Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.
Варна , 2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично
заседание на 21.02.2017 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ: Т.
Макариева
Светлана Цанкова
при
секретаря Е.И. като разгледа
докладваното от съдията Т.Макариева в.гр.дело № 3064 по описа за 2015
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение на ВКС № 125 от 04.11.2015 г. по гр.д.№ 5502/2013 г. е
отменено Решение № 1182/05.06.-2013
г. по в.гр.д.№ 1146/2013 г. на ВОС, с което е потвърдено решение на ВРС по
отхвърления иск на Г.А.П. срещу
И.К.Т. и Т.М.Т., за възстановяване
нарушеното владение върху 1/2 ид.ч. от парцел ІV-50 в
кв. 57 по плана на с. Осеново, община Аксаково с площ от 2520 кв.м., при
граници: от две страни улици, общинско място, Л.Б., разделен с действащия РП,
одобрен със Заповед № 1074/20.06.1984 г. на Председателя на ОНС – Варна на УПИ
№ VІ-191 в кв. 10 по РП на селото с площ от 1120 кв.м.
и на УПИ № V-191 с площ от 1400 кв.м., ведно с
изградената двуетажна жилищна сграда с РЗП 239 кв.м. и
складова част от 55 кв.м. и тераси с площ от 19 кв.м.
и разположения з западната част гараж и в източната част – складови помещения с
площ от 90.30 кв.м., както и с подобренията в имота, представляващи малък
басейн, тенис корт, оранжерия и производствен комплекс – гъбарник. Дадени са
указания относно изясняване на въпроса за секвестируемостта респ.
несеквестируемостта на имуществото на длъжник, по отношение на когото е
предприето индивидуално принудително изпълнение
като следва да се отграничат обектите попадащи под защитата съответно на чл.444 т.5 ГПК или на чл.444 т.7 ГПК с помощта на експертно становище.
Призводството е
образувано по повод на
въззивна жалба на На Г.П. Срещу Решение № 411/06.02.2013 г., постановено
по гр.д. № 3414/2012 г. на ВРС, с което е отхвърлен искът на Г.А.П., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу И.К.Т., ЕГН ********** и Т.М.Т., ЕГН **********, двамата с
адрес: *** за възстановяване нарушеното владение върху 1/2 ид.ч. от парцел ІV-50 в кв. 57 по плана на с. Осеново, община
Аксаково с площ от 2520 кв.м., при граници: от две страни улици, общинско
място, Л.Б., разделен с действащия РП, одобрен със Заповед № 1074/20.06.1984 г.
на Председателя на ОНС – Варна на УПИ № VІ-191 в кв. 10 по РП
на селото с площ от 1120 кв.м. и на УПИ № V-191
с площ от 1400 кв.м., ведно с изградената двуетажна жилищна сграда с РЗП 239
кв.м. и складова част от 55 кв.м. и
тераси с площ от 19 кв.м. и разположения з западната част гараж и в източната
част – складови помещения с площ от 90.30 кв.м., както и с подобренията в
имота, представляващи малък басейн, тенис корт, оранжерия и производствен
комплекс – гъбарник, като неоснователен, на основание чл. 75
от ЗС.
Във
въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение. Счита , че е
доказано незаконосъобразността на извършеното от ЧСИ изпълнително действие
въвод в недвижим имот, върху който владение упражнява въззивникът. ЧСИ не е
извършил преди това проверка за секвестируемост на имота ,
а се установява от доказателствата , че длъжникът в изп.производство е
земеделски производител и имотът се използва за извършване на земеделска
дейност и този факт е налице към момента на издаване на постановление за
възлагане на имота. Имотът е разделен на два УПИ и само в единия се намират
постройките, които се ползват за земеделска дейност ,
а другият представлява семейна градина. Моли за отмяна на атакуваното решение
на ВРС и постановяване на друго , с което се уважи
искът по чл.75 ЗС.
Въззиваемите
страни И.К.Т. и Т.М.Т. оспорват основателността на въззивната жалба.
Претендират разноски по спора.
ВОС прецени следното:
В исковата си молба Г.П. излага , че от 1980г. владее
процесния имот : парцел ІV-50 в кв. 57 по плана на с.
Осеново, община Аксаково с площ от 2520 кв.м. Ответниците
като купувачи на публична продан са въведени във владение на 1/2 ид.ч. от имота от ЧСИ по изп.д. № 20087180400130
с протокол от 13.09.2011г. Твърди , че не са
налице основания за извършване на въвода , тъй като са налице условията по
чл.444 , т.5 ГПК за несеквестируемост на имота : ищецът като длъжник по
изп.дело е регистриран като земеделски производител и процесният имот се
използва за земеделска дейност. Неправилно ЧСИ е приел ,
че имотът е разделен на два УПИ, в който има басейн и тенис-корт. Моли да се
осъдят ответниците да предадат на ищеца владението върху ½
ид.ч. от така посочения имот.
Ответниците И.К.Т. и Т.М.Т.
оспорват основателността на иска. Считат , че не са
налице незаконосъобразности при извършване на въвода.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В рамките на предметните предели на въззивната проверка и при така наведените
твърдения, настоящият състав на ВОС намира предявеният иск за допустим и основателен поради следните съображения:
Не се
спори между страните и предвид представения НА № 68/1980г.
обективиращ договор за покупко-продажба с купувач Г.П.
и показанията на св. И. Г. А. и св. Д. А. С. се установява, че въззивникът е във владение
на процесния парцел ІV-50 в кв. 57 по плана на с. Осеново,
както и построената в него жилищна сграда, стопанска сграда и подобрения, от
посочената година.
От
удостоверение изх. №
07527/14.08.2009 г. на ЧСИ Станимира Данова, рег. №
718 на КЧСИ, с район на действие ВОС е видно, че изп.д. № 20087180400130
е образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.09.2000 г.,
издаден по гр.д. № 1495/2000 г. по описа на ВРС, ХVІІ състав, с който Г.А.П. е
осъден да заплати в полза на И.К.Т. и Т.М.Т. сумата от 35 137.44 лева.,
ведно със законната лихва, считано от 12.09.2000 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 705.50 лева
- разноски.
С
влязло в законна сила Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.01.2009
г. по изп.д. № 20087180400130 на И.К.Т. и Т.М.Т. е
възложен следният недвижим имот: 1/2 ид.ч. от парцел
ІV-50 в кв. 57 по плана на с. Осеново, община Аксаково с площ от 2520 кв.м.,
при граници: от две страни улици, общинско място, Л.Б., разделен с действащия
РП, одобрен със Заповед № 1074/20.06.1984 г. на Председателя на ОНС – Варна на
УПИ № VІ-191 в кв. 10 по РП на селото с площ от 1120 кв.м.
и на УПИ № V-191 с площ от 1400 кв.м., ведно с
изградената двуетажна жилищна сграда с РЗП 239 кв.м. и
складова част от 55 кв.м. и тераси с площ от 19 кв.м.
и разположения з западната част гараж и в източната част – складови помещения с
площ от 90.30 кв.м., както и с подобренията в имота, представляващи малък
басейн, тенис корт, оранжерия и производствен комплекс – гъбарник.
Съгласно
протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 13.09.2011 г.
взискателите И.К.Т. и Т.М.Т. са въведени във фактическо владение на 1/2 ид.ч.
от парцел ІV-50 в кв. 57 по плана на с. Осеново,
община Аксаково с площ от 2520 кв.м., при граници: от две страни улици,
общинско място, Л.Б., разделен с действащия РП, одобрен със Заповед №
1074/20.06.1984 г. на Председателя на ОНС – Варна на УПИ № VІ-191 в кв. 10 по РП на селото с площ от 1120 кв.м. и
на УПИ № V-191 с площ от 1400 кв.м., ведно с изградената двуетажна жилищна
сграда с РЗП 239 кв.м. и складова част от 55 кв.м. и тераси с площ от 19 кв.м. и разположения з западната част
гараж и в източната част – складови помещения с площ от 90.30 кв.м., както и с
подобренията в имота, представляващи малък басейн, тенис корт, оранжерия и
производствен комплекс – гъбарник.
От
заключението на вещото лице по депозиратана пред ВРС ССЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено се установява, че по действащия РП за с. Осеново за ПИ № 191 с площ от 2935
кв.м. са отредени УПИ № VІ-191 в кв. 10 с площ от 1120 кв.м. и УПИ №
V-191 в кв. 10 с площ от 1400 кв.м. На място имотът
представлява дворно място, застроено с жилищни и стопански сгради, като
частите от имота предвидени за улица – 415 кв.м. не са
отнети и същите не са приложени. В имота има открит басейн с
форма на шестостен, който към момента на огледа се използва като резервоар за
вода. В имота има изграден гъбарник, като покрива на
същия представлява част от бетонова площадка, разграфена и предвидена за тенис
корт. В процесния имот има следното застрояване: гараж със ЗП от 22.30
кв.м., масивна двуетажна жилищна сграда със ЗП от 57.20 кв.м., работилница със
ЗП от 32.90 кв.м., полумасивна жилищна сграда със ЗП от 8 кв.м. и паянтова постройка със ЗП от 4 кв.м., гъбарник със ЗП от
247 кв.м.
Видно
от служебна бележка № 4170/07.12.2009г., издадена от Директор на Областна
дирекция „Земеделие”- Варна, Г.А.П. е бил регистриран като земеделски
производител в регистъра на Наредба №3/1999г. като ЕТ „Г.П.” с дата на регистрация 01.01.2000г. и като физическо лице Г.П. с нач. регистрация
10.01.2005г. и пререгистрация на 18.03.2009г.
При
така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимият закон,
Варненският окръжен съд намира следното от ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 75 от ЗС.
Съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК (отм.) - в
производството по чл. 75 от ЗС - ищецът следва да установи само два факта - на
владението и на нарушението. Други права на страните върху имота не подлежат на
изследване в това производство (Р-3941/82 г. на I г. о.). Следва да се установи
и че владението е продължило повече от шест месеца преди нарушението, както и
че самото нарушение е било извършено по-малко от шест месеца преди предявяване
на иска. За установяване на продължителността на владението е достатъчно да се
докажат началния и крайния му момент, защото съгласно чл. 83 от ЗС, - който докаже, че е владял в
различни времена, се предполага, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже
противното.
В настоящия случай се
установява безпротиворечиво, че към момента на извършване на въвода въззивникът
е бил във владение на процесния имот повече от 6 м. Отнемането на владение е
осъществено въз основа на постановление на ЧСИ по реда на чл.498 ГПК след като
взискателите по изп.дело са били обявени за купувачи на публичната продан и им
е бил възложен продаваният имот. Въводът е осъществен срещу
длъжника в изпълнителното производство.
Основно възраженията са по
отношение на насочване на изпълнението върху имот ,
който е несеквестируем.
За преценка на условията по чл.444,т.5 ГПК е представена служебна бележка с дата 07.12.2009г.
.
Всяко физическо лице извършващо земеделска дейност в земеделско стопанство
на територията на страната , което е регистрирано по реда на Наредба № 3/29.01.1999 г.
притежава качеството земеделски стопанин и неговите права попадат под закрилата
на чл.444 т.5 ГПК при индивидуално принудително изпълнение. Липсата на надлежна регистрация към момента
на налагане на възбраната не земеделските земи не лишава лицето , което развива
стопанска дейност и твърди, че се издържа от същата от закрилата на закона . Законодателният
термин „земеделски стопанин „ по см. на чл.444 т.5 ГПК не следва да се тълкува
ограничително само съгласно легалната
дефиниция на пар. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските
производители в т.23 и т.24 т.е на
физическо или юридическо лице , което има регистрацията съгласно изискванията
на закона.
Писмените доказателства установяващи
регистрацията на Г.П. като земеделски производител не са оспорени. От друга
страна няма спор , че лишаването на
владелеца от осъществяваната от него фактическа власт върху процесния имот съставлява нарушение на владението по см. на
чл.75 ЗС .
Решението
на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено. След връщане на делото от ВКС бе
допусната и приета Съдебно техническа експертиза, от която се установява , че
жилищната сграда не може да бъде самостоятелно отделена като самостоятелна
такава от съществуващите стопански постройки , както и че е невъзможно да се
осигури достъп до жилищната сграда. След събиране на тези доказателства съдът
намира , че изпълнението не може да бъде насочено върху земите на
длъжника физическо лице - земеделски стопанин, чието занятие е свързано със
земеделското производство като основно средство за препитанието му
и попадат под защитата на чл.444 т.5 ГПК . Същите са несеквестируеми от
гледна точка на установените критерии за площ от законодателя. Изложеното
мотивира съда да приеме подадената жалба за основателна.
Настоящият
състав намира, че съобразно събрания доказателствен материал, изводите на първоинстанционния
съд са неправилни, решението следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което искът се уважи.
Относно направеното искане от
въззивника за присъждане на разноски настоящият съдебен състав намира същото за
основателно поради което следва да се му се присъди сумата от 1762.97лева .
Водим от изложените
съображения,Варенския окръжен съд, трети състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
411/06.02.2013 г., постановено по гр.д. № 3414/2012 г.
на ВРС, с което е отхвърлен искът на Г.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
И.К.Т., ЕГН ********** и Т.М.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: *** за
възстановяване нарушеното владение върху 1/2 ид.ч. от
парцел ІV-50 в кв. 57 по плана на с. Осеново, община Аксаково с площ от 2520 кв.м.,
при граници: от две страни улици, общинско място, Л.Б., разделен с действащия
РП, одобрен със Заповед № 1074/20.06.1984 г. на Председателя на ОНС – Варна на
УПИ № VІ-191 в кв. 10 по РП на селото с площ от 1120 кв.м.
и на УПИ № V-191 с площ от 1400 кв.м., ведно с
изградената двуетажна жилищна сграда с РЗП 239 кв.м. и
складова част от 55 кв.м. и тераси с площ от 19 кв.м.
и разположения з западната част гараж и в източната част – складови помещения с
площ от 90.30 кв.м., както и с подобренията в имота, представляващи малък
басейн, тенис корт, оранжерия и производствен комплекс – гъбарник, и вместо него постановява
ОСЪЖДА И.К.Т.,
ЕГН ********** и Т.М.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да предадат на
основание чл.
75 от ЗС на Г.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** владението върху 1/2 ид.ч. от
парцел ІV-50 в кв. 57 по плана на с. Осеново, община Аксаково с площ от 2520
кв.м., при граници: от две страни улици, общинско място, Л.Б., разделен с
действащия РП, одобрен със Заповед № 1074/20.06.1984 г. на Председателя на ОНС
– Варна на УПИ № VІ-191 в кв. 10 по РП на селото с площ от
1120 кв.м. и на УПИ № V-191 с площ от 1400
кв.м., ведно с изградената двуетажна жилищна сграда с РЗП 239 кв.м. и складова част от 55 кв.м. и
тераси с площ от 19 кв.м. и разположения з западната част гараж и в източната
част – складови помещения с площ от 90.30 кв.м., както и с подобренията в
имота, представляващи малък басейн, тенис корт, оранжерия и производствен
комплекс – гъбарник. .
ОСЪЖДА И.К.Т.,
ЕГН ********** и Т.М.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: *** да заплатята на Г.А.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1762.97лева сторени разноски по делото.
Рeшението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