Решение по дело №841/2014 на Районен съд - Раднево

   Р Е Ш Е Н И Е

 

     № 284                        19.12.2014 година                 град Раднево

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                 ГРАЖДАНСКИ състав

На деветнадесети ноември                                            2014 година

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                     Председател: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА                                                    

 

Секретар: И.С.

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

гр.дело № 841 по описа за 2014 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е с правно основание чл. 357 ал.1 от КТ, вр. с чл.128 т.2 чл. 270 т. 2 КТ, чл. 220 ал.1, чл. 222 ал. 1 и чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Г.Т.П. ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Д., твърди, че със заповед № 29/07.05.2014г., считано от 07.05.2014г. било прекратено трудовото му правоотношение с ответника, където полагал добросъвестно труд като „Шофьор тов. Авт." в отдел "Автотранспорт технологичен".

При прекратяването, ответникът бил останал задъл­жен спрямо ищеца със сумата от общо 10 142.07 лв., представлява­ща неизплатени трудови възнаграждения за периода м.12.2012г.-м.05.2014г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за2013г и  2014г общо в размер на 12 дни и обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ в размер на едно брутно трудово  възнаграждение и обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 619.23лв.

Сочи, че въпреки всички обещания и уверения от страна на работодателя до настоящия момент не са му били изплатени дължимите суми

Моли съда да се произнесе с решение, като осъди ответника да заплати на Г.Т.П. ЕГН **********, сумата от 8 605.42 лв., представляваща: неизплатени трудови възнаграждения за периода м.12.2012г.-м.05.2014г., обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползуван платен годишен отпуск за 2013г. и  2014г общо в раз­мер на 12 дни в размер на 298.20 лева и обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ в размер на едно  брутно трудово възнаграждение в размер на 619.23 лева, обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 619.23 лв. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от 04.08.2014 год. до окончателното й изплащане, както и направените от ищеца разноски - платен адвокатски хонорар.

 Ответникът „АВТОТРАНСПОРТ И СЕРВИЗ ” ЕООД гр. Раднево не представя отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба, не прави възражения, не се явява в съдебно заседание.

С протоколно определение от 19.11. 2014 год.  по искане на ищеца на основание чл. 214 ал. 1 ГПК е допуснато изменение на обективно съединените искове, както следва:

Искът за трудово възнаграждение за месец май 2014г. да се счита за предявен за сумата 125.41 лв.

            Искът за обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ да се счита предявен за сумата 599.23 лева .

            Искът за обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ да се счита предявен за сумата 551.89 лв.

Искът за обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ да се счита предявен за сумата 359.54 лева..

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.

 

Съдът, след като обсъди искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, с оглед на представените по делото доказателства – извлечение от разплащателна сметка, го намира за основателно. Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото производство – ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За да се постанови неприсъствено решение, ответникът трябва да е предупреден за последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и неявяването му в с.з.В случая, с призовката е изпратен на ответника препис от определението по чл. 140 ГПК – доклад по делото, която не е получена от ответника с отбелязване „ На посочения адрес няма представител, който да получи призовката”. Съдът предвид обстоятелството, че в търговския регистър няма вписана промяна в обстоятелствата касаещи адреса на юридическото лице и на осн. чл.50 ал.2 от ГПК приема, че същите са редовно призовани за насроченото съдебно заседание.. По делото са налице и другите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Съдът като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на чл. 239 ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на чл. 239 ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че предявения иск се явява вероятно основателен.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

            По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е работил в ответното дружество, като по силата на сключения между страните трудов договор, добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения. Не се спори също, че със заповед № 29/07.05.2014г., на основание чл. 328 т. 3 от КТ трудовото правоотношение е прекратено, поради намаляване обема на работа считано от 07.05.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 245 ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя ежемесечно се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата установена за страната. Съдът приема за безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства /които съдът възприема като непротиворечиви и отразяващи пряко действителността/, че ищеца добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения за процесния период, тъй като ответника не е направил възражение относно това обстоятелство, поради което същия дължи изплащане на разликата до пълния размер на трудово възнаграждение договорено между страните по трудовия договор. Трудовото възнаграждение за процесните месеци е било изискуемо с оглед установеното в чл. 270 КТ задължение в тежест на работодателя да изплаща трудово възнаграждение авансово или окончателно всеки месец, доколкото не е уговорено друго. Трудовото възнаграждение е било изискуемо и ликвидно, установено по основание и размер.

