Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 14.01.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на девети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Хр.Цветкова като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11913 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 127415/21.06.2020г. по гр.д.№ 40710 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 69-ти състав е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл.
149 от ЗЕ, че В.Г.К., ЕГН **********
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с
адрес на управление:*** заплащане на
сумите, както следва: сумата от 1045,08лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -23.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 8 в гр.
София, ж.к. „*******абонатен № 10831 за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 31,05лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -23.02.2018г. до
изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия периода от 01.01.2015г. до 30.04.2017г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
12607/2018г. на Софийски районен съд, като
В.Г.К., ЕГН ********** е осъден да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* съдебни
разноски от 51,27лв. по заповедно
дело и 400,87лв., представляващи
съдебни разноски по исковото дело, отхвърлени
са като неоснователни са исковете за горницата над 1045,08лв. до предявен размер от 1497,39лв. и за периода от
01.05.2014г. до 31.12.2014г.; за горницата над
31,05лв. до предявен размер от 40,26лв. и за периода от 01.05.2014г. до
31.12.2014г.; исковете за обезщетение за забава на плащането на главницата от
1497,39лв. и главницата от 40,26лв. съответно в размер на 263,23лв. и за 7,71лв. за
периода от 16.09.2015г. до 14.02.2018г. ,
като Т.С.”ЕАД е осъдено да заплати на
В.Г.К., ЕГН ********** съдебни разноски от 40,50лв. по исковото дело.
Срещу така постановено решение са
депозирани:
1.въззивна
жалба вх.№ 5091652/10.07.2020г. по регистъра на СРС от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, в частта, в която исковете за главница за
топлинна енергия и за лихва върху главница за топлинна енергия са отхвърлени. Изложило е съображения,
че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че изискуемостта
на задълженията по общата фактура от 31.07.2015г. станали изискуеми на
15.09.2015г. и от този момент започнала да тече погасителната давност за тях,
приложими били Общите условия от 2014г.
Имало издадени констативни протоколи от нотариус за публикуване на
фактурите, не ги било представило по делото, защото не му било указано от
районния съд. Претендирало е разноски.
Въззиваемият – ответник по
исковете В.Г.К., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Претендирал е разноски.
2.въззивна
жалба вх. № 5095348/16.07.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - В.Г.К., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че не било доказано по делото при условията на
пълно и главно доказване, че е
собственик или ползвател на имота. Представеното писмо от Столична община
неправилно било прието от районния съд, че доказва, че е закупил имота.
Представения по делото договор от 24.04.1969г. сочел за купувач на имота ІІІ-то
лице – Г.Х. К.. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* не е изразило становище по
жалбата до приключване на делото..
Третото лице помагач на страната на ищеца – „ПМУ И.”ООД, ЕИК********не е изразило
становище по жалбите.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2017535/20.06.2018г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу В.Г.К.,
ЕГН ********** с адрес: *** , с която е поискало от съда
на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че
ответникът му дължи заплащане на сумите, както следва: сумата от 1497,39лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 23.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 8 в гр.
София, ж.к. „*******абонатен № 10831 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 263,23лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 1497,39лв. за периода от 16.09.2015г. до 14.02.2018г.; сумата от 40,26лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 23.02.2018г.
до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 7,71лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 40,26лв. за периода от 16.09.2015г. до 14.02.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 12607/2018г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е
собственик на имота и като такъв е потребител
на топлинна енергия, потребил енергия в
имота за процесния период в количества и на стойност, за които са предявени
исковете, дължал възнаграждение за дяловото й разпределение, изпаднал в забава
на плащането й, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът В.Г.К., ЕГН ********** е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че не било установено да е потребител на
топлинна енергия в имота, не бил ползвател на този имот, не бил потребил
топлинна енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете,
измервателния уред не бил годен, , за подгряване на водата сумите не били
начислени по действителния разход, задълженията
били погасени по давност, срок на която била 3 години. Представеният по делото
договор от 24.04.1969г. сочел за купувач на имота ІІІ-то лице – Г.Х. К...
Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „ПМУ И.”ООД,
ЕИК********е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 12607/2018г. по описа на СРС, 69-ти състав, съгласно което по заявление
по чл. 410 от ГПК вх. № 3019126/23.02.2018г. е издадена заповед , с която е разпоредено В.Г.К., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* сумата от 1497,39лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 23.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 8 в гр.
София, ж.к. „*******абонатен № 10831 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 263,23лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 1497,39лв. за периода от 16.09.2015г. до 14.02.2018г.; сумата от 40,26лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 23.02.2018г.
до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 7,71лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 40,26лв. за периода от 16.09.2015г. до 14.02.2018г., съдебни
разноски от 86,17лв., на 20.03.2018г. длъжникът е уведомен
за заповедта, на 21.03.2018г. е подал
възражение срещу задълженията по заповедта, на 21.05.2018г. заявителят е
уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта
и такива е представил на 20.06.2018г.
По делото е прието писмо от
19.01.2018г. от СО, район Красно село, съгласно което в архива му се съхраняват
преписки за продажба на ап. 8 в гр. София, ж.к. „********с купувач В.Г.К. по продажба под № ПДИ -318/24.04.1984г. на КРНС.
С писмо от 27.12.2019г. СО, район
Красно село“ въз основа на издадено на ищеца съдебно удостоверение за
снабдяване с копие от договора за продажба на процесния имот е изпратило по
делото и е приет като доказателство по делото договор за продажба от
24.04.1969г. носещ подпис за страните по него, съгласно който на 24.04.1969г. е сключен договор с който
ИК на СГНС е продало по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавен
жилищен фонд на Г.Х. К. ***, по
преписка за продажба № 318/1968г.,
който имот с писмото от 27.12.2019г. СО, красно село е посочило, че е
апартамент № ********”, гр.София.
Прието е неоспорено от страните
удостоверение № РКС 20-ТД26-299/24.02.2020г.
, издадено от СО, район Красно село, съгласно което ответникът В.Г.К. е син на Г.Х.
К., за последният в удостоверението няма отбелязвания да е починал.
По делото са приети Протокол от
13.09.2002г., договор от 02.12.2002г., съгласно който етажните собственици в сграда в гр. София,
ж.к.Л.”, бл. ********са избрали и
възложили на ПМУ И.”ООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР с Решение от 03.02.2014г.
По делото са приети неоспорени от
страните протоколи за отчет на уредите в имот апартамент № ********”, гр.София,
съгласно които реален отчет на уреди е извършен на 19.04.2016г., на
14.05.2015г., , на 03.05.2017г. при които е установено, че в имота има водомер,
по който се отчита потреблението на топлинна енергия за горещо битово
водоснабдяване и такава се потребява.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-техническата
експертиза, вещото
лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния
счетоводител е посочило, че за процесния период в сградата, в
която е процесния имот, се потребява енергия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване, ежемесечно са снемани отчети от общия топломер, отчитани са
технологичните загуби, в процесния се потребява енергия за горещо битово
водоснабдяване, начислена е сума за сградна инсталация съобразно пълен отопляем
обем на имота е 152 куб.м. Реално потребената енергия в имота за процесния
период била 1497,35лв. Разпределението, направено от третото лице помагач , било коректно съобразно
показанията на уредите, по правилата на Наредбата за топлоснабдяване и ЗЕ. За
периода от 01.01.2015г. до 30.04.2017г.
реално потребената енергия била на стойност от 1045,08лв.
По делото е прието неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, с което
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е
посочило, че задълженията за топлинна енергия
за процесния период били 1497,39лв., за дялово разпределение на енергията били
40,26лв.-по 1,15лв. месечно.
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за
дяловото й разпределение, отделно
и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, че
е носител на вземане за дялово разпределение на енергията, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността на същите, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да
му заплатят стойност
на потребена топлинна енергия и за дяловото й разпределение за процесния имот за процесния период в
размерите на процесните суми, за които е предявен иска за топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според
ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по
ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Същевременно съдът приема, че по делото не е установено за процесния период
ответникът да е бил потребител на топлинна енергия в имота. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по договора
за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В
случая ищецът твърди, че ответникът е собственик на имота и като такъв е
потребител на топлинна енергия в него през процесния период и отговаря пред
ищеца за заплащане на сумите, за които е предявил искове. Ответникът е оспорил
тези твърдения на ищеца и последният е следвало да ги докаже по несъмнен начин
по делото. Доказване на тези твърдения на ищеца при условията на пълно и главно
доказване по делото не е проведено. Приетото по делото писмо от 19.01.2018г. на
СО, район Класно село“ сочи, че в архива му се съхранява преписка за продажба
на имота с купувач В.Г.К. под № ПДИ
-318/24.04.1984г. Това писмо не е
документ за собственост и не е от естество да установи принадлежността на право
на собственост върху имота в патримониума на
ответника и то за процесния период при условията на пълно и главно
доказване. Към горното следва да се добави, че приетият по делото договор от
24.04.1969г., изпратен по делото от СО, район Красно село въз основа на
издадено удостоверение на ищеца за снабдяване с договора за продажба на процесния
имот сочи, че по преписка № 318/1968г.
имотът е продаден на Г.Х. К..*** следвало да представи
договора за продажба на имота, а не такъв с определен купувач, поради което и
съдът приема, че това е единствения договор за продажба на имота, съхраняван от
СО, район Красно село“. По делото не се твърди и не се установява този договор
от 1969г. да не е проявил вещно-правен ефект, същият носи задължителните реквизити,
поради което и съдът приема, че е
валиден и е проявил вещно-правен ефект. Така установеното обосновава извод, че
верността на писмото на СО, район Красно село от 19.01.2018г. в частта, че купувач
на имота по договор по преписка от 1984г. е опровергана и на това допълнително основание
същото не е от естество да обоснове извод за доказано по делото принадлежност
на право на собственост на ответника върху процесния имот и период. При валидно
прехвърлено право на собственост върху имота
през 1969г. от ИК на СГНС на Г.К., последващо прехвърляне на собствеността
върху имота през посочената в писмото от 19.01.2018г. година – 1984г., дори и
да се приеме, че договор за същото е сключен, не би могло да доведе до
придобиване на собствеността от В.К., защото към този момент имотът е бил
собственост на Г.К. по договора от 1969г. Следва да се посочи, че приетото по
делото удостоверение за родствени връзки установява, че ответникът В.К. е син
на Г.К., но това само по себе си не доказва преминаване на правото на собственост
върху имота от патримониума на Г.К. в този на В.К.. Удостоверението за родствени
връзки не сочи откриване на наследството на Г.К..
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено между страните за
процесния период да е възникнало правоотношение за доставка на топлинна енергия
за апартамент № ********ж.к.Л.”, гр.
София , поради което и не може да се ангажира
отговорността на ответника към ищеца за заплащане на стойността на
потребена топлинна енергия, за възнаграждение за дяловото й разпределение, за лихва
за забава на плащането на главницата за топлинна енергия. Неправилно районният съд е приел валидно
възникнали задължения на ответника към ищеца за заплащане на суми на
горепосочените основания.
При така възприето решението на СРС в частта, с която
са уважени исковете за главници за топлинна енергия и за дяловото й
разпределение следва да се отмени и вместо
него следва да се постанови друго, с което тези искове се отхвърлят.
Решението на СРС в обжалваната част, с която са
отхвърлени исковете за главница за топлинна енергия и за лихва за забава на
плащането й следва да се потвърди поради съвпадане на крайните изводи, но по
мотиви различни от тези, които е изложил районния съд.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото то
отговорността за разноски следва да се постави в тежест на ищеца и той следва да бъде
осъден да заплати на ответника по исковете разноски за производство пред СГС в
размер на 500лв. за възнаграждение за адвокат и 25лв. за платена държавна
такса.
Възражение срещу претендираните разноски от ответника по
исковете в производство пред СГС не е направено от ищеца до приключване на
устните състезания на производство пред СГС и на ответника по исковете следва
да се присъдят такива в пълния им претендиран размер. Молба вх. №
368624/09.12.2021г. е депозирана от ищеца в 11,49ч., заседанието е било
насрочено за 10,40ч. и провеждането му е приключило в 10,57ч.,. При така
установеното съдът приема, че тази молба на ищеца не следва да се съобразява от
съда поради депозирането й след приключване на устните състезания по делото
пред СГС.
За производството пред СРС на
ответника по исковете следва да се присъдят разноски за възнаграждение за
адвокат в размер на още 309,50лв.
Решението на СРС в частта, с
която са поставени разноски в тежест на ответника по исковете следва да се
отмени.
На третото лице помагач не се
следват разноски съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 127415/21.06.2020г. по гр.д.№ 40710 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 69-ти състав в частта, с която е признато за установено на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД вр. с чл. 149 от ЗЕ, че В.Г.К.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******, с адрес на управление:*** заплащане на сумите, както следва:
сумата от 1045,08лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
-23.02.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 8 в гр. София, ж.к. „*******абонатен № 10831 за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 31,05лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -23.02.2018г.
до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия периода
от
01.01.2015г. до 30.04.2017г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 12607/2018г. на Софийски
районен съд, както и в частта, с която В.Г.К.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******* съдебни разноски от 51,27лв.
по заповедно дело и 400,87лв.,
представляващи съдебни разноски по исковото дело и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени с искова молба вх. №
2017535/20.06.2018г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******* срещу В.Г.К., ЕГН ********** с
адрес: ***, със съдебен адрес: адв. Д.Б.,*** правно основание чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че В.Г.К., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** заплащане на сумите, както следва: сумата от 1045,08лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -23.02.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 8 в гр.
София, ж.к. „*******абонатен № 10831 за периода от 01.01.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 31,05лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението - 23.02.2018г. до
изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия периода
от
01.01.2015г. до 30.04.2017г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 12607/2018г. на Софийски
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 127415/21.06.2020г. по гр.д.№ 40710 по описа за
2018г. на
Софийски районен съд, 69-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** да заплати на В.Г.К., ЕГН ********** с
адрес: *** и съдебен адрес: адв. Д.Б.,***
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски по дело пред СРС и СГС в размер на общо 834,50лв. / осемстотин тридесет и четири лева и 0,50лв/.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца –„ПМУ И.”ООД,
ЕИК********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.