№ 1746
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20251100900451 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на САП
България ЕООД срещу Софтуер Груп БГ АД.
Ищецът твърди, че на 15.10.2019 г. сключва с ответника партньорски
договор рамково споразумение за партньорство SAP PartnerEdge, по силата на
който Софтуер Труп става партньор на САП и започва да предлага на трети
лица (т.е на крайни клиенти) услуги, предоставяни от САП. Във вътрешната
система на ищеца Софтуер Груп се идентифицира със САП Партнър Нъмбър
1880474. Твърди се, че в изпълнение на основния договор страните са
сключили четири поръчки - Формуляри за поръчка: 1. формуляр за поръчка на
облачни услуги от 31.03. 2020 г., по отношение на краен клиент "Ф 27” АД,
ЕИК *********, (2) формуляр за поръчка на облачни услуги от 21.08.2020 г.,
за услуги, получавани директно от Ответника; (3) формуляр за поръчка на
облачни услуги от 30.09.2020 г. относно краен клиент "АФЕР България"
ЕООД, ЕИК *********; и (4) формуляр за поръчка от партньор по продажбите
за облачни услуги на САП от 25.08.2022 г. относно краен клиент "Национална
Спортна База" ЕАД, ЕИК *********. Излага се, че към поръчките са
приложими ОУ на САП, във версия, валидна към датата на съответната
поръчка. По поръчките САП издал на Софтуер Груп общо 23 фактури на обща
стойност от 472,959.27 лева, подробно описани в ИМ.
Съгласно фактурите/поръчките и ОУ на договора между страните,
плащането следвало да е в срок до 30 дни от датата на съответната фактура.
Поради неплащането в срок, ответникът изпаднал в забава.
Ищецът твърди, че се е опитал да разреши спора с ответника с
преговори, но независимо от липсата на оспорване на задълженията,
1
ответното дружество не заплатило сумите по фактурите.
Поради това ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати
главница в общ размер на 472,959.27 лв. по описаните 23 броя фактури,
законна лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й
заплащане, сумата от 38,470.33 лв. – лихва за забава от падежа на всяка
фактура до 04.02.2025 г. и разноските по производството. В отговор на
исковата молба ответникът не оспорва сключването на рамково споразумение
от 15.10.2019 г., не се оспорва и сключването на четирите поръчки.
Оспорва се обаче дължимостта на сумите по четири от фактурите, както
следва:– относно фактура № ********** от 26.08.2022 г. на стойност 86
153,52 лева се твърди, че фактурираните по същата услуги видимо се
отличават от тези по приложения към исковата молба Формуляр за поръчка от
партньор по продажбите от 25.08.2022 г. за краен потребител „Национална
спортна база" ЕАД, ЕИК *********, поради което и се твърди, че не се дължи
сумата по същата;-относно фактура № ********** от 26.07.2023 г. на стойност
8 683,88 лева с ДДС поддържа се, че не е ясно на какво основание се
претендира същата фактура, тъй като нито в рамково споразумение за
партньорство от 15.10.2019 г., нито във формуляр за поръчка на облачни
услуги от 21.08.2020 г. се съдържат конкретни условия, при които САП
начислява такса за поддръжка на лиценз - „Поддръжка лиценз програмен
продукт от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.".- относно фактура № ********** от
09.08.2024 г. на стойност 8 683,88 лева с ДДС поддържа се, че не е ясно на
какво основание се претендира същата фактура, тъй като нито в рамково
споразумение за партньорство от 15.10.2019 г., нито във формуляр за поръчка
на облачни услуги от 21.08.2020 г. се съдържат конкретни условия, при които
САП начислява такса за поддръжка на лиценз - „Поддръжка лиценз програмен
продукт от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г.".- относно фактура № ********** от
07.09.2024 г. на стойност 30 241,75 лева с ДДС се поддържа, че с имейл от
19.10.2023 г. представител на ответника е уведомил САП, че проектът с
крайния клиент, във връзка с който е издадена описаната фактура, е прекратен
през август 2023 година, и не е ясно на какво основание се претендира сумата
по тази фактура. В ДИМ ищецът поддържа исковете. Относно фактура №
********** от 26.08.2022 г. се твърди, че фактурата е за реално предоставени
на от ищеца и получени от ответника по формуляр за поръчка от партньор по
продажбите за наличен софтуер на САП от 25.08 2022 г. с краен клиент
"Национална Спортна База" ЕАД. ЕИК 831635. Сочи се, че фактура
№********** от 26.07.2023 г. и фактура №********** от 09.08.2024 г. са
издадени на основание член 7, параграф 3 от SAP PartnerEdge общите условия
и ръководство на програмата SAP PartnerEdge и определят такса за
програмата. Излага се, че ответникът е подписал договора с ищеца, като ОУ и
ръководството на програмата са неразделна част от същия, знае за
дължимостта на таксата.
В отговор на ДИМ ответникът поддържа отговора за недължимост на
сумите по посочените четири фактури. Сочи, че приложените към ДИМ
документи са несвоевременно представени и не следва да се приемат като
доказателства по делото.
2
С допълнителни молби и становища от страните от 14.08.2025 г.
страните уточняват твърденията си – ищецът претендира сумата по фактура
********** от 26.08.2022 г. в размер на 86 153,52 лева въз основа на формуляр
за поръчка от 25.08.2025 година по отношение на краен клиент Национална
спортна база ЕАД.
Ответникът не оспорва получаването на услугите по 19 броя фактури.
Оспорва се получаването на услугите по фактури: 1. Фактура ********** от
26.08.2022 г. на стойност 86 153,52 лева; 2. Фактура ********** от 26.07.2023
г. на стойност 8 683,88 лева; 3. Фактура ********** от 09.08.2023 г. на
стойност 8 683,88 лева; 4. Фактура ********** от 07.09.2024 г. на стойност 30
241,75 лева.
Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по
делото доказателства приема следното за установено от фактическа страна:
За безспорно е прието между страните, че между тях е сключен на
15.10.2019 г. партньорски договор рамково споразумение за партньорство SAP
PartnerEdge. По силата на този договор, ответникът като партньор придобива
правото да продава, разпространява, позиционира, предоставя, разработва или
демонстрира предлагани от SAP продукти и услуги.
В рамковото споразумение са описани приложимите общи условия, и
други споразумения, които са част от споразумението чрез препратка, вкл.
Общи условия на „САП България" ЕООД за облачни услуги на САП,
Програмно ръководството на САП PartnerEdge и др.
Съгласно чл. 6.1. от Общи условия на САП - България ЕООД (текстовете
са идентични и в ПОУ за 2019 г. и за 2021 г.) за облачните услуги на SAP
абонаментния период е посочен във формуляра за поръчка. Всеки формуляр за
поръчка първоначално се изпълнява за определения в него първоначален
абонаментен период. В края на първоначалния абонаментен период той се
подновява автоматично за определените в него периоди на подновяване, освен
ако формулярът за поръчка не бъде прекратен от някоя от страните в
съответствие с 6.2. /Клиентът има право да прекрати всеки Формуляр за
поръчка с писмено предизвестие от най-малко един месец преди изтичане на
първоначалния абонаментен период или на текущия период.
Съгласно чл. 12 от ОУ (в тази част текстовете са идентични и за ОУ за
2019 г. и за 2021 г.) за всички изявления, свързани със споразумението, вкл. за
прекратява се прилага писмена форма.
Съгласно чл. 5 от ОУ (съответно т. 5.1 от ОУ за 2019 г. и т. 5.2 от ОУ за
2021 г.) плащанията се дължат в срок от 30 дни от датата на издаване на
фактурата.
Съгласно Общи условия за PartnerEdge - чл.7.3 партньорът е длъжен да
плаща на САП годишна такса за програмата, посочена в Ръководство за
програмата PartnerEdge на SAP.
3
От ищеца по делото е представено Ръководство за програмата
PartnerEdge на SAP със заглавна страница –април 2025 година.
Съгласно това ръководството, годишната такса за програмата
PartnerEdge на SAP се заплаша веднъж годишно и варира в зависимост от
програмния модул /sell, service или build; няма такса за run/. Годишната такса
за модул Продажби /sell/ или Обслужване /Service/ за съществуващи или нови
партньори с едно юридическо лице, участващи в модул sell или service е 3 700
евро. Същата такса се прилага и ако партньорът избере да използва и двата
модула - sell и service. Фактурата за таксата се издава ежегодно от местното
звено на SAP, с което е подписано споразумението за партньорство.
Във връзка с рамковото споразумение са подписани формуляр за
поръчка на облачни услуги (оrder form for Cloud Services), сключен между
САП и Софтуер груп БГ на 31 март 2020 г, по отношение на краен клиент "Ф
27" АД, ЕИК *********; формуляр за поръчка на облачни услуги (оrder form
for cloud services), сключена между САП и Софтуер Груп БГ на 21 август 2020
г. за услуги, получавани директно от Софтуер Груп БГ – с посочен номер на
договора **********; формуляр за поръчка на облачни услуги (оrder form for
cloud services), сключена между САП и Софтуер Груп БГ на 30 септември
2020 г. по отношение на краен клиент "Афер България“ ЕООД, ЕИК
*********; формуляр за поръчка от партньор по продажби на наличен
софтуер на САП (sell partner order form for SAP on premise software), сключена
между САП и Софтуер Груп на 25 август 2022 г. по отношение на краен
клиент "Национална спортна база" ЕАД, ЕИК *********.
Във връзка с тези договорни отношения и доставени от ищеца услуги, са
издадени описаните в исковата молба 23 броя фактури.
За безспорно е обявено между страните, че по 19 от описаните фактури
са доставени описаните услуги. Ответникът не твърди и не доказва плащане
по същите.
Относно фактура ********** от 26.08.2022 г. на стойност 86 153,52
лева; фактура ********** от 26.07.2023 г. на стойност 8 683,88 лева; фактура
********** от 09.08.2023 г. на стойност 8 683,88 лева; фактура ********** от
07.09.2024 г. на стойност 30 241,75 лева по делото е допусната съдебно –
счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице Ж. е изготвено след запознаване с
приложените материали по делото, справка в счетоводството на „Софтуер
Груп АД, и запознаване с изискани документи от ТД на НАП – подадени
справки д-декларации по ЗДДС от ответното дружество.
Вещото лице е констатирало при извършената проверка в
счетоводството на Софтуер труп БГ АД относно процесните четири фактури
следното:
- фактура № **********/ 26.08.2022 г. е осчетоводена по сметка 401
,доставчици”, дължимия ДДС по сметка 4531 „Начислен ДДС по покупките”,
разхода по сметка 6024 „Инфраструктурни разходи", няма осчетоводено
плащане;
4
- фактура № **********/26.07.2023 г. е осчетоводена по сметка 401
Доставчици, дължимия ДДС по сметка 4531 „Начислен ДДС по покупките”.
разхода по сметка 6024 „Инфраструктурни разходи”, няма плащане.
- фактура № **********/09.08.2024 г. не е осчетоводена;
- фактура № **********/07.09.2024 г. е осчетоводена по сметка 401
Доставчици, дължимия ДДС по сметка 4531 „Начислен ДДС по покупките .
разхода по сметка 6025 „Други разходи за услуги”, няма плащане.
Установява се, че Софтуер груп БГ АД е ползвало данъчен кредит по
фактура № **********/26.08.2022 г. в подадената СД по ЗДДС за м. август
2022 г., по фактура № **********/ 26.07.2023 г. в подадената СД по ЗДДС за м.
юли 2023.
Относно фактура № **********/ 07.09.2024 г. вещото лице установява,
че същата не е включена в дневника за покупки към подадената СД по ЗДДС
за м. септември и м.октомври 2024 г., а същата е осчетоводена в
счетоводството на дружеството през м. ноември 2024 година.
При приемане на заключението, в о.с.з по делото, проведено на
18.11.2025 г. вещото лице Ж. е посочило, че тъй като фактурата от 07.09.2024
г. е осчетоводена през м. ноември 2024 г. при ответника, и доколкото от НАП
са изискани справки за дневниците за покупки по ЗДДС за периода до
м.октомври 2024 г., не е правена проверка дали фактурата не е включена в
дневника за продажби за месец ноември 2024 г. или за следващия месец.
Относно фактурата от 09.08.2024 г. вещото лице е констатирало, че е
получена, намира се в счетоводството на ответното дружество, но вещото
лице било уведомено, че не е осчетоводена, тъй като са водили
кореспонденция със счетоводството на ищеца за изясняване на предмета,
който е фактуриран и посочен в тази фактура и тъй като не са стигнали до
някакви конкретни споразумения, същата не е осчетоводена и не е включена и
в дневниците за покупки на дружеството.
Вещото лице е изчислило и законната лихва за периодите, посочени от
ищеца САП в ИМ.
Ответникът е представил по делото електронна кореспонденция,
неоспорена като изпратена и получена от ищеца, видно от която с електронно
писмо от 19.10.2023 г. от И.И. - служител на ответника до служител на ищеца,
с което иска информация относно две фактури. За фактура
**********/07.09.2023 г. за сумата от 30 241,75 лева и краен клиент Софтуер
груп БГ АД е посочено в коментар относно тази фактура е, че договор
**********, поръчка от 01.09.2020 г. до 31.08.2023 г. – проектът с крайния
клиент е прекратен през август 2023 г., и е поискано да се издаде кредитно
известие и да не се удължава периода на поръчката.
Приложено е и кредитно известие **********/13.05.2024 г. към фактура
********** (самата фактура не е представена по делото) относно номер на
договора **********, на стойност 30 241,75 лева, за описани услуги с
посочена дата 06.09.2024 година.
По делото е представена от ищеца и електронна кореспонденция между
5
двете дружества, неоспорена от ответника. От тази кореспонденция се
установява, че 22.03.2024 г. по повод искане за заплащане на дължими суми
по фактури (не са приложени по делото), с отговор И.И. прилага таблица с
идентично съдържание със съдържанието на таблицата към писмото от
19.10.2023 г. – относно посочените две фактури. В последващата
кореспонденция, уточняваща кога е изпратено писмото от 19.10.2023 г. и на
кого, с писмо от 13.05.2024 г. Я.П. - старши юрисконсулт на САП е уведомил
главния финансов директор на Софтуер Груп АД, че се изпращат исканите
кредитни известия. Потвърждава се съгласие за погасителен план, предложен
от ответника.
Не са събрани други относими към предмета на делото доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в условията на
обективно съединяване.
При така определената правна квалификация в тежест на ищеца като
продавач е да докаже: 1) съществуването на договор за предоставяне на
посочените услуги и стоки; 2) изпълнение на неговото задължение да
предостави тези услуги и стоки при договорените условия; 3) падеж на
задължението за заплащане на цената; 4) поканата за плащане.
С оглед данните по делото и приетото за установено от фактическа
страна, Съдът намира, че се доказа сключването на рамково договор между
страните, приложимите към същия ОУ по отделните видове услуги,
издаването на описаните фактури за стойността на предоставени услуги.
От прието за безспорно между страните се установява, че ищецът е
предоставил в рамките на договорните отношения услугите по следните
фактури:
-фактура № ********** от 31 август 2022 г. – за сумата от 14 391.78
лева;
-фактура № ********** от 07 септември 2022 г. – за сумата от 105
651,43 лева;
-фактура № ********** от 30 септември 2022 г. – за сумата от 9 440, 79
лева;
-фактура № ********** от 30 ноември 2022 г - 14 391,78 лева;
-фактура № ********** от 31 декември 2022 г. – 9 440,79 лева;
- фактура № ********** от 28 февруари 2023 г. – 14 931,78 лева;
- фактура № ********** от 29 март 2023 г. -35 527,65 лева;
- фактура № ********** от 31 март 2023 г. – 5 351,15 лева;
- фактура № ********** от 31 март 2023 г. – 4 089,64 лева;
- фактура № ********** от 31 май 2023 г. – 14 391,78 лева;
6
- фактура № ********** от 28 юни 2023 г – 35 527,65 лева;
- фактура № ********** от 31 август 2023 г. – 14 391.78 лева;
- фактура № ********** от 28 септември 2023 г. – 35 527.65 лева;
- фактура № ********** от 30 ноември 2023 г. – 14 391,78 лева;
- фактура № ********** от 29 декември 2023 г. – 4 721,69 лева;
- фактура № ********** от 29 февруари 2024 г. – 14 391.78 лева;
- фактура № ********** от 31 май 2024 Г. – 14 391,78 лева;
- фактура № ********** от 31 август 2024 г. – 14 391,78 лева;
и - фактура № ********** от 30 ноември 2024 г. – 14 391,78 лева.
на обща стойност 399 186, 22 лева.
Не се установява и не се твърди, че ответникът е заплатил посочените
суми.
Поради това и искът за заплащане на стойността на посочените суми в
основателен.
Относно фактура ********** от 26.08.2022 г. относно краен клиент
Национална спортна база ЕАД по поръчка **********.
Следва да се отбележи, че стойността на фактурата е 86 153,52 лева. В
исковата молба е посочена като претендирана сумата от 36 153,52 лева по тази
фактура, като в допълнителната искова молба ищецът е уточнил основанието,
на което претендира сумата по тази фактура, без обаче да е променена сумата,
която се претендира по фактурата, поради което Съдът приема, че е сезиран
иск за заплащане на сумата от 36 153,52 лева по посочената фактура.
Установява се, че се касае за договор за доставка на софтуерни продукти
с получател краен клиент Национална спортна база ЕАД по поръчка
********** – формуляр за поръчка на партньор по продажбите за САП on
premise software от 26.08.2022 година, като ответникът не е оспорил
сключването на поръчката по този формуляр, както и изпълнението на
доставката. Сумите и стоките – софтуер по фактурата съответстват изцяло на
стоката/съответните софтуерни продукти и на стойността й по поръчката.
Установява се, че тази фактура е осчетоводена при ответника, включена
е и дневника за покупките по ЗДДС за съответния данъчен период – 09.2022
година. За значението на издадената фактура и нейното осчетоводяване при
доказване на облигационните отношения между страни по една търговска
сделка е налице многобройна съдебна практика (така решение № 71 от
08.09.2014 г. по т. дело № 1598/2013 г., ТК, ІІ ТО на ВКС и обобщената в него
практика).
Поради това Съдът приема, че по делото се доказа, че стоките –
специализиран софтуер по формуляр за поръчка на партньор по продажбите за
САП on premise software от 26.08.2022 година е доставен на ответника като
партньор. Не се твърди и не се доказва плащане.
С оглед диспозитивното начало, доколкото ищецът претендира по тази
7
фактура не цялата сума, а само сумата от 36 153,52 лева, до този размер
следва да се уважи иска.
Относно вземането по фактура ********** от 26.07.2023 г. на стойност 8
683,88 лева - поддръжка лиценз програмен продукт Partner edge program fee за
периода 01.01.2023 г. -31.12.2023 г.
Установява се, че съгласно Общите условия за PartnerEdge - чл.7.3
партньорът е длъжен да плаща на САП годишна такса за програмата, посочена
в Ръководство за програмата PartnerEdge на SAP.
Тези ОУ са част от договорните отношения между страните, възникнали
на основание рамковото споразумение за партньорство от 19.10.2019 година.
Следователно, налице е уговорка между страните за дължимост на
годишна лицензионна такса от ответника по този договор.
Не се твърди и не се установява договор да е бил прекратен през 2023
година.
От приложеното по делото ръководството за програмата PartnerEdge на
SAP 2025 година не се установява обаче приложимият за 2023 г. размер, в
какъвто смисъл са и основателни възраженията на ответника
Същевременно, от заключението на ССчЕ се установява, че тази фактура
е осчетоводена при ответника по сметка Доставчици, дължимия ДДС също е
осчетоводен по сметка 4531 „Начислен ДДС“ по покупките, както и е
включена в дневника за покупките за месец август 2023 година.
С оглед дългогодишните търговски отношения между страните,
обстоятелството, че фактурата за услуга, представляваща абонаментно
годишно плащане, изрично предвидено в договора между страните, е
осчетоводена надлежно при ответника, включена е в дневниците за покупки за
съответния период и по аргумент от чл. 292 от ТЗ, Съдът намира, че
посоченият във фактура ********** от 26.07.2023 г. размер на таксата за
поддръжка лиценз програмен продукт Partner edge program fee за 2023 г. е
именно предвиденият в Ръководство за програмата PartnerEdge на SAP за
2023 година, размер на таксата, който ответникът дължи. Чрез осчетоводяване
на фактурата и включване в дневника за покупки за съответния период
ответникът е направил извънсъдебно признание на неизгодния за него факт, че
именно посоченият във фактурата размер на годишната такса е уговореният
такъв.
Не се твърди от ответника и не се доказва плащане.
Поради това и искът за заплащане на такса Partner edge program fee за
2023 г. в размер на 8 683,88 лева, е основателен.
Относно вземането по фактура ********** от 09.08.2024 г. на стойност 8
683,88 лева - поддръжка лиценз програмен продукт Partner edge program fee за
периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г.
8
Както бе посочено и при преценка дължимостта на лицензионната такса
за 2023 г., установява се, че съгласно Общите условия за PartnerEdge - чл.7.3
партньорът е длъжен да плаща на САП годишна такса за програмата, посочена
в Ръководство за програмата PartnerEdge на SAP.
Тези ОУ са част от договорните отношения между страните, възникнали
на основание рамковото споразумение за партньорство от 19.10.2019 година.
От приложеното по делото ръководството за програмата PartnerEdge на
SAP 2025 година не се установява приложимият за 2024 г. размер, в какъвто
смисъл са и основателни възраженията на ответника.
В конкретния случай не се доказа и, че така издадената фактура е приета
от ответника, чрез осчетоводяването й. От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза е видно, че тази фактура, макар и получена
при ответното дружество не е осчетоводена, тъй като е съществувал спор за
дължимостта й.
Следователно, макар Съдът да приема за установено, че такава годишна
такса се дължи, по делото не се доказа от ищеца, чиято е доказателствената
тежест какъв е размерът на тази годишна такса за 2024 година, съгласно
приложимата към този период редакция на Ръководство за програмата
PartnerEdge на SAP.
Поради това и искът за заплащане на сумата по фактура ********** от
09.08.2024 г. в размер на 8 683,88 лева - поддръжка лиценз програмен продукт
Partner edge program fee за периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г. следва да се
отхвърли като недоказан.
Относно вземането по фактура ********** от 07.09.2024 г. на стойност
30 241,75 лева – за доставени софтуерни услуги на ответника по формуляр за
поръчка на облачни услуги от 21.08.2019 г., номер на договора **********.
Основното възражение на ответника е, че по повод фактура за същата
стойност от 07.09.2023 г. е уведомил представител на ищеца, че поради
прекратяване на договор с краен клиент през август 2023 година, договорът с
ищеца следва да се счита прекратен и да не се подновява, поради което и не се
дължи посочената сума.
По същество това възражение сочи на довод, че договорните отношения
по повод предоставянето на облачни услуги за периода 07.09.2024 г. -
06.092025 г. на ответника следва да се счита прекратен.
Съдът намира обаче, че по делото не се доказа, че договорът, въз основа
на който е издадена процесната фактура между страните е прекратен на
посоченото от ответника основание.
Касае се за претендирано вземане по формуляр за поръчка на облачни
услуги (оrder form for cloud services), сключена между САП и Софтуер Груп
БГ на 21 август 2020 г. за услуги, получавани директно от Софтуер Груп БГ –
с посочен номер на договора ********** (стр. 33-38 по делото).
9
Именно този номер на договора е посочен в процесната фактура.
По този договор САП се задължава да предоставя облачни услуги на
Софтуер Груп АД, за разлика от другите представени по делото формуляри за
поръчка, при които ищецът се задължава да предоставя съответните облачни
услуги или софтуерни продукти на краен клиент/краен потребител, различен
от ответника като партньор.
От посоченото в цитираното електронно писмо от 19.10.2023 г.,
потвърдено в писмо от 22.03.2024 г. от И.И. като служител на ответното
дружество, се установява, че е отправено изявление за
неподновяване/прекратяване на договор 30611468319, т.е посочен е друг
номер на договор с краен клиент Софтуер Груп АД.
Ответникът не ангажира други доказателства в подкрепа на твърдението
си, че посоченият в двете електронни писма договор с краен клиент Софтуер
Груп АД 30611468319 е идентичен с договора **********, във връзка с който
е издадена процесната фактура. Не се установява по делото и твърдението на
ответника, че договорът за посочените облачни услуги е сключен във връзка с
договор с друг краен клиент, доколкото във всички договор, представени по
делото, при които има посочен друг, различен от ответника като краен клиент,
същият е надлежно идентифициран.
Поради това и съдът приема, че с посоченото изявление от 19.10.2023 г.,
съответно 22.03.2024 г. не е прекратен договора ********** по формуляр за
поръчка на облачни услуги (оrder form for cloud services), сключена между
САП и Софтуер Груп БГ на 21 август 2020 г. за услуги, получавани директно
от Софтуер Груп БГ.
Обстоятелството, че съвпадат сумите по кредитното известие, издадено
по повод непредставена по делото фактура и сумата по фактура ********** от
07.09.2024 г., не може да обоснове извод, че с издаването на кредитно известие
по повод фактура от 2023 г., е бил прекратен именно посоченият договор
**********. Причините за издаване на кредитно известие могат да са
различни и в тежест на страната, която твърди прекратяване на договора на
посоченото основание – ответникът, бе да установи това при условията на
пълно, главно доказване, което не бе направено по делото.
Установи се по делото, че процесната фактура също е осчетоводена при
ответното дружество през месец ноември 2024 г., т.е след разменената
електронна кореспонденция в периода март – юни 2024 г., във връзка с която е
издадено и посоченото кредитно известие, което е индиция, че за ответното
дружество договорът, във връзка, с който е издадена фактурата не е
прекратен.
Доколкото обаче се касае за договор за предоставяне на услуги, като
съгласно договора (чл. 3.1 от формуляр за поръчка на облачни услуги от
21.08.2020 г.) таксите са дължими предварително всяка година, а в
конкретния случай периодът на предоставяне на услугите е 07.09.2024 г. -
06.09.2025 година, единствено от осчетоводяването от получателя на
фактурата за тези услуги в началото на периода, в който се предоставят, не
може да се приеме за установено реалното предоставяне на описаните услуги
10
за бъдещия период (по аргументи и от решение № 198 от 13.05.2016 г. по т.
дело № 2741/2014 г., ТК, І ТО на ВКС, доколкото съгласно 25, ал.7 от ЗДДС
при цялостно или частично авансово плащане по доставка преди да е
възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, данъкът става изискуем при
получаване на плащането (за размера на плащането), т.е дори и при включване
на фактурата в дневниците за покупки, след осчетоводяването, тъй като се
касае за авансово плащане, данъчното събитие – предоставянето на услугата,
която в случая е с непрекъснато изпълнение – чл. 25, ал.4 от ЗДДС, следва
пораждане на данъчното задължение). А именно реалното предоставяне на
услугите е основание да се претендира стойността им.
Налице е и оспорване на предоставянето на услугите по тази фактура от
ответника с отговора на исковата молба.
Поради това, Съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца, чиято е
доказателствената тежест предоставянето на описаните услуги в периода
07.09.2024 г. – 06.09.2025 година.
По тези съображения, претенцията за вземането по фактура **********
от 07.09.2024 г. на стойност 30 241,75 лева – за доставени софтуерни услуги на
ответника по формуляр за поръчка на облачни услуги от 21.08.2019 г., номер
на договора ********** следва да се отхвърли като недоказана.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД – за лихвата за забава върху сумите по
фактурите, за които съдът прие, че се доказа изпълнение на договорните
задължения на ищеца от датата на изискуемост на всяко задължение до
04.02.2025 г.
Съгласно формуляр за поръчка на облачни услуги (оrder form for Cloud
Services), сключен между САП и Софтуер груп БГ на 31 март 2020 г, по
отношение на краен клиент "Ф 27" АД, ЕИК *********; формуляр за поръчка
на облачни услуги (оrder form for cloud services), сключена между САП и
Софтуер Груп БГ на 21 август 2020 г. за услуги, получавани директно от
Софтуер Груп БГ – с посочен номер на договора **********; формуляр за
поръчка на облачни услуги (оrder form for cloud services), сключена между
САП и Софтуер Груп БГ на 30 септември 2020 г. по отношение на краен
клиент "Афер България“ ЕООД, ЕИК *********; формуляр за поръчка от
партньор по продажби на наличен софтуер на САП (sell partner order form for
SAP on premise software), сключена между САП и Софтуер Груп на 25 август
2022 г. по отношение на краен клиент "Национална спортна база" ЕАД, ЕИК
*********, плащанията по всички фактури са дължими в срок от 30 дни след
издаване на фактурата.
Следователно, с изтичане на срока за плащане по всяка фактура – 30 дни
след издаването й, съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
и дължи лихва за забава.
На основание чл. 162 от ГПК, с помощта на компютърна програма,
Съдът намира исковете по чл. 86 от ЗЗД за основателни за претендираните
11
суми, съгласно представената сметка по чл. 366 от ГПК, доколкото се
установява, че размерът на дължимата законна лихва от началната дата на
всеки период до претендираната дата – 04.02.2025 г. е с по-висок размер от
претендирания размер (напр. по фактура № ********** от 26 август 2022 г. за
сумата от 36153,52 лева – размерът на законната лихва за периода 25.09.2022 –
04.02.2025 г. възлиза на 11002.56 лева – претендират се 4 333,40 лева; по
фактура № ********** от 31 август 2022 г. – за сумата от 14 391.78 лева –
размерът на законната лихва за периода за периода 30.09.2022 г. – 04.02.2025 г.
възлиза на 4359.86 лева, претендират се 1 715,03 лева; по фактура №
********** от 07 септември 2022 г. – за сумата от 105 651,43 лева - размерът
на законната лихва за периода за периода 07.10.2022 г. – 04.02.2025 г. възлиза
на 31800.65 лева, претендират се 12 487.41 лева; по фактура № ********** от
30 септември 2022 г. – за сумата от 9 440, 79 лева - размерът на законната
лихва за периода за периода 07.10.2022 г. – 04.02.2025 г. възлиза на сумата от
2781.32 лева, претендират се 1 085,70 лева; по фактура № ********** от 30
ноември 2022 г - 14 391,78 лева- размерът на законната лихва за периода за
периода 30.12.2022 г. – 04.02.2025 г. възлиза на сумата от 3996.07 лева,
претендират се 1 533.12 лева и др;.
Претенцията по чл. 86, ал.1 от ЗЗД е основателна за всички фактури, по
които съдът прием, че се доказа изпълнение на задължението на ищеца като
доставчик да достави стоките/предостави услугите, предмет на договорите (т.е
за 21 от фактурите – с изключение на претенцията за законна лихва върху
сумите по фактура ********** от 09.08.2024 г. в размер на 8 683,88 лева и
фактура ********** от 07.09.2024 г. на стойност 30 241,75 лева), т.е за сумата
от общо 37 786,58 лева.
Относно разноските:
С оглед този изход на делото на ищеца се дължат направените разноски
за заплатена държавна такса и за адвокатско възнаграждение и за депозит за
вещо лице съобразно уважената част от исковете.
На ищеца се дължи заплатената държавна такса съобразно уважената
част от исковете - общо 434 033,64 лева – главница и 37 786,58 лева – лихва за
забава до 04.02.2025 година – държавната такса е в размер на 18 872,80 лева,
както и сумата от 533,53 лева – за депозит за вещо лице.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение от ищцовото дружество в размер на
общо 21 093,49 лева.
За да прецени основателността на направеното възражение за
прекомерност, Съдът отбелязва следното:
С решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите
на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните
съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения,
приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват
задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1
12
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че
ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба,
съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да
договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, - и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски
за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС.
Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване
(задължително за всички съдилища - чл. 633 ГПК) означава, че при преценката
си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение
на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа (в този смисъл изрично
определение № 474 от 28.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 961/2023 г., I ТО, ТК).
В определение № 343 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II
ТО, ТК примерно са изброени критериите от които следва да се ръководи съда
при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Те са фактическата
и правна сложност на делото; качеството на защитата, минималната часова
ставка в Република България.
По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция, макар и да
не е обвързана от минималните размери на адвокатските възнаграждения,
посочени в Наредба 1 за възнаграждението на адвокатския труд, вкл. и в
светлината на решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по
дело C-438/22, намира, че следва да използва за основа за преценка на
възражението за прекомерност именно размерите на адвокатското
възнаграждение, посочени в процесната Наредба.
Съобразно материалния интерес на исковете и действителната правна и
фактическа сложност на делото уговореното и заплатено възнаграждение от
ищеца (21 093,49 лева) е под размера, посочен в Наредба 1 (съответно
24 992,87 лева). Поради това и възражението следва да бъде оставено без
уважение.
Н ищеца следва да се присъди съответно сумата от 19 448,19 лева.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Софтуер Труп БГ АД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София и адрес на управление: Република България, гр. София, п.к. 1784,
13
район „Младост“, бул. „Цариградско шосе" № 115-Н, ет. 5 да заплати на
"САП-БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление: Република България, гр. София, п.к. 1407, район „Лозенец“, ул.
„Сребърна" № 16, съдебен адрес: гр. София, п.к, 1404, бул. “България" № 69,
Инфинити Тауър, ет. 14, тел.: +****, Кинстелар с.р.о Адвокатска Кантора -
клон София/Л.Ш., адв. Г. К. по искове по чл. 327 от ТЗ вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД
стойността на доставени стоки и услуги във връзка с партньорски договор -
рамково споразумение за партньорство SAP PartnerEdge от 15.10.2019 г. и
формуляр за поръчка на облачни услуги (оrder form for Cloud Services),
сключен между САП и Софтуер груп БГ на 31 март 2020 г, по отношение на
краен клиент "Ф 27" АД, ЕИК *********; формуляр за поръчка на облачни
услуги (оrder form for cloud services), сключена между САП и Софтуер Груп
БГ на 21 август 2020 г. за услуги, получавани директно от Софтуер Груп БГ –
с посочен номер на договора **********; формуляр за поръчка на облачни
услуги (оrder form for cloud services), сключена между САП и Софтуер Груп
БГ на 30 септември 2020 г. по отношение на краен клиент "Афер България“
ЕООД, ЕИК *********; формуляр за поръчка от партньор по продажби на
наличен софтуер на САП (sell partner order form for SAP on premise software),
сключена между САП и Софтуер Груп на 25 август 2022 г. по отношение на
краен клиент "Национална спортна база" ЕАД, ЕИК *********, както следва:
по фактура № ********** от 26 август 2022 г. за сумата от 36153,52 лева; по
фактура № ********** от 31 август 2022 г. – за сумата от 14 391.78 лева; по
фактура № ********** от 07 септември 2022 г. – за сумата от 105 651,43 лева;
фактура № ********** от 30 септември 2022 г. – за сумата от 9 440, 79 лева;
фактура № ********** от 30 ноември 2022 г - 14 391,78 лева; фактура №
********** от 31 декември 2022 г. – 9 440,79 лева; фактура № ********** от
28 февруари 2023 г. – 14 931,78 лева; фактура № ********** от 29 март 2023
г. -35 527,65 лева; фактура № ********** от 31 март 2023 г. – 5 351,15 лева;
фактура № ********** от 31 март 2023 г. – 4 089,64 лева; фактура №
********** от 31 май 2023 г. – 14 391,78 лева; фактура № ********** от 28
юни 2023 г – 35 527,65 лева; фактура № ********** от 31 август 2023 г. – 14
391.78 лева; фактура № ********** от 28 септември 2023 г. – 35 527.65 лева;
фактура № ********** от 30 ноември 2023 г. – 14 391,78 лева; фактура №
********** от 29 декември 2023 г. – 4 721,69 лева; фактура № ********** от
29 февруари 2024 г. – 14 391.78 лева; фактура № ********** от 31 май 2024 Г.
– 14 391,78 лева; фактура № ********** от 31 август 2024 г. – 14 391,78 лева;
фактура № ********** от 30 ноември 2024 г. – 14 391,78 лева; по фактура
********** от 26.07.2023 г. на стойност 8 683,88 лева - поддръжка лиценз
програмен продукт Partner edge program fee за периода 01.01.2023 г. -
31.12.2023 г., общо сумата от 434 033,64 лева – главница, заедно със законната
лихва върху тази сума от 06.03.2025 г. до окончателното й заплащане; по
искове по чл. 86, ал.1 от ЗЗД - лихва за забава върху сумата по всяка фактура
от датата на изискуемост – 30 дни след датата на издаване на фактурата до
04.02.2025 г.,общо в размер на 37 786,58 лева, както следва - по фактура №
********** от 26 август 2022 г. – 4 333,40 лева; по фактура № ********** от
31 август 2022 г. – сумата от 1715,03 лева; по фактура № ********** от 07
14
септември 2022 г. – сумата от 12 487,41 лева; фактура № ********** от 30
септември 2022 г. – сумата от 1 085,70 лева; фактура № ********** от 30
ноември 2022 г - 1 533.12 лева; по фактура № ********** от 31 декември
2022 г. – 965,07 лева; по фактура № ********** от 28 февруари 2023 г. – 1
353.22 лева; по фактура № ********** от 29 март 2023 г. – 3 197.49 лева;
фактура № ********** от 31 март 2023 г. – 480.12 лева; фактура №
********** от 31 март 2023 г. – 366,93 лева; фактура № ********** от 31 май
2023 г. – 1 169,33 лева; фактура № ********** от 28 юни 2023 г – 2 748.45
лева; фактура № ********** от 31 август 2023 г. – 985.44 лева; фактура №
********** от 28 септември 2023 г. – 2 294.50 лева; фактура № ********** от
30 ноември 2023 г. – 803.53 лева; фактура № ********** от 29 декември 2023
г. –244.62 лева; фактура № ********** от 29 февруари 2024 г. – 621.64 лева;
фактура № ********** от 31 май 2024 г. – 437.75 лева; фактура № **********
от 31 август 2024 г. – 253.85 лева; фактура № ********** от 30 ноември 2024
г. – 71.95 лева; по фактура ********** от 26.07.2023 г. на стойност 638.02 лева,
и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски в производството както следва –
18 872,80 лева - за заплатена държавна такса, 533,53 лева - за депозит за вещо
лице и 19 448,19 лева - за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "САП-БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление: Република
България, гр. София, п.к. 1407, район „Лозенец“, ул. „Сребърна" № 16,
съдебен адрес: гр. София, п.к, 1404, бул. “България" № 69, Инфинити Тауър,
ет. 14, тел.: +****, Кинстелар с.р.о Адвокатска Кантора - клон София/Л.Ш.,
адв. Г. К. срещу "Софтуер Труп БГ АД , ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление: Република България, гр. София, п.к. 1784,
район „Младост“, бул. „Цариградско шосе" № 115-Н, ет. 5 искове по чл. 327 от
ТЗ вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумите по фактура ********** от
09.08.2024 г. в размер на 8 683,88 лева и по фактура ********** от 07.09.2024
г. в размер на 30 241,75 лева, като недоказани и искове по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
сумата от 179,71 лева – лихва за забава върху сумата по фактура **********
от 09.08.2024 г. за периода 08.09.2024 г. – 04.02.2025 г. и за сумата от 504.04
лева - лихва за забава върху сумата по фактура ********** от 07.09.2024 г. за
периода 07.10.2024 г. – 04.02.2025 г. като недоказани.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от съобщението от страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15