РЕШЕНИЕ
№ 1014
гр. Стара Загора, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Н.а
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20255530101896 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Ищцата И. Б. С. твърди, че на ************г., около 11:20 часа, се е
придвижила като пешеходец, като е предприела пресичане в посока „изток-
запад“ по пешеходна пътека тип „зебра“, намираща се в гр. **********, до
бул. „***********“ като там се е движил и лек автомобил марка „******“,
модел „****“, с държ. рег. № *********, притежаващ валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
застрахователна полица BG***********, валидна до 07.09.2025г. и
управляван от водача А. З. К.. Водачът на лекия автомобил не се е съобразил с
пресичащата на обозначеното за това място и имаща предимство пешеходка,
като вследствие на тези си действия е реализирал пътно-транспортно
произшествие. В резултат на настъпилото ПТП, ищцата е претърпяла
травматични увреждания, установени по надлежния ред, а именно:
Повърхностни травматични увреждания /кръвонасядания на долни крайници/;
Вътрешно травматично увреждане – контузия на коремната стена; Сериозно
1
усложнение при бременност – лъжлИ. раждане, настъпило вследствие на
травматичен инцидент; Увреждане на колянна става – дисторзия на ПКВ с
оток. ПТП настъпило внезапно и е рефлектирало върху ищцата изключително
силно. Внезапно и без да има каквато и да е видимост, предвидимост или
каквито и да е други предупреждения, ищцата, пресичайки пътното платно по
пешеходна пътека, е станала участник във въпросното ПТП. Макар и на пръв
поглед посочените увреждания да изглеждали леки, състоянието е било
изключително влошено. Травмите й са били разположени по цялото тяло. По
време на инцидента ищцата е била в седмия месец на бременността си –
обстоятелство, което значително увеличавало не само физиологичния, но и
психическия товар от инцидента. След сблъсъка тя е изпитвала силни болки в
областта на корема и таза, а в същото време страхът за живота и здравето на
нероденото й дете е я довел до изключително високо ниво на стрес, паника и
истерия. Незабавно след инцидента й била поставена диагноза „лъжливо
раждане преди навършени 37 гестационни седмици“, което е представлявало
силен и тревожен сигнал за възможно преждевременно прекратяване на
бременността, довело до крайно нестабилно психическо състояние. Животът
на ищцата в месеците след инцидента е бил напълно променен: обичайните
домакински задължения са станали непосилни, движенията й са били бавни и
съпроводени с много болка, необходима й е била помощ от роднини и близки
дори при основни действия на тялото й – изправяне, сядане, лична хигиена.
Голяма част от времето си ищцата е прекарвала на легло, като за нея
ежедневно са били полагани грижи, което е било в пълна протИ.положност с
предишната й същност. Всички нейни близки роднини са били очевидци на
това как обичайно усмихнатата, спокойна и самостоятелна жена се е
превърнала в тревожна, неспокойна и страдаща личност. Психическият товар,
който е понесла вследствие на страха за живота на нероденото й дете, болката
и физическите ограничения, са оставили у нея дълбоки и трайни страдания.
Месеци след инцидента ищцата все още има затруднения със съня, често
плаче без причина. И до настоящия момент тя изпитвала постоянен страх от
нов инцидент, особено при преминаване през пешеходни пътеки. Вследствие
на настъпилото събитие претърпяла и имуществени вреди за проведено
лечение и медицински изделия, които да подпомогнат възстановителния
процес. Стойността на последните е изцяло заплатена и като такава подлежи
на обезщетяване от страна на застрахователя покриващ вредите от деянието.
2
Общия размер на имуществените вреди бил 714,37 лева, определен, както
следва: 40,00 лева – рентген кости; 12,37 лева – репарил гел; 22,00 лева –
патерица канадка; 50,00 лева – преглед ортопед-травматолог; 80,00 лева –
преглед за телесни повреди с издаване на документ; 50,00 лева – първичен
ортопедичен преглед; 460,00 лева – ЯМР коляно. По отношение на
претендираната законна мораторна лихва върху претендираната главница за
неимуществени вреди последната била изчислена за периода от дата
12.12.2024г. до датата 08.04.2025г., при брой дни 118, годишен ЛП 13,63 % и
дължима се законна лихва от 580,79 лева върху претендираната главница за
неимуществени вреди в размер на 13 000,00 лева. Основанието, на това
обезщетение за забава бил чл.497, ал.1 КЗ. Съгласно тази разпоредба
ответника бил в забава смятано от 12.12.2024г., тъй като към дата 12.12.2024г.
всички изискуеми се и налични документи, които да установят събитието и
размера на вредите са били предоставени, а застрахователното дружество не е
изпълнило задължението си в срока по чл.497, ал.1, т.1 КЗ.
