Решение по дело №15158/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, …………. г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III „В” въззивен състав в публично заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

мл. съдия:БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от мл. съдия Б. Коева гр. д. № 15158 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

С Решение № 451364 от 16.07.2018 г., постановено по гр. д. № 16196/2017 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, е частично уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от М.А.Н. срещу З. „Б.И.” АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата в размер на 1500 в., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпени от нея болки и страдания като пряка и непосредствена последица от травматични увреждания, настъпили в следствие на ПТП от 18.11.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.01.2016 г. до окончателното й изплащане, като искът за сумата над 1500 лв. до 15 000 лв. и за времето от датата по исковата молба – 14.01.2015 г. до датата на депозиране на заявлението 14.01.2016 г. е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен и предявеният по чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД  за сумата от 1762,57 лв. – представляваща мораторна лихва за времето от 18.11.2013 г. до 13.01.2015 г.

Така постановеното решение – в частта, в която са отхвърлени кумулативно обективно съединените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обжалвано от ищеца, който счита, че в тази част решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът неправилно е приложил установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Във въззивната жалба се твърди, че съдът определяйки размера на обезщетението, не е преценил правилно и в съвкупност тежестта на претърпените от ищеца болки и страдания и е присъдил занижено обезщетение. Поддържа се, че съдът неправилно е отхвърлил иска за мораторна лихва , тъй като същата се дължи от датата на деликта.  Искането към съда е да се отмени решението в обжалваната част, претендират се разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия З. “Б.И.” АД, с който оспорва жалбата. Поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в която е уважен предявеният осъдителен  иск, поради което в тази част то е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

СРС, 30 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.), урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

Тъй като в частта, в която са уважени предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове, първоинстанционното решение е влязло в сила, като със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото съдебно производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на спорното материално право, основният правен спор пред въззивния съд се съсредоточава върху обстоятелството какъв е размерът на заместващото обезщетение за причинените неимуществените вреди на ищеца при настъпване на процесното застрахователно събитие, определен съобразно критериите по чл. 52 .

От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ , се установява, че при процесното ПТП ищецът е претърпял следните травматични увреждания: мозъчно сътресение – леко, контузия и охлузване на лицето в дясно на главата и дясната ръка.

СМЕ изяснява, че при спазване на режим, оплакванията, свързани с претърпяната травма, обичайно отзвучават за 2-3 седмици без развитието на усложнения.

Съдът на основание чл. 202 ГПК кредитира заключението на приетата компексна СМЕ като пълно, копетентно и безпристрастно изготвено.

От показанията на свидетеля А. П.Н., баща на ищцата, се установява, че след инцидента, ищцата е била с охлузвания по главата и тялото, със счупени очила и неадекватна. Свидетелят сочи, че психическите й травми от инцидента продължават, страда от безсъние, а 6-7 месеца след случая не е смеела да пресича улицата, ходи на психолог всяка неделя. Свидетелят посочва, че ищцата се отказала след инцидента да започне шофьорски курс и напълняла с 20 кг.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху здравословното състояние на ищеца след настъпването на процесното ПТП са непосредствени, с оглед обстоятелството, че ищцата е живеела при свидетеля.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла болки и страдания, които отшумяват за 2-3 седмици, като не са налице усложнения от физическо естество.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете и начинът на извършването на противоправното деяние, неудобствата в нормалната деятелност на ищеца, шокът, който е преживял при удар с автомобил, както и нормативно определения лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по договор за застраховка „Гражданска отговорност” – до 700000 лв. при едно пострадало лице, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 73 от 27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.

Настоящият съдебен състав намира, че заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер от 4000 лв. Заместващото обезщетение представлява парично благо, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания на пострадал при младежка възраст, но при пълно възстановяване на получената травма е посочения размер.

В съдържанието на понятието "неимуществени вреди", в което според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, какъвто е и настоящия случай./в този см. Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК / Така размерът на неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността на симптоматиката 2-3 седмици; вида и броя увреждания – мозъчно сътресение – леко, контузия и охлузване на лицето в дясно на главата и дясната ръка; младата възраст на ищцата, преживения стрес и уплаха след произшествието, възлиза на посочената сума от 4000 лв., до който размер следва да бъде уважен предявения иск. Обезщетение в по-висок размер би довело до нарушение на критериите на чл. 52 ЗЗД за справедливо възмездяване на вредите, с оглед техния вид, характер и интензитет и неоснователно разместване на блага.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява основателна и в частта дължимата лихва, тъй като върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска "ГО" е във функционална зависимост от отговорността на деликвента.

Следователно, решението на СРС трябва да се отмени в частта, в частта с която искът с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) е отхвърлен за сумата над 1500 лв. до приетия от настоящия съдебен състав размер от 4000 лв. и в частта, с която е отхвърлен искът с правно основани чл. 86, ал. 1 ЗЗД за времето от датата на деликта 15.03.2014 г. до 13.01.2015 г. (така както е поискано в исковата молба и съобразно диспозитивното начало в процеса), а в останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Изчислен от съда при условията на чл. 162 ГПК

 чрез лихвен калкулатор, размерът на законната лихва начислен върху сумата на присъденото обезщетение от 4000 лв., за периода от 18.11.2013 г. до 13.01.2015 г., възлиза на сумата от 469, 80 лв.

 По разноските:

При този изход на производството, съобразно уважената част от предявените кумулативно обективно съединени осъдителни искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на още 343, 70 лв. – разноски за исковото и заповедното произовдство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, с оглед на обстоятелството че въззивната жалба на ищеца е уважена частично, въззиваемият-ответик трябва да заплати на въззивника-ищец сумата от 313, 60 лв., представляващи разноски пред СГС – адвокатски хонорар на осн. чл. 38., ал. 1, т. 2 ЗА.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, с оглед на обстоятелството че въззивната жалба на ищеца е отхвърлена частично, въззивникът-ищец трябва да заплати на въззиваемия-ответник сумата от 704, 01 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС.

Съдът намира направените от процесуалните представители на страните възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна за неоснователни, тъй като същите са съобразени с предвидените минимални размери в НМРАВ.

Така мотивиран, Софийският градски съд

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 451364 от 16.07.2018 г., постановено по гр. д. № 16196/2017 г. по описа на СРС, ГО, 30 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл 422 ГПК от М.А.Н., ЕГН ********** срещу  З. „Б.И.” АД, ЕИК *******искове с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) за сумата над 1500 лв. до приетия от настоящия съдебен състав размер от 4000 лв. и иск с правно основани чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 469,80 лв. мораторна лихва върху вземането за времето от датата на деликта 15.03.2014 г. до 13.01.2015 г., като ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че  З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Лозенец, бул. “******* дължи на М.А.Н., ЕГН ********** по иска с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата в размер от още 2500 лв. (разликата между присъдения от СРС размер – 1500 лв. и увжения от СГС размер от 4000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпени от нея болки и страдания като пряка и непосредствена последица от травматични увреждания, настъпили в следствие на ПТП от 18.11.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 14.01.2016 г. до окончателното й изплащане и   на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на  469,80 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за времето от датата на деликта 15.03.2014 г. до 13.01.2015 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО в частта, с която е уважен предявеният иск като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „ З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Лозенец, бул. “******* да заплати на М.А.Н., ЕГН **********  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата още от 343, 70 лв.  – разноски пред СРС.

ОСЪЖДА „ З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Лозенец, бул. “******* да заплати на М.А.Н., ЕГН **********  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 704, 01 лв.  – разноски пред СГС.

ОСЪЖДА М.А.Н., ЕГН **********  да заплати „ З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н Лозенец, бул. “******* на на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 313, 60 лв.  – разноски пред СГС.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:    1.                                     2.