№ 43131
гр. София, 04.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. С.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. С. Частно гражданско дело №
20221110163490 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 04.04.2022 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На четвърти април две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. С.
като разгледа докладваното от съдия Петя П.С.
гражданско дело № 63490 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... ...., за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение против А. Б. А., с ЕГН **********, от ...., за сумата от
18 337,81 лв. - главница по договор за потребителски кредит № PLUS-18410989 от
1
08.02.2021 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ ЕАД
и А. Б. А., приложение № 1 от 10.11.2021 г. към рамков договор за цесия от 19.08.2019 г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България“ ЕАД и „....” ЕАД,
сумата от 1 997,39 лв. - договорна лихва от 15.06.2021 г. до 15.07.2022 г., сумата от 1 565,62
лв. – обезщетение за забава за периода от 16.06.2021 г. до 24.10.2022 г., със законната лихва
върху главницата от 25.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 04.04.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 18 337,81 лв. - главница по договор за потребителски
кредит № PLUS-18410989 от 08.02.2021 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. – клон България“ ЕАД и А. Б. А., приложение № 1 от 10.11.2021 г. към рамков договор
за цесия от 19.08.2019 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон
България“ ЕАД и „....” ЕАД, сумата от 1 997,39 лв. - договорна лихва от 15.06.2021 г. до
15.07.2022 г., със законната лихва върху главницата от 25.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в размер на 453,13 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 1
565,62 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.06.2021 г. до 24.10.2022 г., съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит 08.02.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9
от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенциите за присъждане на обезщетение за забава обосновава вероятна
основателност на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на
заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.
2
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „....” ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... ...., против А. Б.
А., с ЕГН **********, от ...., за сумата от 1 565,62 лв. /хиляда петстотин шестдесет и пет
лева и шестдесет и две стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 16.06.2021 г. до
24.10.2022 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3