Р Е Ш Е Н И Е
№
31.07.2020
г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 22 юли 2020
г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 5 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД твърди в исковата си молба, че спрямо Д.И.М.,
претендират вземане за сума в общ размер на 536,34 лева, от които: 413,17 лева
- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и
123,34 лева - лихва за забава за периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г. Претендираните
вземания произтичали от следните обстоятелства:
На 27.10.2014 г. между „Провидент Файненшъл
България" ООД, ЕИК ********* и А. Й. Сл., ЕГН ********** бил сключен
Договор за потребителски кредит с № ********* /наричан по-долу Договор за кредит/,
въз основа на който между страните възникнала облигационноправна връзка. По
силата на Договора за кредит кредитодателят отпуснал сума в размер на 550 лева,
а кредитополучателят се задължил да я върне, ведно с добавка, съставляваща
печалбата на кредитора, на 45 броя седмични вноски. Кредитодателят „Провидент
Файненшъл България" ООД изпълнил изцяло задълженията си по Договора за
кредит.
Ответната страна в производството не изпълнила всички
свои задължения по Договора за кредит и преустановила плащанията, като падежът
на първата неплатена вноска настъпил на 19.01.2015 г. Считано от следващия ден
кредитополучателят изпадал в забава. В този случай съгласно процесния договор
се дължал договорно обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислявал
спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора настъпила на
07.09.2015 г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното
задължение - главницата, която била дължима ведно със законната лихва за забава
(съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението. Дължимо било и уговореното обезщетение
за забава (лихва за забава) от момента на изпадането в забава.
На 21.03.2016 г. между „Провидент Файненшъл България"
ООД, ЕИК ********* и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* сключили
договор за продажба и прехвърляне на вземания. По силата на договора и на
основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по Договора, вкл. вземанията,
претендирани в настоящото производство, станал ищеца. Това обстоятелство било
видно от приложеното Приложение №1, което било неразделна част от договора за
цесия между „Файненшъл България" ЕООД (с предходно фирмено наименование
„Провидент Файненшъл България" ООД) и „ Фронтекс Интернешънъл" ЕАД.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът
„Провидент Файненшъл България" ООД упълномощил цесионера „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми длъжника Д.И.М. за прехвърлянето на
вземанията спрямо него. Твърдят, че в качеството на пълномощник на „Провидент
Файненшъл България" ООД, изпратили чрез препоръчана пратка на „Български
пощи" ЕАД уведомление за цесия до Д.И.М., посочвайки заявения от същия в
договора за кредит постоянен адрес.***. Н. К. № ., ет. ., ап. . бил посетен от
пощенски служител на 10.06.2016 г., след което било оставено писмено служебно
известие и на адреса с покана получателят да се яви за получаване на пратката в
пощенската служба. Получателят не се явил да получи пратката, и след изтичане
на предвидения съгласно общите условия на „Български пощи" ЕАД десет
дневен срок от поставяне на известието пратката била оформена като „не е
потърсена от получателя" и върната. Предвид този факт в настоящото
производство предстояло да бъде връчено уведомление приложено ведно с исковата
молба. /В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д. №
12/2009г., П Т.О., ТК/.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на
договорните му задължения, считат, че, в качеството си на цесионер на
вземанията по Договора за кредит, предявявали претенцията си по съдебен ред и
подали заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 3797/2019 г. по
описа на PC Стара Загора, имало издадена заповед за изпълнение, препис от която
била връчена на длъжника при условията на 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът
им дал указания за предявяване на установителен иск. Гореописаните факти
обуславяли интереса и легитимацията на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК
********* да подаде иск за установяване на вземанията си. С настоящата искова
молба, претендират част от сумите, за които била издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. 3797/2019 г. по описа на PC Стара Загора, а именно: 413,17 лева -
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и
123,85 лева - лихва за забава за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019 г.
Молят съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че в полза на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК *********, по
отношение Д.И.М., ЕГН **********,***. Н. К. № ., ет.., ап.., съществуват
следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по
образуваното ч. гр. д. 3797/2019 г. по описа на PC Стара Загора, а именно:
> 413,17 лева
- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението;
> 123,85 лева
- лихва за забава за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019 г.
Претендират и направените в настоящото производство
разноски.
Претендират и сторените в заповедното производство
разноски, както следва:
• 25,00 лева -
държавна такса;
• 50,00 лева
- юрисконсултско възнаграждение;
Молят съда да разпореди приложеното писмено уведомление
за извършената цесия да бъде връчено на ответната страна, ведно с исковата
молба.
В едномесечния срок по
чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Д.И.М..
В с.з. от 24.06.2020 г.
ответникът е взел становище, че признава иска. Изразява желание за постигане на
споразумение с ищеца за разсрочване на сумата.
Видно
от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.
№ 3797/2019 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 № 2263 от 28.08.2019 г., с която Д.И.М., ЕГН: **********,
е осъден да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен”
№ 15, сумата 413,17 лева – главница, договорна възнаградителна лихва за периода
от 19.01.2015г. до 07.09.2015г. в размер на 40,90 лева, обезщетение за забава
за периода от 20.01.2015г. до 05.07.2019г. в размер на 184,05 лева, такса за
оценка на досие за периода от 19.01.2015г. до 07.09.2015г. в размер на 19,56
лева, със законната лихва върху
главницата от 23.07.2019 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 25
лева ДТ и сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
срещу която длъжникът не е подал възражение. В законоустановения срок ищецът е
предявил иск, тъй като длъжникът не бил намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, последният не се явил в съда да получи книжата, което от своя
страна обуславя правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова
молба.
Съдът намира, че не са налице пречките за
постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е признато
право, с което ответникът може да се разпорежда. С оглед на това въз основа на признанието
на иска следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск по чл. 415
от ГПК да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответника Д.И.М., че същият дължи на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД сума в размер на 413,17 лева - главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на задължението и 123,34 лева - лихва за забава за
периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г., както и сумата 25 лв. ДТ и 50 лв.
юриск. възнаграждение – разноски по делото, присъдени със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 2263/28.08.2019 г. по ч.гр.д.№ 3797/2019
г. по описа на Старозагорския районен съд. В исковата молба ищецът не претендира
договорна възнаградителна лихва в размер на 40.90 лв. за периода 19.01.2015 г.-
07.09.2015 г., такси в размер на 19.56 лв. за същия период, като и лихва за забава в по-малък размер и
период, които са присъдени в заповедното производство, поради което съдът не
следва да обсъжда тези евентуални вземания в настоящото производство, още
повече, че сам ищецът в исковата молба заявява, че претендира част от сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3797/2019 г. по описа
на РС Ст.Загора.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовата страна направените по делото разноски в размер на 225 лв., съгласно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК, както и направените по заповедното производство разноски в размер на 75 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Д.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, че същият дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н „Лозенец”, ул.
„Хенрик Ибсен” № 15, ет.6 /чрез проц. си представител юриск. Т.К., съдебен
адрес за получаване на книжа гр. София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6/ сумата
от 413,17 лева - главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 23.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението и 123,85 лева - лихва за забава за
периода от 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2263/28.08.2019 г. по
ч.гр.д. № 3797/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Д.И.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1407, р-н „Лозенец”, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет.6 направените от последния разноски по настоящото
делото в размер на 225 лв., както и
направените по ч.гр.д. № 3797/2019 г. разноски в размер на 75 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: