Р Е
Ш Е Н
И Е
№
30.04.2014г.
гр. Б.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Балчишкият районен
съд граждански
състав
на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател :
ЦОНКО ИВАНОВ
Членове :
Съдебни
заседатели:
секретар М.Е.
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия
Иванов
гр.дело
№ 475 по описа за 2013год. и за
да се произнесе взе предвид следното :
Подадена
е искова молба от „СОД-А.” ООД ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление *****,
чрез пълномощник адв. Ю.О. от ДАК срещу Н.И.Ф. ЕГН:********** *** с цена на
иска 18603лв. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване иска.
Ищеца чрез
пълномощника си твърди, че с влязло в сила решение № 112 от 06.08.2010год. по
гр.дело № 314/2006год. на Районен съд гр. Б., ответницата е осъдена да заплати
на дружеството сумата от 10278лв., ведно със законната лихва от 03.12.2007год.,
като частична от цялото вземане в размер на 28881лв., представляващи стойността
на извършени и направени подобрения в имотите, предмет на предявените
ревандикационни искове, а именно: апартамент № 1, находящ се на първия жилищен
етаж в сграда ЖСК "Б.с." гр. Б., *****, имот с идентификатор
02508.83.237.1.19 и гараж, находящ се в партерния етаж в сградата на ЖСК „Б.с."
гр. Б., **** с идентификатор 02508.82.237.1.39. След като с влязло в сила
решение № 91 от 04.06.2010г. по гр.дело № 314/2006г. на РС-гр. Б. бе признато
за установено по отношение на ответницата, че същата е собственик на така сочените
по-горе недвижими имоти и дружеството е осъдено да й предаде владението върху
същите, то съответно за извършените от дружеството подобрения в общ размер на
28881лв. възниква възможността да търси същите в пълния им размер. Същите
произтичат от направени строителни работи в апартамента и гаража, изразяващи се
в изкопни работи, зидария, външна мазилка, боядисване, облицоване стени,
боядисване, санитария, вътрешна и външна дограма, изолации, метални
конструкции, ВиК и ОВ инсталации, отоплителна инсталация, електроинсталация,
поправки и др. Съгласно чл. 221 ал. 2 от ГПК решение № 112 от 06.08.2010 год.
по гр.дело № 314/2006 год. на БРС е влязло в сила по отношение на разрешените с
него искания и възражения за подобрения. В процеса по доказване частичния иск задължително
съда установява какъв е размера на цялото вземане и едва след това присъжда
частта, която е поискана. Съдът по частичното искане не може да присъди
търсената част от цялото, ако предварително не установи размера на цялото
вземане. В настоящият процес се позовава на силата на присъдено нещо на
установеното от съда основание на вземането. Тъй като доброволно уреждане на
спора не е възможно, за ищцовото дружество се явява правен интерес от завеждане
настоящият иск. Предвид всичко така изложено, моли да бъдат призовани на съд и
въз основа на представените с настоящата молба писмени доказателства, както и
тези които ще се съберат в хода на съдебното дирене, съдът да постанови
решение, по силата на което да осъди ответницата да заплати на „СОД - А."
ООД разликата от присъдената с влязло в сила решение № 112/06.08.2010 год. по
гр.дело № 314/2006 год. на районен съд гр. Б. сума от 10278лв. до пълния размер
от 28881лв., представляваща стойността на извършените в имоти, собственост на
ответницата, представляващи апартамент № 1, находящ се на първия жилищен етаж в
сграда ЖСК "Б.с." гр. Б., ****, имот с идентификатор
02508.83.237.1.19 и гараж, находящ се в партерния етаж в същата сграда с
идентификатор 02508.82.237.1.39 подобрения, ведно с лихвата за забава, начиная
от предявяване настоящият иск до окончателно изплащане на сумите, а така също и
всички направени съдебно-деловодни разноски по водене настоящото дело.
На ответника Н.И.Ф. ЕГН:**********,*** е назначен от съда особен представител адв. П.Д.Г.-***. Адв. Г., сочи че
съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № I от 04.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д.
№ 1/2000 г., ОСГК мотивите на решението не се ползват със сила на присъдено
нещо. Със СПН се ползва само решението
по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на
иска, като предмет на делото. Диспозитивът на решението представлява източника
на СПН. Мотивите към решението не са част от него. Неправилно е разбирането, че
при уважен частичен иск, съдът в последващ процес за останалата част от вземането ще решава само за размера на иска, но не и за
основанието, защото за него имало вече влязло в законна сила решение. Това е
неправилно, защото фактическите констатации на съда не влизат в законна сила, а
в законна сила влиза заключението, което съдът извежда от субсумирания под
правната норма фактически състав и което намира израз в диспозитива на
решението, но не и предпоставките от които се извежда това заключение.
Решението по частичния иск изобщо не може да произвежда действието на законна
сила в следващия процес за останалата част от вземането. Прави нарочно
възражение, че правото на иск за ищеца с погасено по давност. Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Вземанията на ищеца спрямо ответницата за извършени
подобрения в имот стават изискуеми от момента на поканата. Това е и началният
момент от който започва да тече давността. Без значение е дали поканата е
нарочна или се съдържа в искова молба.(Решение № 295/01.07.2010г. IV г.о. гр. дело № 172/2009г.). При липсата на други доказателства, представени
от ищеца по делото, и с оглед статута й на особен представил, който няма връзка
със страната, която представлява източник на информация за това възражение се
явяват поредицата от съдебни решения между страните, които успява да издири. С
нотариална покана per. №3040/28.06.2006г. връчена на управителя на ищеца на 28.06.2006г. и нот.
покана рег.№ 3226/14.07.2006г. връчена на 18.07.2006г., доверителката й е поканила “СОД -А. ООД' да
освободи апартамента и гаража и да предаде владението им. Сочи датата
28.06.2006г. явяваща се начална дата на
5г. срок, в който искът за подобрения се погасява по давност. Ако съдът не
приеме това за начална дата за погасяване правото на иск на ищеца, то моли да бъде
съобразено, че съгласно ППВС № 6/1974г., погасителната давност за вземане на
добросъвестния и недобросъвестния владелец за извършени подобрения в чужд имот
започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в
държане със съгласие на собственика или от момента, когато то бъде смутено от
собственика по исков ред, най-често с предявяване на ревандикационен иск. От
Решение № 91//04.06.2010г. по гр.д.№ 314/2006г. на БРС установява, че
доверителката й е предявила иск на 31.10.2006г. по чл. 108 ЗС срещу настоящия
ищец. От този момент владението на ‘‘СОД -А. ООД“ е било смутено и е започнала да тече погасителната давност за предявяване на вземането и
за подобрения. Самото вземане е предявено в условията на евентуалност с оглед
изхода на спора, с молба-възражение на 03.12.2007г. за присъждане на сумата от
10278.00лв. представляващи направени от ищеца по настоящето дело подобрения в
имота ( стр. 62 от делото, съгласно абзац I от стр.2 на Решение № 1
75/22.04.2013г. по в.гр.д.№ 25/201Зг. на ДОС) . Впоследствие с нарочна молба
сумата е заявена като част от голямото вземане от 28881.00лв. Именно като
частична е възприета претенцията във всички постановени съдебни актове по
предходния спор ( в този смисъл в Решение № 368/28.12.2012г. о гр.д. №
340/2012г. на ВКС. Обжалването е допуснато и на решение № 8 от 11.01.2012г. по
гр.д.№ 903/2010г., с което е отказано по молбата на “СОД -А. ООД“ допълване на решение № 108 от 28.03.2011г. по гр,д.№ 903/2010г. с произнасяне по предявения иск за подобрения в
размер на 10278лв., като част от цялото вземане от 28881лв. Понятието частичен иск няма изрична правна
уредба. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес неговият
предмет се определя от търсената защита. В конкретния случай търсената защита с
заключена в рамките на 10278.00лв.., като част от цялото вземане в размер на
28881.00лв. Съобразно тези факти предявяването на частичен иск нито спира, нито
прекъсва погасителната давност за останалата част от цялото вземане за
горницата над 10278.00лв. до 28881.00лв. Искът за 10278.00лв. прекъсва течащата
давност само за вземането, което е предявено и съответно частично предявеният
иск прекъсва погасителната давност само за предявения размер, но не и за
горницата до 28881.00лв. (Решение
№ 610/09.12.2008г., I т.о., т.д. № 391 /2008г.) С оглед изложеното моли съдът
да отхвърли предявеният от „СОД-А." ООД срещу нейната доверителка
осъдителен иск по чл. 72 ЗС за разликата от присъдената с влязло в сила решение
№ 112/06.08.2010 год. по гр.дело № 3(4/2006 год. на районен съд гр. Б. сума от
10278лв. до пълния размер от 28881лв.,
представляваща стойността на извършените в имоти, собственост на ответницата,
представляващи апартамент № I, находящ се на първия жилищен етаж в сграда ЖСК
"Б.с." гр. Б., ул.Черно море" № 55, вх. Г, ет. 1. имот с идентификатор
02508.83.237.1.19 и гараж, находящ се в партерния етаж в същата сграда с
идентификатор 02508.82.237,1.39 подобрения, като неоснователен поради
погасяването му по давност. Поради неоснователност на иска по чл. 72 ЗС, моли
да се отхвърли и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва за
забава, начиная дата на предявяване на настоящия иск до окончателно изплащане. С
оглед становището й по предявеният иск неоснователно е искането на ищеца за
присъждане на всички направени съдебно-деловодни разноски по водене настоящото
дело.
Съдът
като взе предвид писмените доказателства и становищата на страните установи: По
настояване на страните съдът е изискал и приложил по делото гр.д.№ 314/2006г.
на БРС ведно с приложените по същото в.гр. д. №903/2010г. на ДОС, гр.д. №
340/2012г. на ВКС, в.гр.д.№ 25/2013г. на ДОС, ч.гр.д. № 474/2011г. на ВКС,
ч.гр.д.№155/2011г. на ВКС, ч.гр.д.№ 2185/2008 на ВКС и ч.гр.д.№ 676/2008г. на
ДОС. С решение № 368/28.12.2012г. на ВКС по гр.д. № 340/2012г. е обезсилено
въззивното решение № 108/28.03.2011г. по гр.д. № 903/2010г. на ДОС, в частта, в
която отменено е отхвърлено възражението, направено от ищеца за подобрение на
обща стойност 10278лв., извършени в апартамент № 1 на първия етаж в ЖСК „Б.с.“,
Б., ул. Черно море №55, вх. Г, ет.1, както и решение № 8/11.01.2012г. по гр.д.
№902/2010г. и обявява за влязло в сила на 13.12.2010г. решение № 91/04.06.2010г. по гр.д. № 314/2006г. на БРС
в тази част. Делото е върнато за произнасяне от ДОС по жалба срещу решение №
112/06.08.2010г. на БРС. С решение № 175/22.04.2013г. по в.гр.д. № 25/2013г.
ДОС е потвърдил решение № 112/06.08.2010г. на БРС. С решение № 112/06.08.2010г. БРС е осъдил ответницата
да заплати на ищеца сумата от 10278лв., като частична от цялото вземане в
размер на 28881лв., представляваща стойността на извършените и направени
подобрения в имотите по предявените искове по делото. Не се претендира друга
различна сума от установената по влязлото в сила съдебно решение. Не се спори
от страните, че по приложеното гр.д.№ 314/10г. на БРС са установени извършени и направени подобрения в
имотите, по предявените ревандикационни искове в общ размер от 28881лв. Спори
се помежду им предвид уважения частичен иск от 10278лв., претендираната с
настоящия иск сума от 18600лв. дали е погасено по давност. В тази връзка
подлежи на разглеждане релевираното от ответника правопогасяващо възражение за
погасяване претенцията на ищеца по давност. Настоящия състав намира същото за не
основателно. Давността относно извършени подобрения започва да тече не от
момента на извършването им, а от момента, когато извършилият подобренията се
лишава от владеенето им. Съдът не приема твърдяното от особения представител на
ответницата, че давността е започнала да тече от предявяване на иска 31.10.2006г.
по гр.д. № 314/2006г. на БРС по чл. 108 от ЗС. С писмена молба вх. №
980/09.03.2010г./ л.145 по гр.д. № 314/10г./, ищеца е посочил цялото си вземане
срещу ответницата в размер на 28881лв. за извършените и направени в имотите на
ответницата подобрения. С протоколно определение от 13.04.2010г. по гр.д. № 314
съдът е приел предявеният в условията на евентуалност иск за заплащане на
направени подобрения в процесните имоти за сумата от 10278лв., която е част от
цялото вземане в размер на 28881лв. Тези
последици настъпват в случай, искът би могъл да се квалифицира като частично
предявен, т. е. в исковата молба ищецът е посочил основанието и пълния размер
на дължимата престация, а не само частично предявеното искане. Ако размерът на искането е увеличен в хода на
съдебното производство, то изменението ще е предприето по време, когато давност
не тече. Тъй като ищецът е предявил иска като добросъвестен владелец спрямо
ответницата и по делото
няма данни същият да и е предал владението на имотите, т. е. владелецът все още е във владение и на същите и предявеният от него иск не е погасен по давност. Петгодишната давност в този случай тече от момента на
отнемане на владението от ищеца. Владението все още е в ищеца. Иска
му е предявен на 09.03.2010г. поради което не е изтекъл давностния срок.
С
оглед изложените съображения иска се явява основателен и доказан по размер и
следва да се уважи, като се присъди и претендираната върху сумата законна лихва
от датата на предявяване иска 15.07.2013г. до окончателното и изплащане. Следва
да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски съгласно представения списък
по чл.8 ГПК в размер на 1964.12лв., като бъде осъдена ответницата да му ги
заплати.
Водим
от горното Балчишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.И.Ф. с
ЕГН:********** *** да заплати на „СОД-А.” ООД със седалище и адрес на
управление Б., ****, представлявано от М.М.Й. сумата 18603лв., ведно със
законната лихва от 15.07.2013г., като частична от цялото вземане в размер на
28881лв.-стойността на извършените и направени подобрения в апартамент № 1, находящ се на първия жилищен етаж в сграда
ЖСК "Б.с." гр. Б., ****, имот с идентификатор 02508.83.237.1.19 и
гараж, находящ се в партерния етаж в сградата на ЖСК „Б.с." гр. Б., **** с
идентификатор 02508.82.237.1.39., както и сумата от 1964.12лв.,
направени втория разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд.
Съдия :