В изпълнение на изискванията на КЗ, от страна на ищцата пред
ответника, била предявена претенция за изплащане на застрахователното
обезщетение с вх. №**********г., като с нея били представени и всички
изискуеми се документи за определяне и установяване на неговия размер. За
това била образувана и застрахователна преписка щета №******* по опис на
ответника, по която било отказано застрахователно обезщетение. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати 13000,00 лева,
представляваща дължимо се застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно с дължимата се законна лихва за забава, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата в
размер на 714,37 лева, представляваща дължимо се застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно с дължимата се законна
лихва за забава, считано от датата на подаване на настоящата искова до
окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 580,79 лева,
представляваща дължима се законна лихва за забава за периода от 12.12.2024г.
до 08.04.2025г. върху претендираната главница за неимуществени вреди в
размер на 13 000,00 лева.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника като е взето становище за неоснователност на
исковете. Не оспорва застрахователно правоотношение по полица
3
„Гражданска отговорност“ на процесния автомобил ****** ****** с рег. №
********. По повод на настъпилото ПТП била предявена щета пред
застрахователя, във връзка с която е образувана застрахователна преписка
№**********. Представените със заявлението за образуване на щета
документи са били разгледани. Споразумение относно справедлив размер на
обезщетение не е бил постигнат. Оспорва изцяло предявената исковата
претенция за неимуществени вреди – по основание и по размер. Оспорва
всички твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция
за неимуществени вреди. Оспорва всички твърдения в исковата молба по
основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва
твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило по
причина от действията на водача на лек автомобил „****** ******“, чиято
отговорност е застрахована при „ЗК Лев Инс“ АД по застраховка Гражданска
отговорност. Оспорва твърденията за механизъм на процесното
произшествие, така както същият е описан в исковата молба, както и че
същото се е осъществило поради нарушение на правилата за движение от
страна на водача на ****** ******. Навежда твърдения, че произшествието от
************г. е настъпило в причинна връзка от поведението на ищцата,
която с действията си се е поставила сама в опасност, както и че е поставила
водача на ****** в невъзможност да избегне настъпването на ПТП. С оглед на
горното поддържа, че ищцата в качеството си на пешеходец, е предприела
внезапно пресичане, с което е създала предпоставките за настъпване на
произшествието и е станала причина за осъществяването му. Оспорва
твърденията, че поради осъществяване на пътно-транспортното произшествие
за ищцата да са настъпили описаните в исковата молба телесни травми и
здравословни състояния. Оспорва твърдението относно продължителността на
възстановителния период. Оспорва наведеното твърдение, че ищцата не се е
възстановила напълно от претърпените травми, както и че все още търпи
болки и страда от безсъние. Оспорва твърденията, че все ищцата все още
търпи психически травми. Оспорва твърденията за настъпила в причинно-
следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени
вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който
са търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване на такива вреди, които
да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително
завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмите, нито с
4
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито
липсата на данни за последващо лечение, от което се налага извод за
настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и
обстоятелствата при осъществяването на произшествието, вкл. и относимата
към момента на възникването на ПТП съдебна практика. Оспорва
твърденията, че следствие ПТП е съществувала възможност за
преждевременно прекратяване на бременността. Оспорва спрямо ищеца да са
настъпили такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
В случай, че бъдела установена вина на водача на л.а. ****** ******, навежда
твърдение, че ищцата е допринесла за настъпване на ПТП. Намира, че нейният
принос за произшествието е в размер на 20%. Навежда твърдение, че ПТП за
водача на ****** е било непредотвратимо. Оспорва изцяло иска за
присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди – като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск и във
връзка с възраженията, посочени по-горе. Моли за отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява а
се представлява от процесуален представител. Моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява
и не се представлява. Процесуалният му представител депозира писмено
становище и намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени, претендира
разноски.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните доводи на страните,
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/
Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е
увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно обезщетение
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. Това е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда,
5
предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок - чл.
498, ал. 3 КЗ. Срокът е тримесечен, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ и с
изтичането му преди или по време на процеса е обусловена допустимостта на
претенцията. В случая осъдителните искове са допустими /вж. писмени
доказателства, л. 9 от делото/.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ /чл. 432, ал. 1 КЗ/. Застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по смисъла на чл. 429,
ал. 1 и чл. 477 КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер
отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално
обусловена от деликтната отговорност на застрахования – пряк причинител на
увреждането.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки /юридически факта/: 1/ застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с протИ.правното поведение на застрахования и 2/ наличие
6
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са обявени за
безспорни между страните по делото правнорелевантните обстоятелства, че
водача на лек автомобил марка „******“, модел „****“, с държ. рег. №
********* притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица BG***********,
валидна до 07.09.2025г. и че на ************г. е настъпило ПТП между
ищцата и водача на лек автомобил марка „******“, модел „****“, с държ. рег.
№ *********.
Предвид на обявените за безспорни с доклада по делото факти,
настоящата съдебна инстанция приема, че са установени всички
правнорелевантни факти, от които възниква претендираното главно
притезателно право, а именно - 1. наличието на действително застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по договор за застраховка
“Гражданска отговорност”, който е обезпечил неговата деликтна отговорност
към момента на настъпване на ПТП и 2. Застрахованият /А. З. К./ чиято
деликтна отговорност през процесния период е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност” при ответното
дружество, виновно е увредил ищцата, като й е причинил имуществени и
неимуществени вреди, които от своя страна са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования. Това се установява и
от доказателствата по делото – констативен протокол за ПТП от ************
г. /л. 7-8 от делото/, представените медицински документи /л. 10-19 от делото/
и представените фактури и доказателства за плащане /л.20-23 от делото/.
