№ 9
гр. Кула, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20251330200001 по описа за 2025
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Производството по делото е образувано по постъпила жалба от Д. Ф. Д.,
ЕГН********** от с. Д., общ. Видин, обл. Видин, ул. „************* срещу
Наказателно постановление № 732/03.12.2024г. на директора на Регионална
дирекция на горите / РДГ/ - Берковиц., с което му е наложено
административно наказание на основание чл. 257, ал.1, т.2, предложение трето
от Закона за горите във вр с чл. 50, ал.6, т.1 и ал.7, ал.11 от Наредба № 8 от
05.08.2011г. за сечите в горите за извършени нарушения на чл. 50, ал.6, т.1 и
ал.7, ал.11 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения
на материалния закони процесуалните правила, като се излагат възражения, че
не е ясно посочено в атакуваното наказателно постановление за какви
нарушения е санкциониран, тъй като е посочено чл.257, ал. 1, т. 2,
предложение трето от Закона за горите, което касае издаване на документ в
нарушение на закон, на подзаконовите актове по прилагането му, а в
констатациите на наказателното постановление е, че „При теренната проверка
е установено че не е извършвано маркиране съгласно изискванията на чл.50,
ал.7 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, а именно: не е
ограничена площта чрез маркиране с контролна горска марка в основата на
стъблата на крайните дървета определени за сеч.“, като по този начин АНО е
нарушил императивната разпоредба на чл. 57. ал. 1. т. 5 от ЗАНН, съобразно
която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където
е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават, като в наказателното постановление
липсва такава фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно
1
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и за какво точно деяние
- действие или бездействие е санкциониран, като по този начин е нарушено
правото му на защита и същевременно препятства съдебната проверка за
доказаност на обвинението.
В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Представя по делото писмено становище, с което поддържа
жалбата и моли същата да бъде уважена, с което преповтаря доводите си
изложени в жалбата.
Въззиваемата страна– директорът на РДГ – гр. Берковица не се явява,
представлява се от юрисконсулт Марян Димитров, който оспорва жалбата и
моли съда същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като
излага доводи в тази връзка, като посочва, че е установено по безспорен
начин, както от обективна, така и от субективна страна извършеното от
жалбоподателя нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, като при определяне на
наказанието е съобразен характерът и тежестта на нарушението.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице, имащо интерес
от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се явява
основателна. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
при което констатира следното:
От фактическа страна се установи следното:
На 27.09.2024г. свидетелите Б. И. С. и Е. Н. Й. – служители на РДГ
Берковица, заедно с техни колеги от ИАГ София извършили проверка в имот,
находящ се в землището на с. Извор махала, общ. Кула, №32439.144.47, отдел
173, подотдел „б“, който обходили, за който имот имало издадено и действащо
Позволително за сеч № 0786323/31.08.2024г., издадено на Д.Н.П. и нает
регистриран лесовъд - жалбоподателя, в което е отбелязано, че дърветата в
сечището са маркирани от жалбопоподателя. За посоченото сечище е имало
одобрен на 31.08.2024г. карнет – опис, подписан от жалбоподателя като лице,
което е маркирало насажденията, в който е посочено, че маркирането е
приключило на 31.08.2024г., в който карнет - опис е посочено, че са маркирани
140 бр. дървета от вида „ Акация“, както и че вида на сечта е „ Гола“. При
извършване на проверката на място в имота, посочените свидетели
установили, че в имота не е ограничена площта за сеч, чрез маркиране с
контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета,
определени за сеч. След като приключили проверката, в присъствието на
жалбоподателя бил съставен Констативен протокол серия ИАГ №200031 от
27.09.2025г. от служител на ИАГ, който участвал в проверката, в който са
отразени констатациите от нея. След съставянето на констативния протокол,
свидетелят С. в присъствието на жалбоподателя, съставил срещу него АУАН
серия А00 2024г., № 0112495 за това, че като лице по чл.108, ал. 3 от Закона за
горите- лицензиран лесовъд по чл. 235 от Закона за горите и получил
позволително за сеч № 0786323 от 31.08.2024 г. за имот № 32439.144.47,
попадащ в отдел 173, подотдел "б" за извеждане на гола сеч. Съгласно
2
изготвения карнет-опис който е подписан от него, като извършил
маркирането. При теренната проверка е установено че не е извършвано
маркиране съгласно изискванията на чл. 50, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011
г. за сечите в горите, а именно: не е ограничена площта чрез маркиране с
контролна горска марка в основата на стъблата на крайните дървета
определени за сеч, което квалифицирал като нарушение на чл. 50, ал.6, т.1,
ал.7 и ал.11 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. На основание на
посочения АУАН и КП, администратинтонаказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление на 03.12.2024г., с което на основание
чл. 257, ал.1, т.2, предложение трето от Закона за горите наложил на
жалбоподателя Г. административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00
лева, като е приел, че същият е осъществил деянието с посочената правна
квалификация, посочена по – горе от съда в цитираният АУАН. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 09.12.2024г.
