Р Е Ш
Е Н И Е
№ 807, гр. Пловдив, 29.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 14.05.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 1249/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 482614-F504104 от 06.12.2019 г. на Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-гр.Пловдив, с което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.Хисаря, ул.“Ал.Стамболийски“ № 8, представляван от М.К.М., ЕГН **********,
на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3768,73 лева /три хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и
седемдесет и три стотинки/ за нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86,
ал.1 и ал.2, вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от Правилник за
приложение на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/.
Жалбоподателят Градски археологически
музей, в жалбата излага съображения за маловажност на случая по смисъла на
чл.28 от ЗАНН и прави искане за отмяна на обжалваното НП. При условията на
евентуалност моли съда за намаляване на наложената санкция до минимално
предвидения в закона размер. В съдебно заседание се представлява от
процесуалния представител адв.Д., който навежда
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и пледира за
отмяна на НП. Претендира направени разноски по делото за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна – ТД на НАП-гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител – юрк. П. пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска
защита.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Срещу жалбоподателя Градски археологически музей е
съставен АУАН и въз основа на него издадено НП за нарушение на чл.180, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1
от ППЗДДС, описано в двата административни акта по следния начин:
Данъчно-задълженото по ЗДДС лице ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ с БУЛСТАТ ********* не е начислило ДДС в размер на 3768,73
лв. по облагаеми доставки на обща стойност 22612,40 лв., извършени за данъчен
период 01.04.2018 г. – 30.04.2018 г., когато лицето не е било регистрирано по
ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било
длъжно.
При извършена проверка в ТД на НАП Пловдив,
документирана с Протокол № **********/13.06.2019 г. е установено, че
задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС е в размер над 50000 лв. към 31.07.2017 г. /видно от представена справка
за обороти за период от 01.05.2016 г. до 31.12.2018 г./, формиран от извършени
продажби на сувенири и рекламни материали.
Съгласно разпоредбите на чл.96, ал.1 от ЗДДС фирмата
е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в
14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаем
оборот над 50 000 лв., т.е. до 14.08.2017г. включително. Заявление за
регистрация по този закон от Градски археологически музей е подадено на
30.05.2019г. с вх. № 303911901384392 в ТД на НАП Пловдив. За извършеното
нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС е съставен АУАН.
Лицето е регистрирано по ЗДДС считано от
19.06.2019г. - датата на връчване на Акт за регистрация № 160421901498084/13.06.2019г.
По аргумент на чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС за периода от датата следваща, датата
на която изтича срока за издаване на акт за регистрация - 29.08.2017г., ако
лицето беше подало в срок заявление за регистрация, до датата, предхождаща
датата, на която е регистрирано /18.06.2019г./ лицето е следвало да начислява
ДДС за извършените от него облагаеми доставки.
За периода 01.04.2018г.-30.04.2018г. проверяваното
лице е извършило облагаеми доставки на територията на страната в размер на 22612,40лв.
и не е начислен ДДС в размер на 3768,73лв., видно от представени документи и
периодични отчети от ФП на ЕКАФП.
Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е
следвало да начисли ДДС за извършените от него през периода 01.04.2018 г. до
30.04.2018 г. облагаеми доставки, като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС
състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези
доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника
за продажби за месец 04.2018 г. и включи размера на данъка в
справката-декларация за данъчен период 04.2018 г., като справката-декларация и
дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП-Пловдив в срок до 14-то
число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.05.2018 г.
включително. Нарушението е извършено на 15.05.2018 г.
На основание чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно,
приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка
е определен по формулата в чл.53, ал.2 от ППЗДДС.
Нарушението е констатирано в ТД на НАП Пловдив на
13.06.2019г. при преглед на документи в хода на извършване на проверка за
установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС, документирана с
протокол по чл.50 от ДОПК с № **********/13.06.2019г. Размерът на неначисления
в срок ДДС е определен с протокол № **********/08.08.2019г.
Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.180, ал.2,
във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл. 86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във връзка
с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното
НП № 482614-F504104/06.12.2019 г., с което Градски археологически музей е
санкциониран с имуществена санкция в размер на 3768,73лв. на основание чл.180,
ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС.
В хода на съдебното производство беше разпитан св.Б.Й.Г., от чийто показания се установява,
че същият е бил ангажиран като свидетел при съставяне на АУАН. Сочи, че
нарушението било установено при проверка, извършена във връзка с регистрация по
ДДС. Свидетелят уточнява, че не знае повече подробности и не си спомня
съдържанието на акта, поради отминалия дълъг период от неговото съставяне. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, макар същите да са лишени от конкретност по
разглеждания случай. Показанията на св.Г. кореспондират с останалите писмени
доказателства, не се и оспорват от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
След извършена служебна проверка на
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдът констатира допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, касаещо
императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно задължителното
съдържание на двата административни акта. За да предизвика целените с
издаването им правни последици, АУАН и НП, като писмено обективирани
волеизявления следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем
информация, включително описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, така както повеляват
разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В разглеждания случай тези
изисквания не са спазени. Градски археологически музей е санкциониран за
нарушение на чл.180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.86, ал.1
и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от
ППЗДДС, от чието съдържание е видно, че основният съставомерен
факт, за да възникне отговорността на жалбоподателя по ЗДДС е да се установи,
че за процесния период 01.04.2018г.- 30.04.2018г.
същият е извършил облагаеми доставки на стойност 22612,40 лв., за които като е
бил длъжен, не е начислил ДДС в размер на 3768,73 лв. И актосъставителят, и
наказващият орган са формирали правен извод за осъществени през процесния период от жалбоподателя облагаеми доставки, но не
са конкретизирали за какви и кои точно облагаеми доставки се дължи ДДС, за да
се направи проверка извършени ли са през процесния
месец действително доставки на стоки и услуги от наказания субект, били ли са
те облагаеми и дължим ли е бил данък добавена стойност за начисляване от
доставчика.
В случая коментираното по-горе нарушение е
съществено, доколкото видно от Протокол № **********/13.06.2019 г. Градски
археологически музей е бюджетна организация, второстепенен разпоредител с
бюджет към Министерство на културата. Задълженото лице е вписано в Регистър
Булстат като културна организация на основание ЗЗРК с ЕИК по Булстат ********* и представлява
лице по смисъла на чл.42 от ЗДДС. Предвид на това част от доставките, които
жалбоподателят извършва не са облагаеми, а са освободени доставки, за които не
се начислява ДДС, каквито могат да бъдат например доставките по чл.42, т.1, б „б” от ЗДДС /продажбата на билети от културни организации и
институти по Закона за закрила и развитие на културата за музеи, художествени
галерии, библиотеки и театри/; доставките по чл. 44, ал.1 от ЗДДС /сред тях
попадат доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по чл.39,
40, 41 и 42, сред които е и жалбоподателя, когато доставката е във връзка с
прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност/; доставките по
чл.49, ал.1 от ЗДДС /на пощенски марки изобразяващи паметници на културата,
продавани от музеите, включително и марките за 100-те национални туристически
обекта/; доставки по чл.50 от ЗДДС.
Предвид на това липсата или непълното излагане в акта и НП на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението представлява липса на фактическа обстановка, което
процесуално нарушение е съществено такова, тъй като пряко рефлектира върху
правото на защита на наказаното лице, засягащо възможността му да го реализира
в пълен обем. Това е така, тъй като същото единствено от обстоятелствената част
на НП има възможност да разбере какво точно е нарушението, което му се вменява
и срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава. От своя страна непосочването
на естеството на доставките, за които в акта и НП се твърди, че са облагаеми,
техният брой и кога са били извършени, представлява обективна пречка за съда да
извърши проверка на правилността на правните изводи на актосъставителя
и административнонаказващия орган, че приетите от тях
доставки за процесния период са именно облагаеми и са
на обща стойност 22612,40 лв., доколкото е напълно възможно в доставките
счетени за съставомерни от наказващия орган, всъщност
да се включват такива, които по мнение на съда да са освободени доставки по
смисъла на чл.42, 44, 49, 50 от ЗДДС. Това само по себе си представлява
допълнително основание за отмяна на НП.
Следва да се посочи, че допуснатите
съществени процесуални нарушения касаят не липса на достатъчно наличен
доказателствен материал по делото, а празнота в изложените съставомерни факти и обстоятелства в АУАН и НП, поставяйки
и съда в позиция на тълкуване каква е била действителната воля на наказващия
орган, което е недопустимо в административнонаказателното
производство.
Предвид това и гореизложените мотиви,
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
При този изход на спора и съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Доколкото същият
изрично е поискал разноски и е ангажирал
доказателства за реално заплатени 100 лева за адвокатски хонорар и доколкото
този размер се явява дори под минимума предвиден в Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, то тази сума следва да му се присъди.
Необходимо е да се отбележи, че съгласно §1,
т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски от
административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата
страна ТД на НАП не е самостоятелно
юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху
ЮЛ, от което е част наказващия орган, а
именно Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни
кредити по аргумент от чл.2, ал.2, вр.
чл.19 от Закона за НАП.
Предвид това Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 482614-F504104 от 06.12.2019 г. на Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-гр.Пловдив, с което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хисаря, ул.“Ал.Стамболийски“ № 8, представляван от М.К.М., ЕГН **********,
на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3768,73 лева /три хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и
седемдесет и три стотинки/ за нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86,
ал.1 и ал.2, вр. чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от Правилник за
приложение на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/.
ОСЪЖДА Национална
Агенция за приходите да заплати на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул. „Ал.Стамболийски“ № 8, представлявано от М.К.М.,
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд
гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.