М о т и в и към
присъда № 260029 от 07 юни
2021 година, постановена по н.ч.х.дело № 118 по описа за 2019 година на Районен
съд Велинград:
С тъжбата си М.В.К. *** , с ЕГН **********
обвинява Д.Р.П., ЕГН: **********, в това, че за
периода от 18 октомври 2018 г. до 22 октомври 2018 г., в условията на
продължавано престъпление, й е отправил обидни и унизителни за частта и
достойнството й изявления, чрез СМС съобщения от неговия номер **********, а
именно:
1./ със съобщение получено на 18.10.2018 година в 12.46 часа
съдържащо снимка на малко бебе със следното изявление: "Уби го дано нямаш никога";
2. / със
съобщение, получено на 20
октомври 2018г. в 5.57 часа, съдържащо следното изявление: "Ти
си увиснала, разплута с плоско лице;
3./ със
съобщение, получено на 20 октомври 2018г. в 6.02 часа, съдържащо следното
изявление; "И
уж се миеш па все миришеш сигурно такава ти е породата генетично гъза ти е като
тесто за мекици. От Фреша пак нали знаеш един мохабет на дебела жена циците не важат";
4./ със
съобщение, получено на 20 октомври 2018г. в 6.04 часа, съдържащо следното
обидно изявление; "...искам си парите, миризляк“;
5/ със
съобщение, получено на 20 октомври 2018г. в 6.06 часа, съдържащо следното
изявление: „Сега няма да имаш, защото
си боклук.";
6./ със
съобщение, получено на 21 октомври 2018 г. в 5.57 часа, съдържащо следното
изявление: „Брат ти отслабна ли или
пак е туфлек, аз корема свалих/ ще видиш
батко ти какво тяло ще направи, ти до мен си като разплута крава ама то ви е
ген на вас. Хубаво че не роди, че щеше да станеш като майка ти да не може се
наведеш.";
7./ със съобщение, получено на 21 октомври 2018г. в 5.58 часа,
съдържащо следното изявление: „говното мирише по-добре от тебе";
8./ със съобщение, получено на 21 октомври 2018г. в 6.56 часа,
съдържащо следното изявление: „Ти уби мойто дете ама Господ наказва второто ще
умре.";
9./ със съобщение,
получено на 22 октомври 2018г. в 7.06 часа, съдържащо следното изявление: „На целия град казах, че аборт си направила.“;
10./ със съобщение, получено на 22 октомври 2018 г. в 12.42 часа, съдържащо
следното изявление: „Ти
си уникално проста....";
11./ със
съобщение, получено на 22 октомври 2018 г. в 15.50 часа, съдържащо следното
обидно изявление: „Мама
ти.... боклука ти го уби моето дано нямаш вече гнас, гнас, сбогом" , престъпление по чл. 146, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С тъжбата М.В.К. ***, с ЕГН **********, е предявила граждански иск против Д.Р.П., ЕГН: **********,
с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Претендира обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 4 400 лв. от престъплението по чл.146, ал.1
от НК, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от 26.03.2019 година-датата
на подаване на тъжбата, до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание лично и чрез
повереника адв. Ценова.-АК Пазарджик, поддържа обвинението.
Производството по делото е проведено при условията на чл.
269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК и при последователното участие на упълномощените
защитници на подсъдимия-З.К.-Д. и Велеслав Аврамов, както и на служебно
назначения, на осн. чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК, защитник на П.- адв. П.-***, след отказ от защита на упълномощените
защитници.
По
обвинението подсъдимият изрази становище на 28.01.2021 г. при провеждане на единственото
съдебно заседание, на което се е яви, като без да отрича фактическата обстановка,
оспорва авторството на деянието и участието си в него.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия адв. П.-*** счита, че от събраните по делото
доказателства не се установява по категоричен начин обвинението, поради което
подсъдимия следва да бъде оправдан.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.Р.П., ЕГН: ********** ***
е български гражданин, неженен, не е осъждан. Спрямо него не е прилаган
чл. 78А НК.
