№ 16283
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20221110110180 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„**************************“ ЕАД, чрез адв. А. С., срещу **************, с която е
предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 176,13 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „**********” по щета №
***************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 25.11.2020 г. при движение в гр. София по бул.
„***********“, с посока кв. „**********“, малко преди магазин на „*******“, водачът К. Т.
М., управлявайки собствения си лек автомобил марка „*******“, модел „*******“, с рег. №
**********, попаднала в несигнализирана и необезопасена дълбока дупка на пътното
платно, в резултат на което били причинени щети по автомобила. Към датата на настъпване
на ****** за увредения автомобил имало сключена застраховка „**********“ с ищцовото
дружество по застрахователна полица № ***************, със срок на застрахователното
покритие от 22.08.2020 г. до 21.08.2021 г. Във връзка с настъпилото ****** собственикът на
застрахования автомобил предявил пред ищеца претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, заведена под № ***************. С доклад по щетата било определено
застрахователно обезщетение в размер на 176,13 лева, което било изплатено на собственика
на увредения автомобил с платежно нареждане от 03.12.2020 г. Твърди, че процесното
****** било настъпило на път, стопанисван от ************** – ответник в настоящото
производство. С уведомително писмо ищецът предявил регресна претенция към ответника
за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение, но с писмо от 07.12.2020 г.
1
последният изрично отказал да плати претендираната сума. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ************** за
отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. А.Г..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и
недоказан. На първо място възразява, че за ищеца не съществувало правно основание да
изплати застрахователно обезщетение по процесната щета, тъй като не било доказано, че
увреждането било в резултат на покрит застрахователен риск. Не било установено по
категоричен начин, че причина за настъпване на процесното ****** била необезопасена
дупка на пътното платно. Изплащането на обезщетението било извършено единствено въз
основа на твърденията на водача, без да бъдат уведомени компетентните органи за
процесното събитие. Възразява, че уврежданията били основно по бронята на автомобила,
които не биха настъпили при преминаване през дупка на пътното платно. Освен това при
определяне на застрахователното обезщетение не било взето предвид овехтяването на
увредените части към датата на застрахователното събитие. В условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
застрахования автомобил поради нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, а в
условията на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение поради
съпричиняване. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „**************************“ ЕАД, редовно призован,
се представлява от адв. С.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва
депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което
да уважи предявения иск като доказан по основание и по размер от събраните по делото
доказателства. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по
чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът **************, редовно призован, не изпраща
представител. Депозирана е молба от юрк. Ганева, в която заявява, че поддържа подадения
отговор и оспорва изцяло исковата молба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от застрахователна полица № ***************, сключена на 17.08.2020 г., за
увредения лек автомобил марка „*******“, модел „*******“, с рег. № **********,
собственост на свидетелката К. Т. М., имало валидно сключен договор за имуществена
застраховка „********* ********** ************“ с ищцовото дружество със срок на
застрахователното покритие от 00,00 ч. на 22.08.2020 г. до 23,59 ч. на 21.08.2021 г., с рискова
2
клауза „******* **********” и допълнителни покрития „Помощ на пътя (асистанс)“ и
„Доверен сервиз”. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на
производство на процесния автомобил била 2015 г., а от приложено по делото копие от
свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на първа регистрация на същия
автомобил е 06.11.2015 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на
17500 лева.
Съгласно Раздел „**********”, Глава Втора „*****************“, Клауза „*******
**********“ от Общите условия за „********* ********** ************“, по тази клауза
застрахователят покривал щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза
„**************************“, както и изброените допълнително покрити рискове.
