Р Е Ш Е Н И Е
260017 08.02.2021г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесет и втори юли 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 52 20202
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск по смисъла на чл. 59 от Закона
за задълженията и договорите.
В исковата си молба С.В.Р.,***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Р.К.,
от ПзАК срещу Н.Г.М.,***, сочи, че на 09.07.2018 г., с платежно нареждане е
внесъл по сметка, разкрита на името на ответника М. в „Уни Кредит Булбанк“ АД,
сумата от 700,00 лв., с основание „Захранване на сметка“. В исковата молба се
твърди, че на 13.07.2018 г., с платежно нареждане, ищецът е внесъл по сметката
на М. в същата банка, сумата от 100,00 лв. с основание „Захранване на сметка“.
Ищецът твърди също, че на 05.09.2018 г. е внесъл по същата сметка сумата от
800,00 лв., но по погрешка е написал основание „Наем“, без да са имали с М.
каквито и да било наемни отношения. Ищецът сочи, че на 28.09.2018 г. е внесъл
по сметката на ответника сумата от **00,00 лв., с основание „Захранване на
сметка“. С.Р. твърди, че въпреки отправените от негова страна покани, Н.М. е
отказал да върне посочените суми, с които се е обогатил за сметка на ищеца без
правно основание, поради което дължи връщането им. Според Р., е подал заявление
за издаване на Заповед за изпълнение срещу М., но той е възразил, поради което
предявява исковата молба.
С.В.Р. моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че между Н.Г.М. и ищеца С.В.Р. съществува вземане в размер на
3200,00 лв., което Н.Г.М. дължи на С.В.Р., реализирано чрез четири превода,
извършени от страна на Р. по сметка на М. в „Уни Кредит Булбанк“ АД, а именно:
сумата от 700,00 лв., внесена на 09.07.2018 г., сумата от 100,00 лв., внесена
на 13.07.2018 г., сумата от 800,00 лв., внесена на 05.09.2018 г. и сумата от **00,00
лв., внесена на 28.09.2018 г., като вземането се дължи от М., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение -13.01.2020 г., до окончателно изплащане на
вземането.
Моли, да бъде приложено служебно ч. гр. дело № **/2020 г. по описа на
Районен съд Панагюрище.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Представя следните писмени доказателства в копие: Информация за сметка за
периода 01.06.2018 - 31.12.2018 г., с
титуляр С.В.Р.; Платежно нареждане от 28.09.2018 г.; Платежно нареждане от
13.07.2018 г.; Вносна бележка от 05.09.2018 г.
В законоустановения срок ответникът Н.Г.М., със съдебен адрес:***- чрез
адвокат М.К. от САК, представя писмен отговор на исковата молба, в който сочи,
че ищецът не посочва правната квалификация на иска, като вероятно се касае за
претенция на основание чл. 59 и сл. от ЗЗД и моли, да бъде задължен изрично
ищецът да посочи правната норма, във връзка с която е образуван специалния
установителен иск по смисъла на чл. 415, във връзка с чл. 422 от ГПК.
Ответникът твърди, че фактическото уточняване, за това, че бил получил без
основание обща сума в размер на 3200,00 лв. не означава изпълнение на
задължението на ищеца да даде точна първоначална квалификация на своята искова
претенция, защото квалификацията на главния иск е под нормата на чл. 415 във
връзка с чл. 422 от ГПК, но не се изяснява вида на правоотношението, което
евентуални свързва двете страни.
В писмения отговор на исковата молба се твърди, че исковата молба е
изключително постна и неясна, като противоречи на молбата на Р. по чл. 410 от ГПК, по която е образувано ч. гр. дело № **/2020 г. по описа на Районен съд
Панагюрище. Ответникът твърди, че според ищеца, сумите са получени без правно
основание, а същевременно се посочва, че съдът следва да установи дали
вземането съществува. Така формулирано, искането на ищеца, според М., е неясно
и му създава затруднения да организира адекватно своята процесуална защита.
Сочи се, че ако ищецът твърди, че отношенията им се основават на чл. 59 от ЗЗД,
то Р. следва изрично да изясни какво стои в основата на обедняването му и
реципрочно- обогатяването на ответника М., без правно основание, според
писмения отговор, не може да бъде разрешен преюдициалния въпрос. Според
ответника М., са наредени 4 отделни превода на парични суми, което води до
извода, че не става въпрос за грешка, тъй като това е 4-кратен акт на различни
дати и в различен размер. Сочи се, че основанията на преводите са захранване на
сметка, което е индикация, че ищецът нарежда дължими от него парични суми, но
не е посочен вида на отношението, което стои зад тях. Основанието на преводите,
според М., се избира от ищеца, а не от ответника, като получател на тези
преводи и понеже не е представен формален договор, очевидно е, че става дума за
неформални отношения. Ответникът прави възражение, че петитумът на иска е
неясен, неточен и некоректен от гледна точка на квалификацията на претенцията,
на правоотношенията, които я основават, както и не става ясно какво следва да
се има предвид под това.
Моли, съдът да даде служебна, правна и фактическа квалификация на иска и
отношенията, които го формират. Твърди, че представя писмени доказателства,
които категорично оборват защитната теза на ищеца, че ответникът М. е получил
недължими парични суми в размер на 3200,00 лв., без правно основание, като се
сочи отговор на искова молба по гр. дело № ***/2019 г. на Районен съд Панагюрище.
В писмения отговор се твърди, че ищецът С.Р. е свързано лице с ответника по
гр. дело № ***/2019 г. по описа на Районен съд Панагюрище – „П.“ ООД, като
дружеството се представлява от С.В.Р.. Сочи се, че в това гражданско дело, в
качеството си на управител на „П.“ ООД, ищецът по настоящото дело е признал
като ненуждаещ се от доказване факт, че по представените от него 4 броя
платежни документи на обща стойност от 3300,00 лв., се касае за платено
възнаграждение в полза на Н.М., като се прави изявление за прихващане на сумата
от 3300,00 лв. с претендираното от Н.М. обезщетение по гр. дело № ***/2019 г.
на Районен съд Панагюрище. В същото дело, според писмения отговор, се твърди,
че се касае за дължимо на ответника М. възнаграждение, което той не е оспорвал,
получил е реално, като частно възнаграждение, извън трудовото, явяващо се
процесно по гр. дело № ***/2019 г. по описа на Районен съд Панагюрище.
Ответникът твърди, че пред настоящия съдебен състав се прави съвсем друго
изявление – че се касае за наредени по банков път недължими суми, получени от Н.М.
без основание. Сочи се, че гр. дело № ***/2019 г. е образувано в началото на
2019 г., докато настоящият процес е от 2020 г. и следва да се даде вяра на
първия по право, т.е. на гр. дело № ***/2019 г. и след като пред същия съд,
макар и друг състав, е дадено обратно изявление, отричащо първоначалното
твърдение по гр. дело№ ***/2019 г., сега съдът е сезиран с изявление, което
очевидно е невярно.
Н.Г.М. счита предявения от С.В.Р. иск за допустим, но неоснователен и
недоказан, като сочи, че не дължи претендираните от ищеца парични суми. Сочи,
че същите са били дължими от Р. и са платени по неформални частни договори, тъй
като между страните е имало правна и фактическа договорка, сумите да бъдат
платени за доставени и извършени от М. частни услуги на ищеца Р.. Твърди, че
между страните не са разменяни отчети, не е имало писмено възлагане, а работата
е приета доказуемо от плащанията, за това и размерът на сумите е различен,
периодите на плащане са със закъснение, тъй като услугите са предоставени преди
31.05.2018 г.
Ответникът сочи, че след тази дата е прекратен трудовия му договор с ищеца,
без съгласието на М. и е прекъснато фактическото предоставяне на тези услуги,
като Р., доброволно и без да бъде подканян, е заплатил на части цялата дължима
парична сума, в размер на 3200,00 лв., като това обстоятелство се извежда от
основанието на преводите, признанието на тяхната дължимост и доказателствата,
които се представят.
