Решение по дело №725/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260012
Дата: 25 януари 2021 г.
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20205200500725
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

  № 260012          25.01.2021г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и първа година,  в състав:

 

                                                      Председател:        Минка Трънджиева

            Членове: Венцислав Маратилов

                                     Димитър Бозаджиев

 

като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.д.№725 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :   

 

 

            Производството е по реда на чл.247, ал. 1 от ГПК.

Същото е образувано по молба на „М.“ ЕООД, представлявано от Н.П.Д.- Управител, чрез пълномощника й адв.М.П., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка касаеща мотивите и диспозитива на Решение №260128/16.12.2020г., постановено по в.гр.д.№725/2020г. по описа на ОС- Пазарджик.

Твърди се, че първата грешка е направена няколко реда преди диспозитива- в абзаца“: „С оглед изхода на делото, следва в тежест на „М.“ ЕООД, следва да се присъдят направените от страна на „Б.- Г.“ ЕООД съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 650лв.- адвокатски хонорар.“ И след това тази фактическа грешка е пренесена /пак е допусната/ в осъдителната част на диспозитива.

Приема се, че посочените фактически грешки са очевидни по смисъла на закона, като в случа тези грешки биха препятствали първоинстанционния съд да издаде правилен изпълнителен лист, който да съответства на волята на съда и на мотивите на съдебното решение.

Искането е, съдът да поправи тези грешки, на основание чл.247 от ГПК.

В едноседмичния срок по чл.247, ал.2 от ГПК от другата страна в процеса- „Б.- Г.“ ЕООД не е постъпил писмен отговор.

Предвид обстоятелството, че допуснатата очевидна фактическа грешка не засяга съществото на спора, съдът намира, че не е необходимо разглеждане на делото в открито заседание.

Съдът, като обсъди твърденията изложени в молбата и конкретните данни по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Молбата с правно основание чл.247, ал.1 от ГПК е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При проверка на книжата приложени по делото, съдът констатира, че в мотивите на постановеното съдебно решение- Решение №260128/16.12.2020г., постановено по в.гр.дело №725/2020г. по описа на ОС- Пазарджик е допусната очевидна фактическа грешка по отношение произнасянето за разноските.

В тази връзка следва да се посочи, че в мотивите си на л.15 е отразено в следния абзац следното: „С оглед изхода на делото, следва в тежест на „М.“ ЕООД, следва да се присъдят направените от страна на „Б.- Г.“ ЕООД, съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 650лв.- адвокатски хонорар.“, вместо: „С оглед изхода на делото, в тежест на “Б.- Г.“ ЕООД следва да се присъдят направените от „М.“ ЕООД съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 650лв.- адвокатски хонорар.

Също така се установява, че тази грешка е пренесена и  в неговия диспозитив, а именно:  „ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“С.Г.“, ул.“Проф.Х.Д.“ №11, вх.Е, ап.6, представлявано от Н.П.Д.- Управител, да ЗАПЛАТИ на „Б.- Г.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“****, представлявано от Н.Г., съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 650/шестотин и петдесет/лв.“, вместо: „ОСЪЖДА „Б.- Г.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“****, представлявано от Н.Г., да ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“С.Г.“, ул.“Проф.Х.Д.“ №11, вх.Е, ап.6, представлявано от Н.П.Д.- Управител, съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 650/шестотин и петдесет/лв.“.

Допускането на поправка на очевидна фактическа грешка е предпоставено от кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл.247, ал.1 от ГПК, а именно: несъответствие между формираната от съда воля по съществото на спора, обективирана в мотивите на съдебния акт и изразената в диспозитива на съдебния акт.

Действително се констатира грешка в мотивите при присъждането на разноски, като те са присъдени на страната на която на практика е оставена без уважение въззивната жалба и се потвърждава обжалваното решение на първата инстанция.

Независимо от тази техническа грешка при изписване на имената на страните, с оглед крайния изход по съществото на спора, следва да се приеме, че са налице условията за поправяне на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението.

В този смисъл, молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение, касаещи присъждането на разноски се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като бъде отстранена същата.

Решението за поправка следва да се връчи на страните, съгласно чл.247, ал.4 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.247, ал.1, във връзка с ал.4 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                 Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива Решение №260128/16.12.2020г., постановено по в.гр.дело №725/2020г. по описа на ОС- Пазарджик на л.15, като вместо:  ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“С.Г.“, ул.“Проф.Х.Д.“ №11, вх.Е, ап.6, представлявано от Н.П.Д.- Управител, да ЗАПЛАТИ на „Б.- Г.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“****, представлявано от Н.Г., съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 650/шестотин и петдесет/лв.“., да се чете: „ОСЪЖДА „Б.- Г.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“****, представлявано от Н.Г., да ЗАПЛАТИ на „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“С.Г.“, ул.“Проф.Х.Д.“ №11, вх.Е, ап.6, представлявано от Н.П.Д.- Управител, съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 650/шестотин и петдесет/лв.“.

Решението е окончателно и   не подлежи на обжалване.

 

 

   Председател:                    

 

 

 

          Членове:1.                           

 

 

 

                                                                            2.