Съгласно т. 2 от клауза „****************** и *************** (******) на МПС“ сред
покритите рискове било ****** – събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Общите изключения,
при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в т. Х,
Раздел „Общи положения“ от Общите условия на ищцовото дружество. Съгласно Глава
Трета „****************”, Раздел І „Регистриране, уведомяване и доказване на
настъпването на застрахователно събитие”, т. 1 при настъпване на застрахователно събитие
застрахованият бил длъжен да уведоми застрахователя в срок от 3 дни от узнаването, както и
компетентните държавни органи (полиция, служба „Пожарна и аварийна безопасност“ и
други) с цел издаване на необходимия документ, и да вземе мерки за спасяване,
ограничаване и намаляване на щетите на застрахованото МПС. При щети, настъпили от
****** или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба
компетентните органи не посещават мястото на събитието или е издаден документ от
компетентните органи на базата на декларативни показания на водача, с констативен
характер и не води до процесуално-следствени действия и/или административна санкция,
застрахователят обезщетявал, както следва: за щети по гумите, джантите и декоративните
тасове на автомобила, в случаите, когато уврежданията били в резултат на преминаване през
дупки и неравности на пътното платно – до две увредени гуми и/или джанти и/или тасове в
срока на действие на полицата, след представяне на писмени свидетелски показания на
лице, различно от застрахования или у*******мощения водач на МПС (т. 6.3 от общите
условия). Съгласно Раздел ІІІ „Обезщетяване на МПС над 4 до 7 години“ застрахователното
обезщетение за частични повреди се определяло въз основа на опис на увредените детайли
по един от следните начини: 1. по калкулация на застрахователя; 2. ремонт на МПС в
посочен от застрахователя сервиз, с който имал сключен договор, различен от този на
представителя на марката за страната – в този случай стойността на ремонта се заплащала от
застрахователя на сервиза, в който било отремонтирано МПС; 3. ремонт на МПС в посочен
от застрахователя сервиз, представител на марката за страната, с който имал сключен
договор – в този случай стойността на ремонта се заплащала от застрахователя на сервиза, в
който било отремонтирано МПС; 4. ремонт на МПС в избран от застрахования сервиз след
3
представяне на предварителна калкулация за стойността на ремонта и писмено съгласие от
застрахователя – в този случай разходите за ремонт се заплащали от застрахования, а
застрахователят изплащал обезщетение до предварително съгласувания размер след
представяне на разходно-оправдателни документи (фактури).
Не се спори по делото, че бул. „***********“ в гр. София, на който възникнало
процесното ******, е общински път, представлява публична общинска собственост и като
такъв се управлява от **************.
За настъпилото застрахователно събитие и причинените на процесния автомобил
повреди, на 26.11.2020 г. собственикът К. М. подала до застрахователя по имуществената
застраховка „**********“ заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, по което
била образувана щета № ***************. Към заявлението били приложени декларации от
водача К. М. и от свидетел на събитието – Р.М.М., в които под страх от наказателна
отговорност двамата дали следното описание на събитието: на 25.11.2020 г. при движение в
гр. София по бул. „***********“, в посока кв. „**********“, малко преди магазин на
„*******“ автомобилът попаднал в тясна и дълбока дупка на пътното платно, в резултат на
което била срязана чисто нова гума и била дълбоко надрана джантата. Видно от отбелязване
в заявлението, застрахованият избрал да бъде обезщетен по калкулация на застрахователната
компания. В тази връзка на 26.11.2020 г. бил извършен оглед на увредения автомобил от
експерт на застрахователя в присъствието на водача, като били констатирани следните
повреди: гума предна дясна – за подмяна и джанта лята предна дясна – лека степен на
деформация. Въз основа на извършения опис, с доклад по щетата било определено
застрахователно обезщетение в размер на 176,13 лева, което било заплатено на собственика
на увредения автомобил с преводно нареждане от 03.12.2020 г.
От регресна покана изх. № 06504/30.11.2021 г. се установява, че ищцовото дружество
претендирало от ************** възстановяване на изплатеното застрахователно
обезщетение по щета № *************** в размер на 176,13 лева. Писмото било получено
от представител на ответника на 06.12.2021 г., видно от отбелязване в известието за
доставяне. С писмо изх. № СОА21-ТД26-14616 от 07.12.2021 г. ответникът отказал
заплащане на претендираната сума.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитана свидетелката К. Т. М. – водач и собственик на увредения автомобил по
време на настъпване на застрахователното събитие. От думите й се установява, че
инцидентът се случил през 2020 г. на бул. „***********“ в посока „**********“ в гр. София.
Малко преди магазин „*******“ управляваният от свидетелката лек автомобил „*******
*******“ попаднал в дупка на пътното платно, която не била обозначена по никакъв начин.
В резултат на това предната гума била срязана, а джантата – надрана. Свидетелката е
категорична, че не е имала възможност да избегне препятствието, тъй като било по средата
на пътното платно и за да го заобиколи, трябвало да навлезе в платното за насрещно
движение. Водачът управлявал автомобила с не повече от 35-40 км/ч. към момента на
настъпване на събитието. След произшествието свидетелката трябвало да отбие, за да смени
4
гумата. Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни, последователни,
подробни и логични. Обстоятелството, че К. М. била водач на увредения автомобил по
време на инцидента и негов собственик не е основание само по себе си за дискредитиране
на нейните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на свидетели, които са
заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на
всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
Думите на свидетелката на******* кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал – писмените доказателства и заключението на автотехническата
експертиза. Обстоятелството, че К. М. управлявала процесния автомобил по време на
настъпване на застрахователното събитие й дало възможност да придобие преки
впечатления от обстоятелствата, при които настъпило същото, като съдът няма основание да
смята, че при свидетеля липсват способността и желанието вярно да възприема фактите и
добросъвестно да ги възпроизведе в показанията си.