По делото бе установено по несъмнен начин настъпването на
застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка
“Гражданска отговорност” – 24.08.2024 г. /факт обявен за безспорен между
страните/ и поради това съдът приема, че застрахователното покритие
обхваща отговорността на причинителя на ПТП. Налице са всички
материални предпоставки за възникване на спорното материално право по чл.
432, ал. 1 КЗ.
Установи се по делото, че на ищцата са били извършени множество
изследвания. В тази връзка от заключението на назначената по делото
7
съдебно-медицинска експертиза /л.74-81 от делото/, което е компетентно и
обективно изготвено, вкл. неоспорено от страните се установява, че ищцата
вследствие на настъпилото ПТП от 24.08.2024 г. е получила следните
увреждания – контузия на коремната стена, кръвонасядане на дясната
подбедрица в горната й трета, контузия на дясно коляно с наличие на
дисторзионна травма и оток в областта на предна кръстна връзка,
кръвонасядена на ляво бедро в областта на тазобедрената става, лъжливо
раждане преди навършени 37 гестационни седмици – отговор на въпрос 1 и 4.
Не са налице данни за счупвания на кости на ищцата /така обяснение на в.л. в
о.с.з. от 17.10.2025 г./ Обичайният период на възстановяване от тези
увреждания е около 20-25 дни /около месец/ - отговор на въпрос 2 и 5. Вещото
лице е категорично, че лечението е проведено адекватно – отговор на въпрос
3. Не са налице каквито и да били данни за травми/увреждания на ищцата
преди датата на ПТП или здравословни оплаквания. Към настоящия момент
ищцата е възстановена напълно и няма усложнения от травматичните
увреждания, вкл. изгледи да има бъдещи последици за нейното здраве. В о.с.з.
на 17.10.2025 г. в.л. изясни, че не се е налагало обездвижване на части от
тялото на ищцата, не се е налагал болничен престой. Контузията на дясната
колянна става и в частност на кръстната връзка са довели до болезненост при
ходене от ищцата – при претоварване е имала болка. Тези травми са били
уточнение по-късно, тъй като ищцата е била бременна и не е било възможно
да се проведе изследване. Травмите в колянната става отшумяват сравнително
бавно. По отношение на лъжливото раждане сочи, че е относително наличието
на болки и е било възможно това да е било налице. Относно представените
фактури и касови бонове в.л. сочи, че всички разходно-оправдателни
документи за прегледи и медикаменти са адекватно извършени и във връзка с
травмите на ищцата. Не е констатирано от в.л. извършване на неоправдани
разходи – отговор на въпрос 3. Не са налице каквито и да били данни за
травми/увреждания на ищцата преди датата на ПТП или здравословни
оплаквания. С оглед категоричното заключение на вещото лице
възраженията в отговора на исковата молба относно липсата на
увреждания на ищцата вследствие на ПТП са неоснователни. По отношение
на възраженията за неправилно лечение следва да се посочи от една страна,
че същото е проведено адекватно, като при определяне на обезщетението
съдът възприема за релевантен възстановителен период посоченият от вещото
8
лице в заключението на съдебно-медицинската експертиза от 20-25 дни
/около месец/.
От показанията на св. С. М. С. /очевидец на инцидента/ и св. Б. В. М. се
установява, че след удара, заедно със св. К. К. дали първа помощ на ищцата,
която не била на себе си. Дошла линейка и полиция. Тъй като ищцата била
бременна в осми месец имала разкритие за раждане от удара. Ищцата била
заведена в болница и поставена под наблюдение, тъй като не знаели дали има
опасност за живота на нея или детето. Имала натъртвания навсякъде, без
счупвания. Поради бременността на ищцата не можело да й се прави
рентгенова снимка. Детето се родило след два месеца нормално. Искали да я
приемат в болницата, но ищцата отказала поради стреса. Св. С. С. сочи, че
травмите били за около четири – пет месеца. Три месеца ходили по лекари.
След ПТП ищцата била по-нервна, страхувала се да излиза и да пресича.
Вечер не спяла както трябва. Бълнувала някакви работи. Имала нужда св. С.
да я придържа първите месеци. Св. Б. М. видяла ищцата след инцидента в
Бърза помощ. Била в ужасно състояние, ожулена, ударена на десния крак. Не
била гипсирана, но не можела да върви и я носел мъжа й. Като я прибрали, тя
била в ужасно състояние. Не можела изобщо да стане от леглото, имала болки.
Четири или пет месеца пила лекарства за болките. Постоянно била с болки до
последния месец, до раждането. Към настоящия момент била все още
стресирана – имала страх при пресичане. Имала болки все още на коляното.
Св. К. К. /очевидец на инцидента/ допълва, че ищцата била в шок и дори не
можела да отговори дали я боли нещо. Настоящият съд дава вяра на
показанията на двамата свидетели относно наличието на травми на ищцата
основно на коляното и други охлузвания /установени и от в.л./, прегледа й в
спешния център, затрудненията й в начина на живот вследствие на болки от
травмите, притесненията около нейната бременност поемането на
домакинската работа на ищцата от св. С. С., притесненията на ищцата след
настъпването на ПТП и страхът й да пресича на улицата, прием на
обезболяващи, и не дава вяра на показанията на С. М. С. и св. Б. В. М. в частта
им, че поради получените травми ищцата се възстановявала четири – пет
месеца от травмите – това противоречи на останалите доказателства – в.л.
медицински експерт установи необходимост от медицинска гледна точка за
период от около месец.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза /л. 70-72 от
9
делото/ се установява следното: на ************ г., в гр. Стара Загора на
южния вход на кръгово кръстовище на бул. „**********“ № **се е движел лек
автомобил „******“ с рег. № *********, управляван от водача А. З. К..
Ищцата е преминавала през пешеходна пътека, като първоначално всички
автомобили са били спрели. Изминала е шИ.та на дясната лента и е
продължила, като е навлязла в лявата лента. В момента на преминаване
/посока отдясно наляво/ от нея на лявата лента пред спрял автомобил /лек
автомобил „******“/, същият е потеглил рязко и е ударил пешеходката –
ударът е настъпил между предна челна част на автомобила и странична част
на тялото на пострадалата /отговор на въпрос 1, 3, 4 и 5/. Водачът на лекия
автомобил „******“ е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като единствено е било необходимо да изчака
преминаването на пешеходката и да потегли по освободения коридор, но
поради неправилни действия не е възприел пешеходката и е потеглил когато тя
се е намирала пред колата /отговор на въпрос 2 и 9/. При положение, че
всички леки автомобили са били спрели пешеходката не е имала основание да
очаква потегляне на който и да е от тях /отговор на въпрос 6/. Към момента на
удара лекият автомобил се е движел със 7-8 км/ч /отговор на въпрос 8/.
Поради това настоящият съд приема от фактическа страна за доказано, че
действията на водача на лекия автомобил „******“, който не е съобразил
предимството на движещата се по пешеходната пътека ищца и не е следвало
да потегля преди да се реализира пресичането на улицата. В заключение
може да се обобщи, че механизма на настъпване на ПТП е установен с
помощта на вещо лице, изготвило заключение по съдебна автотехническа
експертиза, като е установено, че водача на застрахования в ответното
застрахователно дружество лек автомобил „******“ е причинил на
************ г. на южния вход на кръгово кръстовище на бул. „**********“
№ **пътно-транспортно произшествие, като не е изчакал пресичащ
пешеходец и е настъпил сблъсък между автомобила и пешеходката, при който
са причинени телесни увреждания на ищцата. Установената с помощта на
вещо лице техническа причина, довела до възникването на ПТП, до
възникване на удара между застрахования лек автомобил „******“ и
пешеходката е внезапно потегляне на лекия автомобил. Пешеходката е нямала
възможност да предотврати ПТП, като не е имала основание да очаква
потегляне на лекия автомобил. Установеното от в.л. се подкрепя и от
10
показанията на св. К. К. и св. С. С. /очевидци на удара/, които сочат, че
ищцата е пресичала на пешеходната пътека, всички автомобили са спрели, но
една от колите потеглила рязко и я блъснала. В момента на удара ищцата се
намирала върху пешеходната пътека. След удара лекият автомобил спрял.
От ответната страна е направено общо възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД изразяващо се в
движение с несъобразена скорост и липса на спиране. Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Разпоредбата е ясна, но и според
практиката на ВКС /решение № 144/27.12.2016 г. на ВКС по т.д. №
1000/2015 г., II т.о., решение № 206/12.03.2010 г. на ВКС по т.д. № 35/2009
г., II т. о., решение № 98/24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 596/2012 г., II т.о.,
решение № 151/12.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 1140/2011 г., II т. о., решение
№ 154/31.10.2011 г. на ВКС по т.д. № 977/2010 г., II т.о., решение №
27/15.04.2015 г. на ВКС по т.д. № 457/2014 г., II т.о. и др. / не във всеки
случай на наличие на противоправно поведение на увреденото лице е налице
основание за намаляване на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само тогава, когато нарушението и конкретно това на ЗДвП и ППЗДвП е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният е
тяхно следствие. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/2014 г. на ОСТК
на ВКС, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
но не и вина. Приносът на увредения-обективен елемент от съпричиняването,
може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено
разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото
ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2
ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт
също води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Само по себе си дори
нарушението на установените в ЗДвП и ППЗдвП правила за движение по
пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение,
тъй като е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие,
11
доколкото приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия,
с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива на пострадалото лице, както и
да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Дали поведението на
пострадалия е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки
конкретен случай като съдът следва да прецени доколко действията на
пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи
обективния му принос-определянето на степента на съпричиняване зависи от
конкретното проявление на визираните действия в конкретния причинен
процес.
В случая анализът на доказателствата по делото не установява, че
пострадалата е допуснала нарушения на ЗДвП, които да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат. На база на събраните в хода на
производството доказателства, настоящият съд приема, че пострадалата не е
допринесла за вредоносния резултат, предвид факта, че се е движила върху
пешеходна пътека и „не е имала основание да очаква потегляне на който и да е
от двата автомобила, т.е. не е имала техническа възможност да предотврати
настъпването на процесното ПТП“ – така отговор на въпрос 6 от
заключението на автотехническата експертиза. Няма данни по делото да е
нарушила някоя разпоредба на ЗДвП. Предвид заключението на
автотехническата експертиза съдът намира за установено по делото, че не е
налице противоправно поведение изразяващо се в нарушение на правила за
движение на ищцата в причинна връзка с настъпването на процесното ПТП.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест в процеса не са
ангажирани доказателства в тази връзка. Ето защо съдът намира
възражението на ответника за съпричиняване за неоснователно. В хода на
производството дори не се твърдеше от ответника наличие на конкретно
поведение на ищцата, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат-
настъпилото ПТП, при което ищцата е пострадала. Освен това се установи, че
проведеното медицинско лечение е адекватно. Както се посочи съпричиняване
е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник и
в нарушение на правилата за движение, е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
12
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите. Настоящият съд, в тази връзка, приема, че не се ангажираха
доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Отделно от това следва да се посочи, че в случая направеното в отговора
на исковата молба възражение за съпричиняване е общо, като в решение №
18/24.03.2021 г. на ВКС по т.д. № 696/2020 г., II т.о. и сочената в него съдебна
практика е прието, че обезщетението за неимуществени вреди /претендирано с
пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм./ не може да бъде намалено от съда по чл. 51,
ал. 2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо
възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или
бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на
вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в
процесуални действия, свързани с доказване на такива конкретни действия
или бездействия. В настоящия случай възражение за съпричиняване е
въведено своевременно с отговора на исковата молба, но не почива на
конкретни фактически твърдения за действията, чрез които ищцата е
допринесла за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат.
Твърденията в отговора, че ищцата е съпричинила деликта, сочат на общо
/бланкетно/ възражение за съпричиняване, което е следвало да бъде уточнено
от ответника. ПротИ.поставянето с отговора на исковата молба на общо
възражение за съпричиняване не може да се приравни на надлежно сезиране с
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, по което съдът дължи произнасяне с
решението си. Механизмът на произшествието и поведението на участниците
в него са установени от заключението на автотехническата експертиза, но и
след неговото приемане ответникът не е въвел в предмета на спора
фактически твърдения за станалите му известни от заключението действия на
ищеца обуславящи приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поставянето на задачи
към експертизата, не е освободило ответника от задължението да
конкретизира възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД като условие за надлежното
му въвеждане в процеса, в какъвто смисъл е практиката в решение №
134/18.11.2020 г. на ВКС по т.д. № 1422/2019 г., II т.о.
По иска за неимуществени вреди:
13
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедлИ.ст от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. /препотвърдено в тази
своя част и с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т.д. №
1/2016 г., ОСНГТК/ понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Специфичното е, че
стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с
допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество
негативното въздействие на деликта навлиза в неимуществената сфера на
пострадалия или увредения и е част от неговия психо-емоционален статус,
който няма как да бъде обективно установен. Възприятия в тази насока се
съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават
светлина за претърпените от увредените лица болки и страдания. Съдът е
този, който във всеки конкретен случай преценява по справедлИ.ст размер на
дължимото обезщетение, отчитайки понесените от увреденото лице болки и
страдания, а и неудобствата – емоционални, физически и психически, които ги
съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор –
конкретния психо–емоционален статус на пострадалия /субективното
отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед
степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и
други/.
При определяне на размера на това заместващо обезщетение следва да
се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП на ищцата е
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на коремната
стена, кръвонасядане на дясната подбедрица в горната й трета, контузия на
дясно коляно с наличие на дисторзионна травма и оток в областта на предна
кръстна връзка, кръвонасядена на ляво бедро в областта на тазобедрената
става, лъжливо раждане преди навършени 37 гестационни седмици.
Физическото възстановяване е продължило в срок от общо около 20-25 дни –
около месец /така заключение на СМЕ/. Психическото възстановяване не е
14
напълно завършено и до днес /така свидетелски показания на С. С. и Б. М. /.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че ищцата е в
активна възраст, посетила е спешен център, но част от травмите, вкл. на
коляното са били установени по-късно поради нейната бременност /което
очевидно е забавило адекватното лечение и възстановяване, вкл. е причинило
допълнителни болки/, имала е притеснения относно домакинската си работа
поета от св. С.. При определяне размера на обезщетението е необходимо да се
отчете и начинът на извършването на протИ.правното деяние, затрудненията
на ищцата да се грижи сама за своето ежедневие, затруднението в
работоспособността на пострадалата, т.е. негативната промяна в начина й на
живот за около месец, причиненият й от инцидента изключително висок стрес
и уплах /водещи до състояние на неадекватност – показания на св. К./, които
поради наличието на механизъм на ПТП изразяващ се в удар между лек
автомобил и пешеходец, както и нормативно определения лимит на
обезщетението за причинени имуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 10 420 000
лв. Неминуемо ищцата е преживяла силен стрес при настъпване на
процесното ПТП, като сблъсъкът с внезапно потеглил лек автомобил създава
непосредствена опасност за живота на лицето - пешеходец, намиращо се на
пътното платно и оттам притеснения и уплаха по-високи от обичайните.
