Присъда по НОХД №634/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 16 |
| Дата: | 19 март 2025 г. (в сила от 10 юли 2025 г.) |
| Съдия: | Таня Петкова |
| Дело: | 20245220200634 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 8 май 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимата А. Д. Р. от гр. Пазарджик, е за
престъпление по чл.206 ал.1 от НК, а именно за това, че На 28.02.2022г. в
гр.Пазарджик противозаконно присвоила чужда движима вещ- лек автомобил
„M.“ на стойност 12 700.00 лева, собственост на „Евролийз Ауто“ЕАД София,
който владеела на основание договор за финансов лизинг от 04.02.2021г. с
„Едишън груп“ ЕООД София.
Подсъдимата Р. се явява лично в съдебно заседание и с договорно
упълномощения си защитник. Не се признава за виновна, като дава обяснения,
в които обобщено твърди, че не е извършила вмененото й престъпление и не е
имала договорни отношения с „Евролийз Ауто“ ЕАД като отношенията й
изцяло са били с „Едишън груп“ и управителят на това дружество, като тя
коректно е изпълнявала условията по договора и съгласно същия, тя не е
ощетила нито едно от двете дружества. Лично и чрез защитника си пледира да
бъде оправдана по повдигнатото й обвинение, тъй като е невинна.
Защитникът и излага подробни съображения в подкрепа на искането си
подсъдимата да бъде оправдана, тъй като обобщено тя не е извършила
престъплението, за което е обвинена, като деянието й е несъставомерно от
обективна и субективна страна. Алтернативно излага съображения, че
деянието не съставлява престъпление поради своята малозначителност по
смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от
събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че
подсъдимата е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение,
излагайки подробни доводи в подкрепа на тезата си. Пледира съдът да признае
подс. Р. за виновна, като й се определи наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Дружество „Евролийз Ауто“ ЕАД гр. София (впоследствие с
правоприемник „***“ ЕАД представлявано от Б. Г. Т.) притежавало лек
автомобил „M.“ с рег. № ***. На 23.01.2020 г. между дружеството в качеството
му на лизингодател и „Едишън Груп“ ЕООД гр.София, представлявано от
управителя- св. Р. П.- в качеството на лизингополучател, бил сключен договор
за финансов лизинг, по силата на който лизинговият обект- л.а. „M.“ с рег. №
*** се предоставял за ползване на лизингополучателя срещу заплащането на
лизингови вноски в размер на 605,47 евро месечно, заплащани по банковата
сметка на „Евролийз“ ЕАД в Българо-американска кредитна банка. Договорът
1
бил сключен за срок от 48 месеца, като било уговорено „Евролийз“ ЕАД да
предостави посочения лек автомобил на „Едишън груп“ при заплащане на
първоначалната вноска по договора в размер на 2 812,11 евро. На 24.01.2020 г.
между двете дружества бил подписан и приемо-предавателен протокол за
предаване на автомобила на лизингополучателя. Така дружество „Едишън
Груп“ получило л.а. „M.“ с рег. № *** и продължило да плаща ежемесечно
договорените лизингови вноски.
В началото на месец февруари 2021 г. подс. А. Р. и съпругът й- Д. Р.,
който се познавал отпреди със св. Р. П., се свързали с него и проявили интерес
към автомобила. След като постигнали съгласие подс. Р. да закупи автомобила
на лизинг, на 04.02.2021 г. в гр. София подс. Р. получила лекия автомобил
ведно с контактен ключ, СРМПС Част ІІ и застрахователна полица за ЗЗГО, за
което бил съставен приемо-предавателен протокол между подс. Р. в качеството
й на лизингополучател и „Едишън груп“ в качеството на лизингодател. На
10.02.2021 г. подсъдимата превела по сметка на „Едишън груп“ парична сума в
размер на 1 220,28 лева като първа вноска по лизингов договор по отношение
на процесния лек автомобил. На 13.02.2021 г. в гр. София между „Едишън
груп“ ЕООД в качеството на лизингодател и подс. А. Р. като лизингополучател
бил сключен договор за финансов лизинг за срок от 48 месеца, по силата на
който лизингодателят предоставял на лизингополучателя лизинговата вещ-
лек автомобил „M.“ с рег. № ***. Съгласно договора автомобилът се
предоставял за ползване срещу заплащането на лизингови вноски в размер на
1 220,28 лева месечно. Съгласно клаузите на договора, след изплащането на
всички лизингови вноски лизингополучателят получавал право да получи
собствеността върху автомобила.
Тъй като автомобилът се ползвал не само от нея, но и от нейния син- С.
Р., чрез св. П. било отправено искане до „Евролийз Ауто“ ЕАД за изготвяне на
пълномощно в полза на А. Р. и С. Р. да управляват и ползват автомобила и
същият да се движи извън страната. Още на 10.02.2021 г. „Евролийз Ауто“
ЕАД упълномощило подс. Р. и нейния син С. Р. с нотариално заверено
пълномощно да стопанисват и управляват автомобила.
След сключване на договора за лизинг с „Едишън груп“ ЕООД, от месец
февруари 2021 г. подс. Р. започнала да плаща лизинговите вноски на „Едишън
груп“ ЕООД. От своя страна последното чрез управителя си- св. Р. П.
заплащало лизинговите вноски по договора сключен с „Евролийз Ауто“ ЕАД.
Подсъдимата в началото на всеки месец превеждала по банков път на
„Едишън груп“ лизинговата вноска по договора, като през м. май 2021 г. тя
превела и вноската по застраховка „Каско“ за лекия автомобил, която била
направена от „Едишън груп“ в ЗАД „Армеец“ в полза на „Евролийз Ауто“ с
валидост от 25.01.2021 г. до 24.01.2022 г. През м. юли 2021 г. подсъдимата
превела с лизинговата вноска и следващата вноска по застраховката и сумата
за дължимия данък за МПС. През м. октомври 2021 г. подс. Р. превела по
сметката на „Едишън груп“ с лизинговата вноска за автомобила и поредната
вноска за застраховката му.
2
На 10.01.2022 г. синът на подсъдимата- С. Р. претърпял
пътнотранспортно произшествие, докато управлявал л.а. „M.“ с рег. № ***, в
резултат на което автомобилът бил силно повреден. Подсъдимата уведомила
за това св. П., а той от своя страна „Евролийз Ауто“ ЕАД. Последното във
връзка със сключения договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС,
на 12.01.2022 г. завело застрахователна претенция в ЗАД „Армеец“, поради
настъпилото застрахователно събитие. Съгласно сключения застрахователен
договор, застрахователят поискал повреденият автомобил да бъде огледан в
сервиз в гр. София, като за целта подс. Р. два пъти транспортирала автомобила
до специализирания сервиз за оглед. След което ЗАД „Армеец“ с писмо от
21.02.2022 г. уведомило „Евролийз Ауто“, „Едишън груп“ и БАКБ, че
вследствие настъпилото ПТП л.а. е увреден „тотално“, като действителната
му стойност към датата на застрахователното събитие възлиза на 53 481,86
лева, като тази стойност е намалена със стойността на запазените части и
детайли възлизащи на 16 535,52 лева. В писмото било посочено, че
изчислената сума за изплащане е 37 659,94 лева, която ще се преведе по
сметка на „Евролийз Ауто“ след представяне на съгласие от БАКБ и че
обезщетението ще бъде изплатено, след като бъде представено доказателство
за прекратяване на регистрацията на МПС и съгласие от БАКБ. На същата
дата ЗАД „Армеец“ изпратило и уведомление до органа по регистрация-
Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в което било посочено, че предстои
изплащане на застрахователно обезщетение на собственика на л.а. „M.“ с рег.
№ ***- „Евролийз Ауто“ ЕАД, поради настъпила тотална щета, но след като
регистрацията на автомобила бъде прекратена и това бъде отбелязано от
органа по регистрация на СРМПС на автомобила.
За горните обстоятелства била уведомена и подс. Р.. Въпреки, че вече
била лишена от възможността да ползва лекия автомобил, на 17.02.2022 г. тя
превела лизингова вноска за същия на „Едишън груп“, а също така и сума в
размер на 1 825,92 лева- за няколко вноски за „Каско“ и гражданска
отговорност на автомобила. Последната сума заплатила, тъй като била
уведомена, че по този начин ще бъде изплатено по-голямо обезщетение за
лекия автомобил от застрахователя. Същевременно, св. П. поискал от подс. Р.
да му предостави двете рег. табели на автомобила и СРМПС Част ІІ, за да
може да бъдат предадени в Отдел „ПП“- СДВР за бракуване на автомобила,
което тя и сторила. Освен това св. П. я уверил, че обезщетението, което ЗАД
„Армеец“ ще изплати за автомобила ще покрие оставащите дължими
лизингови вноски и ще остане сума, която ще следва да се изплати на
лизингодателя. Нито св. П. в качеството му на представляващ „Едишън Груп“,
нито дружество „Евролийз Ауто“ поискали от подс. Р. връщане на повредения
тотално автомобил. Тъй като последният стоял пред дома й на улицата и
нямал регистрационни табели, подс. Р. решила да го продаде като части от
автомобил. По интернет открила дружество „И. Партс“ ЕООД гр. Х., чиято
дейност била ремонт на автомобили и се свързала по телефона с неговия
управител- св. В. И.. Той приел да закупи автомобила, като заявил, че следва
3
да му бъде изпратено СРМПС на автомобила с отбелязване, че е бракуван.
Той поискал да види свидетелството му за регистрация и след като му било
изпратено видял, че автомобилът не е бракуван все още и че негов собственик
е дружество „Евролийз Ауто“. Подс. Р. казала на св. И., че до няколко дни
автомобилът ще бъде бракуван, тъй като процедурата била задвижена. Св. И.
въпреки това решил да се увери лично дали автомобилът е освободен от
лизинга и се свързал по телефон със служител в дружество „Евролийз Ауто“,
като обяснил, че иска да закупи автомобила от подс. Р.. Служителят го
уведомил, че автомобилът е тотална щета, че не се дължат лизингови вноски
по договора и че е свободен за продажба.
След като получил горните сведения и бил уверен, че лекият автомобил
ще бъде бракуван, на 28.02.2022 г. св. И. пристигнал в гр. Пазарджик, като
заплатил на подс. Р. договорената сума от 12 700 лева и взел повредения
автомобил за части. За сделката било оформено писмено споразумение за
покупко-продажба на авточасти от бракуван автомобил, в което подс. Р. се
задължавала да предостави СРМПС на автомобила с отбелязване, че
регистрацията му е прекратена.
На 01.03.2022 г. регистрацията на л.а. „M.“ с рег. № *** била прекратена
и това било отбелязано върху СРМПС. ЗАД „Армеец“ изплатил
застрахователно обезщетение на „Евролийз Ауто“ ЕАД. На 25.03.2022 г.
между „Евролийз Ауто“ ЕАД и „Едишън груп“ ЕООД било сключено
споразумение към договора за финансов лизинг от 23.01.2020 г., по силата на
което във връзка с настъпило застрахователно събитие „тотална щета“ на
лизинговата вещ- процесния лек автомобил, на лизингодателя по банков път е
била изплатена от застрахователя думата от 37 659,94 лева, като от тази сума
след удовлетворяване на лизингодателя до размера на дължимите лизингови
вноски, на лизингополучателя следва да се изплати сумата от 9 945,56 лева.
По този начин бил прекратен договора за финансов лизинг между двете
дружества, а на 08.04.2022 г. между тях бил сключен договор за прехвърляне
на собствеността върху МПС с прекратена регистрация и изготвен приемо-
предавателен протокол, с който „Едишън груп“ чрез св. П. получило оригинал
на СРМПС с прекратена регистрация и втори ключ за автомобила.
Св. П. от своя страна обаче не представил свидетелството и ключа за
автомобила на подс. Р., нито поискал от нея връщане на катастрофиралия
автомобил. Той не пристъпил и към уреждане на отношенията им по договора
за лизинг. Вместо това, след като разбрал, че подсъдимата е продала
бракувания автомобил за части в гр. Х., се свързал със св. И.. Последният
разбрал, че св. П. е собственик на дружество „Едишън груп“- ползвател на
автомобила, което обстоятелство бил установил по изпратената му от Р. по
вайбър снимка на СРМПС. Р. П. поискал от св. И. да му заплати сумата от
2 440 лева, като му заявил, че това била остатъчната сума по лизинга, която
подс. Р. не му била платила и му дължала. Св. И. категорично отказал,
заявявайки че това са отношения между него и А. Р..
4
Тогава св. П. издал от името на „Едишън груп“ на А. Р. две фактури №
3202/01.02.2022 г. и № 3231/01.03.2022 г. всяка за сумата от по 1 220,28 лева-
вноска по лизингов договор и с нотариална покана от 19.04.2022 г. като
представляващ „Едишън груп“ ЕООД уведомил подс. Р., че поради
незаплащане на посочените две лизингови вноски по договора за лизинг
между нея и дружеството, съгласно цитираните две фактури, договорът се
считал за прекратен и поискал в срок от 7 дни от връчване на нотариалната
покана да върне лизинговия автомобил и да заплати дължимата сума от
2 440,56 лева. Нотариалната покана ведно с двата броя фактури били връчени
на подс. Р. на 19.05.2022 г. Подс. Р. не върнала автомобила, нито заплатила
тези две лизингови вноски, тъй като автомобилът бил продаден за части, с
което св. П. като представляващ „Едишън груп“ бил наясно, а лизингови
вноски не дължала, тъй като реално не ползва лизинговата вещ след
претърпяното ПТП и застрахователят е изплатил обезщетението за
автомобила, което пък се дължало да обстоятелството, че тя заплатила
пълните вноски за застраховките „Каско“ и „ГО“, независимо че автомобилът
след настъпилото ПТП вече не се движил.
