РЕШЕНИЕ
№ 1383
гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120101730 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ” ООД, ................, съдебен
адрес в ......................, чрез адв.В.Г., против М. З. Ф., ЕГН **********, адрес в
............................., уточнена с молба, вх.№3270/14.04.2021 г., с която е предявен иск за
приемане за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане към
него в размер на 128,89 лева, представляваща главница за потребена и неплатена
далекосъобщитетлна услуга по договори, заведени под клиентски №......................, сключени
между ответника и БТК ЕАД, което вземане е предмет на Заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, издадена по ч.гр.д.№6983/2020 г. по описа на БРС.
Ищецът твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД има сключени договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер .................../05.10.2013 г. за ползване на
далекосъобщителна услуга за мобилен номер .................., по който ответникът е неизправна
страна, тъй като не е заплатил дължимите суми за потребените услуги, за които са издадени
фактури на обща стойност 152,75 лева, от които дължими в размер на 128,89 лева.
Неплащането им е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. На следващо място се твърди, че с Договор за цесия от 16.10.2018 г.
„БТК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответника на „С.Г.Груп“ ООД, а с Договор за
цесия от 01.10.2019 г. вземанията са били прехвърлени от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ООД.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства са връчени на ответника,
който чрез назначения му от съда особен представител депозира писмен отговор на исковата
1
молба, в който изразява становище за неоснователност на иска, тъй като ответникът не е бил
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането. На подробно изложени в
отговора аргументи се иска отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба-становище,
вх.№22533/02.11.2021 г.
В съдебно заседание ответникът не се представлява от назначения му от съда особен
представител – адв.С..
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са приети като писмени доказателства договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги с клиентски номер ...................., л.11-13, допълнително споразумение
към него, от съдържанието на които е видно, че са сключени между „БТК“ ЕАД и ответника
Ф., като този факт не се оспорва от назначения от съда особен представител на ответника.
Налице са данни, че във връзка със сключения договор и за потребените услуги операторът е
издал фактури с №№............../02.10.2017 г., №.................../01.11.2017 г.,
№................../01.12.2017 г. и №**********/03.01.2018 г., в които начислените услуги са на
обща стойност 134,56 лева, от които ищецът претендира 128,89 лева. По делото няма данни
сумата да е платена от страна на ответника.
Приети като доказателства по делото са още Договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен
между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД, пълномощно, потвърждение за прехвърляне на
вземания по чл.99, ал.3 от ЗЗД, Уведомление за цесия, договор за прехвърляне на вземания
от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД, извлечение от
приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., Уведомление за цесия, от
съдържанието на които става ясно, че кредиторът по договора за мобилни услуги е
прехвърлил на настоящия кредитор, вземанията, които има спрямо ответника Ф., за което
последният е уведомен с получаване на препис от исковата молба и приложенията й чрез
особен представител.
По делото е приложено ч.гр.д.№6983/2020 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на
което е видно, че е образувано на 04.11.2020 г. по заявление на „ЮБЦ“ ЕООД, по което има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№260789/05.11.2020 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от
128,89 лева, представляваща главница за потребени и ползвани услуги в периода 02.09.2017
г. – 02.01.2018 г., както и сумата от 35,74 лева – мораторна лихва за периода 19.01.2018 г. –
13.10.2020 г.
При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните изводи:
Съдът констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №1730 по описа на Бургаския районен съд за 2021 г., против длъжника в
заповедното производство по ч.гр.д.№6983/2020 г. по описа на РС-Бургас, е подадена в
едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с
2
разпореждане от 10.02.2021 г., от лице легитимирано да предяви иск, поради което и същият
се явява допустим.
В тежест на ищеца бе да се установи наличието на облигационна връзка с ответника.
Същата не се оспорва от ответника, чрез назначеният му от съда особен представител и се
установява от приетия като писмено доказателство договор. По своята същност договорът
касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и
представени доказателства за уговорка в различен смисъл, и поради това отношенията
между страните се регламентират от общите правила за договорните задължения с предмет
натурална престация. Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена
доставка. Подписвайки договора, потребителят декларира, че е запознат, приема и е получил
екземпляр от ОУ на дружеството по повод договорните отношения. В настоящия случай от
ищцовото дружество са представени фактури и приложения към тях, от които са видни вида,
количеството и стойността на потребените услуги. При липсата на оспорване на
представените извлечения от електронната система на телекомуникационната компания, в
които доставените услуги са конкретно и детайлно индивидуализирани и при наличие на
валидно сключен договор за предоставянето им, се налага извод, че е извършена реална
доставка на посочените услуги, поради което и ответникът дължи уговореното за тях
възнаграждение или сумите, начислени за осъществяването им, чийто падеж за плащане е
настъпил.
Ето защо установителният иск следва да се уважи като основателен и доказан по размер.
Що се отнася до възраженията на назначения от съда особен представител на ответника
досежно действителността на сключените цесии, то същите не се споделят от съда за
основателни. Всички изисквания за закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят
да плати на носителя на вземането са изпълнени. Връчването на исковата молба на
ответника, чрез назначения му от съда особен представител, към която са приложени
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, съдът
приема като надлежно уведомяване на длъжника за цесията, като няма пречка с едно
изявление длъжникът да бъде уведомен и за двете цесии. Смисълът на изискването за
уведомяване на длъжника за цесията е неговата защита – да знае на кого да изпълни и ако не
е бил надлежно уведомен и е изпълнил на стария кредитор, то да е изпълнил валидно. В
тази връзка, ответникът е получил отправеното от „ЮБЦ“ ЕООД уведомление за цесията
най-късно получавайки препис от исковата молба с приложенията към нея, включително
договор за цесия и уведомление за цесия. Следователно, най-късно на тази дата длъжникът е
получил изходящото от цедента до него уведомление, като според практиката на ВКС по
реда на чл. 290 ГПК получаването на уведомлението от особен представител на ответника се
счита за надлежно връчено. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че договорът за цесия има действие за
длъжника.
3
На ищеца следва да се присъдят разноските от исковото и заповедно производство, които са
в размери съответно на 355,00 лева, съгласно списъка по чл.81 от ГПК, обективиран в
молба-становище, вх.№22533/02.11.2021 г. и в размер на 205,00 лева за заповедното
производство.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че против М. З. Ф., ЕГН
**********, адрес в ........................., дължи на „ЮБЦ” ООД, ЕИК ..............., съдебен адрес в
....................., чрез адв.В.Г., сумата от 128,89 лева, представляваща главница за потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга за периода 02.09.2017 г. – 02.01.2018 г. по договор с
клиентски номер ....................., сключен между ответника и мобилния оператор „БТК“ ЕАД,
което вземане е предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№6983/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА М. З. Ф., ЕГН **********, адрес в ........................., да заплати на „ЮБЦ” ООД,
ЕИК ....................., съдебен адрес в ......................, чрез адв.В.Г., сумата от 355,00 лева (триста
петдесет и пет лева), представляваща направени в исковото производство разноски, както и
сумата от 205,00 лева (двеста и пет лева), представляваща направените в заповедното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4