РЕШЕНИЕ
№ 9290
гр. ..., 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110147075 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че във връзка с реализирано на 17.05.2017 г. ПТП в района
на гр. ..., е изплатил по имуществена застраховка „Каско“ на застрахованото при него лице
застрахователно обезщетение в размер на 775,88 лв. за увредения автомобил – „..... Твърди,
че ПТП било причинено от управляващия МПС ....., за който имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Излага доводи, че с регресна покана е
предявил на ответника претенцията си в размер общо на 790,88 лв., представляваща сбор от
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за определянето му в размер на 15 лв., но
последният е извършил плащане само на част от регресния дълг в размер на сумата от
395,08 лв., като остатъка в размер на 395,80 лв. не е погасен. Предвид изложеното, ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати на основание чл. 411 КЗ сумата от 395,80 лв.,
представляваща непогасения остатък от изплатеното застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.08.2022 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 191,75 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 13.11.2017 г. до 22.08.2022 г. Претендира разноски.
Ответното дружество .... оспорва предявените искове и моли, същите да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Уважаването на предявения иск по чл. 411 КЗ е предпоставено от положителното
1
установяване на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено
застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на
последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие
на договора; 2/ вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения
да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/ към
момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на деликвента да е била предмет
на валиден застрахователен договор, сключен с ответника.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен.
По делото няма спор относно фактите, включени във фактическия състав на
вземането, поради което обсъждането им е излишно, като в тази връзка искът се явява
доказан в своето основание.
Спорен е единствено размерът на предявения иск.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 411 от КЗ, суброгационните права на застрахователя по имуществената
застраховка не са в обема и в размера, който последният е изплатил на собственика на
увреденото МПС. Напротив, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да се прилага корекционен коефициент
за овехтяване.
В настоящия случай от заключението на вещото лице по изготвената и приета по
делото съдебно – автотехническа експертиза се установява, че действителната стойност на
нанесените на процесното МПС „.... щети към датата на ПТП, изчислена по средни пазарни
цени, се равнява на сумата от 718,37 лв., а с включени 15 лв. ликвидационни разноски – на
сумата от 733,37 лв., или ищецът има право на суброгацията в правата на застрахования за
сумата от 733,37 лв.
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ответникът извънсъдебно е възстановил на ищеца сумата от 395,08 лв., поради което остава
дължима сумата от 338,29 лв.
Искът е основателен и следва да бъде уважен именно за тази сума, а за разликата над
нея до пълния предявен размер от 395,80 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи наличие на
главен дълг и забава в погасяването му.
Доколкото съдът достигна до извод за частична основателност на главния иск, то
акцесорната претенция следва да бъде уважена до сумата от 163,88 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 13.11.2017 г. до 22.08.2022 г., а за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 191,75 лв. същата следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер от 623,92 лв., представляваща сбор
от сторените по делото съдебно – деловодни разноски за държавна такса, за възнаграждение
на вещо лице за адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно на уважената част от
исковите претенции.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед отхвърлената част от исковите претенции,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от общо 36,33 лв.,
представляваща сбор от сторените от последния разноски за възнаграждение на вещо лице и
2
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:
..., да заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., б...., сумата
от 338,29 лв., представляваща непогасен остатък от дължимо регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № ********** във връзка
с ПТП, реализирано на 17.05.2017 г. в гр. ..., на ... между МПС „.... и МПС ..... по вина на
водача на МПС ....., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 31.08.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над тази до пълния предявен размер от 395,80 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...,
б...., сумата от 163,88 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
13.11.2017 г. до 22.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази до пълния
предявен размер от 191,75 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: ..., да заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ...,
б...., сумата от 623,92 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., б...., да заплати на ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ...,
сумата от 36,33 лв. - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3