№ 4186
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110131216 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и 3 от ЗЗД от И. Н. К. срещу Фирма за признаването за нищожна като
противоречаща на закона и на добрите нрави на чл. 6.6 от договор за
потребителски кредит № ******** от 31.05.2021 г., сключен от една страна от
И. Н. К. и от Фирма.
Ищецът твърди, че на 31.05.2021 г. между него в качеството на
кредитополучател и ответника в качеството на кредитодател в бил сключен
договор за потребителски кредит № ********, по силата на който му е бил
предоставен кредит в размер на 400 лв. Съгласно чл. 5.1 -5.5 от договора
ищецът се задължил да предостави обезпечение – поръчителство на
физическо лице, като за неизпълнение на това задължение се предвиждала
неустойка уговорена в чл. 6.6 в размер на 281.52 лв., платима на погасителни
вноски. Процесната клауза за неустойка поради неосигуряване на
обезпечение била нищожен поради противоречие на императивни норми на
закона, поради нарушаване на добрите нрави. Моли процесната клауза от
договор за кредит да бъде обявена за недействителна. Претендира разноски.
Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба,
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК прави изменение на предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Навежда фактически и правни
доводи за неоснователност на твърдението за нищожност на процесната
клауза за неустойка. Неустойката не надхвърляла присъщите й функции,
поради което не накърнявала добрите нрави. Оспорва се твърдението за
нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото неустойката не се включвала в
1
ГПР. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда
процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата
молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като
в условието на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
С определение от 20.02.2023 г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1,
предл. 1 ГПК изменение на предявените от И. Н. К. срещу Фирма искове за
признаването за нищожна като противоречаща на закона и на добрите нрави
на чл. 6.6 от договор за потребителски кредит № ******** от 31.05.2021 г.,
сключен от една страна от И. Н. К. и от Фирма, чрез изменение на
основанието.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени
обстоятелствата, че между И. Н. К. и Фирма е бил сключен договор за
потребителски кредит № ******** от 31.05.2021 г. с посоченото в исковата
молба съдържание за сумата от 400 лв., че ищецът има качеството на
потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно ответникът е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Горното се установява и от
представения стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити приложени № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК
подписан от страните, в което е посочено че в срок до края на следващия ден,
считано от деня на предоставяне на кредита, кредитополучателят е длъжен да
учреди обезпечение, които могат да бъдат поръчителство на две физически
лица и банкова гаранция. Поръчителите следвало да бъдат физически лица,
като всеки трябва да има нетен размер на осигурителния доход в размер на
1500 лв.; да са лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов
договор; да имат непо-малко от 5 години трудов или осигурителен стаж; да
ме са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит; да
нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения
към друго кредитни или финансови институции.или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от
„редовен“. В случай, че се представя обезпечение под формата на банкова
гаранция, която следва да покрива размера на всички суми, които
кредитополучателя е задължен да изплати и със срок на валидност – 30 дни
след крайния срок за плащане на задължението по настоящия договор.
Съгласно договора за кредит в случай на непредоставяне на обезпечение в
срок съгласно условията на договора за кредит и Общите условия или бъде
прекратено действието на обезпечението кредитополучателят дължи
неустойка на кредитодателя за всеки период, за който не е представил
обезпечение. По делото е представен и анекс към договор за потребителски
кредит № ******** от 31.05.2021 г., съгласно който размерът на неустойката
в случай на непредставяне на обезпечение съгласно чл. 6,6 от договора за
кредит е 1.56 лв. средно на ден или 281.52 лв. за целия срок за погасяване на
транша по кредита.
2
По делото е представен и погасителен план към договор за
потребителски кредит № ******** подписан от страните по договора, както и
разписка за получаване в брой на сума по заема съгласно договор за
потребителски кредит от 31.05.2021 г., съгласно която на ищцата от
представител на ответника е била предадена сумата от 400 лв.,
представляваща предоставена сума по кредит № ********.
Представени са и Общи условия на Фирма – гр. София, приложими към
договори за потребителски кредит „Гет Кеш“.
В случая ищецът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от
ДР на ЗЗП, което обстоятелства е и отделено за безспорно между страните.
По делото е несъмнено установено, че на 31.05.2021 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 400 лв. за срок от 6
месеца, при размер на вноската по кредита: 77.86 лв., годишен процент на
разходите /ГПР/ 49.64 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 49.16 %.
Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и
има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са
индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени
доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че
оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради
което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени -
изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на
заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да
3
влияе върху съдържанието им.
На следващо място съдът намира, че разпоредбата на чл. 6.6 от
процесния договор е сключена в условията на неравнопоставеност водеща до
нищожност поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са
критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради
това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. Добрите нрави са морални норми, на които
законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
/чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Понятието „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ.
търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи
тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни
норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка на
обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея: се
договарят необосновано високи цени; неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели
недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се
наложи на другата страна неизгодно условие. В процесния случай между
страните е безспорно съдържанието на процесния договор, както и за
наличието на неустоечни клаузи, още повече, че горното се установява както
и от събрание писмени доказателства в т. ч. стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителски кредити приложени № 2
към чл. 5, ал. 2 от ЗПК и приложение № 1 към договора за кредит, така при
прилагане на последиците на чл. 161 от ГПК, доколкото с доклада ответната
страна изрично е предупредена за последствията при непредставяне
изисканите документи. Съгласно уговорено в чл. 6.6 от процесния договор, че
в случай на неизпълнение на задължението по договора /осигуряване на
поръчител и/или банкова гаранция/ на заемателя се начислява неустойка за
неизпълнение в размер на 281.52 лв., която се разсрочвала на равни части,
като всяка част била платима на съответната падежна дата и в този случай
дължимата вноска била 77.86 лв., т. е. съгласно предвидената разпоредба се
предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за
непредставяне в срок на обезпечение /поръчител/ на задълженията му по
договора. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи,
4
дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин се заобикаля законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза
се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са че
вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за
забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо. С оглед на горното разпоредбата на чл. 6.6 от процесния
договор се явява нищожнa, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 50 лв., представляваща платена държавна
такса. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на
ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 480 лв. с ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА като противоречаща на добрите нрави -
чл. 143 от ЗЗП във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД клаузата на чл. 6.6 от
договор за потребителски кредит № ******** от 31.05.2021 г., сключен от
една страна от И. Н. К., ЕГН ********** с адрес /административен адрес/ -
кредитополучател и от Фирма, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, като кредитополучател.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на И. Н. К., ЕГН ********** с адрес
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на
50 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ **********, фирмено дело № 24/2021 по описа на СГС, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 480 лв. с
ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца И. Н. К. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6