Механизма на ПТП неминуемо увеличава психологическия стрес от
настъпилото ПТП и това се установява от притесненията на ищцата да
пресича улиците. Допълнително стресът и уплахата се увеличават поради
особеното състояние на ищцата – напреднала бременност, т.е.
притесненията на ищцата са не само за нейния живот и здраве, но и за живота
и здравето на бъдещото дете. В допълнение наличието на лъжливо раждане
/установено от заключението на СМЕ и медицинските документи/ независимо
дали е причинило или не физически болки на ищцата е от естество значително
да повиши нейните притеснения относно възможността или не за нормално
раждане на детето, съпроводено от притеснения отново за неговия живот и
здраве. Не може да се подмине обстоятелството, че независимо от
сравнително лекия характер на конкретните травми те допълнително са
влошили начина на живот на ищцата, тъй като без съмнение от физическа
гледна точка са създали значителни неудобства при нейната късна
бременност. Особено наличието на травма на кръстна връзка на коляното
15
усложнява придвижването на ищцата, което и без това е нормално да е било
усложнено от наличието на бременност. При определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид, че ищцата след инцидента е започнала да
се страхува при пресичане на улици, имала затруднения със съня. Обобщено –
при определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и
начинът на извършването на противоправното деяние, затруднението в
работоспособността на пострадалата, неудобствата в нормалната й деятелност
водеща до негативна промяна в начина й на живот, вкл. особеното й състояние
на късна бременност и силни притеснения за живота и здравето на нейното
дете, както и нормативно определения лимит на обезщетението за причинени
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка “Гражданска отговорност” – до 10 420 000 лв. при едно
пострадало лице, какъвто е настоящият случай /така чл. 492, ал. 1, т. 1 КЗ in
fine/. Лимитът на застрахователното покритие е релевантно обстоятелство,
тъй като икономическата конюнктюра е в основата и на непрекъснатото
нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при
определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се
отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир
за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне
на обезщетението момент /така решение № 1/26.03.2012 г. на ВКС по т. д. №
299/2011 г., II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 795/2008 г.,
II т. о., решение № 121/09.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 60/2012 г., II т.о./. При
наличие на законовите предпоставки за ангажиране на пряката отговорност на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователната
сума по нея следва да се има предвид като един от критериите за решението
на съда по приложението на чл. 52 ЗЗД – така решение № 189/04.07.2012 г. на
ВКС по т. д. № 634/2010 г., II т.о. Всички анализирани дотук обстоятелства и
конкретното им проявление по делото обуславят по-висок размер на
дължимото от ответника на ищцата обезщетение.
От друга страна обстоятелствата, които обосновават по-нисък размер
на обезщетението са, че ищцата е имала сравнително кратък период на
16
физическо възстановяване /което е пълно/, въпреки силните притеснения не са
били налице преки физически последици за нейната бременност и раждане.
Нямала е счупвания на кости налагащи имобилизация, физическите страдания
са били умерени по интензитет, в нито един момент не е било провеждано
болнично лечение, краткия период на пълно физическо възстановяване е бил
от около месец, т.е. вече е нямала необходимост от помощ от своите близки в
бита си и своите ежедневни дейности /физическо възстановяване/, към
момента се наблюдават единствено умерени спомени.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. чл. 52 ЗЗД на увреденото лице се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания
вследствие на извършеното деяние.
При конкретния и съвкупен на всички обективни обстоятелства в
конкретния казус – полученото увреждане на здравето, изразяващо се в
телесни травми; причинените физически болки и страдания в резултат на
причиненото увреждане – по време на инцидента, както и след това, който
обаче са умерени по интензивност продължителността и степента на
претърпените болки и страдания около месец за физическите и около година
за психическите /следва да се подчертае, че се съобразиха и последиците в
психологичен план - всеки претърпян пътен инцидент /а този в случая е от
естество пряко да застраши живота и здравето не само на ищцата, но и на
нейното дете/ е свързан с негативни преживявания в психоемоционален план,
които са установени от свидетелските показания/, съобразявайки възрастта на
пострадалата, причинените неудобства, свързани с нейната бременност,
нарушен житейски ритъм, продължилия страх и особено наличието на
притеснения за живота и здравето на детето, съпроводено и с наличието на
лъжливо раждане, при съобразяване с конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне
на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, както и
посочените по-горе обстоятелства обуславящи по-нисък размер на
обезщетението – липса на счупвания по тялото на ищцата, липса на болнично
лечение, краткия период на пълно физическо възстановяване на ищцата без
17
последици за нейното здраве – около месец, настоящият съд приема,
справедливият размер на заместващото обезщетение на ищцата при подобни
травматични увреждания, но при възстановяване на получената травма за
причинените й от противоправното поведение на делинквента А. К.
