№ 36996
гр. София, 18.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110133504 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 252900/12.09.2023 г., подадена от ответника
ответника, имаща характера на молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното
по делото прекратително Определение № 30036/28.08.2023 г. в частта за разноските.
Молителят ответник иска да му бъдат присъдени разноски съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на ..... лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна заема становище за
неоснователност на молбата и релевира възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Доколкото искането е за допълване на прекратително определение, то съдът счита, че
представяне на списък с разноски по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимост на
молбата, но констатира че такъв е предствен по делото (л. 75). С оглед нормата на чл.
248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на определението в частта за
разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
В конкретния случай производството по делото е прекратено на осн. чл. 126
ГПК поради недопустимост на предявения иск, поради което ответникът на основание
на чл. 78, ал. 4 ГПК има право на разноски по делото предвид направеното в отговора
на исковата молба искане в тази насока. Отговорността за разноски по делото в
гражданския процес представлява своеобразна санкция за страната, която
неоснователно е предизвикала правния спор.
Поради изложеното съдът счита, че ищецът дължи сторените от ответника
разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на ..... лева (л. 74 по
делото). За основателно съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение като същото следва да бъде редуцирано до
минимума предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., съгласно която за
1
неоценяеми искове, какъвто е настоящият, възнграждението е в размер на .... лева.
По гореизложените мотиви, молбата за изменение на определението в частта за
разноските е основателна и следва да бъде уважена
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК по вх. № 252900/12.09.2023 г., подадена
от ответника Е. П. А., ЕГН ********** постановеното Определение №
30036/28.08.2023 г. по гр.д. № 33504/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав в частта
за разноските КАТО:
ОСЪЖДА Х. Г. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. А., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следните суми: .... лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2