№ 13311
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря СА
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110108883 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
31.07.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря СА, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 8883/2023 г. по описа
на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу С. Й. Б. и Е. Й. Б., поради което се
твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ
се в гр. София, ...................... аб. № 163320 като била доставена топлинна енергия, по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е
доставил топлинна енергия на стойност 1177,08 лева за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и
дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 183,65
лева за периода от 15.09.2020 г. до 03.10.2022 г. Навежда доводи, че била предоставена
услугата дялово разпределение, която също не била заплатена, като се дължала сумата от
16,07 лева за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., а освен това поради изпадането в забава
се дължала и мораторна лихва в размер на 3,34 лева за периода от 31.10.2019 г. до
1
03.10.2022 г. Иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно
претендираната сума, както и присъждане на сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите
се оспорват. Направен е отвод за нередовност на исковата молба, тъй като претенцията не
била уточнена по пера. Твърди, че липсвало облигационно отношение между страните,
което аргументира подробно. Поддържа, че бил налице договор сключен между ищеца и Й
Б.а, поради което именно между тези страни било налице облигационно отношение.
Инвокира доводи досежно претендираните суми за сградна инсталация, като сочи, че не
била изпълнена предвидената в нормативните актове процедура, а освен това имало отмяна
на част от тях от ВАС. Сочат, че радиаторите в имота били демонтирани, като във връзка
това правят заключения досежно дължимите суми. Иска се отхвърляне на предявените
искове.
Третото лице-помагач е представило писмени доказателствени средства, като не е
изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр., чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
2
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
От писмо от Столична община (л. 14 в кориците на делото) се установява, че с
договор от 20.04.1990 г. недвижим имот, находящ се в гр. София, ......................... е бил
продаден на ЙС Б. и ЙГ Б.а.
Приложени са писмени доказателства от третото лице-помагач, като се установява, че
в случая процесната партида за имота е на Й Г Б.а.
С протоколно определение от 05.06.2023 г., съдът е обявил за безспорно между
страните, че процесният имот е закупен от Й Б.а и Й Б., при равни квоти, като същите са
придобили имота в съсобственост, а партидата за процесния имот е открита само на името
на Й Б.а.
Представено е Удостоверение за наследници изх. № РЛН23-УГ51-8076/12.06.2023 г.,
като се изяснява, че ЙС Б. е починал на 18.04.2009 г., като е оставил за наследници по закон
С. Й. Б., Е. Й. Б. (синове – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН) и Й Г Б.а (преживяла съпруга – арг. чл. 9, ал. 1
ЗН).
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира, че в случая не е доказана пълно и главно първата материална
предпоставка – наличието на облигационно отношение между страните, поради което и с
оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК. Напротив в случая от една страна са налице доказателства, че трето лице за процеса –
Й Г Б.а има сключен индивидуален договор с ищеца, за което по делото са ангажирани
доказателства и са служебно известни факти на съда с оглед постановено Решение №
45561/27.09.2018 г., постановено по гр. д. № 59823/2017 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав. В тази насока съдът отчита факта, че очевидно ищецът е запознат с решението по
другото дело, като умишлено и в противоречие с чл. 3 ГПК „крие“ доказателствените
средства по делото, като се опитва да създаде хипотеза на т. нар. „неистинска солидарност“
между лицето, което действително е сключило договор с ищеца и наследниците на едно от
3
лицата, което е било собственик на имота приживе. При това положение с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факта за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК.
За пълнота трябва да се спомене, че доказването на ищеца е още по-разколебано (с
оглед стандарта за пълно и главно доказване), ако се вземат предвид и представените
писмени доказателствени средства от които се изяснява, че процесната партида и имот са на
Й Б.а.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли изцяло претенцията за
главницата, като с оглед недоказаност на първата материална предпоставка е безпредметно
да се обсъждат останалите материални предпоставки, за които по делото са събирани
доказателства.
Претенциите за дялово разпределение и мораторни лихви са акцесорни, поради което
са обусловени от изхода на спора по иска за главницата. След като обуславящата претенция
е недоказана, то такива са и обусловените претенции, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат само ответниците. С оглед ангажираните по делото доказателства, съдът счита,
че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв. на адв.
Д. следва да се присъди сумата от 400,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ..................... за признаване за установено на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр., чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Й.А Б., ЕГН: ********** и Е. Й. Б., ЕГН: **********
и двамата с адрес: гр. София, ......................, дължат на ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, сумата от
1177,08 лева, представляващи незаплатена цена на топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.
София, ...................... аб. № 163320 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и
сумата от 183,65 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 03.10.2022 г., както и сумата от 16,07 лева – цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., както и сумата от 3,34 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до
03.10.2022 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.11.2022
г. по ч. гр. д. № 57484/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, да заплати на адв. Р. Л. Д. от САК, л. № **********,
сумата от 400,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Т“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
4
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5