Решение по адм. дело №57/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от „Аграрика Странджа“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бл.56, вх.4, ет.7, представлявано от Д. С. – управител, против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки на директни плащания, базирани на площ за кампания 2022, изх.№ 02-020-2600/2585 от 13.11.2024 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

В жалбата се твърди, че административният акт е незаконосъобразен. Сочи се, че поради липса на обвързване между установените факти и относими разпоредби, не е възможно да се извлече волята на административния орган, което от своя страна препятства правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на уведомителното писмо в обжалваната част и присъждане на разноски.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез представител по пълномощие юрисконсулт оспорва жалбата. Представя административната преписка и изразява становище по същество с искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност по отношение на претендирания от процесуалния представител на жалбоподателя адвокатски хонорар.

Факти:

Жалбоподателят е регистриран като земеделски производител с уникален регистрационен номер 614055.

За кампания 2022 г. „Аграрика Странджа“ ЕООД подал заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 02/190522/60673, по Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2), Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за протеинови култури (СПК), Схема специално плащане за култура - памук (Памук), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (СЗ - КЛЧ) и Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (СЗ - МЗДП). Към заявлението е приложена таблица на използваните парцели 2021 г. и необходимите декларации (л.15-53).

При извършените административни проверки не са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин за кампания 2022.

Със Заповед № 476273/21.10.2022 г. (л.102, стр.2 – л.104) е разпоредено да бъде извършена проверка на място относно заявление за подпомагане с УИН 02/190522/60673, с начална дата 21.10.2022 г., крайна дата 28.10.2022 г. Съставен е констативен протокол № 011/24.10.2022 г. (л.229) и констативен протокол № 012/24.10.2022 г. (л.230), съгласно които в проверените парцели посевите от памук са дискувани, не може да се определи състоянието и качеството на растенията, наличните растителни остатъци от памук са недоразвити. Протоколите са подписани от проверяващия инспектор и от присъствалите на проверката представител на Института по полски култури и Д. С.. При проверката е представена декларация от жалбоподателя относно сеитбата и отглеждането на памука и проведените агротехнически мероприятия (л.232). Представени са фактури за покупка на памук семе (л.234-240), както и договор от 25.10.2022 г. за покупко-продажба на неомаганен памук реколта 2022 г. (л.243), съгласно който „Аграрика Странджа“ ЕООД продава реколтата памук, засят на 339 декара.

В съставения доклад за проверка на площи (л.104, стр.2 – л.114) са отразени посочените констатации на проверяващите. От страна на представителя на жалбоподателя е вписано възражение срещу установеното и е заявено, че ще бъдат депозирани обяснения.

Изготвена е докладна записка с изх.№ 05-2-282/386/04.11.2022 г. (л.246), в която е посочено, че при извършената проверка на заявените от жалбоподателя площи се установява, че имат налични остатъци от декларираната култура – памук, като не може да се определи гъстотата на посевите и броя на растенията на единица площ хектар.

С писмо с изх.№ 01-282-2600/688/04.11.2022 г. (л.245) началник отдел РТИ Ямбол уведомил жалбоподателя за извършената проверка. Към писмото е приложено копие от доклада за проверка. Писмото е получено на 10.11.2022 г.

Жалбоподателят се е възползвал от възможността да представи възражения (л.287), като в тях е посочил, че проверката е направена едва през късната есен, когато не може да се установи гъстотата на засяване на памука. Намира, че са налице доказателства за закупуване на семена за засяване и е следвало проверката да бъде извършена през летния сезон, когато културата е налична на терен.

Въз основа на данните от извършената проверката зам. изпълнителният директор на ДФЗ издал процесното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 г., с което е извършено намаление по схема за специално плащане за култура – памук в размер на 110 747, 77 лв. В оспорения акт е посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията, за кампания 2022 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. На основание чл.28, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) информация относно наложените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания е налична в профила на кандидата в системата за електронни услуги.

Уведомителното писмо е връчено (изтеглено) на жалбоподателя на 06.01.2025 г. (л.69).

По искане на жалбоподателя в хода на съдебното производство е разпитан свидетелят Бардуков, който посочва, че е помагал при засяването, плевенето и окопаването на памука в стопанството на жалбоподателя. Свидетелят дава показания за засяване на над 20 000 семена на декар.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, според заключението на която през кампания 2022 г. /2021/2022 стопанска година/ дружеството „Аграрика Странджа“ ЕООД е засяло два сорта памук – Хелиус и Белица на обща площ от 74,18 ха. в стопанството си. На база приложените документи към делото и извършеното посещение на място според вещото лице може да се направи извод, че памукът е бил засят в периода 10.05.2022 – 20.05.2022 г., а в периода 24.09.2022 – 21.10.2022 г. парцелите са били дискувани, без да се обира реколта от памук. В дневника на стопанството фигурира цифра „0“ в колона „добив“ срещу съответните парцели. Към датата на извършената проверка на място памукът не е бил вече наличен в парцелите, но не е била прибрана и продукция от памук. Според експерта предвид съпътстващите обстоятелства по закупване на семена в количествата и с оглед наличието на растителни остатъци от растения памук в парцелите, може да бъде направен извод, че жалбоподателят е закупил достатъчно памуково семе, за да бъде възможно да бъдат засети заявените за подпомагане декари с тази култура и при благоприятни почвени и агроклиматични условия /температура, валежи, слънчева радиация и др./ и необходимите грижи и агротехника по време на вегетацията от страна на земеделския стопанин, посевът да отговаря на изискването за минимална гъстота от 8 000 бр./дка.

Правото:

Жалбата до съда е подадена чрез административния орган, на 13.01.2025 г. (л.2). Същата е процесуално допустима, подадена в срок от лице, което е адресат на оспорения административен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Законът за подпомагане на земеделските производители урежда обществените отношения, свързани с прилагането на схемите и мерките на Общата селскостопанска политика на ЕС и се определят структурите и процедурите за прилагане на мерките и дейностите, органите и тяхната компетентност, както и организационните връзки между тях. Съгласно чл.11а, ал.1, т.1 от ЗПЗП разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика.

С разпоредбата на чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция е възложено на Държавен фонд „Земеделие“. На основание чл.20а от ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция, и я представлява. Изпълнителният директор със Заповед № 03-РД/1969/10.05.2024 г. (л.66) делегира на зам.-изпълнителния директор правомощия да издава и подписва уведомителни писма, сред които попада и оспореното в настоящото производство. Следователно, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му.

Актът е издаден в изискуемата писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в липса на мотиви. Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК указва, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им препятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка, но видно от обстоятелствената част на уведомителното писмо органът не е посочил такъв.

В оспореното уведомителното писмо е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Представените резултати от проверката на място (л.104, стр.2 и сл.) обаче не могат да се приемат за мотиви на акта. Първо защото в уведомителното писмо липсва препращане към тези документи, а и при преглед на същите се установява, че в тях липсват фактически и правни основания за намаляване на помощта.

Органът се е позовал на разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗПЗП, според която комуникацията между Държавен фонд Земеделие или Управляващия орган на Стратегическия план и съответните кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие или от оправомощените от него длъжностни лица или от ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план, се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ) по чл.30, ал.2, т.6 в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт.

Цитирането общо на приложимата нормативна уредба не обосновава извод за наличието, на която и да е конкретна хипотеза, довела до постановяване на акта. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт. От мотивите към оспореното уведомително писмо трябва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансово подпомагане, съответно налагането на санкция за бъдещ период, както и да се посочи актът или проверката, въз основа на която това е направено.

В процесния акт в табличен вид са посочени, направените от органа намаления, като в легенда към двете таблици са описани хипотезите, при които се отчитат намаления. От съдържанието на акта обаче не става ясно по кое от всички изброени или по всички основания административният орган е определил обжалваните намаления, както и как е изчислена сумата на намаленията. Изложените в писмото пояснения към колона 3 към таблица 1, общо 5 на брой, не съставляват конкретни съображения на органа, а бланкетно възпроизвеждане на законови разпоредби, от които не може да се изведе приложимост на основанията за намаление към някоя от мерките и схемите. В таблица 2 в уведомителното писмо е направено прихващане и/или е удържан данък общ доход, като отново липсва посочване на конкретно основание за това. В пояснението към таблицата, аналогично както при таблица 1, са посочени хипотезите, при които може да се направи прихващане и удържане, без обаче да се посочва, коя хипотеза според органа е приложима и на какво основание.