След като не получил бракувания автомобил и поисканите две вноски по
лизинговия договор, св. П. сигнализирал прокуратурата с жалба в края на м.
юни 2022 г. Въз основа на жалбата била извършена проверка и впоследствие
било образувано настоящето наказателно производство.
От заключението на назначената на ДП автооценъчна експертиза, което
съдът цени като компетентно и обосновано, се установява, че стойността на
катастрофиралия автомобил към датата на деянието- 28.02.2022 г. възлиза на
12 700,00 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
обясненията на подс. А. Р., показанията на свидетелите В. И., Г. Д. и Е. Е., в
т.ч. и показанията им дадени на ДП и приобщени чрез прочитането им
съответно по реда на чл.281 ал.4 и ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК, показанията
на св. Е. С. и частично от показанията на св. Р. П., както и от писмените
доказателства, приети по делото и приобщени по реда на чл.283 от НПК и
заключението на автооценъчната експертиза.
На първо място съдът счита, че не следва да анализира обстойно
показанията на св. С., тъй като те с нищо не допринесоха за изясняване на
фактологията по делото, предвид обстоятелството, че като служител на
„Евролийз Ауто“ си спомня единствено, че дружество „Едишън груп“ е било
лизингополучател по няколко договора за лизинг, но той не е водил разговори
нито с управителя му, нито с А. Р. по повод на процесния лек автомобил и
лизинговия договор за него.
От показанията на св. Г. Д.- юрисконсулт в „Евролийз Ауто“ (сега „***“)
става ясно, че тя не е запозната с договора за лизинг между „Евролийз Ауто“ и
„Едишън груп“ с предмет процесния л.а. „M.“ с рег. № ***, но уточни, че при
искане от страна на лизингополучател, лизингодателят издава пълномощно на
5
името на трето лице, даващо му право да ползва и управлява автомобила, като
по този начин се счита за уведомен, че съществува т.нар. „сублизинг“, но
отговорността по договора остава за лизингополучателя, който дължи
лизинговите вноски. Св. Д. също така посочи ясно, че при настъпване на ПТП,
както е в настоящия случай, лизингополучателят по договора дължи вноски,
до момента, в който ЗАД уведоми лизингодателя, че ще изплати обезщетение,
което ще покрие всички вземания, в т.ч. и лизинговите вноски по договора. От
този момент насетне, по договора не се дължат лизингови вноски.
Показанията на св. Д. бяха подкрепени от тези на св. Е. Е., дадени на
ДП, в които тя е обяснила редът, по който е издадено пълномощното в полза
на подс. Р. и нейният син за стопанисване и управление на лизинговия
автомобил, в т.ч. и в чужбина.
Показанията и на двете свидетелки се подкрепиха и от приобщените по
делото писмени доказателства, основните от които свързаните с лизинговия
договор между „Евролийз Ауто“ и „Едишън груп“ от сключването му до
крайното уреждане на отношенията между страните (на л.106 и следващите от
делото).
Освен на показанията на свидетелките Д. и Е., съдът даде вяра и на
показанията на св. В. И., тъй като те кореспондират с обясненията на подс. Р. и
от показанията на св. Д., но и с писмените доказателства по делото. Св. И.
посочи, че преди да пристъпи към закупуване на катастрофиралия автомобил
от подсъдимата, той се уверил от нея, но и от служителите в „Евролийз Ауто“,
че лизингополучателят не дължи лизингови вноски по договора и че
автомобилът ще бъде бракуван като тотална щета. Той посочи също така, че
подс. Р. е поела ангажимент, след като получи СРМПС с отбелязване на
прекратената регистрация да му го предаде, което не се случило и до
настоящия момент, като той имал само изпратена от нея по вайбър снимка на
СРМПС с отбелязано прекратяване на регистрацията. Последното
обстоятелство се установява и от показанията на св. П. и обясненията на подс.
Р., като от последните става ясно и причината св. П. да не предостави на
подсъдимата талона- неговите претенции, като представляващ „Едишън груп“
към нея. Посоченото от св. И. е в унисон и с приобщените писмени
доказателства по делото- споразумението между него и подс. Р. и
кореспонденцията между тях, в която Р. е изпратила необходимите му
документи, в т.ч. и снимка на СРМПС, а впоследствие и нова снимка на
същото свидетелство с отбелязване на прекратената регистрация на
автомобила на 01.03.2022 г., отбелязана от служител в Отдел „ПП“- СДВР (на
л.91 и следващите от том ІІ на ДП).
