№ 718
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора А. Г. С.
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20251100605297 по описа за 2025 година
Производството се разглежда по реда и условията на гл.21 НПК.
На 31.07.2025г., СРС, Н.О., 20-ти състав с определение по ЧНД № 9446/25 г. е
извършил кумулиране на наказания, наложени на осъдения В. В. Г. по НОХД 351/2020г. по
описа на РС-Самоков и по НОХД 12135/2022г. по описа на СРС, като е определено за
изтърпяване едно общо и най-тежкото наказание "Лишаване от свобода" за срок от 2 години,
при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.Към горното наказание е присъединено
наказанието „Глоба“ в размер на 1000лв. и наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС за срок от 2 години.
На осн.чл.25 ал.2 НК и на осн. чл.59 НК от определеното общо наказание е
приспаднато времето на предварително задържане и на изтърпяната част от наложеното
наказание.
Против определението е подадена частна жалба от защитника на осъдения Г. с
наведени аргументи за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, които
нарушения са свързани както с допуснатата кумулация по същество, така и с постановения
строг режим на изтърпяване на определеното общо наказание, като контекста на последното
се излага довод, че единствено фактът на многократно осъждане на лицето не обуславя
необходимост от налагането на първоначален строг режим.Подробно е развита и тезата за
наличие на законовите изисквания по чл.57 ал.3 ЗИНЗС. С процесната частна жалба е
отправено искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и да постанови друг такъв,
с който на подсъдимия да е бъде определен първоначален общ режим на изтърпяване на
наложеното му наказание.Алтернативно е отправено и искане за връщане на делото на
основния съд.
Депозираната частна жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.319
ал.1 НПК, спазени са изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и
1
съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК.Атакуваното определение е от
категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК. Разгледана по
същество, частната жалба се явява основателна.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие и по изрично искане на частния
жалбоподател са събрани нови доказателства, а именно доклад от 10.09.2025 г., изготвен от
ИСДВР към Затвора – гр. София.
В хода на съдебните прения всяка една от процесните страни излага доводи в
подкрепа на защитаваната теза – съответно участващият по делото прокурор изразява
становище за законосъобразност на атакуваното определение на СРС, което приема за
законосъобразно и отправя искане за неговото потвърждаване; а защитата преповтаря
изложените в постъпилата частна жалба доводи и твърди, че първоначалният строг режим
на изтърпяване на наказанието ЛСВ е неправилно определен и в случая са налице
законовите предпоставки по чл.57 ал.3 ЗИНЗС, поради което отправя искане за отмяна на
първоинстанционното определение и определяне на първоначален ОБЩ режим за
изтърпяване на наказанието ЛСВ за срок от 2 години.
По същество на процесния спор и в предоставената последна дума самото осъдено
лице В. Г. поддържа становището на своя защитник.
Настоящият съд, след като обсъди доводите в процесната жалба, както и тези,
изложени от процесните страни в хода на съдебните прения, и след като в рамките на своите
законови правомощия провери изцяло правилността на атакуваното определение отбелязва
следното:
Първостепенният съд е сезиран с предложение за групиране на наказания по изрично
конкретизирани от държавното обвинение дела, а именно НОХД 351/2020 г. по описа на РС-
Самоков и по НОХД 12135/2022 г. по описа на СРС.
На база приобщените писмени доказателства, служебно проверени от въззивния съд,
се установява изграден правилен извод за наличие на материалните предпоставки от
фактическия състав на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК и е допуснато кумулиране на
наказанията, наложени на осъдения Г., тъй като действително престъпленията по тези две
дела са извършени в условията на реална съвкупност.В
Наложените му по НОХД 321/20г. по описа на РС-Самоков и по НОХД 12135/22г. по
описа на СРС наказание са правилно групирани и правилно е определено едно общо и най-
тежко наказание Лишаване от свобода за срок от 2 години, като правилно и на осн. чл.23
ал.3 НК са присъединени и наказанията Глоба в размер на 1000 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 години. По първото от двете горепосочени дела престъплението
е осъществено на 22.02.18г. и съответно осъдителният съдебен акт е влязъл в законна сила
на 05.02.24г.; а по второто дело престъплението е извършено на 21.03.22г. и съдебният акт е
влязъл в законна сила на 02.01.25г.; респ. престъпленията са извършени преди да е имало
постановена присъда за всяко едно от тях.
Настоящият съдебен състав не се съгласява обаче с изводите на СРС досежно
постановения режим на изтърпяване на наказанието ЛСВ, като съображенията за това са
следните:
Правилата за определяне на първоначалния режим за изпълнение на наказанията
доживотен затвор, доживотен затвор без замяна и лишаване от свобода са регламентирани с
императивни разпоредби на чл.57 ал.1 т.1 – т.3 от ЗИНЗС. От тези императивни правила има
изключения, предвидени в чл.57 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС - съответно по-тежкият строг режим
да се определи за укривал се деец, а по-лекият общ - когато осъденият не е с висока степен
на обществена опасност.В конкретния случай режимът за изпълнение на наказанието ЛСВ за
срок от 2 години е определен съобразно формалните критерии на чл.57 ал.1, т.2 б.„в" от
ЗИНЗС, като е отказано определянето на по-лек режим на изтърпяване на наказанието с
мотив многократните осъждания на лицето (Г. е осъждан четири пъти). Преценявайки
приобщената доказателствена съвкупност, въззивната инстанция прецени, че в случая може
да бъде приложено изключението по чл.57, ал.3 от ЗИНЗС и на осъдения Г. да се определи
2
първоначален общ режим за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.
Разпоредбата на чл.57 ал.3 от ЗИНЗС предвижда, че съдът може да определи
първоначален общ режим и в случаите по, ал. 1, т. 2 от същата норма, когато осъденият не е
с висока степен на обществена опасност. В тази връзка следва да се подчертае, че
разпоредбата на чл.65 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че режимът в местата за лишаване от свобода
спомага за осъществяване целите на наказанието. Предвид гореизложеното и с оглед
данните по делото, включително при съобразяване на представените в хода на настоящото
производство доказателства, се обуславя извод, че осъденият Г. не се явява лице с висока
степен на обществена опасност.Тази констатация се обосновава с добросъвестното му
процесуално поведение в периода на изтърпяване на наказанието, което поведение се
изразява в стриктното и добросъвестно изпълнение на задълженията му; с обстоятелството,
че не са констатирани опити за укриване, както и липсват данни да е обявяван за
общодържавно издирване, да има започнати и неприключили досъдебни производства
срещу него. Видно от представеният по делото формуляр за досие по време на изтърпяване
наложеното наказание осъденият е осъществявал трудова дейност, ползвал е отпуск, както и
е бил освободен за срок от 12 часа, в които случаи стриктно се е съобразявал с определените
срокове, в рамките на които се е завръщал в затвора.До момента осъденият е изтърпявал
наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим. Видно от
поведението му изтърпяването на наложеното наказание при посочения режим е било
достатъчно, за да изиграе роля за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 НК.
Следва да се има предвид, че системата от наказания в НК, включваща възможност за
определяне на различни по вид и размер наказания, както и предвидените в закона
възможности при преценка особеностите на конкретния случай да се съобрази режимът за
изтърпяване на наложено наказание ЛСВ са предвидени, именно с оглед възможността при
възможния минимум принуда да се постигнат сложните поправителна, превъзпитателна и
предупредителна цели на наказанието. С оглед данните по делото съдът намира, че
изтърпяното наказание при общ режим вече спомага за осъществяване на целите на
наказанието, доколкото видно от поведението на осъдения, той демонстрира стремеж към
изграждане на положителни навици, спазване на закона и установените правила и уважение
към обществените нрави. Съвкупната преценка на данните по делото обуславя извод, че той
не е лице с висока степен на обществена опасност.
Тук следва да се уточни, че липсата на висока степен на опасност на осъдения, като
условие за прилагане нормата на чл.57 ал.3 ЗИНЗС, не се приравнява и не е синоним на
ниска степен на опасност.Липсата на висока степен на опасност на осъдения следва да се
изведе при отчитане и съпоставка конкретиката на случая с типичната степен на опасност,
вкл. и по-ниска такава (в този смисъл Решение № 544/01.12.17г. по ч.н.д.№ 1285/17г. на
САС). В съдебната практика високата степен на опасност обикновено се извежда от
многобройността на осъжданията, както правилно е посочил СРС, доколкото тези данни са
показател за отрицателни качества и за устойчиво противоправно поведение.По мнение
обаче на решаващия съд, в контекста на горното следва да се съобразят и допълните данни за
личността на осъдения, изводими от конкретните престъпления, за които е осъден, в
повечето извършени от Г. престъпления се явяват леки такива, а процесните престъпления,
извършени по делата, включени в съвкупността, са такива на формално извършване и
поради това, дефинитивно се ползват и с по-малка обществена опасност, което рефлектира и
върху по-малката степен на опасност на самия деец.
От друга страна следва да се вземат предвид и доказателствените данни за доброто
поведение, което осъденият е проявил в местата за лишаване от свобода, които данни са
противопоставими на обществената му опасност, изведена само от броя на осъжданията.В
случая В. Г. е бил трудово ангажиран и е награждаван нееднократно, т.е.поведението на
осъдения е Т.а, че успешно може да се разглежда, като намаляващо обществената му
опасност.
В своята съвкупност горепосочените обстоятелства, свързани с тежестта на самите
престъпления и с доказаното добро поведение, очертават комплексните страни на личността
3
на осъдения и са показател за по-ниска от обичайната опасност, независимо от външните
криминогенни прояви, които очевидно и несъмнено са многобройни.В същото време
наказанието ЛСВ по своето съдържание се изразява в ограничаване/възпрепятстване
възможността за свободно придвижване на осъдения. Именно поради това и доколкото
изтърпяването на наказанието ЛСВ не следва да граничи с несправедливо третиране на
осъдения, предвид конкретните му индивидуални особености, е предвидено изключение в
чл.57, ал.3 ЗИНЗС за определяне на по-лек режим.
В заключение СГС подчертава, че не приема за основателен изложения от
първостепенния съд довод, че фактът на четирите осъждания на В. Г. позволява формиране
на извод за наличие на висока степен на обществена опасност, от която да се обуслови извод
за определянето на първоначален „строг“ режим за изтърпяване на определеното му общо и
най-тежко наказание "Лишаване от свобода". Ето защо и съдът прие, че в конкретния казус
са налице основанията за изменение на определението на СРС в частта досежно
постановения първоначален режим на изтърпяване на определеното наказание.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение от 31.07.2025 г. по ЧНД № 9446/2025г. на СРС, Н.О., 20-ти
състав, в частта относно режима за изтърпяване на общото най-тежко наказание, определено
на В. В. Г. с ЕГН: ********** при групиране на наложените му наказания по НОХД с №
351/2020 г. по описа на РС-Самоков и по НОХД 12135/2022г. на СРС, като вместо
първоначален „СТРОГ" режим наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 2 години
да се изтърпява при първоначален „ОБЩ" режим на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4