Според настоящия състав административният орган единствено е изброил възможните хипотези за отказ или частично намаляване на плащанията без да е посочил коя е приложил в конкретния случай. Табличната форма на представяне на мотивите на административния акт по принцип не е порок на акта, но в случая липсва конкретност, основана на установените в административното производство факти и събраните доказателства. Това нарушава правото на защита на земеделския производител, който още във фазата на административното производство следва да е запознат с конкретните фактически и правни основания за намаляване на оторизирани суми. В процесното писмо липсва каквато и да е конкретизация в тази връзка, не е налице и препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на акта, който да обоснове извода на административния орган. Налага се извод, че посочените фактически основания предвид минимизирания си обем са негодни да обективират волята на органа в обжалваната част на уведомителното писмо.

Приложеното към съпроводителното писмо за изпращане на жалбата и административната преписка в съда, становище изх.№ 02-020-2600/2585#2 от 31.01.2025 г. на зам.изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта е направено едва след сезирането на съда с жалба и поради тази причина не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивиране на акта. Обстоятелството, че едва от отговора на жалбата, подаден от административният орган може да бъде установено, че причината за отказ за изплащането на субсидията за културата памук, не може да санира този пропуск, а освен това с акта са направени намаления и по други схеми и мерки, за които от обясненията към колона 3 на Таблица 1 липсва посочване на конкретните факти и обстоятелства, които са довели до това решение на органа. Посочването най-общо на нормите, които дават възможност за това намаление, както правилно е прието в обжалваното решение не представляват конкретно за случая посочване на правните основания за това, а при липсата на конкретни факти съдът е препятстван да извърши дължимата проверка за правилното им приложение.

Съдът намира, че административният орган е длъжен да конкретизира ясно и разбираемо кои точно изисквания по всяка от заявените схеми и мерки не са спазени от кандидата за декларираните имоти, с посочване и на съответната нормативна обосновка, както и да докаже съображенията, обосноваващи конкретно посочените намаления по всяка мярка за подпомагане. Недопустимо е мотивите за издаване на обжалвания акт да се представят едва в хода на съдебното производство, нито да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на акта и неговото съобщаване чрез твърдения на страната или чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното му обжалване.

Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че е налице съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си. Това е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

За пълнота следва да се посочи, че извършената от административния орган проверка не доказва нарушения на чл.17, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, посочени едва в становището на ответника по настоящото дело. Съгласно първата посочена норма, право на специално плащане за памук имат земеделските стопани, които са спазили условието за минималната гъстота на посевите е не по-малко от 8000 бр./дка. Следва да бъде посочено, че административната проверка е направена след извършена обработка на почвата – дискуване, като в парцелите е имало налични растителни остатъци от декларираната култура – памук, т.е. не е извършена проверка преди обработката на почвата, което е довело до невъзможност да бъде реално установено дали е имало засадена култура и с каква гъстота е била тя. В действащото законодателство е регламентиран единствено краен срок за прибиране на реколтата памук /30 ноември на годината на кандидатстване/, като подпомагането не е обвързано с нормативно определен период, в рамките на който следва да бъде прибрана реколтата и обработена почвата. В този смисъл по-ранното обработване на масивите, направено преди извършената проверка на място, само по себе си не може да бъде разглеждано като основание за недопустимост на подпомагането. Липсват констатации въз основа, на които да се приеме, че земеделските площи не са се поддържали в състояние, годно за производство съгласно изискванията на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Липсват и констатации, че парцелът не е бил засят с културата, във връзка с отглеждането на която е заявено подпомагането Специално плащане за култура – памук. Очевидно невъзможността да бъде определен броят растения памук на ха., съответно да се извърши преценка дали посевът отговаря на минималната гъстота, е поради обстоятелството, че към датата на проверката почвата е била дискувана, но това само по себе си не може да обуслови извод за неспазено условие за подпомагане по чл.17, ал.1, т.3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. Съгласно чл.7 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ обработваемите земи са допустими за подпомагане, когато са засети със земеделска култура, която е налична или може да бъде установена чрез растителните остатъци от нея. В случая при проверката на място е установено наличието на растителни остатъци от памук в парцела, поради което и при прилагане на чл.7 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. следва да се приеме, че парцелът е бил засят с декларираната култура, за отглеждането на която е заявено подпомагането Специално плащане за култура – памук.

