпи след
постановяване на решението, с което се иска той да бъде уважен . Според
практиката на ВКС - решение №103 от 25.07.2014 г по т.д. № 2994/2013 г, ТК ,
І ТО на ВКС и решение №145а от 17.11.2010 г. по т. д. № 531/09 г. на II ТО на
ВКС – такова вземане е обусловено от бъдещо поведение на ответника и
е налице процесуална пречка за развитие на исковия процес, каквато е липсата на
правен интерес / чл.124 ал.2 ГПК/ .
При
прекратяване на иска по тази претенция е настъпило процесуалното условие за
разглеждане на евентуалните претенции за законна лихва - решение №129 от 12.04.2011 г по гр.д. №
925/2010 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС. На ищеца трябва да се присъди претендираната
като евентуална претенция законна лихва върху главницата по фактурата .
По
въззивната жалба на „Е.Д.Е.-Т.“ ООД
С протоколно
решение от 20.10.2017 г по гр.дело №34860/14 г
на СРС , 59 състав е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение от 27.03.2015 г ,
като е допълнено изречението „ ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата в размер на 2110,99 лева неустойка за периода
10.12.2013 г до 26.06.2014 г по фактура №0..3870 от 05.09.2013 г „. СРС не е изложил никакви мотиви на решението
си , но очевидно е счел , че първоначалния съдия-докладчик е приел в мотивите
си , че върху главницата по фактура №0..3870 от 05.09.2013 г не се дължи
неустойка .
Протоколното решение за поправка на
ОФГ е неправилно . Както е прието с решение №184/19.10.2010 г. по
гр.д.№1162/2009 г., II ГО на ВКС , решение №1128/20.11.2008 г. по
гр.д.№1426/2006 г., III ГО на ВКС и Решение №285 от 16.01.2018 г по
гр.д.№5261/16 г на ВКС , IV ГО по реда на
чл.247 ГПК могат да бъдат поправени грешки в изчисленията на съда . Правилно
СРС е констатирал , че мотивите му са за отхвърляне на иска за сумата в размер
на 2110,99 лева неустойка за периода 10.12.2013 г до 26.06.2014 г по
фактура №0..3870 от 05.09.2013 г , описана в т.16 на стр.4 /горната част/ на
исковата молба . От друга страна диспозитивът на решението за поправка на ОФГ
не е прецизен , защото само допълва изречение в грешния
диспозитив за основното решение , а трябва да замести изрази в
този диспозитив . Така както е „поправено“ решението на СРС същото става още
по-неясно и правилно страните се противопоставят на новия текст . Следвайки
формираната воля на СРС е следвало да се замени израза „ 19 426,71 лв.
/деветнадесет хиляди четиристотин двадесет и шест лева и седемдесет и една
стотинка/ неустойка за забава за периода от настъпване на изискуемостта на
вземанията /изтичане на 30-дневния срок , следващ изтичането на 5-дневния срок
, за който неустойката не се начислява/ до 26.06.2014 г и ОТХВЪРЛЯ претенцията
над присъдения пълния предявен размер от 19 462,09 лв“ със следния израз :
„ 17 351,10
лева / седемнадесет хиляди триста петдесет и един лева и десет стотинки /
неустойки за забава за периода от настъпване на изискуемостта на вземанията
/изтичане на 30-дневния срок , следващ изтичането на 5-дневния срок , за който
неустойката не се начислява/ до 26.06.2014 г ; като ОТХВЪРЛЯ сбора от
исковете за разликата до пълния предявен размер от 19 462,09 лв ,
която разлика от 2110,99 лева представлява стойността на иска за неустойка за
забава върху главницата по фактура №0..3870 от 05.09.2013 г “.
С оглед особения
характер на решението за поправка на очевидна фактическа грешка в изчисленията
, трябва да се счита , че въззивната жалба на „Е.Д.Е.-Т.“ ООД гр.София е
подадена в срок , както и да се разгледат по същество доводите в нея касаещи правилността
на решението на СРС след поправката му . След като по-горе се прие , че
главницата по въпросната фактура е дължима и по тази фактура се дължи и
неустойка за забава в размер на 2110,99
лева.
Решението на
СРС трябва да се отмени в частта , в която ищецът е осъден да заплати 0,08 лева
деловодни разноски и да се уважи изцяло претенцията за разноски т.е. да се
присъдят още 3,47 лева разноски . Пред СГС разноски се дължат от „Б.“
ЕАД .
С
оглед материалния интерес под 20 000 лева по всеки от обективно съединените искове поотделно по търговско
дело и на основание
чл.280 ал.3 т.1
ГПК - настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 27.03.2015 г по гр.дело
№34860/14 г на СРС , 59 състав ; в частта , в която „Б.“ ЕАД ***
е осъдено да заплати на „Е.Д.Е.-Т.“ ООД гр.София ЕИК *******от гр.София обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение в размер на 0,3 % договорна лихва за всеки ден забава от
26.06.2014 г до окончателното заплащане ; върху главница от 3536,40 лева
цена по фактура №0..3870 от 05.09.2013 г и прекратява производството в тази
част .
ОСЪЖДА „Б.“ ЕАД ***
да заплати на „Е.Д.Е.-Т.“ ООД гр.София ЕИК *******от гр.София на основание
чл.86 ЗЗД законната лихва върху
сумата от 3536,40 лева цена по фактура №0..3870 от 05.09.2013 г ;
считано от 26.06.2014 г до окончателното заплащане на цената по фактурата .
ОТМЕНЯ протоколно
решение от 20.10.2017 г по гр.дело №34860/14 г на СРС , 59 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 27.03.2015 г по гр.дело
№34860/14 г на СРС , 59 състав като в диспозитива на решението ЗАМЕНЯ ИЗРАЗА „ 19 426,71 лв. /деветнадесет хиляди четиристотин двадесет и шест
лева и седемдесет и една стотинка/ неустойка за забава за периода от настъпване
на изискуемостта на вземанията /изтичане на 30-дневния срок , следващ
изтичането на 5-дневния срок , за който неустойката не се начислява/ до
26.06.2014 г и ОТХВЪРЛЯ претенцията над присъдения пълния предявен размер от
19 462,09 лв“ С ИЗРАЗА : „ 17 351,10 лева /
седемнадесет хиляди триста петдесет и един лева и десет стотинки / неустойки за
забава за периода от настъпване на изискуемостта на вземанията /изтичане на
30-дневния срок , следващ изтичането на 5-дневния срок , за който неустойката
не се начислява/ до 26.06.2014 г ; като ОТХВЪРЛЯ сбора от исковете за
разликата до пълния предявен размер от 19 462,09 лв , която разлика от
2110,99 лева представлява стойността на иска за неустойка за забава върху
главницата по фактура №0..3870 от 05.09.2013 г “.
ОТМЕНЯ решение от 27.03.2015 г по
гр.дело №34860/14 г на СРС , 59 състав ; в
частта /включително и след по-горе посочената поправка на решението на СРС , с
която е отхвърлен сбора от исковете на „Е.Д.Е.-Т.“ ООД гр.София ЕИК *******от
гр.София да бъде осъдено „Б.“ ЕАД *** да му заплати на основание чл.92 ал.1 ЗЗД
разликата над 17 351,10 лева до пълния предявен размер от
19 462,09 лв , която разлика от 2110,99 лева представлява стойността
на иска за неустойка за забава върху главницата по фактура №0..3870 от
05.09.2013 г “ ; както и в частта , в която „Е.Д.Е.-Т.“ ООД гр.София ЕИК *******от
гр.София е осъдено да заплати на „Б.“ ЕАД *** сумата от 0,08 лева
деловодни разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Б.“
ЕАД *** да заплати на „Е.Д.Е.-Т.“ ООД гр.София ЕИК *******от гр.София на основание
чл.92 ал.1 ЗЗД разликата над
17 351,10 лева до пълния предявен размер от 19 462,09 лв , която
разлика от 2110,99 лева представлява стойността на иска за неустойка за забава
върху главницата по фактура №0..3870 от 05.09.2013 г ; допълнително още 3,47
лева разноски пред СРС и 30 лева разноски пред СГС .
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.03.2015 г по
гр.дело №34860/14 г на СРС , 59 състав ; в
частта , след по-горе посочената поправка на решението на СРС „Б.“ ЕАД *** е
осъдено да заплати на „Е.Д.Е.-Т.“ ООД гр.София ЕИК *******от гр.София на
основание чл.318 ТЗ във вр. чл.200 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД ; сумата от 3536,40
лева цена по фактура №0..3870 от 05.09.2013 г ; и сумата от общо 17 351,10
лева неустойки за забава върху
фактури №02..1441 от 22.05.2013 г , №003..1375 от 03.09.2013 г , №0..3863 от
03.09.2013 г , №0..3865 от 04.09.2013 г , №0..3866 от 04.09.2013 г , №0..3868 от
04.09.2013 г , №0..3869 от 04.09.2013 г и №3872 от 05.09.2013 г за периода от
настъпване на изискуемостта на вземанията /изтичане на 30-дневен срок след
изтичане на 5-дневния срок за плащане/ до 26.06.2014 г
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.