Съдът не даде вяра на показанията на св. Р. П., в които същият твърди,
че независимо от настъпилото ПТП и невъзможността да се ползва
лизинговата вещ, вноските по лизинговия договор се дължат от
лизингополучателя и че неговото дружество било изплатило всички
лизингови вноски на „Евролийз Ауто“ по договора, както и че подс. Р. не е
6
заплатила дължимите на дружеството му вноски по лизинговия договор
между нея и „Едишън груп“. Тези негови показания не се подкрепят от нито
едно от останалите доказателства по делото и противоречат на показанията на
св. Д. и обясненията на подс. Р., както и на писмените доказателства. Както се
посочи по-горе св. Д. категорично заяви, че в момента, в който
застрахователят уведоми лизингодателя, че ще получи обезщетение, което ще
покрие всички вземания, лизингодателят не дължи вноски по лизинга. Видно
от приетото писмено доказателство- уведомително писмо от ЗАД „Армеец“
до „Евролийз Ауто“, „Едишън груп“ и БАКБ (л.134 гръб) още на 21.02.2022 г.
е станало ясно, че катастрофиралият лизингов автомобил е тотална щета и че
лизингодателят ще получи обезщетение, което ще покрие всичките му
вземания, а с уведомителното писмо от БАКБ до двете дружества от
23.02.2022 г., същите са били наясно, че банката е дала съгласие по сметка на
„Евролийз Ауто“ да бъде изплатено определеното от застрахователя
обезщетение. Тоест още през месец февруари 2022 г. е била налице яснота, че
„Евролийз Ауто“ ще бъде обезщетено в пълен размер и че не се дължат вноски
по лизинговия договор.
Видно от извлечението от банковата сметка на подс. Р. (на л.65 и
следващите от том ІІ на ДП) е че тя е заплащала регулярно всеки месец
лизинговите вноски по договора между нея и „Едишън Груп“ и последната
заплатена вноска е на 17 02.2022 г., на която дата е превела и пълната сума за
застраховките „Каско“ и „ГО“ за автомобила за цялата застрахователна
година.
Ето защо и съдът не кредитира показанията на св. П. в тази им част.
Съдът взе под внимание и заявеното от св. П. в показанията му, че подс. Р. не
можела директно да сключи лизинг за автомобила с „Евролийз Ауто“ затова
бил сключен лизинг с неговото дружество „Едишън Груп“, което както се
установи от показанията на св. С., а не се отрече и от св. П., между двете
дружества и е имало установени договорни отношения по множество лизинги
с предмет автомобили, каквато е основната дейност и на двете дружества към
онзи момент. Това обстоятелство показва, че „Едишън груп“ се явява и като
своеобразен посредник между „Евролийз Ауто“ и подс. Р., каквато е и самата
характеристика на т.нар. договор за сублизинг.
Съдът даде вяра на обясненията на подс. Р., тъй като те кореспондират
напълно с показанията на свидетелите И., Д. и Е., частично и с тези на св. П.,
както и с приобщените писмени доказателства. В тях тя категорично заявява,
че след настъпването на ПТП е поела всички разходи свързани с оценката на
автомобила от застрахователя, заплащането на пълната сума по застраховките,
както и заплащането на последно дължимата вноска по лизинговия договор с
„Едишън груп“, което се потвърждава и от извлеченията от банковата й
сметка. Подсъдимата също така посочи, че след ПТП нито едно от двете
дружества не е предявило претенции за връщане на катастрофиралия
автомобил, което се потвърди и от свидетелските показания, и от писмените
доказателства, както и че застрахователното дружество и банката също не са
7
имали претенции към автомобила. Това именно, както и обстоятелството, че е
предоставила регистрационните табели на автомобила, за да бъде прекратена
регистрацията му, и невъзможността същият да стои на улицата в този вид, са
я подтикнали да пристъпи към вариант да търси купувач за автомобила. Така
се стигнало до продажбата на автомобила като части на св. И., като към този
момент е знаела, че заплащайки всички вноски по „Каско“ и „ГО“ и че
регистрацията на автомобила ще се прекрати, застрахователят ще изплати
пълно обезщетение, така както е уведомил двете дружества, и че е заплатила
всички вноски по лизинга до м. януари 2022 г. вкл. (до момента на ползване на
л.а.). Подс. Р. сочи още в обясненията си, че проблемът със св. П. възникнал в
момента, в който през м. март 2022 г. тя поискала от него да й предаде сумата
от 9 000 лева, които „Евролийз Ауто“ като остатък от обезщетението е
предоставило на лизингополучателя „Едшън Груп“, като той отказал да го
стори и след като разбрал, че автомобилът е продаден за части за сумата от
12 700 лева, започнал да предявява претенции към нея и за тази сума, като
категорично отказал да й предаде СРМПС с отбелязана прекратена
регистрация. След това предприел и останалите действия по връчване на
нотариалната покана и сигнализиране на прокуратурата.
Установената по-горе фактология и анализ на събраните доказателства,
дават основание съдът да приеме, че подс. А. Р. с действията си не е
осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпление
по чл.206 ал.1 от НК.
За да е налице престъпление, квалифицирано като „обсебване“ по чл.206
ал.1 от НК, е необходимо деецът противозаконно да присвои чужда движима
вещ, която владее или пази, като изпълнителното деяние може да се изрази
както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне. Престъплението е
резултатно, като е необходимо за собственика на веща да са настъпили вреди.
По делото безспорно се установи, че дружество „Евролийз Ауто“ ЕАД
към инкриминираната дата- 28.02.2022 г. е било собственик на л.а. „M.“ с рег.
№ ***, както и че към тази датата след претърпяното на 10.01.2022 г. тази вещ
е с тотална щета. Установи се по безспорен начин и това, че собственикът на
вещта е бил уведомен от застрахователното дружество, че по заведената от
него застрахователна претенция, ще получи обезщетение, което в пълен
размер ще покрие неговите вземания. Няма спор и за това, че към тази датата
посочената вещ е била предмет едновременно по два договора за лизинг-
между „Евролийз Ауто“ ЕАД и „Едишън груп“ ЕООД и между „Едишън груп“
ЕООД и подс. А. Р.. Установи се и това, че дружеството-собственик на вещта е
било наясно, че автомобилът се стопанисва и ползва от трето лице, различно
от лизингодателя по договора за лизинг между „Евролийз Ауто“ ЕАД и
„Едишън груп“ ЕООД, съгласно издаденото от дружеството пълномощно в
полза на подс. Р. и нейния син да стопанисват и ползват вещта. Безспорно се
установи и обстоятелството, че „Евролийз Ауто“ не е имало претенции за
връщане на катастрофиралия автомобил, както и че е обезщетено напълно с
покриване на всички останали дължими вноски и разходи по договора за
8
лизинг и това е било факт още преди 28.02.2022 г.
Вярно е, че към инкриминираната дата- 28.02.2022 г. процесният лек
автомобил все още не е бил с прекратена регистрация поради настъпилата
тотална щета и че обезщетението все още не е било заплатено от
застрахователя на „Евролийз Ауто“, както и че на тази дата подс. Р. се е
разпоредила с автомобила като го е продала за части на св. И., като
собственик и представляващ „И. Партс“. Но се установи, че още на следващия
ден- 01.03.2022 г. регистрацията на автомобила е прекратена, а към тази дата и
всички други условия са били налице, предвид и даденото на ЗАД „Армеец“
съгласие от БАКБ на 23.02.2022 г., така че и обезщетението от застрахователя
е било изплатено в пълен размер на „Евролийз Ауто“, което е предприело и
последващите действия- постигане на споразумение, с което се уреждат
отношенията по разпределяне на обезщетението, с което се прекратява
лизинговия договор, предаване на „Едишън груп“ на СРМПС и др. ключ на
автомобила.
Казано с други думи, когато на 28.02.2022 г. подс. Р. се е разпоредила с
катастрофиралия автомобил, неговият собственик- „Евролийз Ауто“ ЕАД не е
имало претенции към този автомобил- нито е поискало връщането му, нито
пък е било против продажбата му (предвид факта, че е било наясно, че ще
бъде обезщетено в пълен размер, както е и станало). С това разпореждане не
са настъпили и вреди за собственика.
При това положение подс. Р. е действала от една страна със съгласието
на собственика на вещата, от друга страна със съзнанието, че не му вреди с
разпореждането с вещта. Още повече, че именно нейните действия след ПТП-
по заплащане на застраховките на автомобила в пълен размер, осигуряване на
автомобила за оглед и оценка от застрахователя, са допринесли за бързото
възстановяване на щетите в пълния им размер.
За да е налице обсебване по смисъла на чл.206 ал.1 от НК е необходимо
деецът да присвои чуждата движима вещ, която владее или пази на някакво
законно основание (по силата на договор или фактическо предаване на вещта).
В случая подс. Р. владее лекия автомобил на база сключения между нея и
„Едишън груп“ договор за лизинг, като същевременно е била наясно, че
„Едишън груп“ не е собственик на тази вещ, а неин ползвател и владелец.
Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към чуждата
вещ като към своя и се манифестира с предприемане на действия по
окончателно разпореждане с нея- в свой или чужд интерес. В този смисъл е ТР
№ 50/1980 г. на ОСНК, което дава тълкуване относно длъжностното
присвояване, което се отнася и до обсебването, като еднородно посегателство
срещу собствеността, отличаващо се само по субекта на престъплението. Т.е.
от обективна страна за наличието на осъществен състав по чл.206 ал.1 от НК
законът изисква кумулативно наличие на следните предпоставки: От една
страна у дадено лице трябва да се намира чужда движима вещ. Тази вещ
следва да се пази или владее от това лице, като то следва да съзнава, че няма
9
правото да се разпорежда с вещта без знанието и съгласието на собственика й
или на лицето, от което я е получило. В случая, както се посочи по-горе, след
ПТП подс. Р. е била наясно, че нито собственика на вещта „Евролийз Ауто“,
нито „Едишън груп“- от което е получила реално подсъдимата автомобила, са
имали претенции към връщане на катастрофиралия лек автомобил.
За съставомерността на деянието по чл. 206 НК не е от правно значение
дали вещта, върху която деецът има фактическата власт, е собственост на
лицето, което я е предоставило на дееца на някакво правно основание да я
владее или пази, или той я владее или пази при същите условия от лице, което
е само владелец на вещта (в този смисъл Решение № 410 от 24.10.2013 г. по н.
д. № 1251/2013 г. на ВКС). Не е от правно значение и фактът дали имащият
правото на собственост върху вещта, който не я владее, знае или не дали
неговата вещ е била предоставена на дееца от владеещото я в момента трето
лице. Не е от правно значение и дали извършеното разпореждане с вещта е
направено в интерес на дееца или в чужд интерес. За състава на
престъплението обсебване е от правно значение, че деецът упражнява
фактическата власт върху чуждата вещ, която е получена на някакво правно
основание от лице, което е неин собственик или действа от негово име, или от
лицето, което в момента я владее. Изпълнителното деяние - престъпно своене
не е задължително да се изразява във валидно правно действие, то може да
бъде и акт на фактическо разпореждане на дееца с вещта. От субективна
страна деецът трябва да съзнава, че вещта е чужда собственост (или не
изключителна негова собственост) и че той няма право да се разпорежда с нея
без съгласието на собственика, на лицето което действа от негово име, или на
владелецът, който я е предоставил на дееца. Т.е. от субективна страна следва
да е налице пряк умисъл- съзнание, че неправомерно се разпорежда с чуждата
вещ като със своя.
В конкретния случай прокуратурата е обосновала своето обвинение с
фактическо твърдение в ОА, че подсъдимата Р., която упражнявала фактическа
власт върху инкриминирания автомобил по силата на договор за финансов
лизинг с „Едишън груп“ ЕООД, се е разпоредила на 28.02.2022 г. с чуждата
движима вещ като със свое имущество, като към момента на разпореждането
е знаела, че същата е собственост на „Евролийз Ауто“ ЕАД.
По делото безспорно се установи, че инкриминираната вещ се е
намирала във владение на подсъдимата Р. от 04.02.2021 г. вследствие
фактическото й предаване от владелеца на вещта „Едишън груп“, с което
дружество впоследствие на 13.02.2022 г. е сключен договора за финансов
лизинг за същата вещ. На 28.02.2022 г. подс. Р. се е разпоредила с вещта, след
като автомобилът е катастрофирал, и след като нито неговия собственик, нито
неговия владелец са имали претенции за връщането му. Претенции за връщане
е предявило дружеството владелец- „Едишън груп“ по силата на договор за
лизинг между това дружество и собственика на автомобила „Евролийз Ауто“,
но едва на 19.05.2022 г., когато е била връчена на подс. Р. нотариалната покана
за връщане на автомобила и прекратяване на договора поради неплащане на
10
претендирани две лизингови вноски. Тоест в един последващ момент, и то
поради други водещи действията на управителя на това дружество мотиви,
които се посочиха по-горе.
В този смисъл по делото са налице доказателства, че е налице
фактическо разпореждане с веща, но при осъществяването на това действие,
подсъдимата не е имала съзнание, че това действие излиза извън кръга на
предоставените й права, предвид липсата на интерес към автомобила от
неговия собственик, който е получил пълно удовлетворяване на претенциите
си и липсата на интерес от страна на владелеца на вещта.