неимуществени вреди е 10 000,00 лв. Действително физическите травми не се
отличават с особена тежест, за което свидетелства и краткия възстановителен
период – при наличие на пълно възстановяване от получените травми, но в
психологически план се откроява негативно изживяване с много по-
висок от обичайния интензитет, вкл. се отчита наличието на особено
състояние на пострадалата – напреднала бременност. Освен това
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в
размер на над десет милиона лева. Следователно, по този начин той е целял
заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и
страдания. Процесната сума е и към минимума, определен в тази разпоредба.
Заместващото обезщетение представлява парично благо, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. От друга страна обаче са налице и обстоятелства
анализирани по-горе, които обуславят по-нисък размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, което води до извода, че претенцията не
следва да бъде уважена изцяло. Настоящият съд не даде вяра на свидетелските
показания за възстановителен период от четири – пет месеца, това
противоречи на останалите доказателства – в.л. медицински експерт установи
необходимост от медицинска гледна точка за период от около месец. Т.е. дори
и ищцата да е имала друг физически дискомфорт, той не се дължи на
физиологична необходимост, предизвикана от произшествието, а се отчита, че
е нормално да има и затруднения поради своята бременност. В заключение
доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съдът по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди както се посочи следва да бъдат
обезщетени в размер 10 000,00 лв.
По иска за имуществени вреди:
18
По силата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на прекият причинител на вредата отговаря и за причинените от
него на трети лица имуществени вреди. В настоящия случай ищцата И. С.
претендира присъждане на сума в размер на 714,37 лв., която да репарира
сторените от нея разходи по лечение и възстановяване. Представените по
делото от ищцата писмени доказателства безспорно установяват, че е сторила
множество разходи за лечение и медикаменти. Приложените фискални бонове
имат характера на разписка. Съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД, при изпълнението
длъжникът може да поиска от кредитора разписка, но пък и кредиторът не
може да откаже изпълнението на парично задължение, ако и да е извършено
от лице, различно от длъжника /чл. 73 ЗЗД/. Това е така, защото паричните
задължения изключват хипотеза, в която кредиторът да има интерес
плащането да бъде извършено точно от длъжника. Житейски обосновимо е
опитното правило, че след като разписките се намират в държане на ищеца,
той е извършил и плащанията или пък средствата са били негови, ако и
плащанията да са от трето лице. В случая, ответникът носи тежест да докаже
фактите, които изключват опитното правило. При липса на доказателства в
такава насока, съдът намира, че плащанията са довели до разход в
патримонуима на ищеца. Фискалните бонове са за прегледи, лекарства и
изделия, напълно отговарящи по период и по естеството си на установените
по делото увреждания на ищцата.
В заключението на съдебно-медицинската експертиза и обясненията на
в.л. в о.с.з. категорично се сочи, че всички разходи на ищцата са обосновани и
необходими за проведеното от нея лечение, т.е. сторените разноски за
лекарства, терапии и лечение от ищцата са се налагали с оглед нейното
здравословно състояние и възстановяване, били са необходими и са в
причинна връзка с деликта. Не се доказва да са правени разходи за лекарства,
лечение и рехабилитация за несъществуващи травми. Достатъчно е, че за
доказаните травматични увреждания са правени разходи за лекарства, лечение
и рехабилитация, които са били необходими за възстановяването му. и то в
размер на исковата сума.
Съобразно с изложеното предявеният по чл. 432, ал. 1 КЗ иск за
репариране на имуществени вреди като основателен следва да бъде уважен за
сумата от 714,37 лв.
19
По иска за обезщетение за забава за неимуществените вреди:
Процесният договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е
сключен на ********* г. и по силата на пар. 22 ПЗРКЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
спрямо него се прилагат разпоредбите на действащия Кодекс за
застраховането, който урежда по различен начин въпросът за лихвата върху
застрахователните обезщетения. Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ
срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
От представеното по делото заявление за заплащане на застрахователно
обезщетение, вх. № ********** г. /л. 9 от делото/ се установява, че ищецът е
предявил искане за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното
ПТП вреди на ******* г., т.е. срокът за произнасяне на ответника е изтекъл на
12.12.2024 г. /присъствен ден/, т.е. от дата 12.12.2024 г. ответникът е в забава.
Претендираната сума е в размер на 580,79 лв. за периода 12.12.2024 г. до
08.04.2025 г. /единствено за главницата от 13 000,00 лв. по претенцията за
неимуществени вреди – вж. петитум на исковата молба/, като съобразно
уважената част от тази главница /а именно 10 000,00 лв./ ще се присъди
обезщетение за забава от 446,76 лв. за периода 12.12.2024 г. – 08.04.2025 г.
съгласно претенцията на ищеца.
По съдебноделоводните разноски:
По отношение на адвокатското възнаграждение - при този изход на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата и на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК право на разноски има ответника тъй като
исковете са частично уважени.
1/ По разноските на ищцата - с оглед цената на исковете /14 295,00 лв./,
следва на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2009 г. за възнаграждения
за адвокатска работа да бъде определено адвокатско възнаграждение в
минимален размер на 1686,55 лв. /както счита и ответника в отговора на
исковата молба и становище, л. 85 от делото/ и да бъде присъдено на адв. И.
С. 1316,81 лв. адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ вр. чл.
20
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2009 г. за възнаграждения за адвокатска работа за
процесуално представителство на ищцата по делото. По отношение на
адвокатското възнаграждение от 1316,81 лв. следва да се посочи, че
правилото, че на присъждане подлежат само действително направените, т.е.,
заплатени разноски, не е абсолютно – изключения от него са допустими, но
само в изрично предвидените случаи. Според нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА,
когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на нуждаещо се от
издръжка, материално затруднено лице или на свой роднина, близък или друг
юрист, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение. За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по
делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест
на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на
данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за
разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
В разглеждания случай по делото е ангажиран договор за правна защита
и съдействие /л. 6 от делото/, в който страните по упълномощителната сделка
– ищцата, от една страна и съответният адвокат, от друга страна, са направили
съвпадащи изявления, че правната помощ се предоставя като безплатна
поради това, че ищцата е материално затруднена – чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което
обстоятелство не е било оспорено от ответника. Освен това преценката дали
да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено,
или не, се извършва не от съда, а от самия адвокат и е въпрос на договорна
свобода между адвоката и клиента /така определение № 708/05.11.2015 г. на
ВКС по гр.д. № 4891/2015 г., IV г.о., определение № 442/28.06.2019 г. на ВКС
по гр.д. № 502/2019 г., II т.о./.
Освен това ответникът дължи да възстанови на ищцата и сумата от
общо 1037,95 лв. представляваща сбор от сумите за внесени две
възнаграждения на вещи лица отново съразмерно на уважената част от
исковете.
2/ По разноските на ответника – ответникът претендира разноски в
размер на 40,00 лв. възнаграждение за свидетел и 300,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1
21
от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ и по направеното възражение за прекомерност от страна на
ищцата, настоящият съд определя на 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като при определянето му се взе предвид фактическата и
правна сложност на делото и извършените от юрисконсулта процесуални
действия /единствено подаване на отговор на исковата молба и кратки
становища/. При това положение разноските на ответника са общо 140,00 лв.
/100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 40,00 лв. възнаграждение за
свидетел/, като ищцата следва да възстанови/заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски в размер на общо 30,70 лв.
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
3/ Тъй като ищцата е била освободена от първоначално внасяне на
дължимата държавна такса от 572,00 лв. за исковата молба /така определение
№ 1335/07.05.2025 г./ и следователно ответникът ще бъде осъден да заплати
държавната такса по сметка на Старозагорски районен съд съразмерно на
уважената част от исковете или 446,60 лв. - чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК,
Старозагорски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ „Лев Инс“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на И. Б. С., ЕГН: ********** и адрес:
с. ********, Община *****, Област ******** сумата от 10 000,00 лв. /десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат ПТП настъпило на ************ г. и причинено от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач – А. З. К., ЕГН:
**********, на л.а. „******“ с рег. № ********, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.04.2025 г. /датата на подаване на исковата
молба/ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 10 000,00 лв. до пълния претендиран размер от 13 000,00 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД „Лев Инс“
22
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на И. Б. С., ЕГН: ********** и адрес:
с. ********, Община *****, Област ********* сумата от 714,37 лв.
/седемстотин и четиридесет лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за
лечение и възстановяване, в резултат ПТП настъпило на ************ г. и
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач –
А. З. К., ЕГН: **********, на л.а. „******“ с рег. № ********, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2025 г. /датата на подаване
на исковата молба/ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Лев Инс“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на И. Б. С., ЕГН: ********** и адрес:
с. ********, Община *****, Област ********** сумата от 446,76 лв.
/четиристотин четиридесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/
представляваща обезщетение за забава за периода 12.12.2024 г. – 08.04.2025 г.
върху присъдената главница от 10 000,00 лв. обезщетение за неимуществени
вреди като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 446,76 лв. до пълния
претендиран размер от 580,79 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Лев Инс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А да заплати на И. Б. С., ЕГН: ********** и адрес: с. ********,
Община *****, Област ********** сума от общо 1037,95 лв. /хиляда тридесет
и седем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски за две възнаграждения за вещи лица по съразмерност.
ОСЪЖДА Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2009 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. И. С. с
личен номер от единния регистър при Висш адвокатски съвет № *********
адвокатско възнаграждение в размер на общо 1316,81 лв. /хиляда триста и
шестнадесет лева и осемдесет и една стотинки/ за процесуално
представителство на ищцата по делото съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК И. Б. С., ЕГН:
23
********** и адрес: с. ********, Община *****, Област ********** да
заплати на Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сума от общо 30,70
лв. /тридесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за
свидетел по съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Лев Инс“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А да заплати 446,60 лв. /четиристотин четиридесет и шест лева и
шестдесет стотинки/ – държавна такса по съразмерност за исковото
производство по сметка на Старозагорски районен съд.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
24