ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 13.05.2020 година
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение в публично съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при
участието на секретаря Мария Ценова и прокурора Николай Лалов, като разгледа
докладваното от съдия Маринов ЧНД № 163 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от В.П.Д.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
Осъденият
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
С. М. –
инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за
неоснователност на молбата с доводи, че осъденият неосъзнава тежестта на
извършеното деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество,
злоупотребява с употребата на алкохол.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставянето й без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С Присъда №
25/22.08.2018 г., постановено по НОХД № 356/18 г. по описа на PC Лом, Д. е бил признат
за виновен в извършване на две престъпления по чл. 198 НК и по чл. 195 НК, като
на основание чл.23 НК, съдът му е определил общо наказание лишаване от свобода
за срок от 2 години.
На основание
чл. 25, вр. чл. 23 НК, съдът е групирал наказанията наложени на Д. по НОХД №
356/18 г. и по НОХД № 332/18 год. и двете по описа на PC Лом, като му е
определил за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 2
години.
На основание
чл. 24 НК, съдът е увеличил така определеното общо наказание с шест месеца лишаване
от свобода, като е определил това общо увеличено наказание да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим.
Съдът е
приложил и разпоредбата на чл. 25 ал. 2 НК.
Осъденият е
започнал да търпи наказанието на 14.07.2018 год., като до момента е изтърпял фактически
1 година 9 месеца и 29 дни, от които предварителен арест от 26 дни. От работа
му се зачитат 3 месеца и 25 дни или общо 2 години, 1 месец и 24 дни.
Неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 4 месеца и 6 дни.
При това
положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му общо
наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
Първоначалната
оценка на риска от рецидив е била със средни стойности.
В профила на
криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени - нагласи - не поема отговорност за извършените деяния, не разпознава
факторите довели до извършване на правонарушенията в криминалната си история; образование и обучение - напълно
неграмотен; управление на финанси и
доходи - липсват умения за разпределение на средствата; начин на живот и обкръжение -
интегриран изцяло в криминалните среди, податлив на тяхното влияние; злоупотреба с алкохол - често
злоупотребява с алкохол, под въздействието на който е извършвал правонарушения
в криминалната си история; умения за
мислене - не разпознава проблемите, решава ги по неадекватен начин,
импулсивен под въздействие на криминалното обкръжение;
Като цели в
плана на присъдата са били заложни формирането на умения за самоконтрол на
собственото поведение, нагласи за спазване на общоприетите законови норми на
поведение и повишаване нивото на образованост.
При изготвяне
на междинната оценка на риска от рецидив е установена негативна тенденция, повлияна от влязла в сила Присъда по НОХД №
356/18 г. на РС Лом, за ескалиращо по сериозност престъпление.
Отчетеният
риск от рецидив е бил завишен на 82 точки, обуславящ висока степен. Отчетените
стойности на рискът от вреди за обществото също са били завишени до средни, предвид
извършеното правонарушение.
Положителна
промяна е била отчетена единствено в зоната начин на живот и обкръжение, обоснована от декларираното желание на
Д. за оползотворяване на времето.
По отношение
зоната образование и обучение, осъдения
първоначално е заявил желание е за повишаване нивото на образованост през учебната
2018/2019г., но през месец март 2019г. е декларирал отказ.
През месец
април 2019г. е завършил корекционна програма - „Справяне с житейски проблеми
чрез промяна в мисленето“.
Предоставена му
е била възможност да полага доброволен труд на основание чл. 80 от ЗИНЗС, в
затворническата кухня, а в последствие е преназначен към домакинския щат на
затвора, като общ работник в кухненския блок.
В условията
на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена
преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от рецидив запазват
високите си стойности.
Според ИСДВР,
съпоставена с предходно извършената е маркирана минимална положителна промяна в
зоната трудова заетост, произтичаща
от трайно наблюдаваното желание да работи и отговорното отношение към
възлаганите му задачи. Отзивите от служителят пряко наблюдаващ изпълнението на
задълженията са положителни предвид на което е награден съгласно ЗИНЗС със заповед
№ Л- 789/10.04.2020г.
Наред с това,
от доклада на социалният работник е видно, че Д. спазва установения ред в МЛС,
до момента няма регистрирано дисциплинарно нарушение. Поддържа социално -
приемливи взаимоотношения с останалите лишени от свобода.
ИСДВР обаче е
категоричен, че неповлияни до момента
от провежданото корекционно въздействие остават зоните - отношение към правонарушението - липсва осъзнатост на нанесените
вреди от криминалните деяния, не осъзнава факторите довели до извършените
деяния. Притежава утвърдени криминални нагласи. Извършеното правонарушение не
се явява изолирана проява в живота му - осъждан е многократно, което обуславя
наличието на трайно утвърдени криминални нагласи и склонност към несъобразяване
с общоприетите норми и правила за водене на законосъобразен начин на живот; злоупотреба с алкохол - склонен е към
злоупотреба с алкохол; Умения за мислене
- притежава слаба способност да разпознава и разрешава проблемите по адекватен
начин, склонен е към импулсивни действия. Формално изпълнява планираните задачи
в индивидуалния план на присъда, като набелязаните цели не са постигнати.
От доклада на
социалният работник е видно също, че макар с Д. да се провеждат регулярни
беседи с цел преосмисляне на криминалното му поведение и формиране на нагласи
за водене на законосъобразен начин на живот, то към момента липсват осъзнати,
ясни и реално изпълними цели. Мотивацията за промяна е формална, лишена от
конкретни стъпки и начини за постигане. Прогнозата за успешна ресоциализация след
изтърпяване на присъдата е неблагоприятна, предвид съществуващите фактори - утвърдени
криминални нагласи; жилище намиращо се в криминално активен район; склонност да
злоупотребява с алкохол; липса постоянна трудова заетост и финансово
обезпечение; Ниско ниво на грамотност.
Необходимо е
време за изграждане на отрицателно отношение към извършените деяния и показване
на достатъчно доказателства за поправянето на осъдения.
Договорените
дейности, отразени в Плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, поради
което и според ИСДВР индивидуално - корекционната работа с осъдения трябва
продължи в посока промяна в нагласите и формиране на критично отношение към
досегашното криминално поведение.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има много дефицитни
зони, които са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на нарушения на реда
трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо
задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто поведение
трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели
привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно.
Приложените
мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето
и действията му в контролирана среда. Нещо повече - риска от рецидив е запазил
високите си стойности дори в тази контролирана среда. Корекционната работа с
осъдения не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат
положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от
бъдещо противоправно поведение. Методите и средствата на използваната спрямо
осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и
превъзпитателен ефект.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че Д. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо е продължаване на поправителното въздействие
спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание,
дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част
от наложеното му наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения В.П.Д., роден на *** год. в гр. Лом, понастоящем в
Затвора гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да
бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода, определено му с Присъда № 25/22.08.2018 г.,
постановено по НОХД № 356/18 г. по описа
на PC Лом в размер на 2 години и 6 месеца, с остатък 4 месеца и 6 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: