№ 5508
гр. С., 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110210086 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН, въз
основа на подадена жалба от А. А. Т. срещу електронен фиш (ЕФ) за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
серия „К”, № 7297728 на СДВР, а именно такова по чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), с който на осн. чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.4, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1200 (хиляда и
двеста лева) лв.
С жалбата се излага, че при съставянето на атакувания електронен фиш е е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото е посочена
бланкетна норма без препращане, ставало неясно коя от различните хипотези
на чл.182, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗДвП е осъществил водачът за да се наложи
наказание за повторност. Моли се за отмяна на електронния фиш и
присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
За жалбоподателят в съдебно заседание се явява процесуален
представител. Последният поддържа жалбата и по същество пледира за
отмяна на ЕФ по изложените в жалбата мотиви, допълва се, че приложения
към административнонаказателната преписка ЕФ е различен от връчения на
1
жалбоподателя. Претендират се разноски, за което се представя списък и
доказателство за плащането им.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител. Депозирано е писмено становище от процесуален
представител на наказващия орган. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Съгласно справка от КАТ собственик на лек автомобил „*******”, с ДК
№ ********* е „*************“ ЕАД – клон П. и ползвател А. А. Т..
Заснет е видеоклип в гр. С. на бул. „************“ до №86 на 05.04.2023
г. в 20:00 часа от автоматизирано техническо средство за измерена скорост
при ограничение от 80 км/ч. Приложен е клипа, в който е посочено каква е
засечената скорост, а именно от 130 км/ч с техническото средство както и
вида на същото CORDON M2 № 1195, което е с последваща проверка
14.03.2024 г.
Издаден бил електронен фиш серия „К“, №7297728 на 07.04.2023 г. за
нарушение, извършено на 05.04.2023 г. на А. А. П..
В съставения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, се сочи, че на 05.04.2023 г.
в 20:00 часа в гр. С. на бул. „************“ до №86, с посока на движение от
бул. „**************“ към ул. „***********“ при ограничение, въведено с
пътен знак В - 26 в населено място и след приспаднат толеранс от 3% с
установена скорост 126 км/ч и превишена стойност на скоростта 46 км/ч, като
нарушението е извършено при условията на повторност в едногодишен срок
от влизане в сила на електронен фиш серия „К“ №5980179 на 13.09.2022 г.,
което нарушение е установено с автоматизирано техническо № MD 1195. В
същото посочената правна квалификация е по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП, а наложената санкция глоба е на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП.
Към жалбата е приложен електронен фиш серия „К“, №7297728 за същото
административно нарушение, със същото словесно описание на нарушението
2
и посочена правна квалификация, но с различие в посочената санкция, а
именно по чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП.
Техническото средство, с което е заснето ППС-то е тип Cordon M2, което
видно от извадка от регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване на Български институт по метрология (БИМ) е вписано под №
В-46, с дата на вписване 06.07.2018 г., срок на валидност 10 години и валидно
до 13.06.2027 г., с производител СИМИКОН, Русия, орган извършил
одобряването Държавен институт по метрология на Република Хърватска.
Приложено е в оригинал, с превод на български език решението за одобрение
на типа на уреда за измерване CORDON M4; CORDON M2 И CORDON
M-KR. Установява се от протокол №07-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., че мобилна
система за видеоконтрол Cordon – M 2 отговаря на изискванията.
Приложен е протокол за използване на автоматизирано техническо
средство CORDON M2 № MD 1195 от 05.04.2023 г. за място на контрол гр.
С., бул. „************“ №86, с посока на движение от бул. „*************“
към ул. „***********“, при ограничение на скоростта с пътен знак В26 за
населено място 80 км/ч за периода от 19:30 часа до 21:30 часа, с приложена
снимка за разположението на средството за измерване и снимка, показваща
поставен пътен знак В26 до 80 км/ч. Приложена е ежедневна форма за отчет
за 05.04.2023 г. за периода от 14:00 часа - 22:00 ч. за наряд Г. М. и М. А. с
МПС рег. №**********.
Жалбоподателят има издаден електронен фиш серия „К“ №5980179 от
ОДМВР – П. на 08.06.2022 г. за административно нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДВП осъществено на 23.05.2022 г., който е влязъл в законна сила на
13.09.2022 г.
Приложен е утвърден образец за електронен фиш, въз основа на Заповед
№8121з-931 от 30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства, като намира, че
същите като логични и непротиворечиви следва да се кредитират и не е
необходимо обсъждането им поотделно.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване, както и в законоустановения
четиринадесетдневен срок, тъй като електронния фиш е връчена на 30.06.2023
г. и жалбата е подадена и входирана на 13.07.2023 г., като разгледана по
3
същество същата се явява основателна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (редакцията към датата на
нарушението), когато нарушението е установено и заснето с техническо
средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител се издава електронен
фиш, с който се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Определено е какво следва да бъде съдържанието на електронния фиш, който
следва да има следните реквизити: териториална структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, място, дата, точен час на извършване на
съответното нарушение, регистрационен номер на МПС-то, собственика, на
когото то е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката и мястото на доброволното й заплащане.
В допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена дефиниция, относно това
що е електронен фиш (§6, т.63 ): ”електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства”. Като в процесния фиш
се сочи и че техническото средство, с което е засечена скоростта е с посочен
номер MD 1195. Предвид което не е налице анонимност на вида на
техническото средство.
Изхождайки от горните разпоредби, както и като взе предвид установената
от събраните доказателства, в хода на съдебното следствие, фактическа
обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не предвижда наличие на подпис на
издателя на електронния фиш, поради което липсата на такъв, конкретен
издател не е процесуално нарушение.
Установява се, че ЕФ е издаден на 07.04.2023 г., поради което е спазена
разпоредбата на чл.34, ал.1, II изречение от ЗАНН, а именно издаден е в
тримесечен срок от установяване на нарушението, за което се твърди, че е
осъществено на 05.04.2023 г.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на
водача на ППС е забранено да превишава 50 км/ч за населено място, при
категории А, В, С, D, В+Е, С+Е, D+Е.
Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП сочи, че когато стойността на
4
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. Съгласно Наредба №15/2001 г. пътен знак
В-26 забранява движение със скорост, по-висока от означената. Като за
посочения пътен участък е въведено ограничение с пътен знак В-26 от 80
км/ч.
В процесния електронен фиш е посочено нарушение по чл.21, ал.2, във вр.
с ал.1 от ЗДвП, което е в съответствие с изложената фактическа обстановка.
Но по делото са налице два екземпляра от издаден електронен фиш под
един и същ номер, но с различия относно посочените санкционни разпоредби.
В приложения към жалбата е посочено, че санкцията се налага на основание
чл.182, ал.4 от ЗДвП, която норма касае налагане на такава при нарушение
извършено повторно, а именно: „Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал.
3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца.“. Като в случая в този екземпляр не е посочена хипотезата по чл.182,
ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП и коя именно е същата, за да се установи правилно
ли е наложена санкцията, както и в действителност налице ли е повторност.
В приложения към административнонаказателната преписка екземпляр на
ЕФ се сочи, че наложената санкция глоба е на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП. Предвид което са налице
разминавания в двата екземпляра – връченият на жалбоподателя и
приложения към преписката досежно санкционната норма, което е довело до
нарушаване правото на защита, тъй като видно е, че жалбата е съобразена с
екземпляра, който му е бил връчен.
Като в случая и в двата екземпляра на електронния фиш се твърди, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ К/5980179.
Това твърдение е без словесно посочване във фиша на датата на издаването
му, дата на връчване, правна квалификация на предходното административно
нарушение, а само кога е влязъл в законна сила ЕФ. Ето защо това твърдение
в ЕФ се явява необосновано и недоказано.
5
Не на последно място към административнонаказателната преписка е
приложен протокол от проверка от 15.03.2022 г., който е със срок от една
година, а административното нарушение се твърди, че е осъществено на
05.04.2023 г. В същото време в клипа на засечената скорост с АТСС-то се
сочи, че годността на техническото средство е до 14.03.2024 г., а в протокола
за използването му, че преминало последваща проверка с посочен протокол
№020-СГ-ИДСИС/14.03.2023 г. Това внася още едно противоречие относно
факта, дали засечената скорост на МПС с ДК № ********* е с техническо
средство, което е преминало последваща техническа проверка и кога.
Липсват и доказателства, че полицейския служител, който е работил с
конкретното автоматично техническо средство, което се установи, че не е
стационарно, а е мобилно CORDON M2 № MD 1195, е преминал курс за
обучение за работа със същото.
Горните съображения са основания за отмяна на процесния ЕФ като
незаконосъобразен, доколкото се установиха множество съществени
процесуални нарушения водещи до нарушено право на защита на
подведеното под административнонаказателна отговорност лице.
Налице са основания за отмяна на процесния ЕФ като незаконосъобразен,
доколкото и не може да се установи въз основа на събраните доказателства
осъществено ли е така визираното в процесния електронен фиш нарушение на
чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП и то повторно, което в случая се установява
само въз основа на писмени доказателства, които са непълни и неточни,
доколкото се касае за констатирано безприсъствено на контролен орган
нарушение.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на ЕФ, претенцията
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски
се явява основателна.
В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в
производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно
упълномощен и на същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в
договора за правна защита и съдействие, в размер на 400 лв. Размерът е
съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че
за сумата при дела с интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за
6
горницата над 1000 лв., какъвто е и процесния. Предвид което така
определения размер е 400 лв., който следва да се възложи в тежест на СДВР.
Жалбоподателят се е представлявал от адвокат, който се е явил в едно
съдебно заседание, делото не представлява фактическа и правна сложност,
направено е възражение за прекомерност, но претендирания и заплатен
адвокатски хонорар е под минимума предвиден в наредбата, поради което и
следва да бъде уважен изцяло.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия „К”, № 7297728 на СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. С.,
ул. „********* I“ № 5, с БУЛСТАТ *********, да заплати на А. А. Т., с ЕГН
********** от гр. П., ул. *********“№20 сумата в размер на 400
(четиристотин лева) лв. за разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - С. град на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7