№ 10998
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110156059 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от „........“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Д. П.
И. за сумата от 357,50 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. ..... с абонатен
№........., сумата 52,28 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.03.2023 г., сумата 36,84
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до
30.04.2022 г. и сумата 6,29 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.03.2020 г. до
08.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.03.2023 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №14309/2023 г., по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
последният в качеството си на потребител не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба, с който
оспорва притежаваните от нея идеални части от процесния имот като твърди, че е носител
1
на правото на собственост само на 3/10 идеални части, като останалите 3/10 идеални части
са собственост на „.......“ АД. Алтернативно оспорва да е консумирала топлинна енергия през
процесния период в претендираното количество. Оспорва реалната доставка на топлинна
енергия до имота, както и че дяловото разпределение не е извършвано в съответствие с
нормативната уредба. Позовава се на изтекла в нейна полза погасителна давност както по
отношение на главните вземания, така и по отношение на акцесорните. Счита, че не не
дъ;жи обезщетение за забава.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „.......“ ЕООД не изразява становище по
делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия.
По делото е приобщен протокол по гр. д. №808/1994 г. по описа на СРС, 31 състав от
30.05.1994 г., вписан в книгите за вписване №109, том 10, вх. рег. №26588, с който е
одобрена съдебна спогодба по иск за делба, по силата на която в общ дял на М С И. и В С В
е възложен недвижим имот, представляващ жилище, заемащо целия тавански етаж от
двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. ......... при квоти 6/10 идеални части за М С И.
и 4/10 идеални части за В С В. Видно от приобщената декларация по чл. 14 ЗМТА М С
Деведжиева и В С В са декларирали собствеността си върху имота при квоти 3/5 и
съответно 2/5. След смъртта на М С Деведжиева на 13.11.2004 г. притежаваните от нея 6/10
идеални части, които като лично имущество на основание чл. 20, ал. 1 СК’85 (отм.) са
придобити по наследство от съпруга й Г М Д и дъщеря й Д. П. И. при приложението на чл.
5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН при равни квоти като всеки е придобил по наследство по 3/10
идеални части в качеството им на единствени наследници по закон съгласно удостоверение
за наследници от 07.12.2006 г., издадено от Столична община, район Възраждане.
С договор за продажба на недвижим имот от 03.04.2007 г., за което е съставен
нотариален акт №73, том II, рег. №9007, дело 253 от 03.04.2007 г. на нотариус Б Я с район на
действие СРС, Г М Д продава на съсобственика си Д. П. И. своите 3/10 идеални части от
недвижимия имот. Съобразявайки извършената разпоредителна сделка съдът намира, че
вследствие на нея настоящият ответник е станал собственик на общо 6/10 идеални части на
основание наследствено правоприемство и покупко – продажба. Д. П. И. отчуждава в полза
на „.......“ АД половината от притежаваните от нея идеални части от имота, като заменя 3/10
идеални части за недвижим имот, изграден в груб строеж в жилищна сграда, бл. 2,
построена в УПИ IV-526, от кв. 115а, гр. ........, което се установява от приобщения по делото
нотариален акт за замяна на недвижим имот №116, том XIII, рег. №29732, дело 2277/2007 от
18.12.2007 г. на нотариус Р Д с район на действие СРС, и рег. №274 на НК. При това
2
положение съдът намира, че доколкото няма данни за наличието на други разпоредителни
сделки с правото на собственост върху процесния недвижим имот преди депозиране на
исковата молба в съда ответникът Д. П. И. през периода м.05.2019 г. - м.04.2022 г. е
собственик на 3/10 идеални части, до размера на които следва да бъде ангажирана
отговорността й за заплащане на топлинна енергия при осъществяване и на останалите
елементи от фактическия състав на вземането на ищеца.
Съдържанието на съществуващото между страните правоотношение е уредено от
Общите условия на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение на КЕВР и
действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени
доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ не е обусловено от
писменото им приемане от страна на потребителите, противно на твърденията на ответника.
Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се установява изключението по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ - няма доказателства ответниците да са упражнили правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване доставката и количеството на топлинна енергия от ищцовото
дружество по делото е допусната и приета съдебно-техническата експертиза, от
заключението на която се установява, че през исковия период в имота не е ползвана
топлинна енергия за отопление на имот и такава не е била начислявана от
топлофикационното дружество, тъй като отоплителни тела - радиатори в жилището са били
демонтирани. Не е отчитана и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, тъй като
показанията на водомера са били занулени. Отчита е единствено сума за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, която е изчислена в съответствие с разпоредбите на
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на
жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. От заключението на
съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че за периода 01.05.2019 до 30.04.2022 г. стойността на топлинната
енергия е в размер на 398,88 лева. Подаването на топлинна енергия към имота през
процесния период, се установява и от приетите като писмени доказателства по делото
документи за топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от
третото лице - помагач. Според заключението показанията на измервателните уреди и
определеното количество топлинна енергия съответстват на действащата нормативна
уредба, поради което и наведените от ответника възражения са неоснователни. Вещото лице
е констатирало, че отчетите са направени редовно през всички отоплителни сезони,
включени в процесния период, за което свидетелстват и представените от третото лице –
помагач талони за отчет на увредите за дялово измерване.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Заплащането на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
е задължение на етажните собственици в съответната сграда, в която не е преустановено
топлоподаването. Според чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за отопление и горещо
водоснабдяване са обща част от етажната собственост. Съобразно ЗЕ, ЗС и ЗУЕС всички
собственици, респективно носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите,
свързани с употребата на общата вещ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от
собствениците. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение,
от която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което
и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Предвид
изложеното съдът намира, че се установява ищецът да е доставил до имота на ответника
топлинна енергия в установените от съдебно – техническата експертиза размери.
За установяване релевантни за делото факти е прието заключение на съдебно -
счетоводна експертиза, според което за реално потребената топлинна енергия в имота за
3
периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г. е на обща стойност 397,22 лева. Според заключението
сумата за дялово разпределение за периода м.02.2020 г. до м.04.2022 г. е 40,93 лева, а
обезщетенията за забава върху двете главници 56,76 лева и съответно 7,63 лева.
Констатирано е, че след образуване на делото по партидата на имота е постъпило плащане в
размер на 62,33 лева на 07.02.2024 г.
Ответникът не твърди да е заплатила суми за процесния период, поради което съдът
приема, че с като потребител на топлинна енергия за битови нужди дължи заплащането на
претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в установения със
съдебно – счетоводната експертиза размер при съобразяване на притежаваните от него
идеални части, а именно сумата 119,17 лева като за разликата до претендирания размер от
357,50 лева исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Заплатената в
хода на производството сума в размер на 62,33 лева не следва да бъде съобразявана по
отношение дължимите от настоящия ответника суми, тъй като същата е платена от другия
длъжник по ч.гр.д. №14309/2023 г. по описа на СРС, 71 състав - В С В за погасяване на
неговите задължения в размер на 1/10, за които в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно и
вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Според действащите общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са
процесните за главница, давността тече от деня на падежа.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на
исковата молба, а такива са задълженията за периода от 01.05.2019 г. до 31.10.2019 г. вкл. за
който период обаче според заключението на съдебно – техническата експертиза не е
начислявана сградна инсталация, поради което не са налице вземания на ищеца, които да са
погасени по давност.
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
сумата 36,84 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.02.2020 г. до м.04.2022 г. в тежест на ищцовото дружество е да докаже при
условията на пълно доказване, че ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение
за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, размера на договореното
4
възнаграждение, че в рамките на процесния период е извършвана услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, за което ответникът дължи именно претендираната
сума. От заключението на СТЕ се установява, е за ЕС по местонахождение на процесния
имот е сключила договор с ФДР за извършване на монтаж на измервателни уреди на дялово
разпределение. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия
да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се
определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без значение
факта дали топлофикационното дружество е платило предварително или не тази цена на
търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата да е
била извършена, а в случая това се установява от заключението на съдебно-техническата
експертиза, приетото по делото. Според заключението на съдебно счетоводната експертиза
стойността на начислените суми за дялово разпределение възлиза на 40,93 лева, от която
ответникът следва да заплати съответно на своята квота в съсобствеността 3/10 сумата 12,28
лева като за разликата до претендирания размер 36,84 лева исковата претенция следва да се
отхвърли.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Според заключението на съдебно –
счетоводната експертиза обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия
възлиза на сумата 56,76 лева, от която сума ответникът дължи 17,03 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция се явява изцяло
неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 254,07 лева - за платена държавна такса, депозит за вещи
лица и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 22,13 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
В полза на ответника следва да се присъди сумата 268,87 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. П. И. ЕГН ********** са адрес: гр. .........
дължи на „........“ ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ....... на основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 119,17 лева - главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. ..... с абонатен №........., сумата 17,03 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 08.03.2023 г., сумата 12,28 лева - главница за извършена услуга
5
за дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.03.2023 г.
до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№14309/2023 г., по описа на СРС, 71 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над 119,17 лева до пълния предявен размер
357,50 лева и за разликата над 12,28 лева до пълния предявен размер 36,84 лева, както и
исковете по чл. 422 ГПК вр. ал. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 17,03 лева до пълния предявен
размер 52,28 лева и иска за сумата 6,29 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
31.03.2020 г. до 08.03.2023 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№14309/2023 г., по описа на СРС, 71 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. П. И. ЕГН ********** са адрес: гр. ......... да заплати на „........“ ЕАД,
ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ....... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
254,07 лева – разноски в настоящото производство и сумата 22,13 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА ........“ ЕАД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ....... да
заплати на Д. П. И. ЕГН ********** са адрес: гр. ......... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 268,87 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„........” ЕАД – „.......“ ЕООД ЕИК .............
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6