Решение по дело №441/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на М. И. Ч., от гр.Ракитово, чрез адв.А., против заповед за прилагане на ПАМ №24-0367-000056 от 17.03.2024г., издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР-Пазарджик, РУ Велинград.

С обжалваната ЗППАМ е наложена на М. Ч. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие с приложимия материален закон. Моли ЗППАМ да бъде отменена. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор към ОД на МВР-Пловдив, РУ Велинград не взема становище, не сочи доказателства.

Административен съд - Пазарджик след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема от фактическа и правна страна следното:

Със ЗППАМ №24-0367-000056 от 17.03.2024г., издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР-Пазарджик, РУ Велинград, на жалбоподателя М. Ч. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца за това, че на 17.03.2024г., около 09,54ч., в гр.Велинград е управлявал лек автомобил Ауди А4 с рег.№ РА4263К, собственост на И. Ч., след употреба на алкохол - при извършената проверка с техническо средство „Дрегер 7510“ е отчетена концентрация на алкохол 1,26 промила. Издаден е талон за изследване, получен е от водача , във ФСМП Велинград му е взета кръвна проба.

Обжалваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик на 17.03.2024г., в резултат на която е съставен АУАН № GA 1206298/17.03.2024г.

Оспорването е допустимо - направено е от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, като разгледано по същество е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Според чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От приложената по делото заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на Директора на ОДМВР – Пазарджик е видно, че правомощията по издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“, 6 и 7 от ЗДвП са делегирани на длъжностни лица от ОД на МВР-Пазарджик, както следва: началник на отдел „Охранителна полиция“; началниците на РУ при ОД на МВР - Пазарджик; началник сектор „ПП“ към О“ПП“; началниците на сектори /групи „ОП“ в РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към „ОП“; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и РУ при ОД на МВР; служители, заемащи длъжността „мл. автоконтрольор II-I степен“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор VI- IV степен“ /ТП/ в отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „командир на отделение“ в РУ; в извънработно време, празнични и почивни дни от оперативните дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пазарджик и дежурните в РУ с длъжност не по-ниска от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по график. В този смисъл обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й.

Както е посочено по-горе принудителната административна мярка в настоящия казус е наложена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, която норма предвижда временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Елементите на очертания с тази правна норма фактически състав безспорно са налице – управление на МПС, в нарушение на материалното правило за поведение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда; концентрацията на алкохол в кръвта над 0, 5‰ е установена както с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, така и с медицинско изследване – съгласно протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта №105 от 19.03.2024г. на Специализирана химическа лаборатория при "УМБАЛ - Пловдив" АД, установената концентрация на алкохол в кръвта е в размер на 1,11 ‰; противоправното деяние на водача е констатирано с акт за установяване на административно нарушение, съставен от съответното материално компетентно длъжностно лице, който акт съобразно разпоредбата на чл.189, ал. 2 от ЗДвП има придадена материална доказателствена сила относно обективираните в него фактически констатации. Така при наличието им се поражда правомощие за административния орган да наложи принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство".

Оспореният административен акт е издаден при условията на оперативна самостоятелност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт, съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, е издаден за целите и на основанията на закона.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена при правилно приложение на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като административният орган е изградил извода си за извършване на вмененото нарушение след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая в изпълнение на разпоредбата на чл.35 от АПК и е издал оспорения индивидуален административен акт. Съответно жалбата срещу оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Разноски от ответника не са претендирани.

Затова и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. Ч., от гр.Ракитово, чрез адв.А., против заповед за прилагане на ПАМ №24-0367-000056 от 17.03.2024г., издадена от младши автоконтрольор към ОД на МВР-Пазарджик, РУ Велинград.

Решението не подлежи на обжалване.