Допусната е по искане на ищеца съдебна автотехническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
причините, при които настъпило произшествието, били следните: на 25.11.2020 г. лек
автомобил „******* *******“ с рег. № ********** се движил по ул. „***********“, с посока
от *********** към **********, и в района преди магазин „*******“ превозното средство
попаднало в тясна и дълбока дупка на платното за движение. От така изяснения механизъм
на ******, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в заявлението за
изплащане на застрахователно обезщетение видими увреждания се налагал изводът, че
щетите по застрахования лек автомобил се намирали в пряка и причинно-следствена връзка
с настъпилото на 25.11.2020 г. в гр. София произшествие. Стойността, необходима за
възстановяване на нанесените по процесния автомобил вреди, определена по средни пазарни
цени към датата на настъпване на застрахователното събитие, възлизала на 263,14 лева.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е *******, ясно, обосновано и не възниква
съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди на
застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател
може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно,
обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
5
което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което
третото лице – възложител дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният
регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните
елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно
правоотношение към датата на застрахователното събитие (******) по имуществена
застраховка „**********“ на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие
– ****** в срока на застрахователно покритие; вида, характера и размера на причинените от
процесното ****** вреди на застрахования при ищеца автомобил и причинно-следствената
връзка между застрахователното събитие и причинените вреди; предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно: противоправното поведение
(действие или бездействие) на служители на ответника или на лица, които същият е
натоварил с поддръжката на пътя, причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди на застрахования, причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и причинените вреди; и плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „**********“ за процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ****** – 25.11.2020 г.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото
застрахователна полица № *************** и Общи условия на ищцовото дружество за
застраховка „********* ********** ************“ е видно, че при включена рискова клауза
„******* **********“, както е в настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е
част от покритите рискове. В тази връзка не може да бъде възприето направеното в отговора
на исковата молба възражение, че процесното произшествие не представлявало покрит
застрахователен риск. В общите условия към застрахователния договор е дадено
определение на понятието ****** – това е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Безспорно
процесното ****** попада в обхвата на посоченото понятие. Няма данни по делото да е било
налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща обезщетение.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че по
процесната щета ищецът заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 176,13 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на деликтната отговорност на ответника.
От декларациите на водача и на свидетеля-очевидец, от заключението на автотехническата
експертиза и от свидетелските показания на К. Т. М. беше установен механизмът на
6
настъпване на произшествието – попадане на застрахования при ищцовото дружество
автомобил в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, при което били
увредени предна дясна гума и джанта. Обстоятелството, че не бил съставен протокол за
****** по никакъв начин не влияе върху направения по-горе извод. На първо място, в
настоящия случай не е била налице нито една от посочените в чл. 125 ЗДвП хипотези, които
да налагат задължително посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от
службите за контрол на МВР. От свидетелските показания се установява, че действително
водачът е трябвало да отбие встрани за смяна на гумата, но няма данни автомобилът да е бил
репатриран. Следователно, не са били налице пречки за придвижване на автомобила на
собствен ход поради причинените му вреди. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба № Із-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при *************** и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и ****************** (загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.) не се посещават от органите
на ***************** и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на
пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход. Следователно, водачът на застрахования автомобил не е имал каквото и да
било законово задължение да инициира съставянето на протокол за ****** или да уведомява
компетентните органи за инцидента, поради което т. 5.2.1 от общите условия е неприложима
в настоящия случай. Съгласно т. 6.3 от общите условия застрахователят обезщетявал до две
увредени гуми и/или джанти и/или тасове в срока на действие на полицата след представяне
на писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования и у*******мощения
водач на МПС – изискване, което е било спазено от застрахования в настоящия случай,
поради което застрахователят не е платил застрахователното обезщетение без основание.
Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба не може да бъдат
приети.
По делото не се спори, че пътят, на който се случило процесното ****** – ул.
„***********“ в гр. София, е част от общинската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 3 от
Закона за пътищата (ЗП) и съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП е публична общинска собственост.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП предвижда, че общинските пътища се управляват от
кметовете на съответните общини, като това управление включва: организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата (чл. 19, ал. 2, т. 3 ЗП).
Цитираните разпоредби налагат извода, че именно ответникът е носител на задължението да
поддържа общинските пътища в добро състояние, гарантиращо нормалната им експлоатация
и безпрепятственото придвижване по тях. Освен това с Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012
г. за поддържане и текущ ремонт на пътя, издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, е възложено на всяка община, включително **************, да
осигурява и охраната на пътищата, за които отговаря. Тази охрана взема мерки за
предотвратяване и своевременно отстраняване на причини и фактори, които влошават
експлоатационните характеристика на пътя и застрашават сигурността и безопасността на
7
ползвателите (чл. 5, ал. 1 от Наредбата). По делото безспорно се установява
обстоятелството, че на пътя е имало дупка на платното за движение, в която попаднал
застрахованият при ищеца автомобил. Ирелевантно е обстоятелството, че до момента на
настъпване на процесното ****** никой не бил уведомил общинските структури за
наличието на подобно препятствие на пътя. И това е така, защото ************** отговоря
не само за поддържането, но и за охраната на общинските пътища в нейните граници. Няма
твърдения, че неравностите на пътното платно са били обезопасени и сигнализирани.
Напротив, от изслушаните свидетелски показания се установява, че дупката на пътя не е
била сигнализирана по никакъв начин.
Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени
при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са
невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност. А съгласно т. 7 от същото постановление държавните
предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени
от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Следователно,
ответникът носи отговорност за противоправното бездействие на своите работници и
служители, а именно за несигнализиране и необезопасяване на неравностите (дупките) на
пътното платно. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба са
неоснователни.
В резултат на противоправното поведение на натоварените с дейността по поддръжка и
ремонта на пътя лица били причинени щети на застрахования при ищцовото дружество
автомобил, като вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза, установи, че
от техническа гледна точка е налице съответствие между механизма на ****** и повредите
по автомобила. Следователно, доказана е и причинно – следствената връзка между
противоправното поведение на виновните лица и причинените щети. Видът и характерът на
вредите по процесния автомобил се установяват както от писмените и гласните
доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. По делото липсват
доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат поради нарушение на правилата за движение,
извършено от водача на застрахования автомобил. По делото няма каквито и да било данни
за извършването на действия или бездействия от страна на свидетелката К. М., които по
някакъв начин да са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, още повече
противоправни такива. От показанията на същата се установява, че дупката на платното за
движение, в която попаднал управляваният от нея автомобил, се намирала по средата и
8
поради липсата на предупредителни знаци за препятствието водачът не е имал никаква
възможност да го възприеме и да го избегне, без да създаде опасност за останалите
участници в движението. Освен това няма никакви данни по делото, че свидетелката е
шофирала с превишена или несъобразена скорост. Напротив, от показанията й се установява,
че управлявала автомобила с не повече от 35-40 км/ч. След като препятствието на пътя не е
било обозначено по никакъв начин, водачът не е имало как да знае за неговото съществуване
и да съобрази скоростта си със състоянието на пътя. Ето защо съдът намира, че не е налице
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – свидетелката М., с което
да е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице пазарна стойност на причинените към момента на настъпване на
застрахователното събитие вреди в размер на 263,14 лева представлява възстановителната
стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде определено и
застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество. Доколкото обхватът на
суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка зависи от размера
на заплатеното застрахователно обезщетение, ответникът дължи на ищеца сумата в размер
9
на 176,13 лева, независимо че изчислената от вещото лице пазарна стойност за
възстановяване на причинените от процесното ****** вреди е в по-голям размер. Ищцовото
дружество не е претендирало направените ликвидационни разноски за определяне на
застрахователното обезщетение. По делото няма данни, а и твърдения ответникът да е
погасил изцяло или отчасти претендираната сума.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество е извършило следните разноски: 50 лева за внесена държавна такса,
300 лева за депозит за вещо лице, 60 лева за депозит за призоваване на свидетел и 480 лева с
ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ************** следва да бъде осъден да заплати на
ищеца „**************************“ ЕАД направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 890 лева за внесена държавна такса, депозити за вещо лице и за
призоваване на свидетел и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА **************, Булстат **********, представлявана от кмета В.А.Т., с
адрес: гр. *****************, да заплати на „************************* „*********
****************” ЕАД, ЕИК ***************, представлявано от изпълнителните
директори Н.Д.Ч. и И.И.Г., със седалище и адрес на управление **********************,
по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата 176,13 (сто
седемдесет и шест лева и 13 ст.) лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „**********” по щета № ***************,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.02.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, **************, Булстат **********,
представлявана от кмета В.А.Т., с адрес: гр. *****************, да заплати на
„************************* „********* ****************” ЕАД, ЕИК ***************,
представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г., със седалище и адрес на
управление **********************, сумата 890 (осемстотин и деветдесет) лева,
представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса, депозити за
вещо лице и за призоваване на свидетел и за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
10
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11