Р Е
Ш Е Н
И Е
№43
гр.Русе, 20.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание седми септември през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 330 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „М. Т.“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му
представител, против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ)
№ 107-ФК/27.04.2021 г., издадена от К. А. А. – изпълняващ длъжността началник на
отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, за
нарушение по чл.25, ал.1, т.1 вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г., е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ – бърза закуска, находящ
се в гр.Русе, ул.“Студентска“ № 9, стопанисван от жалбоподателя, и е забранен достъпът до обекта за срок от 14 дни. В
жалбата извършеното нарушение – неиздаване на фискална касова бележка, не се
оспорва. Поддържа се становище за незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и по – конкретно на изискването за мотивиране на акта. Жалбоподателят
твърди, че изложените от органите по приходите съображения в оспорената заповед
са изцяло бланкетни и са неотносими към търговската дейност, извършвана в
обекта. Сочи, че при определянето на продължителността на мярката е нарушен
принципът на съразмерност по чл.6 от АПК, а издаденият акт не съответства на
целта на закона. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени.
Ответникът по жалбата – началникът на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за нейната неоснователност. Възразява, че конкретната
продължителност на ПАМ е продиктувана от установеното при проверката друго
нарушение, а именно констатирана значителна разлика между фактическата касова
наличност и сумата на продажбите, регистрирана по фискалното устройство.
Подчертава, че при определянето на тази продължителност са взети предвид също видът
и местоположението на търговския обект, доколкото се касае до заведение за
бързо хранене, находящо се в оживен квартал на гр.Русе, в непосредствена
близост до висше - РУ „Ангел Кънчев“ и средно училище (вероятно се имат предвид
СУЕЕ "Св. Константин-Кирил Философ" – Русе и СУ „Възраждане“ - Русе),
което предполага по – голям клиентопоток, а оттам – и по-висок оборот от
продажби. Счита неоснователни развитите в жалбата доводи за нарушение на
принципа на съразмерност и противоречие на акта с целта на закона. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта,
който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
По фактите липсва спор между страните. От приложения по
преписката (л.6 –л.8) протокол № 0434357/24.04.2021 г. се установява, че на
същата дата, в 12:35 часа, в стопанисвания от жалбоподателя търговски обект - бърза
закуска, находящ се в гр.Русе, ул.“Студентска“ № 9, била извършена проверка от
органите по приходите. В протокола е подробно описан видът, площта и естеството
на развиваната в обекта търговска дейност – заведение за бързо хранене, в което
се предлагат дюнери, джобове, гироси, безалкохолни напитки и бира. Площта на
заведението е 22 кв.м., с капацитет до 12 места за сядане. Посочено е също, че
обектът работи всеки ден, без почивен ден, с работно време от понеделник до
петък от 08:00 часа до 22:00 часа, а събота и неделя – от 10:00 часа до 22:00
часа. При проверката в обекта работели две заети лица.
При извършената контролна покупка по смисъла на § 1, т.6
от ДР на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на 1 бр.малък дюнер и 1 бр.айрян, на
обща стойност 4,70 лева, заплатена в брой на място от орган по приходите,
жалбоподателят не издал фискална касова бележка от наличното, въведено в
експлоатация и работещо фискално устройство в обекта. Това са потвърждава и от
разпечатената на хартиен носител контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за деня на проверката – 24.04.2021 г.
(л.10 – л.11 от преписката). В съставения протокол е описаната и установената в
повече разлика от 128,67 лева между фактическата касова наличност от 235,65
лева и сбора от служебно въведената сума от 100 лева и регистрираната сума по
фискалното устройство, която до извеждане на КЛЕН включва само две продажби на
обща стойност 6,98 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
В чл.186, ал.3 от ЗДДС законодателят е предвидил възможност
за делегиране на правомощието за издаване на заповеди за налагане на ПАМ по
чл.186, ал.1 от ЗДДС. Оспорената заповед е издадена от Красимир Ангелов Ангелов
– началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП. С т.1 от заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП (л.16-л.17 от преписката) началниците на отдели “Оперативни дейности” в
дирекция “Оперативни дейности” в ГД “Фискален контрол” при ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по
чл.186 от ЗДДС. Следователно обжалваният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган и в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспореният акт е
издаден в предвидената писмена форма.
Спорен между
страните се явява въпросът за това спазени ли са изискванията на закона за
неговото мотивиране - чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Предвид
редакцията на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, компетентният орган
по приходите има не просто възможност, а е длъжен да наложи принудителна
административна мярка "запечатване на обект" за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на всяко лице, което не
издаде съответен документ за продажба по чл.118. Смисловото и граматическо
тълкуване на цитираната норма налагат извода, че във всеки един случай на
констатирано нарушение от този вид административният орган действа при
обвързана компетентност, т.е. констатира ли такова нарушение той е длъжен да
наложи принудителна мярка (в този смисъл, макар и формирана по предходната
редакция на текста, съдебната практика е константна - вж. решение № 1929 от
13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13684/2017 г., I о., решение № 14927 от
4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8212/2018 г., I о., решение № 3418 от
19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1208/2018 г., I о. и мн.др.). Следователно
свободата на органа не обхваща преценката дали да наложи мярката или не, а се
отнася само до определянето на продължителността на срока, за който тя се налага.
При тази своя дейност той действа в условията на оперативна самостоятелност
като в акта следва да са изложени мотиви относно продължителността на срока, за
който се нарежда запечатване на обекта и се забранява достъпът до него.
В т.2 от
Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г. е прието,
че в случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по
свободна преценка, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от
няколкото възможни законосъобразни решения съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и съответно е основание за отмяна на
административния акт.
Действително, както сочи и жалбоподателя, изложените в заповедта мотиви са
по – общи като съдържание. В случая обаче допуснатото нарушение, изразяващо се
в липсата на мотиви, относими към конкретиката на случая, е санирано чрез
препращане в мотивите на оспорения акт към съображенията, изложени в протокол №
0434357/24.04.2021 г. В задължителната съдебна практика (вж. т.3 от
Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК) се приема, че не съществува
пречка мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, в
който случай изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия
акт.
В протокола от
извършената проверка, както беше посочено по-горе, се съдържат редица конкретни констатации относно
местоположението, площта и броят места в търговския обект, развиваната в него дейност
и предлаганите храни и напитки, както и по отношение на констатираното при
проверката друго нарушение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., за което законът
не предвижда прилагане на ПАМ „запечатване на обект“, но което следва да бъде
взето предвид при определяне продължителността на мярката, респ. при преценката
за пропорционалност на така определената нейна продължителност.
Отразените в
протокола обстоятелства (типът и площта на търговския обект, неговото
местоположение, предполагащо, както основателно изтъква и процесуалният
представител на ответника, и по голям човекопоток, брой лица, заети в обекта,
работно време без почивен ден, както и установената значителна разлика в
касовата наличност) са сред примерно изброените, въз основа на които следва да
се определя продължителността на ПАМ съгласно задължителните за органите по
приходите указания (арг. от чл.13 от АПК), които се съдържат в издаденото от
изпълнителния директор на НАП Общо становище от 1.06.2020 г. относно налагане
на принудителна административна мярка (ПАМ), определяне на срока на ПАМ и
допускане на предварително изпълнение на ПАМ по реда на чл.186 и чл.188 от ЗДДС.
Както е посочено
в цитираното становище, неговата цел е уеднаквяване на административната
практика. На органите по приходите са дадени указания, според които при всяко
конкретно нарушение е необходимо да се извършва индивидуална преценка за срока
за същинско налагане на административната мярка като се преценява всяко
конкретно обстоятелство, имащо значение за определяне на този срок. Посочено е,
че при определяне на продължителността му следва да се съблюдават следните
критерии: тежест на извършеното нарушение; повторност на нарушението; цялостно
поведение на търговеца (подаване/неподаване на декларации, наличие на предходни
нарушения и наложени наказания, установени задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски с влязъл в сила ревизионен акт или акт по чл.106 от ДОПК,
други публични задължения), наличие на данни за други действия или бездействия
на проверявания, насочени към укриване на приходи или към препятстване
възможността за извършване на контролни действия (например случаи на
недопускане на органите по приходите в обекта или непредставяне на изискани
документи при данъчно-осигурителен контрол), включително и наличие на неплатени
задължения, дейността на търговския обект – постоянна или сезонна; тип и
големина на търговския обект; местоположение на обекта, човекопоток, брой
работници или служители, заети в обекта; установена значителна разлика в
касовата наличност; смяна на стопанисването на обекта при последователно
извършване на еднородна дейност в един и същ търговски обект от две или повече
свързани лица или лица, действащи съгласувано по чл.96, ал. 10 от ЗДДС.
