Решение по дело №451/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Сириус Стар БГ“ ЕООД, със седалище в гр. Русе, чрез процесуален представител, против решение № 218/15.04.2024 г. по АНД № 403/2024 г. по описа на РС – Русе, с което е потвърдено НП № 02/08.02.2024 г., издадено от директора на РИОСВ – Русe. С НП на дружеството, за нарушение по чл.166, т.3 вр. чл.155, ал. 2 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП. В условията на евентуалност се иска да се отмени оспореното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Русе. Претендира се присъждането на разноски.

Ответникът по касационната жалба – директор на РИОСВ - Русе, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд, както и потвърденото с него НП, следва да бъдат отменени.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е основателна.

Въззивната инстанция е установила от фактическа страна, че „Сириус Стар БГ“ ЕООД притежава лиценз за преработка на отпадъци и извършва дейността си на площадка в гр.Русе [улица]. През м. април 2023 г. експерти от РИОСВ Русе извършили проверка на дейността на дружеството, при която е било констатирано, че същото е третирало чрез неутрализация - смесване с вода и заустване във ВиК инсталацията големи количества сярна и сериста киселина /само за м. 12. 2022 г. повече от 150 тона/. За констатациите бил изготвен Констативен протокол № ТЦ 44/28.04.2023 г., в който били дадени задължителни предписания със срок на изпълнение. Под №3 е било дадено задължителното предписание „24 часа преди третиране на отпадъци /прегрупиране, смесване, препакетиране, разделяне, предварително третиране/ РИОСВ Русе да бъде предварително информирана с цел присъствие на контролни органи“.

Протоколът с предписанията бил връчен на дружеството, което от своя страна обжалвало това под №3 с искане същото да бъде отменено. Последвало писмен отказ през м. август 2023 г. Независимо от отказа да бъде отменено предписание №3 дружеството не е съобразило дейността си с предписанието и на 05.12.2023 г. приело на площадката си от „Ламинар Лайт Металс Русе“ отпадък 20 т. сярна и серниста киселина. Уведомило РИОСВ Русе, че е приело на площадката си отпадъка.

На 21.12.2023 г. свид. Р. - мл. експерт в РИОСВ Русе извършило проверка на площадката на дружеството, при която от пълномощник на дружеството било установено, че киселината за получаването на която е уведомен РИОСВ Русе е вече преработена и отпадъчните води са заустени в градската канализация. Документи за тази преработка не са били изготвяни и не се установявало дали киселината е неутрализирана. Точна дата на преработката не се установявало. Свидетелят съставил протокол, който бил връчен на пълномощника на дружеството. След обсъждане на постъпилите възражения по него директорът на РИОСВ Русе, издал оспореното пред РРС наказателно постановление, с което на дружеството на основание чл. 166, т. 3, вр. чл. 155, ал. 2 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

С оглед на установените фактически констатации, районният съд приел от правна страна, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, като в хода на протеклото административнонаказателно производство, не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдът е приел, че дружеството е осъществило от обективна страна признаците на състава на нарушението по чл.166, т.3 вр. чл.155, ал.2 от ЗООС, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като наложеното наказание за това нарушение е правилно индивидуализирано. С тези мотиви съдът е потвърдил обжалваното НП.

Решението на въззивната инстанция е неправилно.

Разпоредбата на чл. 166, т. 3 от ЗООС предвижда наказания по чл. 165 и за лица, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.

От извършена служебна справка в деловодната система на АС-Русе се установи, че по жалба на „Сириус Стар БГ“ ЕООД срещу задължително предписание №3, дадено от длъжностни лица в РИОСВ – Русе, обективирано в Констативен протокол № ТЦ 44/28.04.2023 г. е образувано адм. дело № 522/2024 г. по описа на АС – Русе. По посоченото дело е постановено Решение № 2776 от 30.09.2024 г. на АС – Русе, с което съдът е обявил нищожността на задължително предписание №3, дадено от длъжностни лица в РИОСВ – Русе по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗООС, обективирано в Констативен протокол № ТЦ-44 от 28.04.2023 г., а именно: „24 часа преди третиране на отпадъци (прегрупиране, смесване, препакетиране, разделяне, предварително третиране) РИОСВ - Русе писмено да бъде информирана, с цел присъствие на контролните органи. Срок - съгласно текста; Отговорник: управител“.

Решение № 2776 от 30.09.2024 г. е обжалвано пред ВАС, като с решение № 5521 от 28.05.2025 г. по адм. дело № 10779/2024 г. на ВАС, същото е оставено в сила.

Налице са предпоставките на чл. 177, ал. 1 от АПК по отношение на влязлото в сила Решение № 5521 от 28.05.2025 г. по адм. дело № 10779/2024 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 2776/30.09.2024 г. по адм. дело № 522/2024 г. по описа на АС-Русе.

Силата на пресъдено нещо/СПН/, постановено по едно административно дело, като проява на държавната правосъдна власт, трябва да бъде зачетена от всички съдилища, учреждения и общини в страната – чл. 297 ГПК вр. чл. 144 от АПК. В това се проявява общата правна задължителност на всеки редовен държавен публичноправен акт.

Освен силата на пресъдено нещо, правна последица на съдебното решение, с което оспорения акт е обявен за нищожен, е неговото установително действие т. е. установява се със СПН, че правните последици на административния акт не са се породили. Следва да се отбележи, че нищожността е състояние или качество на административния акт, при което актът е лишен от правно действие и не поражда правни последици. Нищожността е най-интензивната проява на незаконосъобразност на административните актове. Нищожният акт няма правна сила и е невалиден.

В случая задължително предписание №3, дадено от длъжностни лица в РИОСВ – Русе, обективирано в Констативен протокол № ТЦ 44/28.04.2023 г. никога не е породило правно действие и поради това не подлежи на изпълнение.

Безспорно юридическият факт, с който правната норма на чл. 166, т. 3 от ЗООС свързва реализирането на административнонаказателната отговорност е неиз­пъл­нението на задължителните предписания.

С оглед изложеното съдът приема, че не са налице материално-правните предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството на основание чл.166, т.3 вр. чл.155, ал. 2 от ЗООС.

Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора с което наказателното постановление да бъде отменено.

Предвид основателността на касационната жалба и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на направени по делото разноски.

За процесуалното представителство пред РРС разноските възлизат в размер на 1300 лева с ДДС - възнаграждение за адвокат, договорено и заплатено по банков път, съгласно представените договор за правна защита от 19.02.2024 г.; преводно нареждане за кредитен превод от 27.02.2024 г. и фактура № **********/ 26.02.2024 г. за заплатена сума в размер на 1300 лева (л. 91 - л. 94 от делото).

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 вр чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие при интерес от 10 000 до 25 000 лв., възнаграждението е в размер на 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв.

Като съобрази фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените съдебни заседания, извършените процесуални действия и активност на адв. К. А. от АК София, както и Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, съдът намира, че в полза на касатора следва да бъде определена сумата от 1000 лева без ДДС и съответно присъдена сумата от 1200 лв. с включен ДДС за осъществените правна защита, съдействие и процесуално представителство пред въззивната инстанция.

По делото пред настоящата инстанция е представен Договор за правна защита и съдействие (на л. 19, гръб), в който е договорено възнаграждение под минимума в размер на 1000 лв., изплатено изцяло и в брой. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата от 1000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, така както са сторени за касационната инстанция.

Общо разноските, които се присъждат на страната за двете съдебни инстанции, са 2200 лв. Те, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН, следва да бъдат възложени в тежест на РИОСВ – Русе, която инспекция има качеството на юридическо лице съгласно чл.14, ал.2 вр. ал.1 от ЗООС.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 пр. 2 и чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 218/15.04.2024 г., постановено по а.н.д. № 403/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 02/08.02.2024 г. на директора на РИОСВ - Русе, с което на „Сириус Стар БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл. „Отец Паисий“ №2, представлявано от управителя Б. С. К., за нарушение по чл.166, т.3 вр. чл.155, ал. 2 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева и дружеството е осъдено да заплати на РИОСВ - Русе сумата от 200 лева, разноски по делото.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 02/08.02.2024 г. на директора на РИОСВ - Русе, с което на „Сириус Стар БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл. „Отец Паисий“ №2, представлявано от управителя Б. С. К., за нарушение по чл.166, т.3 вр. чл.155, ал. 2 от ЗООС, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица], да заплати на „Сириус Стар БГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл. „Отец Паисий“ №2, представлявано от управителя Б. С. К., сумата от 2200 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по делото за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.