ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1367
гр. Перник, 21.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20251720100895 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано във връзка с депозирана искова молба от
„Сити Кеш“ ООД срещу Е. В. Т., с която се твърди да са предявени част от вземанията,
предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 6019/2024
г. по описа на Районен съд –Перник. Видно от петитума на исковата молба, уточнен с молби
от 13.03.2025 г. и от 01.04.2025 г., ищецът претендира да бъде признато за установено по
реда на чл. 422 ГПК, че ответника му дължи сума в размер на 879 лв., представляваща
дължима и неплатена част от главница по договор за паричен заем № ***********, ведно
със законна лихва от датата на депозиране на заявлението. В депозираната молба-уточнение
от 01.04.2025 г. ищецът заявява, че в заявлението по чл. 410 ГПК, във връзка с което е
образувано ч. гр. д. № 6019/2024 г., е допусната техническа грешка при посочване на датата
на сключване на договора, като вместо правилната дата – 26.02.2023 г. е посочена дата
27.02.2023 г.
След извършена служебна проверка за редовност и допустимост на предявения по
реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск, съдът констатира, че същият касае
вземане в различен размер и с различно основание от вземанията, за които е издадена
посочената в исковата молба и уточненията към нея заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 6019/2024 г. по описа на Районен съд – град Перник.
Видно от съдържанието на издадената заповед за изпълнение № 3876/17.10.2024 г. по
чл. 410 ГПК, със същата съдът е разпоредил Е. В. Т. да заплати на „Сити Кеш“ ООД
следните суми: 1700 лв. – представляваща главница по Договор за паричен заем № ******,
сключен на 27.02.2023 г., 512,46 лв. – възнаградителна лихва за периода от 27.02.2023 г. до
28.08.2024 г., 398,96 лв. – законна лихва за забава за периода от 01.08.2023 г. до 01.09.2024 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 1700 лв., считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда - 17.10.2024 г., до
окончателно изплащане на вземането; 52,67 лв. – държавна такса, както и сумата 22,21 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. В графа „Вземането произтича от следните обстоятелства“
е посочено, че заповедта за изпълнение касае парични задължения на длъжника по Договор
за паричен заем № ******, сключен на 27.02.2023 г. между „Сити Кеш“ ООД и Е. В. Т..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 23.01.2025 г., чрез адв. А.Ц., като
в указания в нея едномесечен срок – на 28.01.2025 г., длъжникът е депозирал възражение по
реда на чл. 414 ГПК, с което е възразил, че не дължи именно сумите, посочени в нея.
1
След запознаване със съдържанието на депозираното заявление за издаване на
заповед за изпълнение съдът констатира, че навсякъде в неговото съдържание е посочено, че
се претендират вземания по Договор за паричен заем № ******, сключен на 27.02.2023 г.
Предвид изложеното и доколкото сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 6019/2024 г., съответстват изцяло на претендираните от заявителя с
депозираното заявление по чл. 410 ГПК, съдът намира, че в конкретния случай не се касае за
очевидна фактическа грешка, каквито доводи се заявяват в депозираната молба-уточнение
от 01.04.2025 г., като освен това евентуалното наличие на такава не подлежи на поправка по
реда на чл. 247 ГПК в исковото производство.
Производството по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с
обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да установи
вземането на ищеца от ответника – длъжник, така както същото е заявено в заявлението и
съответно в издадената заповед за изпълнение.
Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да има за
предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното
производство дълг. Сочената идентичност е процесуална предпоставка, както за
редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта
на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато
или отречено същото право, за което е издадена заповедта, поради което в заявлението за
издаването й трябва да бъдат посочени всички фактически обстоятелства, които са от
значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът, който разглежда
предявения по реда на по чл. 422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него кредиторът
продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното
производство, поради което не може да променя материално правната характеристика на
вземането, като се произнесе по нещо различно от предявеното в заповедното производство.
Преценка за идентичност на претендираното материално субективно право се извършва
съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за
съществуване на вземането.
В настоящия случай подобен идентитет не е налице.
В депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
17.10.2024 г., във връзка с което е образувано ч. гр. д. № 6019/024 г. по описа на Районен съд
- Перник датата на сключване на договора за паричен заем № ****** – 27.02.2023 г. е
посочена безпротиворечиво, като в съдържанието на заявлението не се констатира неяснота
и/или противоречие при посочването от заявителя въз основа на какво договорно основание
– конкретен договор, претендира процесните суми. Следва да се посочи и че именно датата
27.02.2023 г. е датата, от която са претендирани и вземанията за възнаградителна лихва и
договорна неустойка, които не са предмет на настоящото производство, но което
обстоятелство също обуславя извода, че не е допусната техническа грешка при посочване в
заявлението на датата на процесния договор за кредит.
В съответствие с отправеното от заявителя в депозираното заявление по чл. 410 ГПК
искане, Районен съд – Перник е издал заповед № 3875 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК на 17.10.2024 г. за претендираните суми, като в заявлението е посочено
твърдяното от заявителя в хода на заповедното производство основание на процесните
вземания, а именно договор за паричен заем № ****** от 27.02.2023 г. Същевременно, с
депозираната искова молба от 04.03.2025 г., във връзка с която е образувано настоящото
исково производство, ищецът заявява, че претендира вземания по договор за паричен заем
със същия номер, но с различна дата - 26.02.2023 г.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните от заповедното производство
и сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.10.2024 г. по ч.
гр. д. № 6019/2024 г. по описа на Районен съд - Перник, намира, че не се касае за наличие на
фактическа грешка при издаването на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, доколкото
2
посоченото в нея основание на претендираните вземания съответства изцяло на посоченото
в заявлението по чл. 410 ГПК от заявителя.
Предвид изложеното, съдът намира, че от ищеца е предявен иск по реда на чл. 422
ГПК, който е с различно основание /претендира се сума по различен договор/ от това, на
което се претендират суми в заповедното производство. В тази връзка следва да се
отбележи, че и в заповедното, и в исковото производство „Сити Кеш“ ООД твърди, че по
договора, по който претендира суми, са извършени плащания в общ размер на 821 лв., но
претендираните главници със заявлението и с исковата молба са в различен размер.
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице
пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства по основание, размер и
период, доколкото в исковото производство се установява именно дължимостта на тези
вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за
изпълнение, съответно срещу които е депозирал възражение длъжника /в този смисъл и
решение № 53 от 21.02.2025 г. по в. гр. д. № 726/2024 г. на Окръжен съд – Перник и др./
Настоящият съдебен състав намира, че е допустимо да се претендират вземания в по-малък
размер и за част от периода, но не и на различно правно основание, каквато е процесната
хипотеза.
Предвид изложеното, доколкото не е налице идентичност на претенциите, заявени в
двете производства по основание – в заповедното производство ищцовото дружество
изрично е претендирало процесното вземане да е по договор за паричен заем от дата
27.02.2023 г., а в исковото производство претендира да е по договор за паричен заем от друга
дата, съдът намира, че предявената искова претенция е недопустима, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като в случай че бъде разгледана
по същество, съдът би постановил недопустим съдебен акт.
Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК,
издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респективно чл.
415, ал. 1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при
сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410,
съответно по чл. 417 ГПК, при прекратяване на производството по иска, предявен по реда
на чл. 415, ал. 4 вр. с чл. 422 ГПК в останалите хипотези, е съдът в исковото производство,
който е постановил определението за прекратяване.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да прекрати
производството по делото и да обезсили издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
6019/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в частта касаеща сумата, която се претендира
в настоящото производство. За сумите, за които не са предявени положителни
установителни искове от заявителя по реда на чл. 422 ГПК, заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК, следва да бъде обезсилена от заповедния съд, който дължи и произнасяне и по
отговорността за разноските.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 20251720100895 по описа за
2025 година на Районен съд – Перник, Х. състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 3875 по чл. 410 ГПК
от 17.10.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 6019 по описа на Районен съд - Перник за 2024 г., в
частта за сума в размер на 879 лв., представляваща част от претендираната от заявителя
неплатена главница в общ размер на 1700 лв., за която е издадена заповедта за изпълнение,
3
дължима по договор за паричен заем № ****** от 27.02.2023 г., сключен между „Сити Кеш”
ООД, в качеството на заемодател, и Е. В. Т., в качеството на заемополучател.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца пред Окръжен съд – Перник в
едноседмичен срок от връчването на съобщение с препис от него.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4