№ 1114
гр. Плевен, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20254430104237 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по молба с правно основание чл. 5 от Закона за защита
срещу домашното насилие.
Постъпила е молба от Р. М. М., ЕГН **********, от ***, в която са
изложени твърдения за упражнено насилие от страна на съжителстващия с
него син Е. Р. М. и семейството му.
Изложени са твърдения, че молителят бил подлаган на системен тормоз
и побои, включително с бухалка; избити му били зъби и наранено лявото
коляно с бухалка.
Моли да му се предостави закрила, като упражнилия насилие напусне
дома му и не упражнява спрямо него тормоз.
Ответникът Е. М. не е депозирал писмен отговор по молбата в
предоставения му срок, но се явява лично в открито съдебно заседание и
ангажира становище за неоснователност на молбата. Оспорва твърденията за
упражнявано по отношение на молителя насилие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за
установено следното:
1
От приложената справка от НБД е видно, че ответника Е. Р. М. е син на
молителя Р. М. М..
Видно е от постъпилите справки, че ответника не е осъждан и не се води
на диспансерно наблюдение към ***
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства по искане
на ответника.
Свидетелят М.Д.Ш. излага, че живее в съседство на страните. Сочи, че
ответника се грижел за двора и къщата и никога не ги бил чувал да се карат.
Свидетелката М.А.М. – съпруга на ответника, излага в показанията си,
че двамата живеели заедно с молителя в неговия дом, като с тях там живеела и
едната им дъщеря, която била епилептик и с паник атаки, както и внуците на
другата им дъщеря. Твърди, че спорове с молителя възниквали при
разпределяне на разходите за ток, но съпругът й не го бил удрял.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Молбата е допустима, т.к. се търси защита за лице, попадащо в
законоустановения кръг по чл.3, т.5 от ЗЗДН
Съгласно чл. 2, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие,
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка.
В настоящото производство подлежи на изследване въпроса дали са
налице доказателства за упражнено насилие спрямо молителя Р. М. от страна
на синът му Е. М. в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН – три месечен
преди завеждане на молбата.
Твърденията на молителя, изложени в първоначалната молба и в
съдебно заседание не могат да бъдат приети като доказателство, т.к. не са
допустими такива според Закона, а са само фактически твърдения на една от
страните. В производството по делото твърденията на молителя подлежат на
доказване с всички допустими доказателствени средства. В случаите, когато
2
няма други доказателства, законодателят е придал доказателствена стойност и
на Декларацията, предвидена в чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която би могла да е
достатъчна за издаване на заповед за защита, ако съдържа деклариране на
всички твърдени обстоятелства, позволяващи да се приеме за доказано кой, на
коя дата какви конкретно действия е извършил и съответно така установените
действия вече да могат да се квалифицират като домашно насилие.
В производството по реда на ЗЗДН се изследват твърдения за актове на
домашно насилие, които винаги са конкретни – случили се на определена дата
или поне период /която трябва да е в срок до три месеца или по изключение
шест месеца преди датата на депозиране на молбата/ и изразили се в
конкретни действия и именно те подлежат на доказване.
Молителят не е представил по настоящото дело такава декларация,
имаща необходимото по Закон съдържание.
За разлика от издаването на заповед за незабавна защита при депозиране
на молбата, когато могат да бъдат съобразени и единствено твърденията на
молителя, при постановяване на крайния съдебен акт от значение са събраните
в хода на производството по делото доказателства, каквито в случая няма
ангажирани за установяване на извършено насилие.
Предвид изложеното съдът намира, че отправеното искане за налагане
спрямо ответника на мерки за защита по реда на ЗЗДН се явява неоснователно
и недоказано и следва да се отхвърли като такова.
Предвид изхода на производството и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗСДН
молителят Р. М. дължи по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 25 лв.
При условията на чл.17, ал.1 от ЗЗДН решението подлежи на обжалване
в 7-дневен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението
си.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. М. М. с ЕГН ********** за постановяване
мерки за защита по чл.5 ал.1 от Закона за защита от домашното насилие срещу
Е. Р. М. с ЕГН **********, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
3
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗСДН Р. М. М. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС държавна такса в размер на 25 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-мо
срок от 21.07.2025г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4