Присъда по дело №8202/2017 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ  към Присъда № 160/28.06.2018г., постановена по НОХД № 8202/2017г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н. с.

 

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу А.Н.К. – роден на ***г***, обл.П., български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: ********** за това, че на 15.10.2016г. в гр.Пловдив, по хулигански подбуди е причинил други му – Т.Д.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. с чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

 

В съдебното производство е предявен и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск от Т.Д.С. против подс.А.Н.К. в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в затрудняване на дъвченето, говора, болки и страдания, както и психотравма от преживяната средна телесна повреда, както и за сумата от 1050лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в зъболечение и изграждане на нов зъб като гражданските искове са предявени ведно със законната лихва от момента на увреждането – 15.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата. 

Т.Д.С. е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

 

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като счита последното за доказано по несъмнен и категоричен начин. Прави анализ на събрания доказателствен материал, като приема, че от показанията на пострадалия свидетел Т.С., както и от показанията на св.И.К. и Г.П. се установява по категоричен начин, че именно подс. А.К. на инкриминираната дата в гр.Пловдив, в дискотека „Спирит“ е нанесъл на св.С. удар в областта на устата и така е избил един зъб на пострадалия, с което подс.К. е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен. Това се доказвало и от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, от която се установява и механизмът на избиване на зъба и причиняването на разкъсно-контузна рана в областта на горната устна на св.Т.С.. Прокурорът навежда твърдения, че тази телесна повреда е причинена по хулигански подбуди, тъй като подс.К. е нанесъл удара по пострадалия без да бъде провокиран, на обществено място, което е станало достояние на много хора. С това поведение подсъдимият е показал пренебрежителното си отношение към личността на пострадалия и незачитане на установения правов ред, което мотивира обвинението да приеме тази квалификация по чл. 131 ал.1 т.12 от НК. Предвид на това прокурорът предлага на Съда да признае подс.К. за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание при предвидения от закона минимум, което да се отложи с изпитателен срок от три години. За гражданския иск прокурорът предлага да бъде уважен, като предоставя на Съда да прецени размера му. Веществените доказателства предлага да останат по делото, като на подсъдимия бъдат възложени разноските по делото.

 

Повереникът на гражданският ищец и частен обвинител Т.С. – адв.С. също счита, че обвинението е доказано по категоричен начин, поради което моли Съда да признае подс.К. за виновен. Тъй като с деянието си подс.К. е причинил на гр.ищец С. болки и страдания за продължителен период от време, се наложило провеждането на скъпо лечение. Предвид на това моли Съда да уважи предявените граждански искове в пълните им размери както за неимуществените вреди, така и за имуществените, за които е представила фактура.

Гражданският ищец и частен обвинител Т.С. поддържа изложеното от повереника му.

 

Защитникът на подс.А.К. – адв.П. заявява, че в хода на съдебното следствие се събрали нови доказателства, които дали възможност на страните да докажат обективната истина, която се различавала от първоначалната обвинителна теза. Защитникът не оспорва авторството на деянието, като навежда твърдения, че подзащитният му А.К. е направил самопризнания за това и подробно е обяснил как е нанесъл удара по пострадалия Т.С.. Защитникът обаче навежда твърдения, че причина за този удар е предшестваща среща между подсъдимия и пострадалия в санитарните възли на заведението, където между двамата възникнало съприкосновение и то създало емоционални отношения във всеки един от тях. В последствие подсъдимият отново срещнал пострадалия, който явно го провокирал с думи и така подсъдимият реагирал и нанесъл удара по пострадалия. Това бил инцидентен удар, единичен и бил провокиран единствено от пострадалия и възникналите преди това пререкания. Ето защо защитникът счита, че е налице личен мотив при нанасянето на удара, което изключва квалификацията хулигански мотиви, тъй като подсъдимият не е желаел да демонстрира незачитане на установения ред и не е целял такава демонстрация – налице е само един удар, като последващото поведение на подсъдимия не покрива каквито и да било признаци на хулигански прояви. С оглед на това защитникът прави анализ на събраните гласни и писмени доказателства, както и на огледа на видеофайловете, съдържащи се във веществените доказателства, като счита, че последните изцяло подкрепят неговата теза за липса на хулигански мотив. По отношение на телесната повреда защитникът навежда съмнения, че ударът е бил толкова силен и е довел до избиване на зъба, като твърди, че съзъбието на пострадалия Т.С. не е било в добро състояние, тъй като избития зъб е по-малък и защитен от съседни по-големи зъби. Това мотивира защитника да приеме, че този зъб не е бил в добро състояние и поради това се е счупил, но с оглед липсата на каквито и да било доказателства за здравословното състояние на пострадалия преди инцидента, то тези твърдения защитника мотивира с липса на други увреждания от удара. В крайна сметка обаче защитника не оспорва увреждането, което явно е настъпило след действието на подс.К.. Предвид на това моли Съда да оправдае подзащитният ми по отношение на квалификацията хулигански мотив и да наложи минимално наказание по основния състав на престъплението. Навежда твърдения за наличие на добри характеристични данни и изцяло съдействие както в досъдебната, така и в съдебната фаза. По отношение на гражданския иск моли Съда да го уважи в минимален размер, тъй като нямало каквито и да било доказателства за причинени болки и страдания. Навежда твърдения, че пострадалия е получил лекарска помощ след инцидента и едва година след това е изградил нов зъб, като липсват данни за друго лечение. Твърди, че явно здравословното състояние на увредения зъб не е било добро и преди инцидента, а липсата на навременно лечение явно е показало, че не търпи болки и страдания.

Подс.А.К. поддържа изцяло изложеното от защитника му. Не оспорва фактът, че е нанесъл юмручен удар в областта на устата на пострадалия Т.С., но твърди, че преди това се спречкал с последния в тоалетните на заведението, като св.С. бил пиян. Държал се конфликтно с подсъдимия, прегръщал го и го питал дали има проблем. Подс.К. останал на дистанция и избегнал конфликта, като в последствие видял в заведението своя приятел – св.Г.П.. Отишъл да си поговорят, като в съседство на П. бил св.С., който му казал да се маха и го напсувал, като му викнал „Изчезни, ******!“, което станало достояние и на св.П.. Тези реплики повлияли на подс.К., който бил израснал сам с майка си и имал особена привързаност към нея. Почувствал силна обида от тази псувня, при което замахнал и ударил св.С. в областта на устата, за което искрено съжалявал. След което се отдръпнал от пострадалия, а по-късно излязъл сам от заведението, тъй като разбрал, че пристигнали полицаи във връзка с този инцидент. Докато разговарял отвън с полицаите и св.Т.С., подсъдимият на няколко пъти се опитал да се извини на пострадалия, който само го заплашвал и му казал, че ще го съди. В последствие св.С. и приятелката му си тръгнали с неговата кола, нямало линейка, а подс.К. останал в заведението. През този период активно спортувал и не употребявал алкохол, бил в нормално състояние и импулсивно нанесъл удар по пострадалия, тъй като псувнята по адрес на майка му силно го обидила. Изказва съжаление за стореното, поднася своите извинения за действията си и моли Съда за минимално наказание.  

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият А.Н.К. е роден на ***г***, обл.П., български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.

Подс.А.К. *** и в ранните часове на 15.10.2016г. решил да посети гр.Пловдив заедно със свой приятел. Така двамата пристигнали в гр.Пловдив и посетили дискотека „Спирит“, където се настанили на маса. Около 01,00ч. същия ден в заведението влезли и св.Т.С. и св.И.К., които седнали на бара в дискотеката и си поръчали питиета. До тях на бара се настанил и св.Г.П.. Така С., К. и П. консумирали алкохол на бара и се забавлявали, а подс.А.К. бил на маса в заведението в компания, като също се забавлявал, но не консумирал алкохол. Около 03,00ч. подс.А.К. отишъл до тоалетната на заведението, като по това време и св.С. решил да посети тоалетната. Докато чакали св.С. заговорил подс.К. и двамата разменили реплики, от които останали с отрицателно впечатление един към друг. Така двамата се разделили и си отишли по местата. Св.С. се върнал при св.К. и продължил да консумира алкохол, а подс.К. отишъл при компанията си, като се разхождал и в заведението. Около 5,15ч. подс.К. забелязал св.Г.П., с който се познавали и отишъл при него. Започнали да си говорят, като били плътно един към друг защото в заведението звучала силно музика. Св.Т.С. бил от лявата страна на св.П. и забелязал, че последния си говори с подсъдимия. Св.С. се приближил към двамата и се навел към тях, като казал на подс.К. „Изчезни, ******!“, при което подс.К. инстинктивно нанесъл силен удар с ръката си по лицето на св.С. в областта на устата от дясно. Последният не очаквал този удар, от който част от горната му устна от дясно се разкъсала и потекла кръв, а втори горен десен зъб бил счупен. Св.С. се обърнал към св.К., която гледала в страни, но в последствие се обърнала към пострадалия и като видяла потеклата кръв се опитала да му помогне, като взела салфетки от бара и започнала да бърше св.С.. Св.П. хванал подс.К. и го отдръпнал настрани, за да предотврати конфликт между него и пострадалия, като подс.К. му съдействал, преместил се назад и не направил никакви действия на съпротива или да се опитвал да атакува св.С.. Подс.К. разговарял за кратко със св.П., след което се отдалечил, а св.С. продължил да попива кръвта със салфетки от бара, на който седяла св.К.. Няколко минути по-късно св.С. позвънил по телефона си в полицията и обяснил за този инцидент. След около 20 минути пред дискотека „Спирит“‘ пристигнал полицейски патрул,  в състава на който бил св.Д.Т.. При тях излязъл пострадалия св.Т.С., който обяснил за случая и се върнал в дискотеката с охранители от входа. Св.С. посочил на охранителите кое е лицето, нанесло му удар по лицето и охранителите казали на подс.К. да излезе отвън, тъй като има полиция. Подс.К. излязъл сам пред заведението, където бил св.С. и полицейските служители. Подсъдимият също започнал да обяснява на полицаите какво се е случило, като през това време говорел и с пострадалия и двамата си разменяли реплики, а св.С. заплашил подсъдимия, че ще го съди. Полицаите взели личната карта на подс.К. и му записали данните, като през това време отвън излязъл и св.П.. Така присъстващите обяснили за инцидента, след което полицейските служители си тръгнали. Подс.К. се върнал в заведението, а св.Т.С. и св.И.К. напуснали дискотеката и с автомобила на св.С. отишли до спешните кабинети на УМБАЛ “Св.Г.“ за да окажат помощ на пострадалия. Наложило се да чакат и тъй като не получили необхоД.то внимание посетили съседна болница „Пълмед“, където имало също спешно отделение. Там зашили горната устна на св.С., като констатирали, че горния втори зъб на пострадалия бил счупен.

През следващия месец, на 09.11.2016г., св.Т.С. посетил стоматологичен кабинет на  Н.А. – „К и К Дент“ д-р Я., където му бил извършен първоначален преглед и направена рентгенова снимка на счупения зъб. Започнало лечение на корена, но в последствие се установило, че коренът е фрактуриран, поради което бил изваден. В последствие бил поставен имплант на 19.10.2017г., на стойност 1050 лв. за което била издадена фактура N 218/17.01.2018г.

 

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин изцяло от обясненията на подсъдимия А.Н.К., частично от показанията на свидетеля Т.Д.С. и И.Й.К. и изцяло от показанията на свидетелите Д.Т.Т., Г.Д.П., И.Н.А., дадени в хода на съдебното следствие и прочетени по реда на чл. 281 ал.5 вр. с ал.1 т.2 от НПК показания на свидетеля Д.Т.Т. и св.И.Н.А..

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани лицата Д.В. С., Р.И.Г. и И.И.К. – тримата работещи в дискотека „Спирит“, от чиито показания не е установи каквито и да било факти, относими към настоящия случай, поради което обсъждането на тези показания е безпредметно.

        

         Съдът кредитира показанията на св.Т.С., в частта му, с която описва кога е отишъл в дискотека „Спирит“, че бил в компанията на св.И.К. и се настанили на бара, като до тях седнал и св.Г.П.. Следва да се кредитират показанията на св.С. за това, че консумирал алкохол, както и това, че около 03,00ч. посетил тоалетната на дискотеката, където видял подс.К.. Съдът не кредитира изложеното от св.С., че подс.К. му казал: „Защо ме гледаш лошо? Искаш ли да те нокаутирам?“, тъй като освен тази реплика, св.С. не посочва никакви други подробности относно срещата с подсъдимия в тоалетната, както и причината, поради която според него е довела до тази реплика. Съдът приема, че тази реплика не е била изречена от подсъдимия, тъй като няма други доказателства за това, както и мотив за последната, липсват и каквито и да било подробности в показанията на св.С. за тази среща. Повече подробности за срещата между двамата има в обясненията на подсъдимия, който не споменава подобна реплика, но сочи, че св.С. е бил видимо пиян, което кореспондира с изложеното от св.Т.С. за консумирания от него алкохол, докато подс.К. не е консумирал алкохол. Ето защо Съдът приема по категоричен начин, че св.С. и подс.К. са се срещнали в тоалетната, където си разменили реплики, от които и двамата не са останали с добри впечатления един към друг. Съдът кредитира показанията на св.С., че след тази среща се върнал на мястото си на бара и продължил да се забавлява и да консумира алкохол до около 05,15 – 05,20ч., когато до стоящия до него св.Г.П. се бил приближил подс.К.. Св.С. в показанията си заявява, че бил зад гърба на св.Г.П. и получил изненадващ удар без да е контактувал въобще с подс.К., което Съдът не кредитира, тъй като изложеното не кореспондира с обясненията на подс.К. и заснетото от камерите на заведението, на който запис е направен оглед в съдебно заседание. В останалата им част св.С. заявява, че се е свързал с полицията и в последствие е излязъл пред заведението, където в присъствието на полицейските служители е обяснил за случая и в последствие потърсил медицинска помощ в болничните заведения. В показанията си св. С. сочи, че устната му била защита в „Пълмед“, след това провел лечение на зъба, но в последствие се наложило поставяне на имплант на стойност 1050лв. Тези показания Съдът кредитира изцяло, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал, а именно показанията на останалите свидетели, обясненията на подс.К. и огледа на видеофайловете, записани на веществените доказателства, както и медицинските документи, представени и приети като писмени доказателства.

         Съдът кредитира частично показанията на св.И.К., като следва да бъдат кредитирани в частта, с която св.К. обяснява, че се познава с пострадалия св.С. и заедно отишли около 01,00ч. в дискотека „Спирит“, като се настанили на горния десен ъгъл на бара и консумирали алкохол. По-късно до тях се настанил св.Г.П.. Съдът не кредитира показанията на св.К., в която обяснява, че е била с лице към св.Т.С. и разговаряли, като по това време ръка с юмрук минала през св.Г.П. и ударила св.С.. От огледа на веществените доказателства и по-точно видеозапис на охранителна камера се установява, че св.К. по време на инцидента гледала настрани и не е наблюдавала нанасянето на удара, както и това, че по това време св.С. не е бил с лице към нея, поради което Съдът не кредитира показанията на св.К. в тази част като заинтересовани, необективни и целящи единствено подкрепа на обвинителната теза, тъй като именно нейния близък приятел – св.С. е частен обвинител в това производство. В останалата им част св.К. описва, че подала салфетки на св.С. и се уплашила от случилото се, като излизала с пострадалия навън, а после се върнала за да вземе нещата си, като през това време подс.К. отишъл при нея и започнал да й се извинява, като тя не знаела за какво го прави. В показанията си св.К. заявява, че изчакала отвън полицаите, като през това време там бил и подсъдимия, който бил видимо пиян, с кървясали очи и се държал много агресивно. Съдът кредитира тези показания единствено в частта, в която св.К. заявява, че е подавала салфетки на св.С.. В останалата им част тези показания не кореспондират в констатирано при огледа на записите от веществените доказателства, от които се установява, че св.С. се разхожда в заведението и говори по телефона, а след това излиза сам и стои отвън като през цялото това време св.К. е седяла на бара и не е излизала от заведението. От този оглед не се установи подс.К. да е отивал до св.К., а от неговите обяснения се установява, че той изобщо не е говорил със св.К., което мотивира Съда да приеме, че тези показания отново целят да убедят Съда в обвинителната теза, не кореспондират с останалия доказателствен материал и не са обективни.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г.Д.П., Д.Т.Т., и И.Н.А.. От показанията на св.Г.П. се установява, че през октомври 2016г. посетил дискотека „Спирит“ със свой приятел, като седнали до св.Т.С. и св.К.. Докато бил там през него два пъти минал подс.А.К., с който си говорели. Св.П. познавал както подс.К., така и св.С. и не разбрал какво са си говорили, тъй като било много шумно. При второто преминаване на подс.К. св.П. разбрал от него, че имало спречкване в тоалетната между подсъдимия и св.С.. Докато разговаряли подс.К. бил от дясната му страна, а св.С. от лявата, при което последният се навел към тях и им казал нещо, което св.П. не успял да чуе поради високата музика. След това подс.К. посегнал и ударил веднъж в лицето св.С., в областта на устата. Св.П. реагирал веднага, прегърнал подс.К. и го помолил да предотвратят тази случка от по-нататъшни развития, като подсъдимият го послушал и му казал, че С. го предизвикал, след което нещата между тях се успокоили и подс.К. отишъл на масата си. Малко по-късно св.П. излязъл от заведението, след което си тръгнал. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Г.П. като обективни, кореспондиращи с останалите кредитирани от Съда гласни доказателства, както и от огледа на видеофайловете, записани на веществените доказателства.

Изцяло следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Д.Т., дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл. 281 ал.5 вр. с ал.1 т.2 от НПК, от които се установява, че е полицейски служител и бил изпратен по сигнал в дискотека „Спирит“. Там пред заведението видял св.Т.С. и подс.А.К., от които разбрал за случилото се между тях. От прочетените показания на св.Т. се установява, че разбрал от подс.К., че св.С. му досаждал и дори имало спречкване между тях в тоалетната, като подсъдимият многократно го предупреждавал да го остави, след което му нанесъл удар. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Т. като обективни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите  кредитирани от Съда гласни доказателства, с обясненията на подсъдимия, както и с огледа на видеофайловете, записани на веществените доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на св.И.А., дадени в съдебно заседание, от които се установява, че бил в дискотека „Спирит“ на бара, като до него станало спречкване и дошла охраната на заведението. След това излязъл пред заведението да пуши, като отвън имало охрана и се коментирало за възникналото вътре спречкване. От прочетените по реда на чл. 281 ал.5 вр. с ал.1 т.2 от НПК показания на св.А. се установява, че видял пострадалия св.С. до него на бара, бил видимо пиян и се заяждал с някакъв човек, станало разправия. В последствие видял пострадалия през бара, където имало полиция и се оплаквал, че му бил счупен зъба и имал кръв по ризата. Св.С. бил пиян и се разправял с друго момче, което видимо било трезво. Съдът кредитира изцяло показанията на св.А. като обективни, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите  кредитирани от Съда гласни доказателства, с обясненията на подсъдимия, както и с огледа на видеофайловете, записани на веществените доказателства.

 

Съдът кредитира изцяло обясненията на подс.А.К., от които се установява, че на въпросната дата пристигнал с приятел в гр.Пловдив и посетили дискотека „Спирит“. Около 03,00ч. посетил тоалетната на заведението, където за първи път видял св.Т.С., който бил пиян и не го пускал да влезе в тоалетната. Подсъдимият попитал дали може да влезе в тоалетната, при което св.С. го прегърнал и го питал дали има проблем, а подсъдимия му избутал ръката, като му отвърнал, че не му е любовница, за да го прегръща, след което влязъл в тоалетната. Така двамата се разделили, а след това подс.К. се върнал на масата си. От обясненията на подс.К. се установява, че около час след това видял своя приятел – св.Г.П., който бил на бара и отишъл да си говорят. Подсъдимият не забелязал, че св.С. бил там, тъй като бил с гръб към него. Малко след това св.С. се обърнал и като видял подс.К. да си говори се приближил към него и му казал „Изчезни, ********!“. Като чул тази псувня подс.К. се обидил силно и инстинктивно замахнал с ръката си, свита в юмрук, като ударил св.Т.С. по лицето, в областта на устата от дясно. С последствие се махнал от там и се върнал на масата си, а по-късно излязъл сам пред заведението, където обяснил на полицаите какво се е случило. Там се опитвал да се извини и да говори със св.С., който през цялото време го заплашвал и казал, че ще го съди. След това видял, че св.С. и св.К. си тръгнали с автомобила на С., като през това време не е пристигала линейка. Съдът кредитира изцяло обясненията на подс.А.К. като пълни, обективни, добросъвестно изложени и кореспондиращи със свидетелските показания, кредитирани от Съда, както и с огледа на видеофайловете, записани на веществените доказателства. 

 

         В хода на съдебното следствие бе прочетена и приета назначена в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че на компакт диск CD-R Verbatim са записани три видеофайла с наименования : “SPIRIT_SPIRIT_Camera2_20161015054900_20161015055959_118965.mp4”;

“SPIRIT_SPIRIT_Camera7_20161015052000_20161015053058_415130.mp4”и

“SPIRIT_SPIRIT_Camera9_20161015054900_20161015052959_513490.mp4”; Вещото лице установява, че записът на видеофайловете е цифроб презапис, в който има вкопирано дата, ден, време и номер на камерата. Върху записите не са установени следи от манипулация или намеса, като информацията е автентична. Вещото лице е експортирало снимки на отделни моменти от записа, имащи значение за настоящият случай.

         В хода на досъдебното производство е била назначена съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Н., която единствено преписала установеното от съдебно медицинско удостоверение N 1142/18.10.2016г., без да прави обстоен анализ на доказателствения материал. От заключението вещото лице приема, че на пострадалия св.Т.С. е било причинено охлузване и разкъсно-контузна рана в областта на горната устна в дясно и счупване на втори горен десен зъб до венеца, като антагонистите са здрави. Травматичното увреждане вещото лице е преценило като избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето. 

         В хода на съдебното следствие от страна на повереника на частния обвинител и граждански ищец бяха представени писмени документи от д-р Н.А. – „К и К Дент“ д-р Я., а именно рентгенови снимки и медицинска документация за проведеното лечение. По делото окато писмено доказателство е приобщено и писмо от Директора на РЗОК – Пловдив за липса на данни за стоматологични манипулации за 2016г. Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателства като относими към настоящото наказателно производство и даващи информация за здравословното състояние на пострадалия.

         Предвид събраната нова медицинска документация в хода на съдебното следствие бе назначена нова съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице д-р Г.С., приета в съдебно заседание. От заключението на вещото лице се установява, че общото състояние на съзъбието на св.Т.С. към момента на увреждането е било много добро с добра хигиена и санирано съзъбие с компенсирана травматична захапка. Имало пародонтално заболяване в следствие на травматичната оклузия, но е било в начална фаза и в компенсиран вид. Няма патологична подвижност на зъбите и няма заболяване, което да предизвиква спонтанно счупване на зъби. Счупеният зъб до момента на инцидента не е бил лекуван, като едва след неговото счупване е имало болестни изменения на съзъбието, предизвикани от травматичната оклузия. Вещото лице приема, че е налице причинно следствена връзка между нанесената травма и счупването на втори страничен резец горе в дясно. Счупването било на две места – в основата на шийката на зъба и във върховата трета на корена, което водело до извода, че ударът е бил силен и страничен спрямо надлъжната ос на зъба.

         По искане на защитата в хода на съдебното следствие бе назначена съдебно – психиатрична експертиза на подс.А.К., изготвена от вещо лице д-р Д.К.. От заключението на приетата в съдебно заседание експертиза се установява, че за подс.К. не се установили данни за възникване на състояние на физиологиен афект по следните причини: не е изпаднал в състояние на стеснено съзнание, тъй като не е загубил връзката с обкръжаващите. Водел е активни и смислени разговори, действал е когнитивно и е имал съответна вербална и невербална връзка с останалите свидетели и присъстващи лица. Споменът му е бил изцяло запазен и е правел преценки, поведението му е било активно и енергично, след случилото се, което изключвало фазата на изчерпване на афекта.

        

Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица като обективни, пълни, съобразени с поставените задачи и специалните знания на вещите лица. Заключенията кореспондира и със събраните свидетелски показания и медицинските документи, представени по делото и кредитирани от Съда, както бе посочено по-горе.

 

В хода на съдебното следствие бе извършен оглед на видеофайловете, записани на вещественото доказателство „CD-R Verbatim” при който оглед се установи следното:

На видеофайл с име “SPIRIT_SPIRIT_Camera2_20161015054900_20161015055959_118965.mp4” е заснет запис от камера с наименование Camera 02 с дата 15.10.2016г. и начален час 05:49:00ч. На записа се вижда входа на дискотека „Спирит“, автомобил с надпис полиция, от който слизат полицейски служители и се оправят към входа на заведението. В 05,33ч. от заведението излиза лице с бяла риза /св.Т.С./, който разговаря с полицейския служител. В 05,54 лицето отново говори с полицейския служител, като в 05,56ч. към тях се присъединяват и други лица, като от заведението излиза лице с черна тениска /подс.А.К./, който разговаря с лицата и после отива с полицейски служител до автомобила им. В 05,59ч. от заведението излиза мъж с бяла риза, с кръпки на лактите /св.Г.П./. Записът на видеофайла приключва в 05:59:58ч.

На видеофайл с име “SPIRIT_SPIRIT_Camera7_20161015052000_20161015053058_415130.mp4” е заснет запис от камера с наименование Camera 7 с дата 10.15.2016г. и начален час 05:20:00ч. На записа се вижда вътрешната част на заведението с множество хора със светли дрехи, бар и столове, като през цялото време се забелязват преминаващи хора. В 05,20ч. се забелязва бармана /св.И.К./, който разговаря с клиенти през бара. В 05,21:53ч. се забелязва лице с тъмен панталон и светла тениска /подс.А.К./, което се приближава към бара в долния десен ъгъл на заснетото от камерата. В 05,22:20ч. това лице излиза назад, като е прегърнато от друго лице с бяла риза /св.Г.П./, което го дърпа назад, а до тях се приближават охранители. След това се разделят. В 05,25:27ч. лицето с бяла риза /св.Г.П./ се среща с лицето със светла тениска /подс.К./, като двамата разговарят продължително и се прегръщат до 05,27:55ч., след което лицето с бяла риза /св.Г.П./ се връща на бара. Записът приключва в 05,30:59ч.

На видеофайл с име “SPIRIT_SPIRIT_Camera9_20161015054900_20161015052959_513490.mp4” е заснет запис от камера с наименование Camera 9 с дата 10.15.2016г. и начален час 05:20:00ч. На записа се забелязват няколко лица от мъжки пол, в долния край на записа се забелязват две лица от женски пол и две от мъжки пол, а в центъра на записа е лице с бяла риза и тъмна коса. В долния десен ъгъл на записа се забелязва лице с бяла риза /св.Т.С./ и лице от женски пол с вързана коса /св.И.К./, пред която се вижда лице от мъжки пол също със светла риза /св.Г.П./. В 05,21:36ч. св.К. подава чаша на св.С., който се намира в долния десен ъгъл на записа. За времето от 05,21:52ч. до 05,22:18ч. св.С. и св.П. са с гръб към бара, гледат напред в една посока, като св.П. е от дясно на св.С.. Зад тях е св.К., подпряна на бара и гледаща към тях, след което се обръща наляво. В 05,22:19ч. св.К. гледа на ляво, а св.С. и св.П. са с гръб към бара и гледат напред, като в 05,22:20ч. се забелязва ръка, която нанася удар по лицето на св.С., като посд.К. заявява, че това е неговата ръка. От удара св.С. се отдръпва назад, като през това време св.К. наблюдава на ляво, след което се обръща към св.С., като двамата са на разстояние от около 1,5м. един от друг. В 05,22:22ч. св.К. взима салфетки от бара и ги дава на св.С., който започва да си бърше устата, като е подпомаган и от св.К.. По устата на св.С. се забелязва кръв. В 05,22:59ч. св.С. си вади телефона и започва да набира, като през цялото време си бърше устата със салфетка. В 05,23:45ч. св.С. напуска обсега на камерата, като през това време св.К. продължава да стои на бара и да разговаря с лице от женски пол, а в 05,24:05ч. напуска обсега на камерата. В 05,25:00ч. св.П. се връща в обсега на камерата, разговаря с лице от женски пол и в 05,25:23ч. напуска обсега на камерата. В 05,26:35ч. св.К. се връща в обсега на камерата, и застава на бара, като говори с лице от мъжки пол. Малко след това се забелязва и св.С., който бавно се придвижва към нея и говори по телефона. Св.С. продължава да говори по телефона и си бърше устата със салфетка, а св.К. стои на бара до края на записа, който свършва в 05,29:59ч.

Съдът кредитира изцяло констатираното в огледа на веществените доказателства, което кореспондира с кредитираните от Съда гласни и писмени доказателства и доказва изцяло обективната обстановка, описана по-горе.

                    

При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият А.Н.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 15.10.2016г. в гр.Пловдив е причинил други му – Т.Д.С. *** средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.

От изложената по-горе фактическа обстановка, установена от събраните по делото доказателства, Съдът прие, че между пострадалия св.Т.С. и подс.А.К. е възникнало пререкание в заведението, което създало у двамата отрицателни впечатления един към друг. В последствие двамата отново се видели докато подс.К. разговарял със св.П., което мотивирало св.С. да го изгони, като отправил и псувня по адрес на майката на подс.К.. Последното повлияло негативно на подсъдимия, който инстинктивно нанесъл удар в лицето на пострадалия. Изложеното до тук сочи на единствения и категоричен извод, че подс.К. е имал личен мотив да нанесе телесното увреждане на пострадалия и не е целял демонстрация и неуважение към обществото и установения ред, което изключва квалификацията хулигански подбуди по смисъла на чл. 131 ал.1 т.12 от НК. Ето защо и единственият правилен извод е подс.К. да бъде признат за НЕВИНЕН в това да е извършил деянието по хулигански подбуди и на основание чл.304 от НПК да бъде оправдан за повдигнатото в този смисъл обвинение по чл. 131 ал.1 т.12 от НК.

От обективна страна се събраха достатъчно категорични доказателства, от които се установява, че именно подс.А.К. е нанесъл удар с ръка по лицето на пострадалия св.Т.С., в следствие на кое бил счупен втори горен десен зъб и разкъсана устната на пострадалия. Счупването на зъба се квалифицира като избиване на зъб и с последното се затруднява дъвченето и говоренето на пострадалия св.Т.С., с което подс.А.К. е осъществил изпълнителното деяние на  престъплението по чл. 129 ал.2 вр. с ал.1 от НК.  

От субективна страна формата на вината на подсъдимият е пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното от него, действал е с намерение да увреди пострадалия св.Т.С., като за целта му е нанесъл силен удар в лицето, в областта на устата в дясно, като по този начин подсъдимият е целял да увреди пострадалия свидетел.

 

За извършване на престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, Съдът следва да отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В настоящият случай отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатират. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, оказаното съдействие на разследването, признанието на вината и изказано искрено съжаление за стореното. С оглед на изложеното Съдът счита, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл. 54 от НК, което в случая следва да бъде лишаване от свобода в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА. Съдът счита, че по този начин целите на наказанието, за поправяне на дееца, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати, като последното ще има превантивно превъзпитателен ефект върху подсъдимия и обществото.

 

Налице са всички законови предпоставки за приложение на чл. 66 ал.1 от НК като така наложеното и намалено наказание лишаване от свобода в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА да не бъде търпяно ефективно. Предвид това Съдът счита, че изтърпяването на наказанието лишаване от свобода следва да се отложи с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. По този начин на подс.А.К. ще бъде предоставена възможност в един продължителен период от време да оцени противоправното си поведение, да се въздържа от извършването на нови престъпления и да се поправи. Наред с това подс.К. ще има възможност свободно да се придвижва в страната и да работи. С това Съдът счита, че наказанието ще изиграе своята превантивна и възпитателна роля върху дееца и обществото, като наред с това последният ще има възможност да оцени противоправното си поведение и да се поправи.

 

Безспорно с виновното си поведение подс.А.К. е причинил на св.Т.С. неимуществени вреди – болки и страдания, които следва да репарира. Отговорът на въпроса за основателността на гражданския иск е в зависимост от разрешаването на въпроса за авторството на деянието. Относно последното, Съдът изложи съображения по-горе, като прие, че подс.К. е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето. В конкретният случай по отношение на размера на претенцията на гражданският ищец Съдът констатира, че гражданският ищец претендира от подсъдимия сумата от 10 000 лева. За наличието на болки и страдания по делото са налице данни от медицинската документация, заключенията на вещите лица, както и показанията на св.Т.С., който лаконично обяснява, че е провел лечение и му е поставен имплант. Ето защо и с оглед събраните по делото доказателства Съдът счита, че така предявеният граждански иск следва да бъде уважен до размера от 1 000 /хиляда/ лева, като над този размер до пълният предявен размер от 10 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Посочената сума се дължи ведно със законната лихва от момента на деянието – 15.104.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

По делото е предявен и граждански иск от св.Т.С. против подс.А.К. и за сумата от 1050лв. представляващи имуществени вреди в следствие на деянието, за което подсъдимият е предаден на съд. Както бе посочено по-горе Съдът прие, че подс.К. е автор на деянието и с последното е причинил вреди, а от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на св.С. е било проведено лечение и поставен имплант за сумата от 1050 лв., за което има издадена фактура, приета като писмено доказателство по делото. Предвид и на това Съдът счита, че така предявеният граждански иск за сумата от 1050 /хиляда и петдесет/ лева следва да бъде уважен изцяло. Този иск се дължи ведно със законната лихва от момента на деянието – 15.104.2016г. до окончателното изплащане на сумата.

 

Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. компактдиск, находящ се на л.20 от досъдебното производство следва да остане по делото до неговото унищожаване.

 

Подсъдимият А.Н.К. следва, на основание чл.189 ал.3 от НПК, да бъде осъден да заплати на по сметка на Районен съд – Пловдив в полза на ВСС сумата от 150 лв., представляващи разноски в хода на съдебното производство и сумата от 82 лв. представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

На същото основание подс.К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 190 лв., представляваща разноски в хода на досъдебното производство. 

 

          Причини за извършване на деянията – незачитане на личната неприкосновеност.

          По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

М.Г.