Тук е момента да се посочи, че вината е психическото отношение на
дееца към обществената опасност на деянието и към неговите
общественоопасни последици. Съгласно чл.11 ал.2 от НК (приложима в
настоящия случай) психическият елемент на вината изисква деецът да съзнава
общественоопасния характер на деянието, т.е. да разбира, че то обуславя
общественоопасните последици, че уврежда или застрашава обществените
отношения, които са непосредствен обект на съответното престъпление и да
предвижда настъпването на общественоопасните последици, т.е. да е наясно,
че няма пречки, които да ги изключват. Волевият момент пък при прекия
умисъл се свежда до съзнателно искане на общественоопасните последици. В
частност при обсебването, което е резултатно престъпление и може да бъде
извършено само с пряк умисъл, деецът трябва да съзнава, че поведението му
ще увреди защитените обществени отношения, свързани със собствеността и
да желае настъпването на общественоопасния резултат. Интелектуалният
момент на умисъла за обсебване обхваща съзнанието у дееца за това, че
предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази
на правно основание и че му е позволено да осъществява само определени
действия с нея, невключващи актове на имуществено разпореждане. Във
волево отношение деецът има за цел да се разпореди, накърнявайки в същото
време възможността собственикът на вещта или на лицето упълномощено от
него да се разпорежда с нея, отклонявайки я от патримониума му.
Имайки предвид изложените по-горе фактически действия на
подсъдимата и отношението на собственика на вещта, то може да бъде
направен извода, че подс. Р. действала със съзнанието, че може да се
разпореди с вещта и че по този начин не уврежда интересите на нейния
собственик. Което всъщност и безспорно се установи.
Принципно съдебната практика приема, че за съставомерност на
деянието по чл.206 ал.1 от НК не е задължително да е увреден патримониума
на собственика на движимата вещ, защото вредоносният резултат може да
настъпи и за този, които упражнява правомерна фактическа власт върху веща
(в този смисъл Решение № 348 от 09.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 368/2009 г.
ІІІ н.о. на ВКС). В настоящия случай- дружество „Едишън груп“ ЕООД. По
делото обаче не е повдигнато обвинение на подс. Р. за това тя да е отказала да
върне веща на нейния ползвател по силата на договор за лизинг с „Евролийз
11
Ауто“- „Едишън Груп“ ЕООД, за да се обсъжда обективна и субективна
съставомерност на поведението й спрямо това дружество. Инкриминирано от
прокурора в ОА е поведението на подс. Р. по разпореждане с вещ собственост
на „Евролийз Ауто“ ЕАД. За пълнота обаче следва да се посочи, че „Едишън
груп“ ЕООД е следвало да уреди отношенията си с подс. А. Р. по сключения
между тях договор за финансов лизинг, по начина както „Евролийз Ауто“ ЕАД
е уредило тези отношения с „Едишън Груп“ с оглед настъпилото ПТП и
тоталната щета на лизинговата вещ и изплатеното от застрахователя
обезщетение, отчитайки че реално лизинговите вноски за ползването на л.а. са
заплащани от подсъдимата, като „Едишън груп“ получавайки ги от нея ги е
превеждало на „Евролийз Ауто“, а сключените застраховка „Каско“ и „ГО“ и
заплащането на вноските по тях, независимо че е сторено от името на
„Едишън груп“ са заплащани от подсъдимата, както и всички останали
разходи по автомобила- данък, глоби и др. под. Така че, дори и „Едишън груп“
да има претенции за две незаплетени лизингови вноски в общ размер на 2 440
лева- за м. февруари и м. март 2022 г., то е следвало да приспадне тези вноски
от преведената му от „Евролийз Ауто“ сума от 9 945,56 лева и остатъкът от
тази сума както и запазените части от автомобила да бъдат прехвърлени на
подсъдимата Р., като по този начин се прекрати и действието на договора за
финансов лизинг помежду им. Тоест казано с други думи са налице неуредени
граждански отношения между „Едишън Груп“ и подс. Р..
С оглед на изложените фактически доводи и правни изводи, въз
основа на които и на основание чл.304 от НПК, съдът призна подсъдимата А.
Д. Р. за невинна, за това че на 28.02.2022г. в гр.Пазарджик противозаконно
присвоила чужда движима вещ- лек автомобил „M.“ на стойност 12 700.00
лева, собственост на „Евролийз Ауто“ ЕАД София, който владеела на
основание договор за финансов лизинг от 04.02.2021г. с „Едишън груп“ ЕООД
София, като я оправда по повдигнатото й обвинение за извършено
престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
При този изход на делото и на основание чл.190 от НПК, съдът
постанови сторените по делото разноски в размер на 327.60 лева в
досъдебното производство и 32.74 лева в съдебното производство да останат
за сметка на държавата, както са сторени.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12