№ 15207
гр. С., 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110174257 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Н. И. срещу „В..БГ“ ЕООД, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК – за прогласяване на нищожността на договор за кредит №
**********/06.12.2023 г., евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и
чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, т. 19 ЗЗП
– за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща такса за експресно (бързо)
разглеждане по договор за кредит № **********/06.12.2023 г., и кумулативно съединен с тях
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 98,97 лв., представляваща недължимо платена сума от ищцата
по договор за кредит № **********/06.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 12.12.2024 г., до окончателното плащане (след допуснато по
реда на чл. 214 ГПК изменение на частичния иск от 5 лв. като част от вземане в общ размер
на 98,52 лв. чрез увеличаване на неговия размер с протоколно определение от 14.05.2025 г.,
въз основа на молба от 12.05.2025 г., който след допуснатото изменение се счита предявен в
пълен размер, а не като частичен, за недължимо платените суми по договора над чистата
стойност на кредита).
Ищцата твърди, че на 06.12.2023 г. е сключила договор за кредит № ********** с
„В..БГ“ ЕООД (с предишна фирма 4финанс), като страните са се договорили отпуснатият
заем да бъде в размер на 400 лв., при погасяване в срок до 05.01.2024 г. В посочения договор
е уговорено, че ГПР е в размер на 49,70 %, при лихвен процент по кредита в размер на 40,97
%, и сума на лихвата за срока на договора 13,48 лв. Съгласно договора кредитополучателят
дължи сума в размер на 98,52 лв. - такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на
1
кредит. Ищцата твърди, че е погасила сумата по договора, включително и таксата за
експресно разглеждане: общо 512 лв. Твърди, че сключеният договор е нищожен, тъй като не
е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита - в договора за потребителски кредит грешно е посочен размер
на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посочва, че таксите за допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР. Счита, че
грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен
ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Счита също, че посочването в договора за кредит
на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните
представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Твърди, че клаузата, с която е уговорено, че следва да заплати на кредитора такса за
експресно разглеждане на кредита е нищожна. Посочва, че е налице изрична забрана да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита – чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, какъвто е настоящият случай. Таксата за експресно
(бързо) разглеждане не представлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК,
тъй като е свързана с основната престация на заемодателя по отпускане и администриране
на заема, като същата се явява начин, по който кредиторът да си набави допълнителни
средства. Счита, че клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане е и
неравноправна, и с нея се накърняват добрите нрави, тъй като въвежда потребителя в
заблуждение относно действителните параметри на договора. Предвид недействителността
на договора за кредит и на клаузата за експресно (бързо) разглеждане, ищцата счита, че
заплатените суми по договора – общо 98,97 лв. са платени при начална липса на основание и
подлежат на връщане, тъй като при нищожен договор се дължи връщане само на чистата
главница. С оглед на изложеното моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва факта на сключване на процесния
договор за кредит, както и че ищцата е погасила задължението си по него, като е заплатила
сума в общ размер на 498,97 лв., с която е погасена и сума в размер на 98,52 лв. – такса за
експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Твърди се, че искът за
недействителност на договора за кредит е неоснователен, тъй като в него по ясен начин са
посочени както размерът на ГЛП, така и размерът на ГПР. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК изисква размерът на годишния процент на разходите изобщо да не е посочен, за да се
приеме, че договорът е нищожен, като в случая това не е така. Излага съображения, че преди
подписване на договора на ищцата е бил представен стандартен европейски формуляр,
съдържащ цялата относима към кредита информация, в т. ч. ГЛП, ГПР и размер на таксата за
експресно (бързо) разглеждане, с които ищцата се е съгласила. Счита, че не са нарушени
императивните норми на ЗПК и ЗЗП, а уговореният ГПР съответства на правилото на чл. 19,
ал. 4 ГПК, като в него не следва да се включва таксата за бързо разглеждане на искането за
2
отпускане на кредит, тъй като се касае за допълнителна, незадължителна услуга, за което
излага подробни съображения. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Установява се от приетия договор за кредит № **********/06.12.2023 г., сключен
между ищцата А. Н. И. като кредитополучател и „В..БГ“ ЕООД като кредитор, и
преддоговорна информация – стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, че ответното дружество е предоставило на ищцата
потребителски кредит в размер на 400 лв., със срок на кредита 30 дни, при фиксиран
годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 41 %, при годишен процент на разходите (ГПР)
в размер на 49,70 %, при дължима договорна лихва за срока на договора 13,48 лв. и обща
сума по кредита 512 лв., включваща и такса за бързо разглеждане на искането за отпускане
на кредит в размер на 98,52 лв. Уговорено е, че сумата подлежи на връщане в срок до
05.01.2024 г.
Представени са и приложимите към процесния договор за кредит общи условия, в
които е предвидено, че „такса за бързо разглеждане“ е такса за предоставяне на
допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира
обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по
електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на партньор. Таксата за
бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане
на кредит и/или допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и
съгласно Тарифа на кредитора.
Съгласно приетите общи условия такси по кредита са такси за предоставяне на
допълнителни незадължителни услуги, които са заявени от кредитополучателя като такса за
бързо разглеждане и такса за удължаване.
В чл. 4 от общите условия е посочено, че кредиторът се задължава да даде отговор на
кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни
дни, считано от датата на получаването му, като изпрати кратко текстово съобщение, имейл
и/или се свърже по телефон.
В чл. 4.1 от общите условия е регламентирана таксата за бързо разглеждане.
Съгласно чл. 4.2 от общите условия, кредиторът предоставя възможност на
кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане
на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се
предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на
искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му. Когато искането за
отпускане на кредит постъпи извън работното време на кредитора, в неработен ден или на
официален празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 минути, но при
3
всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в
срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде
държан отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина на
кредитополучателя (например при изключен мобилен телефон). Кредиторът се задължава да
изпълни услугата в първия възможен момент (чл. 4.3). Съгласно чл. 4.4 от общите условия,
за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането
за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо
сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна
незадължителна услуга е посочена в Специалните условия на договора за кредит и е
включена в Тарифа на кредитора, налична на началната страница.
Съгласно чл. 4.5 от Общите условия, допълнителната незадължителна услуга за бързо
разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения кредит и не
увеличава възможностите на кредитополучателя да получи кредит.
В чл. 7.1 от Общите условия (изчисление на ГПР) е предвидено, че годишният
процент на разходите представлява процент, отразяващ разходите по кредита за
кредитополучателя, настоящи и бъдещи (лихви, други перки и косвени разходи,
комисионни), известни на кредитора и дължими от кредитополучателя, както и че ГПР не
включва разходите, които кредитополучателят може да се наложи да заплати при
неизпълнение на договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни
услуги, предоставени му по негово искане.
Установява се от представената разписка № 0700020537929045/06.12.2023 г. от „И.“
АД, че ответникът е превел в полза на ищцата сумата от 400 лв. – главница по процесния
договор за кредит.
Видно от представената разписка № 0400020548386824/07.12.2023 г. от „И.“ АД
ищцата е превела в полза на ответника сумата от 498,97 лв., с основание - кредит №
********** с падежна дата 05.01.2024 г. Тези факти не се оспорват от ответника и се
потвърждават от представената от последния справка за погасени задължения по кредита.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че между
страните е сключен процесният договор за кредит № **********/06.12.2023 г. със соченото в
исковата молба съдържание, по който ищцата е получила в заем сумата от 400 лв., както и че
ищцата е погасила дължимите по договора суми в общ размер на 498,97 лв. на 07.12.2023 г.,
отнесени за погасяване на главница в размер на 400 лв., такса за бързо разглеждане в размер
на 98,52 лв. и договорна лихва в размер на 0,45 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК – за прогласяване на нищожността
на договор за кредит № **********/06.12.2023 г., както и предявени в условията на
евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 10а,
4
ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
и чл. 143, т. 19 ЗЗП – за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща такса за
експресно (бързо) разглеждане по договор за кредит № **********/06.12.2023 г.
Предявен е и кумулативно съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 98,97 лв. (след
допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на частичния иск от 5 лв. като част от вземане
в общ размер на 98,52 лв. чрез увеличаване на неговия размер, въз основа на молба от
12.05.2025 г.), представляваща недължимо платена сума по договор за кредит №
**********/06.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 12.12.2024 г., до окончателното плащане.
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, включително
на оспорената клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане, че договорът
противоречи на изискванията на ЗПК, евентуално, че клаузата, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане заобикаля императивни материалноправни разпоредби и/или
накърнява добрите нрави, както и че е неравноправна такава; извършено плащане на
исковата сума в полза на ответника на основание процесния договор.
В случай на доказване на тези факти, ответникът следва да докаже наличието на
валидно основание за получаване на платената от ищцата сума, а именно валидно
обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в
размерите на извършеното плащане, т. е. че сумата от 98,97 лв. е получена на годно правно
основание.
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски
кредит по чл. 9, ал. 1 ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне, срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Ищцата А. Н. И. е физическо лице, за което няма данни при
сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или
търговска дейност, а ответникът „В..БГ“ ЕООД е търговско дружество с предмет на дейност
кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно при сключването
на договора ответникът е действал в качеството на „търговец“, според легалната дефиниция,
дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ищецът има качеството на „потребител“, според легалната
дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Поради това договорът се подчинява на правилата
на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и на забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
5
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите,
а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
ЗПК.
Съдът намира за основателно въведеното от ищцата възражение за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит, поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Установи се, че в договора за кредит от 06.12.2023 г. е посочен процент на ГПР 49,70
%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не
надвишава максималния такъв по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния ГПР, тъй като не включва регламентираната такса за бързо разглеждане.
Въз основа на изложените от ищцата фактически обстоятелства и ангажираните
доказателства съдът приема, че уговорената такса за експресно (бързо) разглеждане на
документи представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на
договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
6
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Съгласно решение от 16.07.2022 г. по дело C-686/19 на СЕС, „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора
за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи;
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му
при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В този смисъл е и
актуалната практика на СЕС - решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г., в което е
прието, че чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за
допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане
на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в
обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на
посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително
за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит.
В случая при изчисляване на годишния процент на разходите в процесния договор не
е включена допълнителната такса за експресно (бързо) разглеждане, което се установява от
съдържанието на представените по делото общи условия (чл. 7.1), като това се потвърждава
и от изявленията на ответника, който е посочил, че единственият показател, който е взет
предвид, е уговорената възнаградителна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за експресно разглеждане на заявлението за сключване на
договор не попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като е свързана с действия
по усвояването (предоставянето) на кредита.
Законодателят е допуснал събирането на такси за покриване на административни
разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но
различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Допълнителни са тези
услуги, които са извън основната престация на заемодателя, т.е. различни от предоставяне на
кредита и неговото администриране. Макар и законодателят да не е предвидил
съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл. 10а ЗПК, съдът
счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне
7
на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а ЗПК ограничава
възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които
кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на сключването на договора за
кредит. Самите действия по усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от
кредитополучателя, но и с действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с
неговите задълженията преди и при сключване на договора – за преценка на
кредитоспособността, за предоставяне на задължителната предварителна информация. В
случая уговорената такса за бързо разглеждане на заявката за кредит представлява такса,
свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради което спрямо нея се
прилага установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана. По делото липсват доказателства, от
които да се направи извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса.
Сам по себе си фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо не
представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. В
разглежданата хипотеза уговорката за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането
за отпускане на потребителски кредит е предназначена да прикрие действителните разходи
по този кредит, които са предварително известни на кредитора, към датата на сключване на
договора. От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът дължи
възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора. С оглед
на горните съображения съдът намира, че таксата за експресно разглеждане следва да бъде
включена като разход при определяне на ГПР по процесния кредит, тъй като е разход във
връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК (доколкото съставлява
допълнително възнаграждение на кредитора за извършване на оценка на
кредитоспособността на потребителя и отпускане на кредита) и следва да бъде взета
предвид по смисъл на § 1, т. 1 и т. 2 ДР от ЗПК като част от общите разходи по кредита).
В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните услуги от ГПР и
уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения
по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност
представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията
на закона за максимален размер на ГПР от 50 %.
Макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1
ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
8
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (решение №
261440/04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ- въззивен
състав, решение № 24/10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б
въззивен състав и др.). Поради изложеното предявеният главен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожността на процесния договор за потребителски кредит е основателен
и следва да бъде уважен.
При този извод не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
предявените евентуални установителни искове, поради което съдът не дължи произнасяне по
тях.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Съдът стигна до извод за основателност на предявения иск за прогласяване
нищожността на процесния договор за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При съобразяване на така установената недействителност на договора, ищцата дължи
по процесния договор единствено главницата в размер на 400 лв. По делото е отделено за
безспорно, че на 07.12.2023 г. ищцата е погасила сума в общ размер на 498,97 лв. Внесената
от нея сума над 400 лв. или сумата от 98,97 лв., представляваща платеното от потребителя
над главницата по нищожния договор за кредит, е платена без основание и подлежи на
връщане, поради което предявеният обусловен осъдителен иск е изцяло основателен до
размера на претендираната сума и следва да бъде уважен.
Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл. 214, ал. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва върху
увеличената част – решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. по описа на ВКС, I
т. о. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения размер от 5 лв. следва да
бъде присъдена от 12.12.2024 г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане, а върху разликата над 5 лв. до 98,97 лв. (или върху сумата от 93,97 лв.) – от
подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 12.05.2025 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ищцата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 100
лв. – държавна такса.
От процесуалния представител на ищцата се претендира адвокатско възнаграждение
за безплатна правна помощ в общ размер на 960 лв. с ДДС (480 лв. - по установителните
9
искове и 480 лв. - по осъдителния иск съобразно договор за правна защита и съдействие - л.
77 от делото). Настоящият състав приема, че когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове - в този смисъл определение №
29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС, II т. о. При съобразяване цената
на предявените искове, свързания им предмет, липсата на фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му пред първоинстанционния съд без участието в открити съдебни
заседания на процесуални представители на страните, както и разясненията на решение от
25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съдът приема, че в полза на Еднолично акционерно
дружество „Д. М.“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на общо
240 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. За
присъждане на възнаграждение в този размер съдът съобрази също, че между страните във
връзка с недължимост на вземания по други договори за потребителски кредити са
образувани още 9 дела (74286/2024 г.; 73895/2024 г.; 73884/2024 г.; 69780/2024 г.; 69779/2024
г.; 47006/2024 г.; 47005/2024 г.; 41001/2024 г.; 29737/2024 г.), по всяко от които са присъдени
разноски в полза на ищцата. Следва да бъде застъпена позиция, че този вид съдебни
производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски,
надхвърлящи многократно материалния интерес по делата и съдът следва да съблюдава
разпоредбата на чл. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от А. Н. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., ул. „В.“ № 25, вх. В, ет. 1, ап. 1, срещу „В..БГ“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л., ул. „Д. Х.“ № 52-54, че
сключеният между страните договор за кредит № **********/06.12.2023 г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК – поради противоречие на закона - чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „Л., ул. „Д. Х.“ № 52-54, да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., ул. „В.“ № 25, вх. В, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от
98,97 лв., представляваща платена без основание сума по нищожен договор за кредит №
**********/06.12.2023 г., ведно със законната лихва върху първоначално предявения размер
от 5 лв. от 12.12.2024 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, а
върху разликата над 5 лв. до уважения размер от 98,97 лв. (или върху сумата от 93,97 лв.) -
от подаване на молбата по чл. 214 ГПК - 12.05.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „Л., ул. „Д. Х.“ № 52-54, да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, с постоянен
10
адрес: гр. С., ул. „В.“ № 25, вх. В, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100
лв. – разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „Л., ул. „Д. Х.“ № 52-54, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ *******, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. „А.С.“ № 125-2, ет. 5,
офис 5.3., представлявано от управителя си Д. М. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от общо 240 лв. с ДДС - разноски за
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата А. Н. И.,
ЕГН **********, в хода на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11