Моли, да бъде допуснат един свидетел, при режим на довеждане, относно
изясняване на фактическите основания и вида на консултациите, които ищецът Р. е
получавал от ответника М., както и други въпроси, свързани пряко с предмета на
спора – периоди, видове отношения, техния интензитет и развитие.
Моли, в случай, че ищецът оспори авторството си на представените писмени
доказателства, да бъде издадено на ответника съдебно удостоверение по гр. дело
№ ***/2019 г., от което да се получат заверени преписи на същите документи.
Представя следните писмени доказателства в копие: Определение №
352/09.08.2019 г. постановено по гр.
дело № ***/2019 г. по описа на Районен съд Панагюрище; Молба от С.В.Р. от
04.06.2019 г.; Частна жалба от С.В.Р. от 04.06.2019 г.; Съобщение по гр. дело №
***/2019 г., издадено на 08.03.2019г.; Молба вх. № 719/07.03.2019 г. по регистъра на Районен съд Панагюрище;
Частна жалба от С.В.Р. срещу Определение № 83/21.02.2019 г. на Панагюрския
районен съд; Молба, вх. № 673/01.03.2019 г. по регистъра на Панагюрския районен
съд; Отговор на искова молба от „П.“ ООД от 20.03.2019 г.; Информация за сметка
за периода 01.06.2018 г. до 08.02.2019 г. с титуляр С.В.Р..
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно
заседание, редовно призован, ищецът С.В.Р., не се явява, вместо него се явява процесуалният
му представител- адвокат Р.К. от Пазарджишка АК. Поддържа исковата молба така,
както е предявена.
В съдебно
заседание, редовно призован, ответникът Н.Г.М., не се явява. Вместо него се
явява процесуалният му представител- адвокат М.К. от Софийска адвокатска колегия.
С
протоколно определение от 22.07.2020 г., като доказателсвта по делото е прието
и приобщено ч. гр. дело № **/2020 г. по описа на Панагюрския районен съд.
По делото
е приложена Информация за сметка за периода 01.06.2018г. до 31.12.2018г. с
титуляр- ищеца С.Р., от която информация е видно, че на 09.07.2018г. Р. е
превел на ответника Н.Г.М. сумата от 700,00лв. с основание „Захранване на
сметка“, а на 13.07.2018г., със същото основание е направен превод в размер на
100,00лв. За този превод е приложено още едно писмено доказателство- Платежно
нареждане от 13.07.2018г., издадено от „УниКредит Булбанк“ АД.
От
приложеното по делото Платежно нареждане от 28.09.2018г., издадено от
„УниКредит Булбанк“ АД, се констатира, че С.Р. е превел по сметка на Н.Г.М.
сумата от **00,00лв., със същото основание- „Захранване на сметка“.
Видно от
приетото по делото Платежно нареждане от 05.09.2018г., издадено от „УниКредит
Булбанк“ АД, ищецът Р. е наредил прехвърлянето по сметка на ответника М. на
сумата от 800,00лв., с основание- „Наем“.
От
приложената към писмения отговор на ответника М. Частна жалба, предявена от
ищеца С.В.Р., в качеството му на управител на „П.“ООД, предявена по гр. дело № ***/2019г.
по описа на Панагюрския районен съд, се установява, че ищецът притежава
платежни нареждания, с които на ответника М. през периода месец август, месец
септември 2018г. са изплатени суми в общ размер на 3300,00лв.
Видно от
приложения по делото Писмен отговор на искова молба, предявен от ищеца Р. по гр. дело
№ ***/2019г. по описа на Районен съд Панагюрщие, в качеството му на управител
на „П.“ООД е, че между дружеството с управител С.Р. и Н.М. се е водило гражданско
дело за дължими от дружеството трудови възнаграждения на ответника М.. От
писмения отговор на Р. по това гражданско дело, се констатира, че между
дружеството, управлявано от ищеца, като работодател и ответника М., като
работник, не е имало сключен трудов договор. Сочи се, че макар М. да не е
подписал трудовия си договор и допълнителните споразумения по него,
претендираните от него суми за трудово възнаграждение са изплатени през периода
август- септември 2018г. и те възлизат на сумата от 3300,00лв.
Към
писмения си отговор по настоящото гражданско дело, ответникът М. представя Информация
за сметката си за периода 01.06.2018г. до 08.02.2019г. с титуляр- Н.Г.М..
От
Информацията, изготвена от „УниКредит Булбанк“, се констатира, че на
09.07.2018г. ищецът Р. е внесъл по сметка на ответника сумата от 700,00лв.,на
13.07.2018г. е внесъл сумата от 100,00лв. и на 28.09.2018г.е внесъл сумата от **00,00лв.,
като е посочил за основание на извършените преводи по сметката на ответника-
захранване на сметка. В писмения отговор по гр. дело № ***/ 2019г., като
управител на „П.“ООД, ищецът Р. сочи, че това са заплатени суми на М. за
претендирано от него трудово възнаграждение спрямо управляваното от Р. дружество-
„П.“ООД.
Видно от
приложената по делото Справка от съдебно деловодната система на Районен съд
Панагюрище, с Определение № 83/21.02.2019г., постановено по гр. дело № ***/2019г.
е допуснато обезпечение на предявения от М. иск, като е наложен запор върху
банковите сметки на дружеството, управлявано от Р.. Именно това определение на
Районен съд Панагюрище е обжалвано от ищеца по настоящото дело, като в частната
си жалба по реда на чл. 396, ал.1 от ГПК, Р. сочи, че представя платежни
нареждания, от които е видно, че през периода от август до септември 2018г., на
М. са изплатени суми в размер на 3300,00лв. В частната жалба се иска издаване
на съдебно удостоверение за снабдяване с друг удостоверителен документ от
„УниКредит Булбанк“ АД, относно факта какви суми са превеждани на М. през
перода от януари 20**г. до декември 2018г., основанието и от кого е извършен
превода.
В разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е
установено задължение за всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването.
Задължението по чл.59 от ЗЗД произтича от един от основните принципи на
гражданското право – за недопустимост на неоснователното обогатяване за чужда
сметка, като правото на обеднелия по чл.59 от ЗЗД да получи това, с което друг
се е обогатил за негова сметка без основание, е субсидиарно и възниква само
тогава, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити – чл.59,
ал.2 от ЗЗД. Фактическият състав, от който възниква право на вземане за
неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, включва следните
кумулативни елементи: Обогатяване на едно лице за сметка на друго;
Обедняване на едно лице, свързано с обогатяването на друго лице; Липса на
основание за обогатяването. Релевантно за отговорността по чл.59 от ЗЗД е само
това обогатяване, което е свързано с обедняването на другиго, което предпоставя
наличие на връзка между обогатяването и обедняването. Отговорността за
неоснователно обогатяване, т. е. възстановяването на неоправданото разместване
на блага между правната сфера на обеднелия и на обогатилия се, се реализира
чрез заплащане на парична сума, която по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗЗД се
определя чрез съпоставяне на две стойности – тази на обогатяването и тази на обедняването,
като обогатилият се дължи връщане на по-малката между двете стойности.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на 09.07.2018 г.,
13.07.2018 г., 05.09.2018 г. и 28.09.2018 г. ищецът С.В.Р. е превел на ответника
Н.Г.М. суми, в общ размер на 3300,00 лв. Основанието, вписано от вносителя е
било захранване на сметка и само вноската, направена на 05.09.2018 г. е с
основание – Наем.
По делото
не се представиха от страна на ищеца Р. никакви доказателства защо е
осъществявал внасяне на сумите, довело до неговото обедняване, след като тези
вноски се отличават с относителна близост една спрямо друга във времето и след
като тази повтаряемост е осъществена за различни по размер суми. Въпреки
твърдението на ищеца С.В.Р., че вземането му, реализирано чрез четири превода в
общ размер на 3200,00 лв. са извършени без основание по сметка на ответника М.,
което е довело до неоснователното обогатяване на ответника и респективно
обедняването на Р., съдът счита, че следва да отхвърли предявения от С.В.Р. иск
за признаване за установено, че Н.Г.М. е получил тези суми без реално
основание.
По делото
безспорно се установи, че захранването на сметката на М., посочено като
основание за внасянето на сумите от страна на С.В.Р. е осъществено през
периода, визиран от ищеца като процесен, но не се установиха каквито и да било
доказателства, че тези суми са внесени в резултат на грешка, или че ищецът е
изпаднал в заблуждение. При липсата на такива доказателства, съдът следва да
приеме, че основанието за извършените вноски от страна на С.В.Р. по сметката на
ответника Н.М. е именно посоченото в писмения отговор на ответника – заплащане
на трудови възнаграждения, дължими от управляваното от С.В.Р. дружество „П.“
ООД на ответника Н.Г.М., който е полагал труд в дружеството. До този извод
съдът достига, вземайки предвид съдържанието на представените с писмения
отговор на ответника Н.М. писмени доказателства. Същите, макар и изготвени от С.В.Р.
по друго гражданско дело на доклад в Районен съд Панагюрище и в Окръжен съд
Пазарджик, сочат безспорно и категорично, че С.В.Р. не е бил работодател на
ответника Н.М., но е приемал от него престирания труд, за което е заплащал
процесните суми, чрез платежни нареждания от личната си сметка към сметката на
ответника М. през процесния период на 2018 година.
По делото
се установи, че в писмения отговор, депозиран от С.В.Р. по гр. дело № ***/2019
г. по описа на Панагюрския районен съд, в
качеството му на управител и представляващ „П." ООД, същият сочи,
че липсва валиден трудов договор с Н.Г.М., който претендира по това гражданско
дело заплащането на трудови възнаграждения за периода от 01.01.20** г. до
31.12.2018 г. Сочи, че същите са неоснователни и посочва, че на М. са изплатени
претендираните суми, с платежни нареждания, издадени през периода от август до
септември 2018 г., като са преведени суми в общ размер на 3300,00 лв. Това
обстоятелство се потвърди от информацията за движение по сметките, както на
ищеца С.В.Р., така и на ответника Н.Г.М..
Съдът счита, че следва да отхвърли предявения от С.В.Р. срещу Н.Г.М. иск за постановяванане на решение, с което да бъде признато за установено, че между Н.Г.М. и ищеца С.В.Р. съществува вземане в размер на 3200,00 лв., което Н.Г.М. дължи на С.В.Р., реализирано чрез четири банкови превода, извършени от страна на Р. по сметка на М. в „Уни Кредит Булбанк“ АД, а именно: сумата от 700,00 лв., внесена на 09.07.2018 г., сумата от 100,00 лв., внесена на 13.07.2018 г., сумата от 800,00 лв., внесена на 05.09.2018 г. и сумата от **00,00 лв., внесена на 28.09.2018 г., като вземането се дължи от М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение -13.01.2020 г., до окончателно изплащане на вземането.
Така мотивиран, на основание чл. 59 от Закона
за задълженията и договорите, във връзка с чл. 422 от ГПК, Панагюрския районен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от С.В.Р., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат Р.К., от
ПзАК срещу Н.Г.М., с ЕГН **********,***, с който се иска постановяванане
на решение, с което да бъде признато за установено, че между Н.Г.М. и
ищеца С.В.Р. съществува вземане в размер на 3200,00 лв., което Н.Г.М. дължи на С.В.Р.,
реализирано чрез четири превода, извършени от страна на Р. по сметка на М. в
„Уни Кредит Булбанк“ АД, а именно: сумата от 700,00 лв., внесена на 09.07.2018
г., сумата от 100,00 лв., внесена на 13.07.2018 г., сумата от 800,00 лв.,
внесена на 05.09.2018 г. и сумата от **00,00 лв., внесена на 28.09.2018 г.,
като вземането се дължи от М., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
-13.01.2020 г., до окончателно изплащане на вземането
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: