Решение по дело №119/2022 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2022 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  14.04. 2022 г., в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :      Евелина Попова

                                                       Марияна Бахчеван

при секретаря   Галина Владимирова

с  участието на прокурора  Владислав Томов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело № 119   по описа на съда за 2022  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството  е  по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по жалба на  „С.12“ ООД, представлявано от управителя А.М. ,  против решение № 840/ 10.11.2021 г. по НАХД № 2977/2021 г. по описа на  ВРС, с което е  изменено издаденото от директора на дирекция „ИТ“- Варна     НП № 03-013337/ 2.12.2020 г., като наложената на касатора имуществена санкция е намалена от 5000 лв.  на 1500 лв.   и  същият е осъден да заплати  разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 24 лв.   С развити в жалбата доводи за  постановяване на обжалваното решение  в  нарушение на  материалния закон, поради неправилно квалифициране на възникнало правоотношение по граждански договор като трудово такова, се иска   отмяната му  и постановяване на друго  по съществото на делото за отмяна   на  обжалваното НП  и присъждане на сторените по делото разноски.   В съдебно заседание не се явява представител на касатора.

        Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна , чрез упълномощения юрисконсулт Б.  изразява становище  за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи  и  извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е   основателна.

          С   обжалваното НП  е    наложена    на  основание чл. 414, ал.3 от КТ на настоящият   касатор   адм.  наказание  имуществена санкция  в размер на 5000 лв.   за  нарушение на чл. 62, ал.1 във вр. с  чл.1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ, а именно :  затова, че на 31.10.2020 г.  в склад за перилни и почистващи препарати  находящ се в гр. **, в качеството си на работодател е приел на работа лицето М.Б.С. да осъществява трудови функции на длъжност „товарач“, с определено работно време от 8.00 ч.  до 9.30 ч. , почивка в работния ден 1 час и с договорено трудово възнаграждение в размер на 5  лв.  на палет, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение.

          За да  измени обжалваното    НП , районният съд  е приел за установени изложените в него факти, както и посочената правна квалификация на деянието като осъществен състав на адм.  нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ, но поради неправилна според него индивидуализация на адм. наказание съгласно изискванията на чл. 27 от ЗАНН е  намалил  имуществената санкция от 5000 лв.  на предвидения в  санкционната норма минимален размер от 1500 лв.   

          Касационният съд намира, че  е налице изложеното  в жалбата основание по чл. 348, ал.1, т.1  от НПК за отмяна на въззивното решение  -  нарушение на  материалния закон.   

          Въззивният съд е установил фактите по делото при несъобразяване с наличните в него писмени доказателства. Видно е от съдържанието на дадената от М.Б.С. писмена декларация волеизявлението му , че за разтоварването на процесните палети той е помагал на лице  с  име  Д. . Същевременно, установява се от показанията на свидетелката Н.З. , че в момента на проверката са дадени пред нея  същите обяснения – за оказване на помощ на познат работник от състава на „С.12“ ООД. Видно е и посоченото в декларацията на С.   и  впоследствие възприето в НП ограничено работно време от 8.00 ч.  до 9.30 ч. , което логически съответства на волеизявлението за оказвана помощ. Съобразно тези обстоятелства и липсата на други събрани доказателства за  наличието на характерните за трудовото правоотношение елементи, правните изводи на районния съд , че изпълнителят не е действал самостоятелно и без контрола на работодателя , а  е получавал  нареждания и указания от него,  че му бил проведен инструктаж , са изцяло необосновани. Доказателствената тежест в процеса е  за адм. наказващият орган, но тъй като представените от него   доказателства не опровергават  горепосоченото изявление на С. ,  в който  смисъл те не са достатъчни за квалификация на възникналите правоотношения като трудови такива , то съответстващият на установените факти правилен правен извод е този за наличието на възникнало гражданско правоотношение – такова за постигането  на определен резултат,  изразяващ се в  разтоварването  на конкретно определени  палети при цена от 5 лв.  на палет.  Изложеното прави обжалваното НП материално незаконосъобразно – при липсата на възникнало трудово правоотношение , обективно не е  възможно наличието на нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ, респективно не е възможно осъществяването на  адм. наказателния състав на  чл. 413, ал.3 от КТ . Като е достигнал до обратните правни изводи  и е потвърдил материално незаконосъобразното НП вместо да го отмени , ВРС е постановил решението си в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна, включително  и  в частта му за разноските.

          След отмяната и при решаване на делото по същество от страна на касационния съд в съответствие с изискванията на чл. 222, ал.1 от АПК, НП следва да бъде отменено по същите гореизложени съображения.

          При този изход на делото, неоснователна е  претенцията на ответника за присъждане на разноски  за юрисконсултско възнаграждение, а на тази на касатора  е недоказана – няма доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение.

           

           Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                   Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ  решение № 840/ 10.11.2021 г. по НАХД № 20213110202977/2021 г. по описа на ВРС, с което е изменено издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“-Варна   НП № 03-013337/2.12.2020 г. , като наложената на  „С.12“ ООД имуществена санкция в размер на 5000 лв.  е намалена на 1500 лв.  и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна разноски в размер на 24 лв., като вместо него ПОСТАНОВИ :  

ОТМЕНЯ издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна НП № 03-013337/2.12.2020 г. , с което на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложена на „С.12“ ООД имуществена санкция в размер на 5000 лв. Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

                                                         

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ  :