От заключението на приетата съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните се установяват следните задължения:

Основание	Неплатена чиста сума
Трудово възнаграждение за м. 12.2012 г.	517,78 лв.
Трудово възнаграждение за м. 01.2013 г.	516,26 лв.
Трудово възнаграждение за м. 02.2013 г.	517,41 лв.
Трудово възнаграждение за м. 03.2013 г.	517,78 лв.
Трудово възнаграждение за м. 04.2013 г.	517,19 лв.
Трудово възнаграждение за м. 05.2013 г.	517,39 лв.
Трудово възнаграждение за м. 06.2013 г.	517,78 лв.
Трудово възнаграждение за м. 07.2013 г.	520,88 лв.
Трудово възнаграждение за м. 08.2013 г.	507,19 лв.
Трудово възнаграждение зам. 09.2013 г.	521,93 лв.
Трудово възнаграждение зам. 10.2013 г.	521,93 лв.
Трудово възнаграждение за м. 11.2013 г.	521,93 лв.
Трудово възнаграждение за м. 12.2013 г.	521,93 лв.
Трудово възнаграждение за м. 01.2014 г.	521,93 лв.
Трудово възнаграждение за м. 02.2014 г.	521,93 лв.
Трудово възнаграждение за м. 03.2014 г.	521,93 лв.
Трудово възнаграждение за м. 04.2014 г.	202,83 лв.
Трудово възнаграждение за м. 05.2014 г.	125,41 лв.
Общо:	8 631,41 лв.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за неизплатени трудови възнаграждения за посочените  месеци се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

 

По отношение на иска за обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, съдът намира за установено следното:

Съгласно чл.220 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срока за предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. В случая видно от представената по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ответникът е прекратил същото на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ и с оглед основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, същият дължи предизвестие. На страната отправила предизвестие законодателят дава възможност да не го спази, като заплати на другата страна сумата, равняваща се на трудовото възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието, т.е. това плащане е предвидено като алтернативна възможност на спазването на предизвестието. От представената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №  29/07.05.2014г. и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че работодателят е начислил на ищеца обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. Установява се също, че обезщетението в нетен размер след приспадане на дължимите удръжки – възлиза на 599.23 лв

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че този иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

 

           По отношение на иска за обезщетение по чл. 222 ал.1 КТ, съдът намира за установено следното: Правопораждащ факт за възникване правото на обезщетение по чл.222 ал.1 КТ е прекратяването на трудовото правоотношение, което в случая е станало на 07.05.2014г., от който момент горепосоченото обезщетение е станала изискуемо и ликвидно. Този вид обезщетение се заплаща при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работа за повече от 12 дни. Видно от представената по делото заповед № 29/07.05.2014г. трудово правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата и намаляване обема на работа, и в същата е посочено на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ. Визирания в чл. 222 ал. 1 от КТ размер на това обезщетение е брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но не за повече от 1 месец, като е предвидено, че с акт на МС, КТД или ТД може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. В случая няма данни да е предвидено обезщетение за по дълъг срок. Следователно съдът намира, че работодателят дължи заплащане на еднократния размер на брутното трудово възнаграждение, което ищецът е получил през месеца, предхождащ възникването на правото на обезщетение. Видно от заключението на вещото лице, размерът на обезщетението по чл. 222 ал. 1 КТ е 551.89 лв., след приспадане на дължимите удръжки. Предвид горното съдът намира, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер

 

По отношение на искът за обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ съдът намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Критерий за определяне размера на това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл.177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. От представената по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и заключението на вещото лице се установява, че на ищеца е начислено обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неползуван платен годишен отпуск за 2013г. и  2014г общо за 12 работни дни, което възлиза на 359.54 лв.  чиста сума и сумата не е изплатена на ищеца. С оглед на горното съдът счита, че искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

 

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като задължението за изплащане уговореното месечно трудово възнаграждение и на обезщетенията по Кодекса на труда е обвързано със срок, работодателят съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД изпада в забава с изтичане на срока (падежа) на всяко дължимо от него месечно плащане. При забава в изпълнението на парично задължение длъжникът (в случая работодателят) по силата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи на съответния работник или служител обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Видно от приетата по делото ССЕ, законната лихва върху неизплатената част /към датата на завеждане на исковата молба/ от всяко едно от чистите трудови възнаграждения и обезщетения, считано от датата на изпадане в забава по всяко едно от  тях, до датата на предявяване на иска -05.08.2014г. е в размер на 752.42 лв. определена както следва:

 

Трудово възнагр. за месец/година	Неплатена чиста сума	Период на начисляване	Законна лихва
м. 12.2012 г.	517,78 лв.	31.01.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	79,43 лв.
м. 01.2013 г.	516,26 лв.	01.03.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	75,03 лв.
м. 02.2013 г.	517,41 лв.	31.03.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	70,88 лв.
м. 03.2013 г.	517,78 лв.	01.05.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	66,45 лв.
м. 04.2013 г.	517,19 лв.	31.05.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	62,06 лв.
м. 05.2013 г.	517,39 лв.	01.07.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	57,62 лв.
м. 06.2013 г.	517,78 лв.	31.07.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	53,32 лв.
м. 07.2013 г.	520,88 лв.	31.08.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	49,15 лв.
м. 08.2013 г.	507,19 лв.	01.10.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	43,49 лв.
м. 09.2013 г.	521,93 лв.	31.10.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	40,39 лв.
м. 10.2013 г.	521,93 лв.	01.12.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	35,88 лв.
м. 11.2013 г.	521,93 лв.	31.12.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	31,53 лв.
м. 12.2013 г.	521,93 лв.	31.01.2014 г. - 04.08.2014 г. вкл.	27,03 лв.
м. 01.2014 г.	521,93 лв.	01.03.2014 г. - 04.08.2014 г. вкл.	22,81 лв.
м. 02.2014 г.	521,93 лв.	31.03.2014 г. - 04.08.2014 г. вкл.	18,45 лв.
м. 03.2014 г.	521,93 лв.	01.05.2014 г. - 04.08.2014 г. вкл.	13,95 лв.
м. 04.2014 г.	202,83 лв.	31.05.2014 г. - 04.08.2014 г. вкл.	3,73 лв.
м. 05.2014 г.	125,41 лв.	01.07.2014 г. - 04.08.2014 г. вкл.	1,22 лв.
Общо:	8 631,41 лв.	-	752,42 лв.

 

На основание чл.  78 ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 69 т. 6 ГПК и чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата то ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на РС Раднево в размер на 545.25 лева, в т.ч. по иска за неизплатено трудово възнаграждение д.т в размер на 345.25 лв.; по иска по чл. 224 КТ д.т. в размер на 50.00 лв. и по иска по чл. 220 ал. 1 от КТ – 50.00 лв.,по иска по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 50.00лв., по чл. 86 от ЗЗД д.т. в размер на 50.00 лева, както и сумата от 110,00лв. за изплатено възнаграждение на вещо лице.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 850 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „АВТОТРАНСПОРТ И СЕРВИЗ ” ЕООДД гр. Раднево, ул.”Заводска”№1, ЕИК *********, представлявано от  И.Я.И. - в качеството му на Управител,  да заплати на Г.Т.П. ЕГН ********** *** , както следва:

Основание	Неплатена чиста сума
Трудово възнаграждение зам. 12.2012 г.	517,78 лв.
Трудово възнаграждение за м. 01.2013 г.	516,26 лв.
Трудово възнаграждение за м. 02.2013 г.	517,41 лв.
Трудово възнаграждение за м. 03.2013 г.	517,78 лв.
Трудово възнаграждение за м. 04.2013 г.	517,19 лв.
Трудово възнаграждение за м. 05.2013 г.	517,39 лв.
Трудово възнаграждение зам. 06.2013 г.	517,78 лв.
Трудово възнаграждение за м. 07.2013 г.	520,88 лв.
Трудово възнаграждение зам. 08.2013 г.	507,19 лв.
Трудово възнаграждение зам. 09.2013 г.	521,93 лв.
Трудово възнаграждение за м. 10.2013 г.	521,93 лв.
Трудово възнаграждение за м. 11.2013 г.	521,93 лв.
Трудово възнаграждение за м. 12.2013 г.	521,93 лв.
Трудово възнаграждение зам. 01.2014 г.	521,93 лв.
Трудово възнаграждение зам. 02.2014 г.	521,93 лв.
Трудово възнаграждение за м. 03.2014 г.	521,93 лв.
Трудово възнаграждение зам. 04.2014 г.	202,83 лв.
Трудово възнаграждение за м. 05.2014 г.	125,41 лв.

 

ведно със законната лихва върху цялата сума от 8 631.41 лв. /осем хиляди шестотин тридесет и един лев четиредесет и една стотинки /, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

 

               ОСЪЖДА „АВТОТРАНСПОРТ И СЕРВИЗ ” ЕООД гр. Раднево, ул.”Заводска”№1, ЕИК *********, представлявано от  И.Я.И. - в качеството му на Управител,  да заплати на Г.Т.П. ЕГН ********** ***, сумата  от  551.89 лв. /петстотин петдесет и един лев осемдесет и девет стотинки/, представляваща размера на обезщетението с правно основание в чл. 222 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва считано от завеждане на иска – 05.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

 

 ОСЪЖДА „АВТОТРАНСПОРТ И СЕРВИЗ ” ЕООД гр. Раднево, ул.”Заводска”№1, ЕИК *********, представлявано от  И.Я.И. - в качеството му на Управител,  да заплати на Г.Т.П. ЕГН ********** ***, сумата от 599.23 лв. /петстотин деветдесет и девет лева двадесет и три стотинки/, представляващо обезщетение по чл. 220 ал. 1 от Кодекса на труда, ведно със законната лихва считано от завеждане на иска – 05.08.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

 

               ОСЪЖДА „АВТОТРАНСПОРТ И СЕРВИЗ ” ЕООД гр. Раднево, ул.”Заводска”№1, ЕИК *********, представлявано от  И.Я.И. - в качеството му на Управител,  да заплати на Г.Т.П. ЕГН ********** ***, сумата  от  359.54 лв. /триста петдесет и девет лева петдесет и четири стотинки/, представляваща размера на обезщетението с правно основание в чл. 224 ал. 1 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск за  2013г и 2014г. общо в размер на 12 дни, ведно със законната лихва считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА „АВТОТРАНСПОРТ И СЕРВИЗ ” ЕООД гр. Раднево, ул.”Заводска”№1, ЕИК *********, представлявано от  И.Я.И. - в качеството му на Управител,  да заплати на Г.Т.П. ЕГН ********** ***, както следва:

Трудово възнагр. за месец/година	Неплатена чиста сума	Период на начисляване	Законна лихва
м. 12.2012 г.	517,78 лв.	31.01.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	79,43 лв.
м. 01.2013 г.	516,26 лв.	01.03.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	75,03 лв.
м. 02.2013 г.	517,41 лв.	31.03.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	70,88 лв.
м. 03.2013 г.	517,78 лв.	01.05.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	66,45 лв.
м. 04.2013 г.	517,19 лв.	31.05.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	62,06 лв.
м. 05.2013 г.	517,39 лв.	01.07.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	57,62 лв.
м. 06.2013 г.	517,78 лв.	31.07.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	53,32 лв.
м. 07.2013 г.	520,88 лв.	31.08.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	49,15 лв.
м. 08.2013 г.	507,19 лв.	01.10.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	43,49 лв.
м. 09.2013 г.	521,93 лв.	31.10.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	40,39 лв.
м. 10.2013 г.	521,93 лв.	01.12.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	35,88 лв.
м. 11.2013 г.	521,93 лв.	31.12.2013 г. - 04.08.2014 г. вкл.	31,53 лв.
м. 12.2013 г.	521,93 лв.	31.01.2014 г. - 04.08.2014 г. вкл.	27,03 лв.
м. 01.2014 г.	521,93 лв.	01.03.2014 г. - 04.08.2014 г. вкл.	22,81 лв.
м. 02.2014 г.	521,93 лв.	31.03.2014 г. - 04.08.2014 г. вкл.	18,45 лв.
м. 03.2014 г.	521,93 лв.	01.05.2014 г. - 04.08.2014 г. вкл.	13,95 лв.
м. 04.2014 г.	202,83 лв.	31.05.2014 г. - 04.08.2014 г. вкл.	3,73 лв.
м. 05.2014 г.	125,41 лв.	01.07.2014 г. - 04.08.2014 г. вкл.	1,22 лв.
Общо:	8 631,41 лв.	-	752,42 лв.

 

сумата  от 752.42 лв. /седемстотин петдесет и два лева четирдесет и две стотинки/, представляваща законната лихва върху неизплатената част /към датата на завеждане на исковата молба/ от всяко едно от чистите трудови възнаграждения и обезщетения, считано от датата на изпадане в забава по всяко едно от  тях, до датата на предявяване на иска – 05.08.2014г.

 

 

ОСЪЖДА „АВТОТРАНСПОРТ И СЕРВИЗ ” ЕООД гр. Раднево, ул.”Заводска”№1, ЕИК *********, представлявано от  И.Я.И. - в качеството му на Управител,  да заплати на Г.Т.П. ЕГН ********** *** сумата  от 850 /осемстотин и петдесет   лева/, представляваща размера на направените по делото разноски – адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА „АВТОТРАНСПОРТ И СЕРВИЗ ” ЕООД гр. Раднево, ул.”Заводска”№1, ЕИК *********, представлявано от  И.Я.И. - в качеството му на Управител,,  да заплати по сметка на  Районен съд Раднево ДТ в размер на 545.25 лв. и сумата от 110,00лв. -  изплатено възнаграждение за вещо лице по приетата съдебно-икономическа експертиза.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: