Решение по дело №15634/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2275
Дата: 8 февруари 2024 г. (в сила от 8 февруари 2024 г.)
Съдия: Даниела Божидарова Александрова
Дело: 20231110115634
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2275
гр. *****, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110115634
по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от К.
Г. С. и И. Г. И. против /фирма/, с която са предявени искове с правно основание чл. 439, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане по изпълнителен
лист от 26.05.2020 г., издаден във връзка с влязло в сила решение по гр.д. № 11185/2016 г.
по описа на СРС, 24 състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело №
20208630401445 по описа на ЧСИ С.Х., поради изтекла в полза на ищците погасителна
давност.
Ищците твърдят, че на 26.05.2020 г. срещу техния наследодател бил издаден
изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 11185/2016 г., по описа
на СРС, 24 състав за сумата от 1 500,06 лева, представляваща дължими разноски по делото.
Въз основа на изпълнителния лист било образувано дело № 20208630401445 по описа на
ЧСИ С.Х.. Поддържат, че към датата на образуване на изпълнителното производство била
изтекла давността, с която се погасяват вземанията по принудително изпълнение. Молят
съда да признае за установено, че ищците не дължат горепосочената сума, поради изтичане
на предвидената в закона погасителна давност. Претендират разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Поддържа,
че не е изтекла погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист, издаден по гр.
д. № 11185/2016 г.по описа на СРС. Поддържа още, че погасителната давност е прекъсната с
извършването на изпълнителни действия от взискателя, а именно: наложен е запор на
банковите сметки на ищците, наложен е запор на банковите сметки на длъжника, наложен е
запор върху МПС на длъжника и др. Поддържа, че предвид многократното прекъсване на
давността в изпълнителното производство, не била настъпила погасителната давност по чл.
117, ал. 2 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ФАКТИЧЕСКА и
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който ищецът цели
да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по гр.дело №
11185/2016 г. по описа на СРС, 24 състав, не съществува, респективно не подлежи на
1
принудително изпълнение, тъй като същото е погасено, поради изтичането на погасителна
давност, който факт настъпил след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от
ГПК) в тежест на ищците е да докажат, че срещу Г. И. С. е издаден изпълнителен лист за
посочената сума, че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания спрямо
него и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да докажат твърдените от тях
положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият
в закона срок за извършване на изпълнителни действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането
или прекъсването на предвидения в закона срок.
Не е спорно между страните, че на 26.05.2020 г. е издаден изпълнителен лист в полза
на ответника срещу наследодателя на ищците във връзка с дължими суми, по който е
образувано дело № 20208630401445 по описа на ЧСИ С.Х..
Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във
въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното
дружество, за които е налице влязло в сила съдебно решение, или не е.
Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от 26.05.2020
г., издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 69955/2015 г., по описа на СРС,
24 състав, с което е констатирано, че представеното по делото изпълнително основание е
редовно от външна страна, и длъжникът е осъден да заплати следните суми: 1112,37 лева,
разноски в исковото производство по гр. дело № 69955/2015 г. на СРС, 24 състав и сумата в
размер на 387,69 лева, разноски по заповедното производство, предхождащо исковото.
За послужване в настоящото производство е приобщено в препис изпълнително дело
№ 20208630401445 по описа на ЧСИ С.Х., като видно от депозираната от /фирма/ молба с
приложен изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 69955/2015 г., по описа на СРС, 24 състав,
на 16.07.2020 г. е образувано изпълнителното производство. Взискателят е поискал от
частния съдебен изпълнител да извърши посочените в молбата за образуване на
изпълнителното дело действия, сред които справки, запори върху банкови сметки,
трудовото възнаграждение и движими вещи. Със запорни съобщения от 21.08.2020 г. е
наложен запор върху банкова сметка и МПС на длъжника. Изпратена е покана за доброволно
изпълнение до Г. И. С., получена на 09.09.2020 г.
С молба от 23.03.2022 г. взискателят е посочил нови способи за принудително
изпълнение – изискване на справка в РБСС относно банковите сметки и сейфове на
длъжника и налагане на запор върху откритите такива. Заявено е и искане за извършване на
справка от НОИ относно действащите му трудови договори и налагане на запор върху
доходите. При условие, че не бъдат открити банкови сметки и трудови договори,
изпълнението да бъде насочено към опис и оценка на движими вещи и изнасяне на
публична продан.
Видно от удостоверение за наследници № РНД22-УФ01-1027/3 от 23.08.2022 г. на СО
– район „*****”, Г. И. С. е починал на 27.10.2021 г., и е оставила за наследници по закон К.
Г. С. – съпруга и И. Г. И. - син. С протокол от 19.10.2022 г. е на мястото на починалия
длъжник са конституирани неговите наследници. Изпратена е покана за доброволно
изпълнение до ищците по делото от 19.10.2022 г., получена на 17.12.2022 г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземания по влязло в сила съдебно решение се погасяват
винаги с 5-годишна погасителна давност. Следва да се има предвид още, че съгласно чл. 116,
б. ,, в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането.
Съгласно даденото в т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК
на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае
изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
При съобразяване на задължителните за настоящата инстанция постановки на
цитираното тълкувателно решение, следва да се посочи, че давността за процесните
2
вземания, за които е издаден изпълнителният лист от 26.05.2020 г., е прекъсната с молбата
от 16.07.2020 г. за образуване на изпълнително дело № 20208630401445, при ЧСИ С.Х.,
доколкото в същата взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия за събиране на предявените вземания съгласно издадения изпълнителен лист. С
предприемане на действия за принудително събиране на задължението на 21.08.2020 г. по
налагане запор върху банкова сметка и МПС на длъжника, давността е прекъсната и по
изложените по-горе съображения е спряла да тече. Също така, с молба от 23.03.2022 г.
взискателят е посочил нови способи за принудително събиране на задължението и е поискал
от съдебния изпълнител извършване на съответните справки, насрочване на опис на
движимите вещи на длъжника като изпълнителното производство не е прекратено, а са
предприети изпълнителни действия от взискателя по изпълнителното дело.
Предвид това, в хода на изпълнителното производство са извършвани действия по
изпълнението, всяко едно от които подновява срока на давността, с оглед на което
твърдението в исковата молба, че от датата на образуване на изпълнителното дело
16.07.2020 г. не са предприемани такива, не отговаря на обективната действителност. В тази
връзка остават неоснователни твърденията на ищците, че в хода на изпълнителното
производство не са предприети изпълнителни действия спрямо тях. Не са налице основания
да се счита, нито че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, нито че е изтекла петгодишната давност за процесните
вземания. Това е така, тъй като от влизане в сила на съдебното решение – 15.12.2016 г. не е
изтекла петгодишната погасителна давност, тъй като същата е прекъсната с подаването на
молбата за образуване на изпълнителното производство /16.07.2020 г./, доколкото в същата
взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия. От датата на
образуване на изпълнителното дело /16.07.2020г./ до настоящия момент са извършвани
изпълнителни действия /запорни съобщения от 21.08.2020 г. и молба от 23.03.2022 г. за
извършване на изпълнителни действия/, с които се прекъсва давността, като започва да тече
нова, без да е изтекъл период от пет години. Доколкото не са изтекли повече от две години
между извършените действия, не може да се приеме, че са налице основания за приложение
на перемцията по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 439, ал.1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход от спора и изричната претенция на ответника сторените във връзка с
производството разноски принадлежи на ответника. Такова искане е своевременно изявено,
като страната претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Според
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й от ДВ, бр. 8 от 2017 г. в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Към момента на приключване на
устните състезания в сила е била новата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр. 8 от 2017 г.).
Следва да бъде съобразена посочената нова редакция, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, приета на основание чл. 37 от
Закона за правната помощ, съдът определя в полза на ответника да бъде присъдено
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100,00 лева за настоящото производство, които
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се възложат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. С., ЕГН **********, адрес: гр. *****, ж.к. „*****“,
************ и И. Г. И., ЕГН **********, адрес: гр. *****, ж.к. „*****“, ************,
срещу ********* *****” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, *********** иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за
3
признаване за установено между страните, че ищците не дължат на ответника сумата от
1500,00 лева, представляваща дължими разноски по делото присъдени на Г. И. С. по
изпълнителен лист от 26.05.2020 г., издаден по гр.д. № 69955/2015 г. на СРС, 24 състав, като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК К. Г. С., ЕГН **********, адрес: гр. *****,
ж.к. „*****“, ************ и И. Г. И., ЕГН **********, адрес: гр. *****, ж.к. „*****“,
************ да заплатят на ********* *****” ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, *********** сумата от 100,00 лв., представляваща разноски
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4