№ 10830
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П С
при участието на секретаря Л А
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20221110101296 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.06.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар Л А
1
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 1296 по описа за 2022 година на СРС, 155-и състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Т. П., с ЕГН **********, от гр.
София, кв. „Б..“, БЛ.., вх. В, АП.., против „Фр..“ ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Л..“, ул. „Х И“ №.., представлявано от изпълнителните
директори Л Д и С П, за установяване по отношение на ответника, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 5 915 лв. по договор за кредит № .., поради липса на уведомяване за
прехвърляне на вземането по кредита, а при условие на евентуалност е предявена искова
претенция за установяване недължимост на претендираната сума поради погасяване на
вземането по давност.
В исковата молба ищцата твърди, че от направена справка за кредитна задлъжнялост
в централния кредитен регистър на БНБ установила, че ответникът подал информация, че по
договор за кредит № .., разрешен на 08.07.2014 г. е бил усвоен кредит в размер на 2 923 лв.,
при дължима сума от 5 915 лв., по който договор задължено лице е ищцата. Твърди, че
липсвало основанието, на което ответникът придобил вземането. Също така твърди, че
ответникът придобил вземането по договор за цесия, който договор нямал действие спрямо
ищцата, тъй като тя не била уведомена за извършеното прехвърляне на вземането. Прави
възражение за погасяване на вземането по давност, за което излага подробни съображения.
Излага твърдения за наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск на
посочените правни основания. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Фр..“ ЕАД, с който признава частично предявената
искова претенция на основание погасителна давност, като оспорва иска на предявеното
главно основание. Твърди, че на 12.12.2008 г. между „Б П П Ф ЕАД и ищцата бил сключен
договор за потребителски паричен кредит № .., по силата на който ищцата получила кредит
в размер на 3 000 лв., който следвало да върне на 47 равни месечни погасителни вноски,
всяка от които включваща главница, ведно с надбавка, представляваща печалба за
кредитора. Също така твърди, че кредитополучателят не изпълнявал задълженията си по
кредита и преустановил плащанията, като на 27.02.2009 г. бил падежът на първата
неплатена вноска. Излага твърдения за сключен на 08.07.2014 г. договор за цесия между „Б
П П Ф ЕАД и ответното дружество, по силата на който ответното дружество придобило
вземанията срещу ищцата в общ размер на 5 915,16 лв. Твърди, че в качеството си на
пълномощник на цедента, уведомил ищцата за извършената цесия, като в периода от
10.10.2014 г. до 02.08.2017 г. били извършени плащания в размер на 1 210 лв. Не спори
2
погасяване на вземането по давност, както и че срокът не е спиран или прекъсван. По
процесния договор ответникът има вземане срещу ищцата по договор за потребителски
паричен кредит № .. за сумата от 2 923,02 лв. – неизплатена главница и за сумата от 1 782,14
лв. – неизплатена лихва. Не оспорва претенцията за сумата от 4 705,16 лв., представляваща
сбора от неизплатените главница и лихви. Извършва признание на иска за сумата от 4 705,16
лв., като погасена по давност. Моли съда да прекрати производството за разликата над
4 705,16 лв. до пълния предявен размер от 5 915 лв., поради недопустимост на иска с оглед
липсата на правен интерес, както и да възложи разноските в тежест на ищцата, прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Направено е възражение по чл. 110 от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от справка за
кредитна задлъжнялост, издадена от Централния кредитен регистър на БНБ, се установява,
че спрямо ответното дружество ищцата е задължена за сумата от 5 915 лв., представляваща
придобито вземане по кредит от ответника.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на
12.12.2008 г. между „Б П П Ф ЕАД и ищцата е бил сключен договор за потребителски
паричен кредит № .., по силата на който „Б П П Ф ЕАД е предоставило на ищцата кредит в
размер на 3 000 лв., при договорен лихвен процент и договорена застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията“, който е следвало да бъде погасен до 30.11.2012 г. на
47 вноски, всяка в размер на 108,49 лв. На 08.07.2014 г. „Б П П Ф ЕАД е продало на
„Фронтекс интертешънъл“ ЕАД вземания срещу длъжници, като е упълномощило цесионера
да уведоми длъжниците за сключения договор за цесия. От представеното уведомление за
извършено прехвърляне на вземането се установява, че такова е било изпратено от ответното
дружество, в качеството му на пълномощник на кредитора, до ищцата. От представените 33
броя вносни бележки се установява, че за периода от 10.10.2024 г. до 02.08.2017 г. ищцата е
превела по сметка на ответното дружество сумата от общо 1 260 лв.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, че между „Б П П Ф ЕАД, от една страна и от друга страна –
М. Т. П. е възникнало договорно отношение. От представеният по делото заверен препис от
договор за потребителски паричен кредит № .. от 12.12.2008 г., е безспорно установено, че
между страните е възникнало облигационно отношение – договор за предоставяне на
потребителски кредит, който намира правното си основание в чл. 4 от ЗПК /отм./. Спори се
3
относно наличие на основание за прехвърляне на вземането, извършено уведомяване за
прехвърляне на вземането, както и за дължимостта на процесната сума.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗПК /отм./ кредиторът може да прехвърли вземанията си
срещу потребителя на друго лице само при условие, че договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. В чл. 14 от сключения между „Б П П Ф ЕАД и М. Т. П.
договор е предвидена такава възможност.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
извършено съобщаване на извършената цесия от страна на „Б П П Ф ЕАД на длъжника –
ищцата в настоящото производство. По делото обаче се представиха доказателства,
установяващи писмено потвърждение от страна на „Б П П Ф ЕАД за извършеното
уведомяване на длъжника. Съобразно с разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗПК /отм./ когато
кредиторът прехвърли вземанията си по договора за потребителски кредит на друго лице,
потребителят има право да направи спрямо това лице всички възражения, които има към
първоначалния кредитор, включително възражение з прихващане. От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че ищцата не само не е направила възражения, но и е
извършвала плащания по сметка на ответното дружество за периода от 10.10.2024 г. до
02.08.2017 г., които възлизат на сумата от 1 260 лв. За съда се налага извод, че не само е
било налице основание за прехвърляне на вземането, но и ищцата е била уведомена за
извършеното прехвърляне на сключения договор за цесия от 08.07.2014 г., и след
прехвърляне на вземането е започнала да плаща дължимите суми към новия кредитор,
ответникът в настоящото производство Следователно договорът за цесия е породил
правното си действие и по отношение на длъжника по договора за кредит – ищцата в
настоящото производство. Ето защо предявената от ищцата искова претенция за
установяване недължимост на процесната сума поради липса на уведомяване за прехвърляне
на вземането по кредита, следва да бъде отхвърлена.
С оглед на изхода от първоначално предявения иск, съдът следва да се произнесе и
по евентуално предявеното основание за наличие на погасителна давност.
Съгласно договора от 12.12.2008 г., същият е сключен като срочен, задължението по
който е следвало да бъде погасено за срок до 30.11.2012 г., когато е следвало да бъде
заплатена последната вноска по кредита. Към момента на предявяване на исковата молба –
12.01.2022 г. не само е настъпил крайният срок за погасяване на кредита, но е изтекъл и
предвиденият в закона давностен срок, в рамките на който кредиторът е могъл да защити
правата си по предвидения ред. Видно от представената от ищцата справка, издадена от
Централния кредитен регистър при БНБ размерът на задължението на ищцата към ответното
дружество възлиза на 5 915 лв. Исковата претенция като основателна и доказана следва да
бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
4
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, като в полза на ищцата следва да бъдат възложени разноски в
размер от 862,35 лв., от които: сумата от 236,60 лв. - платена държавна такса и сумата от
625,75 лв. – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
съобразяване на направеното възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК и при съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото, при което съдът е намалил адвокатското
възнаграждение от 900 лв. на 625,75 лв. Не на последно място следва да се посочи, че
дължимата държавна такса възлиза на 236,60 лв., като за разликата над посочената сума до
внесения размер от 237 лв. съдът може да върне надвнесената сума при поискване от
ищцата. За пълнота следва да се посочи, че в конкретния случай съдът намира, че не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на разноските в тежест на
ищцата.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155-и състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявената искова претенция от М. Т. П., с ЕГН
**********, от гр. София, кв. „Б..“, БЛ.., вх. В, АП.., против „Фр..“ ЕАД, с ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Л..“, ул. „Х И“ №.., представлявано от
изпълнителните директори Л Д и С П, че М. Т. П. не дължи на „Фр..“ ЕАД сумата от 5 915
лв. /пет хиляди деветстотин и петнадесет лева/ по договор за кредит № .., поради погасяване
на вземането по давност, като ОТХВЪРЛЯ главния иск за установяване по отношение на
ответника, че М. Т. П. не дължи на „Фр..“ ЕАД сумата от 5 915 лв. по договор за кредит № ..,
поради липса на уведомяване за прехвърляне на вземането по кредита.
ОСЪЖДА „Фр..“ ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Л..“, ул. „Х И“ №.., представлявано от изпълнителните директори Л Д и С П, ДА
ЗАПЛАТИ на М. Т. П., с ЕГН **********, от гр. София, кв. „Б..“, БЛ.., вх. В, АП.., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 862,35 лв. /осемстотин шестдесет и два лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6