В крайна сметка
към органите по приходите не следва да бъдат поставяни неизпълними условия за
мотивиране всеки път по различен начин на постановените заповеди за налагане на
ПАМ, тъй като те често касаят практически идентични случаи, които съгласно
закона следва да бъдат третирани еднакво – чл.8, ал.2 от АПК. Противното би
означавало, по съображения за контрол за законосъобразност върху определената
продължителност на срока на мярката, на органа по приходите да бъде отнета
възможността да осъществява вменените му контролни правомощия. Така е и в
разглеждания случай, който по нищо не се отличава от типичното нарушение по
чл.25, ал.1, т.1 вр. ал.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., представляващо
неиздаване на фискална касова бележка, за което, съгласно чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС, се налага оспорената мярка, нито като начин на извършване, нито
като правно и фактическо положение на санкционирания търговец.
При предвидена в
закона продължителност на мярката до 30 дни, с оспорения административен акт тя
е определена на 14 дни, т.е. към средата като продължителност. Предвид
установените с протокола конкретни обстоятелства по отношение на търговския
обект, към който протокол се препраща изрично в мотивите на оспорената заповед,
включително с оглед на установеното друго нарушение – по чл.33, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., изразяващо се в значително превишение, в размер на
128,67 лева, на касовата наличност спрямо сумите, регистрирани по фискалното
устройство от само 6,98 лева от две продажби, регистрирани до започване на
проверката, съдът намира, че не е нарушен принципът на съразмерност по чл.6 от АПК.
Както беше
посочено, при извършената проверка безспорно са установени две нарушения на
данъчното законодателство, едното от които – неиздаването на фискална касова
бележка, е основание за прилагане на ПАМ „запечатване на обект“, а
обстоятелството каква е стойността на покупката, за която не е издадена фискалната
бележка, е неотносимо към факта на нарушението. Срокът на мярката от 14 дни
кореспондира на установените по делото обстоятелства, при които то е извършено.
Оспорената заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален
закон, но така също и в съответствие с неговата цел.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, обосновано имплицитно с разпоредбата на чл.187,
ал.4 от ЗДДС, според което приложената ПАМ фактически се явява наказание,
доколкото законът допуска възможност за прекратяване на мярката след заплащане
на наложената имуществена санкция.
Както беше
посочено по – горе, при издаване на заповедта за налагане на ПАМ органите по
приходите действат в условията на обвързана компетентност като, според чл.186,
ал.1 от ЗДДС, мярката се налага „…независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции“. Следователно нейното
налагане не е обвързано с издаването на наказателно постановление за същото
нарушение. Двете производства – административното по чл.186 от ЗДДС и
административнонаказателното по ЗАНН за определяне на наказание за извършеното
административно нарушение са независими едно от друго във фазата на налагането
на ПАМ и определяне на наказанието. Обратният извод не следва от разпоредбата
на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Предвидената в нея възможност за прекратяване на
наложената ПАМ се отнася не към фазата на издаване на заповедта за налагането
й, а към фазата на изпълнението на мярката. Само по себе си налагането на
мярка, предвидена в закона, при установено нарушение, е съобразено с целите по
чл.22 от ЗАНН (в този смисъл и константната съдебна практика - решение № 1324
от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8428/2019 г., VIII о., решение № 2580 от
18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9762/2019 г., VIII о. решение № 6227 от
23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2403/2019 г., I о. и мн.др.). Мярката има превантивен
характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други
подобни противоправни деяния, а оттук – и да се предотвратят и вредните
последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на
данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с
цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. По изложените
съображения съдът намира жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.3 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът
по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата
на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева.
Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. №
5/2009 г.на ВАС, възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на Националната агенция за приходите
съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М. Т.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ж.к.“****“, ул.“***************“ № 2, представлявано от управителя М.Т. Т., против заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 107-ФК/27.04.2021 г., издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект“ – бърза закуска, находящ се в гр.Русе, ул.“Студентска“ № 9 и е забранен
достъпът до обекта за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „М. Тошев“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: