Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.02.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
втори състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.ВАНЯ И.А
при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от
съдия СЛАВЧЕВА гр. дело № 663/2018 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 63 от 04.06.2018 год.
по гр. дело № 573/2017 год. Пирдопският районен съд е
признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземане на М.З.Л. *** против Д.Х. *** за
сумата 1350 лв., представляваща заплатена сума без основание по изпълнен с
недостатъци договор за изработка от 19.06.2016 год. за изграждане на външна
баня в дворно място във вилна зона гр. З., ведно със законната лихва, считано от
29.05.2017 год. до изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за
изпълнение № 468 от 01.06.2017 год. по ч.гр.д. № 350/2017 год. по описа на
РС-Пирдоп. С решението съдът е отхвърлил иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в останалата част, както и иск по
чл. 45 от ЗЗД.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ответника Х. в частта, с
която съдът е признал вземане на ищцата до размера от 1350 лв. с твърдения, че
същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства.
Моли съда да го отмени в посочената част и вместо това да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявения иск или при условията на евентуалност - да
признае съществуването на вземане на ищцата до размера от 557,40 лв.
Ответницата по въззивната жалба я оспорва.
Ищцата твърди в исковата молба,
че през месец юни 2016 год. предала на Д.Х. сумата 1850 лв., с която да закупи
строителни материали, ВиК материали, бойлер и соларен
панел и след това да изгради външна баня до вила в местността „Ч.“, гр. З. в
срок до 30.06.2016 год. Поради неизпълнение на възложената работа от страна на
ответника ищцата – възложител развалила договора и възложила работата на друг
изпълнител, който построил обекта. Моли съда да признае за установено
съществуващо вземане на ищцата срещу ответника за сумата 1850 лв., дадена на
отпаднало основание – разваления договор за изработка, по чл. 422 ГПК вр. чл. 55, изр. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 2 от ЗЗД.
Правния интерес от предявения установителен иск
обуславя с издадената заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 350/2017 год. по по описа на ПРС за претендираната
сума.
В отговора на исковата молба
ответникът оспорва иска с възражението, че между страните не е подписан писмен
договор, а е имало само устна уговорка за изграждане на външна баня, като
представената от ищцата разписка няма характер на договор, а удостоверява само
получаването на сумата от негова страна. Сочи, че след получаване на сумата в
размер на 1850 лв. извършил редица
дейности, свързани с устния договор – разчистил терена, което му отнело 3 дни
/премахване на конструкция от слепени с цимент шишета и вградени отпадни
железа/; доставил материали - пясък,
филц, греди, кофражни дъски и цимент и др.; направил кофраж, отлял площадката и
направил сифон за отвеждане на водата; доставил ламперия, поцинкована ламарина,
теракотени плочки, дървена врата и метални ъгли; закупил и соларен панел със
160 литров бойлер; издигнал конструкция на банята,
облякъл я с ламарина и я покрил, като поставил и подовите плочки, разкроил и
започнал да монтира PVC-ламперията
по тавана и стените. Междувременно ищцата му се обадила с молба да променят
размерите на помещението, като го разширят, което наложило да се продължи срока
на договора и довело до допълнителни разходи, като ответникът закупил
допълнителни материали със свои пари, а изградената вече баня разрушил и наново
направил кофраж за разширяване на площадката, като докарал още материали и
изградил наново конструкцията, облицовал я с ламарина и я боядисал, но когато
отишъл да монтира бойлера и соларния панел се оказало, че катинарът на дворната
врата е сменен и не може да влезе. След това ищцата спряла да вдига телефона си
и преустановила контакт с ответника. Тъй като соларният панел и бойлерът
останали при ответника, с отговора на исковата молба кани ищцата да си ги
получи. Сочи, че незавършването на банята се дължи на неосигуреното съдействие от страна на
ищцата, която е осуетила завършването на обекта. Счита, че изграденото от него
било прието от ищцата и можело да се ползва по предназначение в полза на
поръчващия, за когото друг майстор само завършил вече изграденото. Твърди също
така, че ищцата не е направила възражения за некачествено изпълнение,
отклонения от поръчката или недостатъци, като не е отправяно и искане за
намаляване на възнаграждението. Според ответника ищцата е тази, която е
изпаднала в забава, като е възпрепятствала достъпа му до имота, с което се е
превърнала в неизправна страна по договора. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представена разписка
от 19.06.2016 год., в която Д.Х. е удостоверил, че е получил в брой от М.З.Л.
сумата 1850 лв. за изграждане на външна баня – материали и труд, външен бойлер
160 л. и слънчев колектор, до края на месец юни 2016 год. Посочено е, че банята
следва да има бетонна плоча, дървени стени, ламарина и PVC ламперия, ВиК
тръбопровод, батерия.
Според показанията на разпитания
по делото свидетел И.същият бил нает от ищцата за извършване на ремонтни
дейности на баня във вилно място в гр. З. през лятото на 2017 год. На място
свидетелят заварил постройка от дървени трупи с големина 1,20/1.00 м. с
прилежащо място, оформено за врата и оковано с пирони и винтове и поставена ламарина за покрив. На пода били
залепени десетина плочки, без подравняване и без бетонова основа /фундамент/.
Помещението било неизползваемо. Свидетелят започнал изграждането на стени и
таван с ПВЦ ламперия, като поставил и намиращата се в обекта врата. Свидетелят
монтирал и цялата система за водата – смесител, казан; направил и хидроизолация, като подсилил с греди
основата на постройката и я укрепил. На място на обекта имало останала
ламарина, която майсторът използвал за направа на помещението, но се наложило
закупуване допълнително на материали /ламперия/. На място нищо не било
демонтирано, а само доизградено от
свидетеля. Ищцата изразходвала допълнително за материали около 400-500 лв., а
на свидетеля заплатила разходи и труд в размер на 800 лв.
Съгласно показанията на свидетеля
Л.– баща на ищцата, страните се уговорили за това какво точно да се направи и
за какъв срок - до края на месец юни
2016 год. През лятото на 2017 год. се наложило друг майстор /свидетеля И./ да
завърши започнатото от ответника. Била направена нова облицовка с ламарина,
подът бил укрепен, били поставени тръби и душ. Ищцата се оплаквала на
свидетеля, че ответникът не отговаря на обажданията й и не се явява на обекта. Същата
не била доволна от размерите на изграденото от ответника помещение, тъй като
било твърде тясно и споделила, че построеното не съответства на уговореното
между тях. Ищцата поискала помещението да бъде разширено, като ответникът
изпълнил искането й, в резултат на което част от пода останал без плочки и
замазка. Разширението ответникът направил с помощта на още двама майстори.
Ищцата заплатила уговорената сума на ответника още преди започване на строежа.
Според показанията на св. П.–
съпруг на ищцата, в изпълнение на уговорката за изграждане на външна баня в
имота във вилната зона на гр. З. ответникът направил конструкция от греди –
носещи елементи, облицовани с ламарина. Ответникът бил търсен от ищцата, за да
довърши постройката, но не бил намерен, като спрял да идва на обекта. През 2017
год. били закупени допълнително материали и сградата била довършена от св. И..
Ищцата заплатила цялата сума на ответника преди започване на строежа, като
сумата включвала и цената на материалите. Бойлер и слънчев колектор изобщо не
били поставени в помещението.
От показанията на св. Р.се
установява, че през лятото на 2016 год. ответникът отишъл със свидетеля до
вилното място в гр. З., за да закара и остави там бойлер и соларен панел с цел
да ги монтира, но мястото било заключено и ответникът върнал вещите обратно в
дома си.
Според заключението на
техническата експертиза на в.л. Нейкова от 17.04.2018 год. стойността на
вложения труд и материали за изграждане на първата конструкция с размери
1м./1.20 м., вкл. почистване на терена, транспортни разходи за доставка на
материали и изхвърляне на отпадъци, възлиза общо на 900,30 лв., като отделните
видове СМР за посочени в таблица 1 към
заключението. Общата стойност на вложения труд и материали за изграждане на
втората конструкция с размери 1,20 м./1.30 м. възлиза на 392,30 лв. /таблица
2/, или общата стойност на материалите и труда на ответника възлиза на 1292,30
лв. Според устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на 26.04.2018 год.
соларната система и бойлерът понастоящем се намират в гаража на ответника, като
след направен оглед на вещите експертът дата заключение, че стойността им
възлиза на 700-750 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 265, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Страните са сключили договор за
изработка с предмет изграждане на външна баня в дворно място във вилна зона гр.
З.. Договорът за изработка е консенсуален, двустранен
и възмезден и създава задължения за двете страни: за едната – да изработи нещо,
а за другата – да приеме изработеното и да го заплати. Плащането на
възнаграждение за поръчаната и приета работа е основно задължение на
поръчващия. Приемане на извършената работа е налице, само когато реалното
получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено
изявление на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Установи
се от представената по делото разписка и събраните гласни доказателства, че на
19.06.2016 год. между страните по делото е бил сключен договор за изработка,
като за материалите и труда по изграждането на банята ответникът е получил от
ищцата сумата 1850 лв. В изпълнение на договора ответникът разчистил терена,
като преди това премахнал съществуваща конструкция от цимент и вградени отпадни
железа; доставил материали - пясък,
филц, греди, кофражни дъски и цимент и др.; направил кофраж, площадка и поставил
сифон за отвеждане на водата; доставил ламперия, поцинкована ламарина,
теракотени плочки, дървена врата и метални ъгли; закупил и соларен панел със
160 литров бойлер; издигнал конструкция на банята,
облякъл я с ламарина и я покрил, като поставил и подовите плочки, разкроил и
започнал да монтира PVC-ламперията
по тавана и стените. Общата стойност на материалите и труда по изграждане на
тази конструкция, вкл. след преправянето й /разширяването/ според вещото лице
възлиза на 1292,30 лв. По делото не се установи каква е била уговорката между
страните за първоначалните параметри на постройката и срока за изграждане на
помещението след поисканите от ищцата корекции. Установи се, че постройката е
останала недовършена, като ответникът не е изградил ВиК
инсталацията, не е облицовал изцяло съоръжението, не е поставил врата и
прозорец. Независимо от недостатъците в работата обаче, същата следва да се
счита приета от ищцата до етапа и във вида, в който сградата е направена, тъй
като не се е наложило разваляне на вече изградената конструкция, а изграденото
е послужило като основа и сградата само е била достроена в сегашния й вид чрез
използване на вложените вече материали.
Съгласно чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, ако при
извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако
изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите,
необходими за поправката или съответно намаляване
на възнаграждението. По делото ищцата не се е възползвала от първите
две възможности, а претендира връщане
на заплатеното възнаграждение, т.е. иска се намаляване
на възнаграждението, като даденото в повече е заплатено без основание /в този смисъл съдът споделя и
препраща към мотивите на районния съд относно дадената правна квалификация/. Общата стойност на материалите
и труда по изграждане на процесната конструкция според вещото лице
възлиза на 1292,30 лв. В тази
сума са включени и допълнителните разходи и труд на ответника във връзка с частичното
разрушаване на първоначалната конструкция и разширяването й, повторното
извършване на редица дейности, което безспорно е оскъпило работата.
Ответникът е получил от ищцата общо сумата 1850 лв.,
следователно на връщане подлежи разликата между тази сума и действително
вложените от ответника материали и труд /1292,30 лв./, или – сумата 557,40 лв.
Неправилно в обжалваното решение съдът е приел, че възнаграждението следва да
бъде намалено и със сумата от 800 лв., заплатена от ищцата за довършване на
банята от друг майстор, т.е. разходите, необходими за поправката. Това е така, тъй като според цитираната
по-горе разпоредба не може
да се иска едновременно намаляване на възнаграждението и заплащане на разходите, необходими за поправката, в случая – за довършване на
работата. По делото се установи,
че постройката е довършена от друг майстор, без да се
демонтира или премахва част от
направеното от ответника. Поради това същият има
право на възнаграждение съобразно стойността на реално
вложените материали и труд, която възлиза на 1292,30 лв. Ответникът следва да върне на ищцата останалата част в размер на 557,40 лв.
от получената сума за материали и труд в размер общо на 1850 лв. В останалата
част искът се явява неоснователен.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд, обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта, с която съдът е признал за установено съществуването
на вземане на М.Л. против Д.Х., представляващо заплатена сума без основание по
изпълнен с недостатъци договор за изработка от 19.06.2016 год. за изграждане на
външна баня в дворно място във вилна зона гр. З. за разликата над 557,40 лв. до
пълния уважен размер от 1350 лв., като вместо него следва да постанови друго, с
което да отхвърли иска в тази част. Решението следва да бъде потвърдено в
частта, с която съдът е признал за установено съществуването на вземане до
размера от 557,40 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2017 год. до
изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение № 468 от
01.06.2017 год. по ч.гр.д. № 350/2017 год. по описа на РС-Пирдоп. В останалата
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на спора на страните
следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски. Съдът
намира за основателно възражението на ответницата за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение във въззивното
производство. Минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/2004 год. в случая възлиза на 325 лв., като с оглед фактическата
и правна сложност на делото и извършените във въззивното
производство процесуални действия е неоправдано заплащането на възнаграждение в
по-висок размер. При така приетото от съда адвокатско възнаграждение ответницата
дължи на въззивника сумата 208 лв., представляваща
направените в настоящото производство разноски /адвокатско възнаграждение и
държавна такса/, съобразно уважената част от жалбата, а въззивникът
дължи на ищцата сумата 102 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от
жалбата. Поради това, след извършена от съда компенсация ответницата следва да
заплати на въззивника сумата 106 лв., представляваща
направени във въззивното производство разноски.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 63 от
04.06.2018 год. по гр. дело № 573/2017 год. на Пирдопския
районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД съществуването на
вземане на М.З.Л. *** против Д.Х. *** за разликата над 557,40 лв. до 1350 лв.,
представляваща заплатена сума без основание по изпълнен с недостатъци договор
за изработка от 19.06.2016 год. за изграждане на външна баня в дворно място във
вилна зона гр. З., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2017 год. до
изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение № 468 от
01.06.2017 год. по ч.гр.д. № 350/2017 год. по описа на РС-Пирдоп, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.З.Л. *** против Д.Х. ***
за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД съществуването на вземане на ищцата против ответника за
разликата над 557,40 лв. до 1350 лв., представляващо заплатена сума по изпълнен
с недостатъци договор за изработка от 19.06.2016 год. за изграждане на външна
баня в дворно място във вилна зона гр. З., ведно със законната лихва, считано
от 29.05.2017 год. до изплащане на вземането, относно което е издадена заповед
за изпълнение № 468 от 01.06.2017 год. по ч.гр.д. № 350/2017 год. по описа на
РС-Пирдоп, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВРЪЖДАВА
решението в ЧАСТТА, с която съдът е признал за
установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1
от ЗЗД съществуването на вземане на М.З.Л. *** против Д.Х. *** до размера от 557,40 лв. – сума, заплатена без
основание по изпълнен с недостатъци договор за изработка от 19.06.2016 год. за
изграждане на външна баня в дворно място във вилна зона гр. З., ведно със
законната лихва, считано от 29.05.2017 год. до изплащане на вземането, относно
което е издадена заповед за изпълнение № 468 от 01.06.2017 год. по ч.гр.д. №
350/2017 год. по описа на РС-Пирдоп.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА М.З.Л. *** да заплати на Д.Х. *** сумата 106 лв., представляваща
направени разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.