Така посочената фактическа обстановка се установи по категоричен начин
от събраните по делото доказателства – разпита на свидетелите Б. И. С. и Е. Н.
Й., Позволтелно за сеч № 0786323/31.08.2024г., посочените по – горе карнет –
опис и констативен протокол, както и справка от интернет страницата на ИАГ
за издадено Удостоверение № 5641/23.02.2012г. на жалбоподателя за частна
лесовъдска практика, което е общодостъпно.
Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните
по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани
непосредствено лични възприятия, липсват противоречия между тях и
другите доказателствени източници. Същите са пряко относими към
фактическото деяние, поради което и при липсата на индиции за
предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни. Същите свидетелстват непротиворечиво,
че при извършената от тях проверка в имота не е била ограничена площта за
сеч, чрез маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на
крайните дървета, определени за сеч. Видно от приетия по делото карнет –
опис, който е подписан от жалбоподателя, същият е посочил в него, че в имота
са маркирани 140 бр. дървета. Позволителното за сеч също е издадено преди
проверката и в него е отразено, че маркирането на насажденията е извършено
от жалбоподателя и че позволителното за сеч е издадено на жалбоподателя и
още едно лице.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че НП е
издадено от компетентен орган съгласно приетата по делото Заповед № Р 49-
171/23.05.2024г. на министъра на земеделието и храните, в предвидената от
закона писмена форма и съдържание. АУАН също е издадено от компетентен
орган с оглед разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ в предвидената от закона
форма и съдържание.
В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
В атакуваното наказателно постановление, както и в АУАН е прието, че
жалбоподателят Д. е нарушил разпоредбите на чл. 50, ал.6, т.1 и ал.7, ал.11 от
Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
3
Съгласно чл. 50, ал.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите при
провеждане на сечите се забранява сеч на немаркирани дървета с изключение
на случаите, когато е разрешено цялостно отсичане на дървостоя при
провеждане на голи сечи, както и при провеждане на санитарни,
принудителни и технически сечи с интензивност сто процента върху
ограничена площ, а съгласно ал.7 ограничаването на площта в случаите по ал.
6, т. 1 се извършва чрез маркиране с контролна горска марка в основата на
стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на
височина 130 см с видим знак върху оставащите крайни дървета. Ал. 11 на чл.
50 от Наредбата регламентира, че за извършеното маркиране се изготвя
карнет-опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на
Изпълнителната агенция по горите.
От приетия по делото карнет – опис се установява, че жалбоподателят е
отразил в него, че са маркирани 140 бр. дървета в имота, но от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели – С. и Й. се установява, че това
не е извършено, тъй като подлежащите на маркиране дървета, съгласно ал.7 на
чл. 50 от Наредбата, ограничаващи площта за гола сеч, каквато е била
определената, видно от карнет –описа и позволителното за сеч, не са били
реално маркирани на терен. В посочения карнет-опис жалбоподателят е
положил подписа като лице, което е извършило маркирането на дървесината в
имота, като в посочения карнет – опис е посочено от жалбоподателя, че
маркирането е приключило на 31.08.2025г.
Извършеното нарушение от жалбоподателя е под формата на бездействие –
същият не е изпълнил задължението си да ограничи площта за извършване на
гола сеч като обозначи на височина 130 см с видим знак върху оставащите
крайни дървета., каквото задължение му вменява чл. 50, ал.7 във вр. с ал.6 от
Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите, което маркиране, съгласно ал. 1 на чл.
50 от същата наредба се извършва от лица, вписани в публичния регистър по
чл. 235 от Закона за горите за дейността "маркиране на насаждения,
предвидени за сеч", каквото лице безспорно е жалбоподателя, видно от
Удостоверение 5641/23.02.2012г. В позволителното за сеч жалбоподателят
също е посочен като лицето, което е маркирало дърветата, както е посочено и
в карнет – описа, който е подписан от него.
В посоченото наказателно постановление е посочено, че жалбоподателят е
нарушил и разпоредбата на чл. 50, ал.11 от Наредба № 8, но не са изложени
обстоятелства в какво точно се състои нарушението на посочената
разпоредба, която както вече съдът посочи, регламентира, че за извършеното
маркиране се изготвя карнет-опис по образец, утвърден от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по горите. В наказателното
постановление е посочено, че жалбоподателят е съставил карнет – опис, което
се установява и от приетия по делото такъв, в който е отразено, че са
маркирани 140 бр. дървета, но реално това не е направено, което
обстоятелство се установява от разпита на посочените свидетели, които са
извършили проверка на място в имота. С оглед на посоченото, отразеното в
карнет – описа, че са маркирани 140 бр. дървета не отговаря на
действителното положение и представлява нарушение на ал.11 на чл. 50 от
посочената наредба.
По този начин административнонаказващият орган е приел, че
жалбоподателят е извършил две нарушения – едното по чл. 50, ал.11, а
другото по чл. 50, ал.7, във вр. с ал.6, т.1 от Наредба № 8, както е отразено и в
АУАН.
4
С атакуваното наказателно постановление обаче
административнонаказаващият орган е наложил на жалбоподателя само едно
административно нарушение, а именно: „ Глоба“ в размер на 300 лв. на
основание чл. 257, ал.1,т.2, предложение трето от Закона за горите, според
която се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко
наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика,
което издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по
прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. По
този начин обжалваното наказателно постановление e издадено в нарушение
на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която разпоредба, когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, следва да бъдат наложени отделни
наказания за всяко едно от тях. В случая обаче административнонаказващият
орган е наложил само едно наказаниe, а реално жалбоподателя е извършил две
нарушения – едното е че не е изпълнил задължението си да ограничи площта
за извършване на гола сеч като обозначи на височина 130 см с видим знак
върху оставащите крайни дървета., каквото задължение му вменява чл. 50,
ал.7 във вр. с ал.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011г., а второто, че е отразил
неверни обстоятелства в съставения от него карнет опис в разрез с ал.11 на чл.
50 от Наредбата. Така допуснатото процесуално нарушение прави неясна
волята на наказващия орган, за кое точно от описаните административни
нарушения е ангажирана отговорността на жалбоподателя, което води до
ограничаване правото му на защита. Описаното възпрепятства и съда да
извърши преценка за кое от описаните нарушения е наложено описаното в
наказателното постановление наказание, респективно да отмени
наказателното постановление единствено относно едно от посочените
административни нарушения в случай, че наличието на такова не е доказано.
Налагането на една санкция не позволява на съда да прецени нейната
законосъобразност и справедливост относно определения от
административнонаказващия орган размер, като поставя санкционираното
лице в невъзможност да разбере за кое нарушение какво наказание му се
налага, което несъмнено накърнява правото му на защита./В този смисъл е и
практиката на Административен съд – Видин - Решение № 98 от 02.04.2019 г.
на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 62/2019 г.
С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото - съдът отменя атакуваното наказателно
постановление, то в полза на административнонаказващият орган не следва да
му се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквото искане
е направено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.2,т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 732/03.12.2024г. на директора на
Регионална дирекция на горите / РДГ/ - Берковица, с което на Д. Ф. Д.,
ЕГН********** от с. Д., общ. Видин, обл. Видин, ул. „************* му е
наложено административно наказание на основание чл. 257, ал.1, т.2,
предложение трето от Закона за горите във вр с чл. 50, ал.6, т.1 и ал.7, ал.11 от
Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите за извършени нарушения на чл.
5
50, ал.6, т.1, ал.7 и ал.11 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.
ОТХВЪРЛЯ искането на директора на Регионална дирекция на горите /
РДГ/ - Берковица за разноски за юрисконсултско възнаграждение като
неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
6