РЕШЕНИЕ
№ 599
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110201134 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на
„ВИР 222" ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Лерин“ № 16,
представлявано от Д. Д. Хр., депозирана чрез процесуален представител адв. Д.К. от
ВАК против Наказателно постановление № 03-009365 от 16.01.2019г., издадено от
Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл. 415,
ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 вр.чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция” 2 500 / две хиляди и петстотин/
лева.
В жалбата се излагат твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и постановено при нарушаване на материалния закон и
процесуалните правила, а в условията на евентуалност и нищожно. Сочат се аргументи,
че НП не е връчено по предвидения в закона ред и не е влязло в сила.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се явява законен
1
представител и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от адв.К.,
в които се сочи, че е изтекла давността за административно-наказателно преследване,
тъй като АНП било изпратено в съда повече от две години след депозиране на жалбата.
Поради което и се моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец септември 2018г. служители на Д“ИТ“ – Варна извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство от страна на „ВИР 222“ ЕООД с ЕИК
*********, стопанисващо заведение „Копитото“ в к.к.“Св.Св. Константин и Елена“, за
което дружество работели наети по трудов договор лица. Съставен бил протокол ПР
1833449/19.10.2018 г., с който на работодателя били дадени задължителни
предписания. Съобразно т.3 от същите, той следвало да изплати договореното трудово
възнаграждение за извършената работа за месец септември 2017 г. на лицето Д. П. В., с
ЕГН **********, на длъжност „снабдител доставчик“, съгласно чл.128, т.2 от Кодекса
на труда във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда. Срокът за изпълнение на
това предписание бил до 27.11.2018г. Дружеството било уведомено за издаденото
предписание, като на 19.10.2018г., то чрез упълномощено лице, получило протокола с
даденото предписание. При последваща проверка през месец декември 2018 г., въз
основа на изискани от проверяващите и представени от дружеството документи, друг
служител на Д“ИТ“- св.М.Д. установила, че това предписание не е изпълнено. Били
изискани писмени сведения от упълномощеното лице, като на 18.12.18г., то посочило,
че непредставя доказателства за изплатено възнаграждение. Такива не били
представени и до приключване на проверката.
За констатираното на 09.01.2019г. Д. съставила срещу дружеството АУАН с № 03-
009365. В съдържанието на акта били посочени даденото предписание и неговото
неизпълнение. За дата на извършване на нарушението била определена датата
28.11.2018 г., т.е. дата следваща последната възможна дата за изпълнението –
27.11.2018г.
Актът бил връчен на упълномощено лице от представляващия дружеството, като
което го подписало без възражения. Възражения не били депозирани по
административно наказателната преписка.
На 16.01.2019г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което
възприел фактическите и правните констатации и наложил административно наказание
от вида имуществена санкция в размер предвиден в нормата на КТ.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно от писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, писма,
обратни разписки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира
изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св.М.Д..
2
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложени
към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна– лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не
е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема че между
страните липсва спор относно адреса на жалбоподателя „ВИР 222“ ЕООД с ЕИК
*********, а именно- седалище и адрес: гр. Варна, ул. „Лерин“ № 16.
Обстоятелството, че възз. дружество е регистрирано на посочения адрес е отразено по
партидата същото в националния ТР /общодостъпен за всички/. Съгласно чл. 58 ал.2 от
ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес
е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от
деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/ не
съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата
инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2
от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място,
липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес
за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Първото има
значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2
от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на
наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от
законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва
след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила.
В настоящия случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено и
влязло в сила , тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в законна сила щом го е
изпратил за събиране по принудителен път. НП би влязло в сила едва след изтичане на
7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е
открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било
редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено.
Отбелязване в НП по смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази
норма, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него
3
адрес, което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е
неизвестен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни
предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му
адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че
състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки
– органа не е посочил в НП начинът на връчване, респективно причините довели
до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да
установи, че адресът на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането
писмо с обратна разписка не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е
намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне, Български пощи
удостоверяват на 26.01.2019г. че „пратката е непотърсена“.. От това отбелязване няма
как да се да се приеме, не само, че адресатът не е намерен на адреса, а и че има нов
адрес, неизвестен никому. Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за
пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските
колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на
съобщенията. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети препоръчаните
пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните
пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за
самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето,
получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на
получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена,
в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се
яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския
оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в
пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал
на уведомяване на получателите се определят от пощенските оператори в общите
условия на договора с потребителите, като броят на служебните известия е не по-
малък от две.
Анализът на цитираната разпоредба обосновава извод, че препоръчано писмо с
известие за доставяне може да бъде върнато от пощите с формалната причина
„непотърсено" и „отсъства“, съобразно правилата на оператора. Обстоятелството, че
получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, при
спазване на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, освобождава пощите от
задължението им отново да търсят получателя на адреса. При това положение не може
да се обоснове извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите по причина
„непотърсено“, осъществява хипотезата на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН – нарушителят
4
не е намерен на посочения от него адрес. Отбелязването от страна на приемащата
пощенска станция, че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде
тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е преместило на
друг адрес или е заминало. Понятието "адресатът е заминал" включва отсъствие на
лицето за по-продължителен период /макар без смяна на адреса/ и предпоставя
наличието не на инцидентно /временно/ отсъствие, каквото представлява отсъствието в
два, макар и непоследователни дни. Поради това настоящият въззивен състав намира,
че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните
предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради
което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена. Последната е
депозирана пред ВРС на 31.07.2019г., след узнаване за издаденото НП и предвид
липсата на годни доказателства по преписката за редовното връчване на НП, съдът
счита същата за подадена в срок. В горния смисъл изобилства практика на
касационната инстанция по идентични казуси- например Определение по частно
к.адм.дело № 3 по описа на Административен съд гр.Варна за 2016 година;
Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по
частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година;
Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.; Определение по
частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда; Решение по к.н.а.х.д. № 459 по
описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от М.Д., която към момента
на съставянето му е работил на длъжността гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно
е била компетентна да издава АУАН.
5
Противно на становището на процесуалния представител на възз.жалбоподател,
съдът намира, че административнонаказателното производство е проведено в рамките
на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и
регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите,
когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът не споделя възражението в
жалбата, че преследвателната давност за това нарушение е изтекла. Разпоредбата на
чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените
административни наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация
на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване,
каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН,
по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на
Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд,
в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане
на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление
№ 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс
/НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5
от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към
датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от
НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод,
че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане
на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с
чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.
Видно от съдържанието на процесното НП и приложените доказателства възз. е
санкциониран за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, извършено на 28.11.18г.- датата е
посочена изрично в НП. НП е било издадено на 16.01.2019г. и изпратен за връчване на
дата 25.01.2019г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на
сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години
и половина от извършване на нарушението, съответно на 28.05.2023г. , който срок към
настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивника не е
погасена по давност.
Обстоятелството, че АНО не е комплектовал и изпратил преписката в съда повече от
6
две години след депозиране на жалбата /жалбата е депозирана на 31.07.19г., а е
входирана във ВРС на 24.03.22г./ би могло да влече единствено дисциплинарна
отговорност за същия за неспазване на сроковете предвидени в ЗАНН, но не се
отразява на съдбата на настоящото производство.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия
дружеството лице и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение
не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен
субект.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на
издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна,
наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР
№1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на
чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Липсата на мотиви обаче по приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като
нарушение на процесуалните правила. Що се касае до обстоятелството, ч АНО не се е
произнесъл по направените срещу АУАН възражения, то следва да се посочи, че
негово задължение по ЗАНН е да ги прецени, като няма изискване да се мотивира,
защо не ги приема. Незапознаването на възз. със становището на процесуалния
представител на АНО също не е нарушение, тъй като възз. се защитава срещу фактите
посочени в АУАН и НП, а не срещу становище на юрисконсулта на наказващия орган.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при издаването на АУАН и НП са нарушени административно
производствените правила.
На въззивника е възведено обвинение за извършено нарушение на чл. 415 ал.1 от
КТ, като по силата на тази разпоредба лице /независимо дали юридическо или
7
физическо/ което не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване за трудовото законодателство се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500лв. до 10 000лв. За да е съставомерно това деяние следва на първо място
да е налице дадено задължително предписание, от орган който контролира
изпълнението на трудовото законодателство – в настоящия случай това е Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, към ИА „ГИТ“ София, на основание чл. 399 вр. чл. 404
ал.1 от КТ и даденото предписание да не е отстранено в указания от контролния орган
срок. Пределно ясно е за какво е ангажирана отговорността на въззивното дружество и
тя е за неизпълнение на предписанието в указания срок. Видно от материалите по
делото с Протокол ПР 1833449/19.10.2018 г., на наказаното дружество в т.3 са дадени
задължителни предписания на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ във връзка с
изплащане на дължимото трудово възнаграждения за м. септември 2017 г. на работника
Д. В., съгласно чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда и чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда.
Установява се безспорно и факта, че от страна на наказаното лице това задължително
предписание не е изпълнено, като наказаното лице не е представило доказателства, за
изпълнение на даденото му задължително предписание. Няма доказателства, че
в последствие това задължение е било изпълнено. Тук следва да се посочи, че
адресатът на предписанието е възз. жалбоподател, същото следва да бъдат изпълнено
именно от него.
Съдът намира, че органите на Д“ИТ“-Варна могат да дават задължителни
предписания за изплащане на дължимите трудови възнаграждения. Съгласно чл. 404,
ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на
инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителна
административна мярка, като : дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото
обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и
консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за
информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални
предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на
недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. От
друга страна разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ и чл.270, ал.3 от КТ вменяват в
задължение на работодателя да изплаща в уговорените срокове уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа лично на работника или служителя по ведомост
или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
8
близки. В този смисъл неизплащането на трудовото възнаграждение за м.09.2017г. на
работника безспорно представлява нарушение на трудовото законодателство и като
такова спрямо него могат да се прилагат принудителни административни мерки
визирани в гл.19 от КТ, включително и чрез издаване на задължителни предписания до
работодателя за изплащане на възнагражденията.
Правилно АНО е констатирал, че деянието е извършено именно на датата, следваща
посочената такава като краен срок за изпълнение на предписанието, доколкото именно
от посочения момент бездействието се явява неправомерно и със същото се реализира
състава на нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Правилно е определено и мястото на
извършване на нарушението. В случая нарушението се състои в бездействие, а именно
непредприемане на необходимите действия за изплащане на дължимите трудови
възнаграждения. Трайно установено положение в съдебната практика е, че при
задължения за бездействия мястото на нарушението е там, където е било дължимо
правно значимото действие, а именно по седалището и управлението на дружеството.
Съдът намира, че този вид нарушения не са отстраними по реда на КТ, както и не
може да се приеме, че от неизпълнение на предписанието за изплащане на дължимите
възнаграждения не са произлезли вредни последици за работниците. От правна страна
съдът приема, че инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява от обективна
страна административно нарушение, доколкото в съдебното производство с
необходимата категоричност се установи неправомерната деятелност на
жалбоподателя, намерила адекватен административно-наказателен израз в атакуваното
наказателно постановление. Неизпълнението с категоричност се установява от
приложения по делото доказателства, включително и от протокола по извършена
последваща проверка. Предвид гореизложеното, съдът намира за доказано от
обективна страна нарушението на посочената норма. С оглед на това, извода на АНО,
че е налице извършено нарушение на нормата на чл. 415 ал.1 от КТ е правилен и
законосъобразен. Субективната страна не следва да се изследва в случая, тъй като се
касае за обективна безвиновна отговорност на юридическо лице.
Случаят не е маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го отличават по степен на обществена опасност
от обикновените случаи от този род. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, като не са изпълнени още три предписания на контролните органи,
което сочи на системно неизпълнение и несъобразяване с разпоредбите на трудовото
законодателство за този работодател. Нещо повече, в случая са засегнати значими
обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и
служителите, поради което и нарушението не би могло да се толерира, а следва да се
накаже с необходимата строгост на закона.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция
9
на дружеството – работодател над нейния минимален размер, предвиден от
законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на
конкретната санкция. В хода на производството са събрани доказателства, видно от
протокол №ПР1843179/09.01.2019г., за допуснати други нарушения на трудовото
законодателства. Установено е не само , че не са изпълнени задължителните
предписания, а и впоследствие след тяхното даване работодателят отново е допуснал
нарушение на трудовото законодателство. АНО обаче не е изложил твърдения защо е
приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По преписката
няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други
влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и
др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при
преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това
обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и
намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 415, ал.1 от КТ
минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е
съответна на допуснатото нарушение.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането
за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия
орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство, като е депозирал становище по делото и с
оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай съдът е констатирал, че
10
са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не
и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва
на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на
чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО и да
осъди въззивника да заплати разноски, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 48,00 /четиридесет и осем / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-009365 от 16.01.2019г., издадено от
Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „ВИР 222" ЕООД с
ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Лерин“ № 16 за нарушение на чл. 415, ал.1
от КТ на основание чл.416, ал.5 вр.чл.415, ал.1 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” 2 500 / две хиляди и петстотин/ лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 2 500 / две хиляди и
петстотин/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин / лева.
11
ОСЪЖДА „ВИР 222“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Лерин“№16, представлявано от Димитър Димов Христов да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна сумата от 48,00 /четиридесет и осем/ лева ,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по настоящото АНД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12