Съдът кредитира приетото по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, съгласно което жалбоподателят е закупил достатъчно памуково семе, за да бъде възможно да бъдат засети заявените за подпомагане декари с тази култура и посевът да отговаря на изискването за минимална гъстота от 8 000 бр./дка. Наред с това вещото лице е посочило данните за обработка на почвата, извършените действия по засяване и обработване на културата – памук, които са в синхрон и със събраните по делото свидетелски показания.

На следващо място съдът намира, че липсва нарушение чл.17, ал.2, т.2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. По делото е представен Договор за покупко-продажба на неомаганен памук реколта 2022 година, като същият е представен и на административния орган по време на проверката, като това е станало преди изтичане на предвидения в наредбата срок до 01.12.2022 г. Твърдението за наличие на нарушение на задължението кандидатите за подпомагане да предоставят сключен договор за изкупуване на произведената от тях продукция от културата памук, не може да обоснове наличието на нарушение, което да доведе до намаляване на субсидията и налагане на санкция за бъдещи плащания.

Относно наложената санкция за бъдещ период в размер на 110 747, 77 лв. въпреки, че не е посочено как е изчислен размерът на дължимата сума, предвид че е цитиран текстът на разпоредбата на чл.19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г., настоящият състав счита, че въпреки липсата на информация как е формирана тази сума, същата може да бъде изчислена. Цитираната разпоредба обаче препраща към националното законодателство за извършване на прихващането. Поради тази причина актът, заради който е установена санкцията за бъдещ период, следва да е влязъл в законна сила към момента на издаването на новото уведомително писмо, с което се прихваща сумата. Или, за да бъде извършено прихващане, е необходимо освен наличието на бъдещо плащане, което предстои да бъде извършено от разплащателната агенция към същия бенефициер, да има и неуредени задължения на същия бенефициер, които да са установени в съответствие с националното законодателство. А националното законодателство за извършване на прихващане изисква сумата, с която се прихваща, да е изискуема и установена по основание и размер. В случая при липсата на изложени от органа мотиви с дължими суми по кой издаден от него акт се извършва прихващането с процесното уведомително писмо не може да се извърши преценка дали изискванията на националното законодателство за извършването на прихващането са спазени.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, уведомителното писмо следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната за ново произнасяне на административния орган.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.226, ал.3 от АПК, на жалбоподателя се дължат разноски, които той е предявил както следва: държавна такса в размер на 50 лв., възнаграждение за вещо лице 1 508 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лв. От страна на процесуалния представител на ответния орган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. При определяне на адвокатското възнаграждение, за което отправна точка е размерът на възнагражденията за адвокатска работа, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съдът следва да се съобрази с решение С-438/22 и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и без да се подценява обема и качеството на предоставената правна защита от процесуалния представител на жалбоподателя – изготвяне на жалба, изготвяне на становище и др., размер на адвокатско възнаграждение от 9 000 лв. е прекомерен и несъответен. Той не отговаря на критериите за справедливост и обоснованост, а ответникът понася прекомерна тежест и този прекомерен според съда размер следва да бъде редуциран с три четвърти – до 2 250 лв., който съдът намира за съответен.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Аграрика Странджа“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бл.56, вх.4, ет.7, представляван от Д. С. – управител, уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки на директни плащания, базирани на площ за кампания 2022, изх.№ 02-020-2600/2585 от 13.11.2024 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

ВРЪЩА административната преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр. София да заплати на „Аграрика Странджа“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Бургас, ж.к. Изгрев, бл.56, вх.4, ет.7, представляван от Д. С. – управител, разноски по делото в размер на 3 808 лв.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.