Подсъдимият Д.Р.П. и тъжителката М.В.К., били
сгодени и живеели на семейни начала в дома на К.. От фактическото им
съжителство К. забременяла. Поради честите излизания на подсъдимия с приятели
по всяко време и отсъствието му с дни, което притеснявало и разстройвало
неговата годеница, в отношенията им настъпил разрив. Това довело до раздяла
между двамата през месец октомври 2018 г.. След раздялата, тъжителката, по
собствено желание, прекъснала бременността, без да уведоми П.. Като узнал за
това подсъдимият започнал да й изпраща СМС съобщения, съдържащи вулгарни думи и
изрази, с които изразявал негативното си отношение към външния й вид, както и заплахи
към нея и семейството й, че ще направи живото им ад, като инициира данъчни
проверки на търговския обект, в който работят. СМС съобщенията били изпращани в
различно часово време от денонощието, включително и в ранните часове.
За периода от 18 октомври 2018 г. до
22 октомври 2018 г. от неговия телефонен номер ********** до М.К. били
адресирани СМС съобщения, със следното текстово съдържание: 1./ "Уби го дано нямаш никога";
2./ „Ти си
увиснала, разплута с плоско лице; 3./ "И уж се
миеш па все миришеш сигурно такава ти е породата генетично гъза ти е като тесто
за мекици. От Фреша пак нали знаеш един мохабет на дебела жена циците не важат"; 4./ "...искам си
парите, миризляк“; 5./ „Сега няма да имаш, защото си боклук.“; 6./
„Брат ти отслабна ли или пак е туфлек,
аз корема свалих/ ще видиш батко ти какво тяло ще направи, ти до мен
си като разплута крава ама то ви е ген на вас. Хубаво че не роди, че щеше да
станеш като майка ти да не може се наведеш."; 7./ „говното мирише по-добре
от тебе"; 8./ „Ти уби мойто дете ама Господ наказва второто ще умре."; 9./ „На целия град казах, че аборт си направила.“; 10./ „Мама ти....
боклука ти го уби моето дано нямаш вече гнас, гнас, сбогом".
Тези съобщения разстройвали
емоционално тъжителката, която започнала да се срамува от външния си вид и да
се притеснява, че не изглежда привлекателна. По тези причини ограничила
социалните си контакти, затворила се в себе си, престанала да се храни, сънят й
станал неспокоен, започнала да се буди често през нощта. В работата си станала
разсеяна, загубила мотивация да се труди. Появило се треперене на ръцете.
Страхувала се да излиза сама. Това състояние продължило дълго, симптомите не
отшумявали и след няколко месеца /през април 2019 г./ К., потърсила медицинска
помощ от специалист психиатър. След като било констатирано наличието
потиснатост, тревожно депресивен синдром и инсомния,
на тъжителката било назначено медикаментозно лечение.
Съдът
установи фактическата обстановка от показанията на свидетелите И.Й.К., Й.И.К., от представените от представените по делото
писмени доказателства- Амбулаторен лист № 274/11.04.2019 г. и Амбулаторен лист
№ 738/15.10.2019 г., справка от „Теленор България“
ЕАД, както и от назначената съдебно-техническа експертиза.
В
показанията си свидетелите К. и К.-майка и дядо на тъжителката, непротиворечиво заявяват, че след раздялата й
с подсъдимия през месец октомври 2018 г., М. започнала да получава СМС
съобщения от Д., съдържащи нецензурни думи, критики към външността й-наричал я
дебела, нечистоплътна, сравнявал части от тялото й с тесто от мекици, за което
споделила с близките си. Това се случвало често, почти ежедневно, в различно
часово време, понякога в ранните часове на денонощието. Тъжителката се
разстройвала при всеки СМС, започнала да се срамува от външността си, затворила
се в себе си, ограничила социалните си контакти, изгубила мотивация за работа,
станала разсеяна, престанала да се храни, не можела да спи. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, отчитайки възможната тяхна заинтереосованост
от изхода на спора като близки роднини на пострадалата. Показанията на
свидетелите са правдоподобни, предвид
ежедневните им контакти с пострадалата. Свидетелите са сред лицата от
най-близкия семеен кръг на тъжителката, ползвали са се с нейното доверие и
житейски логично е именно с тях тя да сподели случващото се и от тях да потърси
морална подкрепа. Свидетелските показания са логични последователни и взаимно
допълващи се. Те се подкрепят и от приобщената по реда на чл. 283 НПК справка
от „Теленор България“ ЕАД, според която за процесния период титуляр на мобилния
номер +*******, от който са изпратени съобщенията е подсъдимия Д.Р.П., както и
от приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза.
Показанията
на свидетелите не се опровергават от обясненията на подсъдимия, дадени при
единственото му явяване по делото на 28.01.2021 г., че не той, а вероятно някой
негов приятел е изпратил съобщенията, тъй като през този период често се
запивал с компании и оставял телефона си на масата. Съобразявайки двойствената
природа на обясненията на подсъдимия като доказателствено средство и като
средство за защита, съдът намира, че същите не могат да бъдат ценени в случая,
тъй не се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност. Пред съда П. не
посочи имената на приятелите, с които се е събирал, за да бъдат разпитани,
въпреки че е имал възможност за това и че в разговор със защитника си адв. Аврамов, е заявил намерение да ангажира свидетел за
установяване на този факт, за което намерение защитникът информира съда в
заседанието на 12.04.2021 г., когато поиска да се откаже от защитата на подсъдимия.
Освен това, пак в обясненията си от 28.01.2021 г. П. не отрече, че в този
период се е обаждал на М. по телефона и
я е псувал и че може да й е казвал, че е дебела. Ето защо съдът намира тезата
на подсъдимия за защитна позиция, която остана неподкрепена от събраните
доказателства.
От
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че на зя периода от 18
октомври 2018 г. до 22 октомври 2018 г. от мобилен номер +*******, с титуляр Д.Р.П.,
към тъжителката са отправени следните СМС съобщения:
1./
на 18.10.2018 г., в 09:46:56 часа: „ Ubi go dano nemash nikoga“
2./
на 20.10.2018 г., в 02:57:39 часа: „Znachi vchera ebah edna
45 godishh na ama stegnato duoe
stegnati gardi hubava gazd chist
kato putka pak ti uvisnala
razpluta s plosko lice i seki pat kato go vkaram otzad glavata
kafqva“
3./
на 20.10.2018, в 03:02:23 часа: „I uj se miesh
pa se mirishes sig kaji takava ti e poropdata
geneti4no gaza ti e kato testo za
mekici ot fresha pak nali
znaesh Edin mohabet na debela
Jena cicite ne vajat
4./ на
20.10.2018 г., в 03:04:31 часа: „Na celia grad Sam kazal Che pari
imash da mi davash nasekude ama nasekade pred sichki iskam si
parite mirizlqk
5./ на 20.10.2018 г., в 03:06:58 часа: „ I na kraq i
deteto si ubi shteshe da ti kazva mamo
Sega nqma da. Imash shtoto si bokluk;
6./ на 21.10.2018 г., в 02:57:20 часа: „Brat ti otslabna Li ili pak e tuflek
az korema svalih go sha vidish
batkoti kvo tqlo sha napravi
ti do Men si kato razpluta krava
ama to vi e gen na vas hubavo Che ne rodi
Che shteshe da stanesh kato maikati
da ne moje da da se navedesh“;
7./ на 21.10.2018 г., в 02:58:12 часа: „Vchera se zapoznah s edna putka ot pld
dushih i govnoto isra se i govnoto i
mersi shteshe po dobre ot
tebe;
8./ на 21.10.2018 г., в 03:56:34 часа: „Ti ubi
moito dete ama gospod nakazva vtoroto sha umre;
9./ на 22.10.2018 г., в 04:06:30 часа: „Na ceiia
grad kazah Che abort si na praviia“;
10./ на
22.10.2018 г., в 12:50:40 часа: „Mamati deeba
bokluka ti go ubi nioito dano
nemash veche gnas gnas gnas
sbogom“.
Според вещото лице, датата и часът на данните,
записани в паметите на електронните устройства, се определят от моментните
настройки за дата и час на съответния електронен апарат /мобилни телефони, таблети и др. устройства, записващи информация в цифров вид/,
които не е задължително да са реални или действителни в момента на регистриране
на съответното събитие в паметта на устройството. Това важи за всяка
информация, която се записва във файл в дадено устройство, ако то има вграден
часовник. Регистрационен файл за промените на дата и час не се създава и не се пази
в електронните устройства, което показва невъзможността за определяне на тези
промени и кога са станали.
Времевите настройки на мобилното устройство са индивидуални
и не е задължително да отговарят на официалното време в съответния времеви пояс
или на времето на оператора на съответната мобилна , Wi-Fi или интернет мрежа.
При така установената фактическа обстановка
съдът счита, че подсъдимия Д.Р.П. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по 146,ал.1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, като за
периода от 20 октомври 2018 година, до 22 октомври 2018 година, в условията на
продължавано престъпление, е отправил обидни и унизителни за честта и
достойнството на тъжителката М.В.К., ЕГН: **********, изявления, чрез СМС
съобщения от неговия абонатен номер **********, а именно:
1./ със съобщение, получено на 20 октомври 2018 г., съдържащо следното изявление; "Ти си увиснала, разплута, с плоско лице„;
2./ със съобщение, получено на 20 октомври 2018г.,
съдържащо следното изявление; "и уж се миеш па все миришеш сигурно
такава ти е породата генетично гъза ти е като тесто за мекици. От Фреша пак нали знаеш един мохабет
на дебела жена циците не важат";
3./ със
съобщение, получено на 20 октомври 2018г., съдържащо следното обидно изявление:
"...искам си парите, миризляк“;
4./ със
съобщение, получено на 20 октомври 2018г., съдържащо следното изявление: „Сега няма да имаш,
защото си боклук.";
5./ със съобщение,
получено на 21 октомври 2018 г., съдържащо следното изявление;" … ти
до мен си като разплута крава ама то ви е ген на вас. Хубаво че не роди, че
щеше да станеш като майка ти да не може се наведеш."
6./
със съобщение,
получено на 21 октомври 2018г., съдържащо следното изявление:
"говното мирише по-добре от
тебе."
7./ със съобщение, получено на 22 октомври 2018 г., съдържащо следното обидно изявление: "Мама ти.... боклука ти го уби моето
дано нямаш вече гнас, гнас,
сбогом".
Обидата
е престъпление против личността, с което се засягат обществените отношения,
защитаващи честта и доброто име всеки член на обществото. В съдебната практика
еднозначно се приема, че с обидата деецът дава своя негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и
обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на
адресата на същата информация и се обективират с
такава цел. (в този смисъл р. № 93 от 22.05.2013г. по н.д. № 163/13г. на ІІІ
н.о. на ВКС). С възприемането им, адресата занижава своята самооценка. Унизителният
характер на казаното или извършеното от дееца се преценява на основата на
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, зачитане на
честта и достойнството на всекиго. В този смисъл казаните думи могат да
представляват обида, тогава когато обективно се разминават с общоприетите
морални норми. Поради това личните възгледи на лицето, към което се отправя
обидата, са без значение за наказателно правната оценка относно характера на
казаното, ако същите не са от естество да унизят честта и достойнството на
адресата.
В
съвременните условия на развитието на технологиите, предоставящи възможност за
комуникация от разстояние, престъплението може да бъде извършено и чрез
изпращане на СМС съобщения, които след като достигнат до адресата и бъдат
възприето от него, са в състояние да предизвикат негативни преживявания и
емоции, както е в настоящия случай.
Използваните
изрази от подсъдимия са унизителни от гледна точка на господстващия морал,
епитети, отразяващи отрицателни качества и унизителни съждения за външния вид
на частната тъжителка. На основата на приетите в обществото морални норми за
нормално човешко общуване, за зачитане честта и достойнството на всекиго
изречените от подсъдимата обидни думи са безспорно с унизителен характер.
Съобщенията
се възприети от К. чрез прочитането им и
безспорно са предизвикали отрицателни емоции у нея, в каквато насока са
показанията на свидетелите Юлияна К. и Йордан К.. Отправените думи изразяват
негативното и пренебрежително отношение на подсъдимия към пострадалата, същите
са извън общоприетите морално-етични правила за общуване между хората, не се
приемат равнодушно от членовете на обществото и винаги пораждат отрицателна
емоция. Тази отрицателна емоция е подсилена допълнително от обстоятелството, че
са отправени от близък до нея човек, с когото е била емоционална обвързана и е планирала
да създаде семейство, на когото е разчитала да я уважава и обича и да я
подкрепя морално.
Неоснователни
са възраженията относно авторството на деянието. Безспорно се установи, че
титуляр на номера, от който са отправени електронните съобщения през процесния
период е подсъдимия, а и съдържанието им разкрива подробности за факти от
интимния живот на двамата, които закономерно и логично не могат да бъдат
известни на широк кръг лица.
Правноирелевантно
за съставомерността на престъплението е разминаването
в часовото време на изпращането на съобщенията, посочено от тъжителката и
установеното със съдебно-техническата експертиза, доколкото часът на
получаването им е обстоятелство, което не е сред съставомерните обективни признаци
на престъплението обида, а констатираното разминаване не променя периода на продължаваната
престъпна дейност.
Деянието е извършено
при п р я к у м и с ъ л , тъй като
подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал
е настъпването на общественоопасните му
последици и е искала това. Този извод следва от
обстоятелствата, при които е извършено деянието– думите са
отправени след влошаване на отношенията на страните поради раздялата
им.
Престъплението
е извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК. Налице са множество отправени
към пострадалата унизителни за частта и достойнството й изявления-седем на брой,
всяко от които, като самостоятелно деяние, осъществява състав на престъпление
по чл. 146, ал. 1 НК, извършени са през непродължителни период от време-от 20
октомври до 22 октомври 2018 година, при една и съща обстановка-изпратени са по
електронен път от мобилно устройство, собственост на подсъдимия и при една и
съща форма на вина-пряк умисъл.
Съдът
счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението
за престъпление по146,ал.1 от НК – за това, че за периода от 18 октомври 2020 година, до 22 октомври 2018 година е отправил обидни и унизителни
за честта и достойнството на М.В. Каръков изявления, чрез СМС съобщения от неговия абонатен номер **********,
а именно:
1./ със съобщение
получено на 18.10.2018 година, съдържащо снимка на малко бебе със следното
изявление:
"Уби го дано нямаш никога" ;
2./ със съобщение,
получено на 21 октомври
2018 г., съдържащо следното
изявление: „Брат ти
отслабна ли или пак е туфлек, аз корема свалих,
ще видиш батко ти какво тяло ще направи“.
3./
със съобщение, получено на 21 октомври
2018г., съдържащо следното изявление: "Ти уби мойто дете ама Господ наказва второто ще умре."
4./
със съобщение,
получено на 22 октомври 2018г., съдържащо следното изявление: "На целия град казах, че аборт си направила.",
5./
със съобщение,
получено на 22 октомври 2018 г., съдържащо следното изявление: "Ти си уникално проста...."
От
първото от изпратените съобщения не става ясно в какво е обвинена тъжителката и
кого е убила, за да се приема, че е засегнато доброто й име. Запитването дали е
отслабнал брат й или е „същият тюфлек“, не може да се приеме за обида,
адресирана до нея. Изявленията „Ти уби мойто дете, ама Господ
наказва второто ще умре" и „На целия град казах, че аборт си
направила." изразяват негативното отношение на дееца към
решението на тъжителката да прекъсне бременността. Същите обаче не могат да се
приемат за унизителни за честта и достойнството, доколкото прекъсването на
бременност по свободната воля на жената не е противоправно
или неморално, според съвременните възгледи на обществото, поради което не може
да се приеме, че с него е нанесена обида.
От
събраните по делото доказателства не се установи, че подсъдимият е оправил
до тъжителката СМС със съдържание "Ти си
уникално проста....". Такъв не
фигурира сред отправените електронни съобщения за процесния
период от 18 до 22 октомври 2018 г.
За посоченото умишлено престъпление, съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 НК се предвижда наказание глоба от 1 000 лева до 3 000 лева, като съдът може да наложи наказание обществено порицание; подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78А НК; с престъплението не са причинени имуществени
вреди. Следователно Д.Р.П., ЕГН: **********, следва да бъде признат за виновен
за извършване на престъпление по чл. 146, ал. 1 НК и да бъде освободен от наказателта отговорност и да му се наложи административно
наказание ГЛОБА, в размер на 1 000 лева.
При определяне на размера на наказанието, съдът се съобрази сравнително
ниската степен на обществена опасност на деянието, че е извършвано през кратък
период от време, причините за извършване на престъплението –разочарованието
от обстоятелството, че пострадалата е
взела решение да прекъсне бременността си от съвместното им съжителство;
подбудите за извършване на деянието-стремеж да порицае пострадалата заради
решението й и че деецът е с чисто
съдебно минало. Така определеното наказание глоба в минималния размер на санкцията, е в състояние да осъществи целите на наказанието.
Предявения граждански
иск от М.В.К., с ЕГН: ********** против Д.Р.П. с ЕГН: **********, за заплащане на сумата 4 400 лева
- представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.146,ал.1 от НК, е частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата 2000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 26.03.2019 година /датата на подаване на
тъжбата, както е поискано в нея/, до окончателното изплащане на
сумата, като предявения иск за разликата
до 4 400 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Касае
се за иск за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД – поправяне
на вредите причинени противоправно и виновно другиму. След
като съдът прие, че подсъдимият е осъществил престъпния състав на
чл.146, ал. 1 от НК, счита че е доказано по безспорен
начин противоправното и виновно поведение на същия. Освен това,
с деянието си е причинил неимуществени вреди на тъжителката, изразяващи се в
това, че чрез отправените обидни думи, подсъдимият е накърнил достойнството й.
Размера на вредите съдът определи по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, като
взе предвид характера на отправените обидни думи, съдържащи цинизми и това че
се е случвало нееднократно. Искът за разликата до 4 400 лева следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен – не само,че за част
от обвинението съдът призна подсъдимия за
невиновен, но и за това, че така предявения размер на гражданския иск е
завишен.
В
тежест на подсъдимия следва да се възложат сторените по делото разноски от
тъжителката за адвокатско възнаграждение, съдебно-техническа експертиза и
държавна такса за предявяване на тъжбата в размер на общо 1 468,52 лв.
/хиляда четиристотин шестдесет и осем лева и 52 ст./.
Подсъдимият Д.Р.П., с
посочена по-горе самоличност,следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд Велинград, на осн. чл. 2 от
ТДТССГПК, държавна такса от 80.00 лева / осемдесет лева/,
съобразно уважената част от гражданския иск, плюс пет лева за служебното
издаване на изпълнителния лист;
По
изложените съображения, съдът постанови настоящата присъда.
Да
се съобщи на страните, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева