Р Е Ш
Е Н И Е № 320
04.10.2023 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара
Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря: Албена А.а
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №76 по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба от „ВАС-19“
ЕООД, седалище в град Стара Загора, представлявано от Управителя В. А., против
заповед №ФК-23-0118495 от 13.01.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ „запечатване на търговски обект“-магазин за плодове и зеленчуци, находящ
се в град Стара Загора, стопанисван от жалбоподателя, ведно със забрана за
достъп до обекта за срок от 14 дни.
Иска се отмяна изцяло на заповедта,
като незаконосъобразна и постановена при неправилно приложение на закона, при
не съобразяване с целта на закона.
Оспорващият сочи, че нямало спор по
фактите и те били правилно установени, като признава, че имало извършена
продажба в стопанисван от него търговски обект, при която ни бил издаден
фискален бон от въведено в експлоатация фискално устройство /ФУ/ или от кочан с
ръчни касови бележки. За това нарушение бил съставен ПИП и бил съставен АУАН от
инспектор в НАП, но всички незаконосъобразни действия били извършени от лицето,
заемащо длъжността продавач в обекта, вероятно поради неопитност. Покупката
обаче била на незначителна стойност от 6,80 лева и въпреки това била наложена
ПАМ по чл.186, ал.1, т.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
На второ място се оспорват
фактическите твърдения в заповедта, че в проверения търговски обект нямало
данни за регистрирано в НАП фискално устройство. Прилагат се документи, чрез
които жалбоподателят претендира оборване на тези обстоятелства, както и
доказване на факта, че имал регистрирано в НАП ФУ, съгласно потвърждение
4449807 от 10.11.2020г.
В заключение излага и съображения относно твърдението му,
че заповедта била издадена в нарушение на принципа на съразмерността и в
несъответствие с чл.22 от ЗАНН.
Оспорващият, редовно призован в с. з., не изпраща
представител.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк. К,
която оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В
хода по същество на спора излага съображения за законосъобразността на заповедта,
като поддържа и представено по делото писмено становище. Претендира за разноски
за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатство възнаграждение.
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 09.01.2023 г. служители на ГДФК при ЦУ
на НАП извършили проверка на търговски обект по см. на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС
– магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Стара
Загора, ул. „***“ №16, стопанисван от „ВАС-19“ ЕООД, ЕИК 205510258. Съгласно протокол за
извършена проверка /ПИП/ сер. АА №0118495 от 09.01.2023 г. /л. 57-58/, съставен на основание чл.
50, ал. 1 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК, при проверката на
магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в град Стара Загора било установено,
че при извършена покупка в 16.15 часа на четири банана и 5 лимона на посочената
дата на обща стойност от 6,80 лева, заплатени в брой на продавача, не била
издаден фискален касов бон /ФКБ/ от ФУ или от кочан с РКБ, съобразно
изискванията на Норедба №Н-18/2006г. Допълнително в ПИП е направена и
констатация, че за отчитане на направените в обекта обороти, заплатени в брой
няма въведено в експлоатация ФУ с пряка и функционираща връзка с НАП. Била представена
декларация от представляващия дружеството, в която същият декларирал, че в
обекта се осъществявала дейност от 09.01.2023г.
С оспорената в настоящото
съдебно производство ЗПАМ №ФК-23-0118495 от 13.01.2023 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, поради установеното нарушение на чл.
7, ал. 1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС и на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.
„б“ от ЗДДС, било
разпоредено прилагането на ПАМ „запечатване на търговския обект“ – магазин за плодове и
зеленчуци,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „***“ №16, стопанисван от „ВАС-19“ ЕООД, ЕИК 205510258 и забрана за достъп до обекта
за срок от 14 дни. Заповедта била съобщена на жалбоподателя, чрез
неговия законен представител на 03.02.2023г. На 03.02.2023г. от дружеството
подали жалба против заповедта до административния съд.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
ЗПАМ. Представени
са доказателства относно компетентността на издателя на заповедта - заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП /л. 62 и л. 86/. Представени и приобщени като
доказателства по делото са също: ПИП сер. АА №0118495 от 09.01.2023 г., 1 бр. въпросен лист за установяване на стокова и
касова наличност в търговски обект /л.58, гръб/,
декларация от работещ в обекта лице /л.59, гръб/; декларация за продавани в
обекта стоки /л.60/; обща справка за задълженото лице /л.60-61/; АУАН сер. АN №F692250 от 15.01.2023 г.
/л.55-56/; свидетелство за регистрация на ФУ от 29.12.2021г. – ЕКАФП eXpert 01 за
търговски обект, находящ се в град Стара Загора, ул. „***“ 16 /л.45/; договор №
7514 от 05.01.2023г. за абонаментно сервизно обслужване на ЕФУ тип ЕКАФП eXpert 01; писмо
рег. № 1169/27.02.2023г. /л.82-83/;
Съдът допусна и събиране
на гласни доказателствени средства чрез разпит на служител, извършил проверката
на търговския обект.
Съгласно
показанията на св. Б., същият сочи, че бил служител на ЦУ, отдел Фискален
контрол. Освен проверки на стоки с висок фискален интерес на територията на ТД-
Пловдив извършвали
и оперативни проверки. В този случая проверката била
инициирана по сигнал, че тенденциозно не се издавали
фискални касови бележки в обекта и това наложило извършването
на проверката в обекта, която била извършена от свидетеря и негов друг колега.
На 09.01.2023 г. в 16.20 ч. извършили проверката
по спазване на изискванията на закона на обекта
магазин с търговска дейност за плодове и зеленчуци на ул. „***“ 16, в гр. Стара
Загора. Той представлявал паянтова
постройка около 50 кв.м. В 16.15 часа свидетелят извършил
контролната
покупка на 4 банана и 5 лимона, като заплатил сумата от 6.80 лв. на лицето Д.С.,
за която покупка не му бил
издаден ФКБ, тъй като липсвало
изобщо
въведено в експлоатация ФУ в обекта.
Съставен бил протокол. Липсата на такова устройство била
констатирана
в обекта от самия свидетел. В обекта имало един кантар и
г-жата,
която продавала.
Свидетелят изискал
документите
на ФУ и паспорт, свидетелство за регистрация и регистър, но нищо не му
било представено. Управителят дошъл по-късно,
попълнил
декларация за стопанисване на обекти, в която посочил
още 3 обекта, освен магазина за плод и зеленчук, но реално не му
предоставил информация за регистрирано фискално
устройство.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, извежда следните правни изводи:
Жалбата
е допустима за разглеждане по същество, като подадена от активно легитимирано
лице, притежаващо правен интерес от оспорването, в законово установения срок,
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност и пред местно компетентния административен съд.
Разгледана
по същество, Съдът я намира за неоснователна.
С оспорения индивидуален административен акт е
разпоредено прилагането на ПАМ по запечатване на обект, нормативно предвидена в
чл. 186
от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл. 186 от ЗДДС ПАМ, мярката по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По
делото е представена и приета като доказателства заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020
г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1
от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл.
81, ал. 1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди
за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. С оглед това и предвид представената по делото
заповед №3892 от 10.11.2022 г. /л.86/ на Изпълнителния директор на НАП, обжалваната ЗПАМ по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС се явява издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния
орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на ПАМ по
чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС. В достатъчна степен и яснота в
разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка,
за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В
обстоятелствената част
подробно, точно и ясно са описани фактите, въз основа на които ответникът
упражнява публичното право да наложи съотв. принудителна административната
мярка, като има отразяване на информация за дата, място на извършено
правонарушение, с данни за търговския обект и за установената неотчетност на
извършени продажби, поради липса на въведено в експлоатация в
обекта регистрирано в НАП ФУ. Посочено е правното основание за налагането на принудителната
административна мярка, а също и съображенията, даващи основание за това.
Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на
търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното,
Съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал. 3 от ЗДДС и на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Възражения в тази насока липсват.
Не се установява да има допуснати в
хода на административното производство други нарушения на
административно-производствените правила, които да са от категорията на
съществените.
Заповедта съответства на материално-правните
разпоредби и целта на закона. Съгласно редакцията на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС ПАМ към момента на установяване на нарушението, запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. В нормата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице
е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне
на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за
платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Съгласно
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, в издадена от Министъра на финансите наредба /вж. Наредба №Н-18/2006г./, се
определят и, т.1 - условията,
редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи,
издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. Съгласно чл.7, ал.1 от същата наредба, лицето по чл.3 от нея /каквото е и
оспорващото дружество/ е длъжно да монтира, въведе в
експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта.
От цитираните разпоредби се следва извод, че
при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на
продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или системен бон, чрез
монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ административният орган, при
условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване
на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява
продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства
за конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока,
органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от
използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни".
В хода на
съдебното производство жалбоподателят не оспори факта на
не издаден фискален касов бон за извършената контролна проверка на 09.01.2023г.
от ФУ, нито на какъвто и да е друг отчетен документ, съобразно законовите
изисквания.
Оспорващият обаче изрично оспорва твърдението, че в търговския обект нямало
регистрирано в НАП ФУ, на което да се отчитат оборотите от извършените
продажби. Прилага като доказателство за своето твърдение договор от
05.01.2023г. за сервизно обслужване на електронно ФУ от посочен тип и номер на
фискалната памет, ведно със свидетелство за регистрацията му в НАП /л.7/ за
процесния търговски обект. По изрично разпореждане на съда от ответника
потвърждават факта на извършена на 10.11.2020г. в 17.10.33 чеса регистрация в
НАП на посоченото в документа на л. 7 ЕКАФП.
Въпреки това и при
съобразяване на фактите от обективната действителност, които се визират в
процесната заповед, Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че не
са налице обстоятелствата, които правно да обосноват извод за законосъобразността
на жаления акт.
От фактическа страна
ответникът претендира, че за извършената от него на 09.01.2023г. покупка на
стоки от проверения и стопанисван от жалбоподателя търговски обект, не е бил
издаден документа, съобразно изискванията на закона от монтирано и въведено в
експлоатация, регистрирано в НАП фискално устройство и това така към
09.01.2023г. Такива констатации са описани и в ПИП, към който изрично е налице
препращане и в атакуваната заповед. Неоснователен е доводът на жалбоподателя,
че се релевира единствено и само фактът на нерегистрирано в НАП ФУ за обекта,
напротив изрично се релевира и
фактът на липса на въведено в експлоатация такова устройство. Тези факти ответникът
подвежда под правната норма на чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС, която е
разпоредбата, приложима в конкретния случай на издаване на акт като процесния.
Съгласно нея, ПАМ по ал.1 се налага и ако лицето /по чл.3 от наредбата/, не въведе в
експлоатация или не регистрира в Националната агенция за приходите фискално
устройство. Т.е., при установяване на която и да е от двете
алтернативно дадени законови хипотези, се следва прилагане на въпросната ПАМ по
отношение на лицето нарушител. В този случай е установена първата хипотеза –
липсвало е към момента на проверката въведено в експлоатация ФУ, макар то да е
било регистрирано в НАП, поради което и за извършената от търговеца продажба не
е бил издаден и отчетния документ, съобразно законовите изисквания. В този смисъл е и нормата на чл.7, ал.1 от
наредбата, която изрично задължава лицето по чл.3 да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ. Наличието на регистрация на
конкретното ФУ в НАП не е достатъчно. Жалбоподателят е длъжен да монтира такова
ФУ в обекта си и да го въведе в експлоатация, съобразно законовите разпоредби и
това да е преди започване на неговата търговска дейност. Последните
обстоятелства не се удостоверяват от страна на жалбоподателя, поради което
съдът намира, че изцяло законосъобразно в съответствие за приложения материален
закон се явява издадена процесната заповед. Чрез показанията на свидетеля по
делото също се удостоверява фактът на липсващо в обекта монтирано ФУ, поради
което и не е било изпълнено и друго задължение на търговеца да издаде съответен отчетен документ за
осъществената покупка в обекта.
Както се посочи по-горе,
органът по приходите в хипотеза по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "б"
от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма
възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона ПАМ или не.
Единствената преценка, която административният орган може да прави е по
отношение продължителността на срока на ПАМ, каквато преценка в случая е
извършена. С процесната заповед е постановено запечатване на
търговския обект за 14 дни от максимално предвидения в закона срок от 30 дни,
т.е. в средата на срока, като предвид тежестта на извършеното правонарушение – липса
на ФУ, чрез което да се отчитат продажбите, същият според съда се явява
напълно съразмерен.
В оспорената заповед ответникът е мотивирал, че в случая продължителността на срока е определена с оглед
тежестта на извършеното нарушение и неговите последици, а именно, че същото
води до неотчитане на приходи. Налице са и конкретни мотиви относно
избраната
продължителност на срока – богат асортимент от
стоки, продължителност на работното време, наличието на парични
средства от 109,82 лева, който приход, предвид липсата на монтирано и въведено
в експлоатация ФУ в обекта, изцяло не са отчетени в НАП.
Жалбоподателят дори не оспорва така определената продължителност
на срока на наложената му ПАМ, а и съдът приема, че той е определен при
съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна административна мярка
обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки в
търговските обекти и респективно с фискалните интереси на държавата, която
защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Ето защо правилна, законосъобразна, съответна
на целите по чл.22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК е
преценката на правоприлагащия административен орган, че за осигуряване защитата
на обществения интерес от гл. т. спазването от задълженото лице на фискалната
дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез
фискално устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва да
бъде за срок от 14 дни. Няма спор, че поради липсата
изобщо на ФУ в обекта, не само конторланат апокупка от 6,80лв. е останала не
регистрирана, но и целият установен оборот от 109, 82 лева.
С оглед горните установявания, Съдът
приема извод, че обжалваната заповед не налага необосновани и неоправдани
ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за
целта, за която актът се издава. Оспореният административен акт се явява
постановен при правилно приложение на материалния закон, като прилагането по
отношение на „ВАС-19“ ЕООД, на обжалваната
ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено обосновано от гл. т.
наличието на законово регламентираната материално-правна предпоставка за налагането
на ПАМ по чл.186, ал. 1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, се основава и на необходимост
от прилагане на мярката за постигане на предвидената в закона цел.
За пълнота на изложението Съдът намира, че следва да посочи и следното: към момента на издаване на
процесната заповед, ведно с чл.186, ал.1 от ЗДДС, действа и установената в
чл.185 от ЗДДС правна уредба, предвиждаща едновременно с прилагане на ПАМ по
чл.186 от ЗДДС и ангажиране на административно –наказателната отговорност на нарушителя
на задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, чрез налагане на административна
санкция в размерите, определени от законодателя. СЕС постанови Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, в което прие, че така действащата национална правна уредба, предвиждаща паралелно провеждане на две
отделни производства с наказателен характер за едно и също деяние /явяващо се
нарушение на норма от ЗДДС/ това по чл.
185, ал. 1 ЗДДС и това по
чл.186,
ал. 1 ЗДДС, по същността си представлява кумулиране на две отделни санкции,
наложени в две отделни производства, развиващи се независимо едно от друго,
което води до ограничаване на гарантирано основно право от чл. 50 от
Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/ - никой да не може да бъде съден
или наказван два пъти за едно и също престъпление и че такава национална уредба не се допуска в
съответствие с чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и чл.50 от ХОПЕС, доколкото посочената
правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се
сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на
посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени
санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
По делото и до приключване на съдебното
дирене, се удостовери, че въз основа на АУАН има издадено наказателно
постановление на осн. чл.185 от ЗДДС, но също се обжалва от жалбоподателя и формално
не е налице ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност за
същото нарушение /деяние/. Принципът
ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на
отговорност, така и на санкции, които имат наказателно-правен характер по смисъла на чл.50 от Хартата,
за същото деяние и срещу същото лице. Съгласно т. 49
от Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21
г., санкционирането за нарушения по ЗДДС, и едновременно с това прилагането на
ПАМ за същите нарушения, се квалифицира като санкции с наказателноправен
характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право,
гарантирано в чл. 50 от Хартата. Макар по силата съответно на чл. 6,
ал. 5 от АПК и на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН данъчният орган да е длъжен да зачита принципа на
пропорционалност, когато налага санкциите по чл. 185
и чл.
186 от ЗДДС, националната правна уредба, предвиждаща действие в обвързана
компетентност де факто не му позволява както да извърши цялостна преценка на пропорционалността на
кумулираните санкции, нито го освобождава от задължението да наложи едната и другата от тези санкции/мерки, нито да спре едното производство до
приключването на другото – /вж. т. 59 от решението по дело С-97/21./.
Вече се посочи, че в конкретният случай както
към датата на издаване на ПАМ, така и към момента на приключване на съдебното
дирене не е налице ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което и не е налице нарушение на визирания правен
принцип. Ето защо, административният акт на тази плоскост не следва да бъде отменян,
тъй като не е налице нарушение на чл.50 от Хартата. От извършеното обследване
на установените факти в контекста на преценката за спазване на принципа за
пропорционалността, то Съдът обоснова по-горе своя извод за законосъобразност
на акта, а от там и се следва извода неговата материална законосъобразност.
По
изложените съображения, Съдът намира, че оспорването против заповед №ФК-23-0118495 от 13.01.2023 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на делото в
полза на Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна
издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал
оспорения акт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Такова се
претендира изрично в размер на 240.00 лв.
Съдът, като съобрази редакцията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, намира, че
исканият размер на възнаграждение /почти на максималния предвиден в НЗПП/ се
явява необоснован при отчитане на фактическата и правна сложност на този вид
дело. Делото не се отчилава с въпросната правна и фактическа сложност, нито от
страна на пълномощника на ответния орган са извършвани процесуални действия,
които да обосновават определяне на възнаграждение в максимален размер. Ето
защо, Съдът намира, че справедливо възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, се
явява такова в минималния определен в наредбата /чл.24, изр. първо/ размер от
100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ВАС-19“ ЕООД, седалище в град Стара Загора,
представлявано от Управителя В. А., против заповед №ФК-23-0118495 от 13.01.2023
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП
ОСЪЖДА „ВАС-19“ ЕООД, седалище в
град Стара Загора, представлявано от Управителя В. А., ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите, гр. София,
бул. „Княз Дондуков“ №52, сумата от 100.00 лв., опроделеното от съда
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: