Присъда по дело №59/2020 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: 4
Дата: 23 февруари 2021 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20202320200059
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Тополовград , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Иван Х. Христов
Съдебни заседатели:К.К.Г.

Л.Л.К.
при участието на секретаря А.В.А.
и прокурора Х.А.Д. (РП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Иван Х. Христов Наказателно дело от общ
характер № 20202320200059 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс.К. Д. И. – роден на ******** г. в гр.К., българин,
български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, с адрес:
С., Т., ул.“В.Л.“ № *, осъждан, с ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че
За времето от 17.00 часа на 04.01.2020 г. до 03.20 часа на 05.01.2020 г. в
с.Р., Т., ул.“П.К.Я.“ № * отнел чужда движима вещ – 1 бр.телевизор марка
„LG“, модел „ ************“ на стойност 1450 лв. от владението на
собственика й К. И.а И. от с.Р., Т., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да я присвои,
ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.194, ал.1 и чл.54 от НК го
ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, което на основание чл.57 ал.2 от ЗИНЗС да изтърпи при
1
първоначален СТРОГ режим в затвор.
ОСЪЖДА подс.К. Д. И. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР –
Хасково направените разноски от досъдебното производство – сумата от
237.90 лв. /двеста тридесет и седем лв. и 90 ст./ за възнаграждение на вещо
лице и по сметка на ТгРС – бюджета на съдебната власт сумата от 50,00
лв./петдесет лв./ – за възнаграждение на вещо лице.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред
ЯМБОЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 15-дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 4/23.02.2021 г. по НОХД № 59/2020 г
Обвинението против подс.К. Д. И. е за това, че за времето от 17.00 часа
на 04.01.2020 г. до 03.20 часа на 05.01.2020 г. в с.Р., общ.Т., ул.“П.К.Я.“ № *
отнел чужда движима вещ – 1 бр.телевизор марка „LG“, модел „
*************“ на стойност 1450 лв. от владението на собственика й К. И. И.
от с.Р., общ.Т., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои
– престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Делото бе разгледано в отсъствие на подсъдимия на основание чл.269,
ал.3, т.1 от НПК, а именно, че това няма да попречи за разкриване на
обективната истина по делото и същото може да бъде разгледано в отсъствие
на подсъдимия, тъй като подсъдимият не е намерен на посочения от него
адрес или е променил същия без да уведоми съответните органи.
В с.з. представителят на ЯРП поддържа обвинението срещу
подсъдимия, като пледира, че то е доказано по безспорен и несъмнен начин и
се подкрепя от събрания доказателствен материал. Поради това моли съда да
постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по
обвинението и му наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, а
именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да
изтърпи в затвор, при първоначален строг режим.
Подс.К.И. се представлява в съдебно заседание от назначения му
служебен защитник адв.Б. от АК – Ямбол, който пледира, че по безспорен
начин е установено, че неговият подзащитен е извършил престъплението, в
което е обвинен, а именно – кражба на чужда вещ. По отношение на
наказанието, счита че прокуратурата основателно иска ефективна присъда, но
моли съда присъдата да бъде около минимума.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 04.01.2020 г. св.К.И., постоянно живуща в село Р., общ.Т.,
ул.“П.К.Я.“ № * била в с.У. при познати, като вечерта останала да нощува
там. На следващият ден се прибрала в дома си в с.Р. и установила, че е
откраднат собствения й телевизор марка „LG“, модел „ *************“.
Същата вечер за времето от 17.00 часа на 04.01.2020 г. до 03.20 часа на
05.01.2020 г. подс.И. отишъл пеша в дома на св.И., като през отворен
прозорец влязъл в къщата. От там взел телевизора марка „LG“ модел „
*************“. След това отишъл до дома на св.Б.Ш. и го помолил да го
закара с колата си до с.С., общ.С., където да заложи телевизора, като казал, че
е лично негов. С колата на св.Ш. двамата отишли в с.С. и се срещнали със
св.Н., на когото преди това същата вечер около 01.30 часа подс.И. се обадил,
че иска да заложи телевизор. Около 03.30 часа св.Н. почиствал заведението
1
си, когато св.И. занесъл телевизора. Тогава св.Н. видял, че телевизора е със
счупен екран и отказал да го приеме като залог. Подсъдимият казал на Н., че
на сутринта ще дойде да вземе телевизора и да го занесе в заложна къща в С..
С протокол за доброволно предаване от 05.01.2020 г. Н. предал
доброволно телевизора с пукнат екран, като с разписка от 05.01.2020 г.
същият бил върнат на собственика му К.И..
От приетата по делото експертиза е видно, че стойността на
откраднатия телевизор е 1450 лв.
От приложената справка за съдимост е видно, че подс.К. Д. И. е
осъждан.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите, които съдът
кредитира, тъй като са обективни, безпротиворечиви и безпристрастни.
В подкрепа на така установената фактическа обстановка са и писмените
доказателства по делото, които съдът кредитира, тъй като са документи,
издадени в съответната форма и ред.
На основата на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Безспорно по делото се установи, че подс. К. Д. И. е извършил
престъплението, в което е обвинен.
От обективна страна се установи, че за времето от 17.00 часа на
04.01.2020 г. до 03.20 часа на 05.01.2020 г. в с.Р., общ.Т., ул.“П.К.Я.“ № *
отнел чужда движима вещ – 1 бр.телевизор марка „LG“, модел „
*************“ на стойност 1450 лв. от владението на собственика й К. И. И.
от с.Р., общ.Т., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл
– подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със
следното: за извършеното от подс.И. престъпление по чл.194 ал.1 от НК, е
предвидено наказание „лишаване от свобода” до осем години. Съдът, като взе
предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите
за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства определи наказанието при условията на чл.54, ал.1 от НК и му
наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което на
основание чл.57, ал.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим, в
2
затвор, тъй като същият се укрива в хода на наказателното производство.
В случая не може да бъде приложен института на чл.66 от НК, тъй като
подсъдимият е осъждан на наказание „лишаване от свобода“, за срок от три
години и четири месеца и същото е изтърпяно на 02.03.2013 г., и спрямо
същия не е настъпила реабилитация по давност на основание чл.88а от НК.
Съдът счита, че така наложеното наказание ще съдейства за поправяне
и превъзпитание на осъдения към спазване на законите и добрите нрави и ще
въздейства предупредително върху него и другите членове на обществото.
Причините и условията за извършеното престъпно деяние се съзират в
ниската обща и правна култура на подсъдимия и стремежа му към
противоправно облагодетелстване и изградените престъпни навици.
С оглед изхода на делото, съдът осъди подс.К.И. да заплати на ОД на
МВР – Хасково направените разноски от досъдебното производство в размер
на 237,90 лв. за възнаграждение на вещо лице и да заплати по сметка на ТгРС
сумата от 50 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
01.03.2021 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:



3
Съобщи за изтекли лични данни