№ 121
гр. Петрич, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230101314 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. Г.
Д., ЕГН ********** от гр.С., жк „Л.“ бл.***, ет.*, ап.** срещу Б. Г. М., ЕГН
********** и И. Б. М., ЕГН **********, двамата от гр.П., ул.“С. К.“ № *, ет.*,
ап.*, обективираща субективно съединени искови претенции с правно
основание чл.34 от Закона за собствеността, а именно да се допусне до делба
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – апартамент, в сграда с
адрес гр.П., ул.“С.К.“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, между страните по делото при
квоти – за ищцата 9/24 идеални части, за първия ответник – 1/24 идеална част,
а за втория ответник – 14/24 идеални части.
Ищцата твърди, че с първият ответник са деца на Г.Б.М., починал на
**.**.**** г. и В.Я.М., починала на **.**.**** г. Сочи, че последните са били
собственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56126.603.7746.3.3 по КККР на гр.П. одобрени със Заповед
№ РД-18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на
имота: гр.П. ул.“С.К.“ блок *, вх.*, ет.*, ап.*, с предназначение жилище
/апартамент, ведно с прилежащите части : мазе № 1и 14,82 % ид.ч. от общите
части на сградата.
1
Ищцата сочи, че се е отказала от наследството, оставено от Г.Б.М., който
отказ е вписан под № 278/01.11.1989 г. в книгите за отказ в Районен съд гр.П.
Сочи, че ответникът Б. М. е прехвърлил на сина си И. М. /втория ответник/
правото на собственост върху 7/12 идеални части от процесния недвижим
имот чрез дарение, която сделка е обективирана в нотариален акт № 161 от
01.07.2022 г., том I, рег. № 1908, дело № 160 по описа на нотариус рег. № 287
на НК с район на действие района на Районен съд-гр.П.
Сочи, че дарителят Б. М. е запазил правото да ползва до края на живота си
дарените на втория ответник идеални части от процесния недвижим имот.
С изложеното ищецът обосновава теза, че с ответниците са съсобственици
на процесния недвижим имот при квоти както следва: – 9/24 идеални части за
ищцата; за първия ответник – 1/24 идеална част, а за втория ответник – 14/24
идеални части. Представя писмени доказателства, прави доказателствени
искания.
Исковата молба е вписана.
В срока по чл.131 ГПК всеки от ответниците депозира писмен отговор, с
който оспорва предявените искове. Ответникът Б. М. оспорва иска като
неоснователен. Релевира възражение, че през 2006 г. неговата майка В. М.а му
„отстъпила“ собствеността върху имота в знак на благодарност, че се е грижил
за нея и му предала владението на имота. Твърди, че от месец септември 2006
г. той установил „пълно“ владение върху имота, а през 2007 г. същият /Б. М./
извършил основен ремонт в жилището. Твърди, че през целия период никой не
е оспорвал правото му на собственост върху имота, заплащал е данъците за
имота, владял е имота явно, спокойно и необезпокоявано. Сочи, че живее със
семейството си в жилището. Твърди, че ищцата – негова сестра, има знание за
упражняваното от първия ответник своене на имота. Твърди, че до депозиране
на исковата молба в съда, ищцата не е оспорвала правото на първия ответник
на изключителна собственост върху имота. С изложеното обосновава теза за
неоснователност на предявения иск, тъй като той - ответникът Б. М., е
придобил по наследство и давност собствеността върху процесния имот, а
релевираната от ищцата съсобственост не съществува. Алтернативно, в
случай, че се приеме за доказана твърдяната от ищцата съсобственост,
оспорва сочените от молителката квоти в съсобствеността. Прави
доказателствени искания.
2
Ответникът И. М. също обосновава теза за неоснователност на предявения
иск за делба. Сочи, че неговият баща – първият ответник, е придобил по
наследство и давност правото на собственост върху процесния недвижим
имот и в това си качество – на изключителен собственик на имота, му е
прехвърлил /дарил през 2022 г. идеални части от имота. Твърди, че
релевираната в исковата молба съсобственост с ищцата не съществува, поради
което предявеният срещу него иск е неоснователен. Алтернативно, в случай,
че се приеме за доказана твърдяната от ищцата съсобственост, оспорва
сочените от молителката квоти в съсобствеността. Прави доказателствени
искания.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с договорен
процесуален представител. Поддържат предявените искове. Оспорват като
неоснователно релевираното от ответната страна възражение, че считано от
месец септември 2006 г. първият ответник е започнал да свои имота, а с
изтичането на десет години е придобил в изключителна собственост
процесния апартамент. Твърдят, че до смъртта си, майката на ищцата и на
първия ответник е владяла имота като свой. Сочат писмени и гласни
доказателства. По същество на делото пледират за уважаване на претенциите
като доказани и основателни. Пълномощникът на ищцата представя писмени
бележки.
От ответниците в съдебно заседание лично се явява Б. М.. За двамата се
явява и договорен процесуален представител. Поддържат релевираните в
отговорите на исковата молба твърдения и възражения. Сочат писмени и
гласни доказателства. По същество на делото пълномощникът на ответниците
пледира за отхвърляне на претенциите и за присъждане на съдебни разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК и доказателства.
По делото са събрани представените от страните писмени доказателства.
Разпитани са свидетелите К.Бр. /първа братовчедка на ищцата и първия
ответник/ и Св. Д. /във фактическо съжителство с ищцата/ - по почин на
ищеца, Д. Л. /майка на съпругата на първия ответник/ и Д. Д. /б.р./ - по почин
на ответниците.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а събраните писмени доказателства установиха по несъмнен
3
начин, че ищцата Е. Г. Д., ЕГН ********** и Б. Г. М., ЕГН ********** са деца
/дъщеря и син/ на В.Я.М., ЕГН **********, починала на **.**.**** г.дина и на
Г.Б.М., ЕГН **********, починал на **.**.**** година.
Установи се, че В.Я.М., ЕГН ********** и Г.Б.М., ЕГН ********** са
сключили граждански брак на 21.10.1962 година в гр.П.
Не се спори, а събраните по делото писмени доказателства /договор от
05.11.1971 г., нотариален акт № 25/1973 година, схема № 15-855882-
01/01.08.2022 г./, неоспорени от страните и необорени от останалите
доказателства по делото установиха, че през 1973 г. Г.Б.М., ЕГН ********** и
съпругата му В.Я.М., ЕГН ********** са придобили в съсобственост при
режим на СИО правото на собственост на апартамент № *, вх.*, блок „К.“, кв.
***, ет. *, ведно с 14,82 % идеални части от общите части на сградата,
построена в държавна земя, с административен адрес гр. П., ул.“С.К.“ № *,
който имот е идентичен с жилище /апартамент в многофамилна сграда с
идентификатор 56126.603.7746.3.3 по КККР на гр.П. одобрени със Заповед №
РД-18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота:
гр.П. ул.“С.К.“ блок *, вх.*, ет.*, ап.*, с площ на жилището по документ 103,32
кв.м.
По делото не се твърди, нито са събрани доказателства приживе Г.Б. М. и
съпругата му да се се разпоредили с правото на собственост върху
горепосочения апартамент.
Установи се, че на 01.07.2022 г. ответникът Б. Г. М. е дарил сина си И. Б. М.,
ЕГН ********** с правото на собственост върху 7/12 /седем дванадесети/
идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56126.603.7746.3.3 по КККР на гр.П. одобрени със Заповед № РД-18-
70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр.П.
ул.“С.К.“ блок *, вх.*, ет.*, ап.*, с предназначение жилище /апартамент, ведно
с прилежащите части : мазе № 1и 14,82 % ид.ч. от общите части на сградата,
който договор е обективиран в нотариален акт № 161 от 01.07.2022 г., том I,
рег. № 1908, дело № 160 по описа на нотариус рег. № 287 на НК с район на
действие района на Районен съд-гр.П.
Установи се по делото, че ищцата Е. Г. М.а се е отказала от наследството,
останало от баща й, съгласно записванията в книгите за отричане и приемана
на наследството, водени в Районен съд гр.П.
4
По делото не се спори, а събраните писмени доказателства /справки от НБД
„Население“ и справки от ОД на МВР Бл./ установиха, че: ищцата е с
постоянен и настоящ адрес в град С., считано от 01.01.1994 г.; ответникът Б. Г.
М. е с настоящ адрес гр.П. ул.“С.К.“ № *, ет.*, ап.* от 06.11.1996 г., който е и
постоянният му адрес, считано от 15.09.2000 г., а ответникът И. Б. М. е с
настоящ адрес гр.П. ул.“С.К.“ № *, вх.*, ет.*, считано от 15.07.2003 г., който е
и постоянният му адрес, считано от 12.05.2008 г.
От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи, че
след придобиване правото на собственост върху процесния апартамент в
същия заживяло семейството на В. и Г. М.и с децата си /ищцата и първия
ответник/. Ищцата живяла в апартамента до момента, в който се преместила
да живее за постоянно в гр.С.. След смъртта на Г. М. през 1988 г. в
апартамента останали да живеят В. М.а и синът й Б., а след като последният се
оженил, заживял в апартамента със семейството си.
Съгласно събраните по делото гласни доказателства, при съвместното
обитаване на процесния имот В. М.а ползвала една стая за спалня, синът и
снаха й – друга спалня, трапезарията била пригодена за ползване от децата на
ответника Б. М., а кухнята и хола се ползвали от всички живущи в
апартамента. Свидетелите сочат непротиворечиво, че В. М.а ползвала
хладилник и печка, различни от тези, които ползвало семейството на сина й.
Свидетелите сочат по непротиворечив начин и на това, че през 2006 година
ответникът Б. М. решил да прави ремонт в апартамента, поради което поискал
разрешение от майка си. В тази връзка свидетелката Л. сочи: „…През 2006 г.
Б. искаше да направи ремонт в апартамента...Отиде при майка си, каза й:
„Искам да правя ремонт на апартамента, ще ми разрешиш или не?“ И тя каза:
„Прави както си искаш…прави си ремонт, както на теб ти е удобно.“
Свидетелят Д. Д. казва: „…. каза /ответникът Б. М./ че му е отстъпено правото
да прави ремонт в апартамента. Майка му е казала, че Б. има право да
ремонтира, да предприема, има картбланш да ремонтира…“ В показанията на
свидетеля Д. Д. се сочи още: „…Б. ми е споделял, че собственик на
апартамента е майка му…“.
Не се спори по делото, а свидетелските показания сочат по несъмнен начин,
че разходите по ремонта в процесното жилище през 2006 г. са заплатени от
ответника Б. М..
5
Съдът не кредитира показанията на нито един от свидетелите, в които се
сочи за изявления на В. М.а относно това на кого от децата й ще бъде собствен
апартамента след смъртта й, тъй като показанията в тази част са
противоречиви, същевременно липсват писмени доказателства, изходящи от
самата В. М.а, обективираща волята й относно същото обстоятелство. Наред с
това съдът съобрази, че по делото нито се твърди, нито се представя
доказателство за разпореждане на В. М.а с правото й на собственост върху
имота, каквото доказателство би подкрепило едната или другата версия /че
волята на В. М.а била собствеността върху апартамента да премине върху
дъщеря й - както сочат свидетелите Бр. и Д., респективно върху сина й както
сочи свидетелката Л./.
Съгласно справка от „Електрохолд Продажби“ ЕАД за периода 01.01.2000 г.
до 04.11.2024 г. титуляр на клиентския номер, съответстващ на абоната на
процесния апартамент е В.Я.М., т.е. майката на ищцата и на първия ответник.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.34 от ЗС всеки от съсобствениците може да иска делба на
съсобствения имот.
Исковете са предявени от лице, което се легитимира като съсобственик на
процесния имот и срещу лица, които също са съсобственици.
Съгласно чл.344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът
се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя и
каква е частта на всеки съсобственик/сънаследник.
В казуса ищецът обосновава твърденията си за възникване и съществуване
на съсобственост върху имота на основание наследствено правоприемство
поради смърт на общите между ищеца и първия ответник
възходящи/родители. В подкрепа на твърденията си ищецът представи
писмени и гласни доказателства, които поотделно и в съвкупност установиха
по категоричен начин правото на собственост на В.Я.М., ЕГН **********,
починала на **.**.**** г.дина и на Г.Б.М., ЕГН **********, починал на
**.**.**** година върху процесния недвижим имот към датата на смъртта на
всеки един от тях. Безспорно се установи кръгът от наследници по закон на
Г.Б.М., ЕГН **********. към датата на смъртта му – преживелите го съпруга
– В.Я.М., ЕГН **********. и двете им деца – Е. Г. Д., ЕГН ********** и Б. Г.
6
М., ЕГН **********. Установи се по несъмнен начин, че ищцата се е отказала
от наследството, оставено от баща й Г. М., както и че към датата на смъртта,
респективно на откриване на наследството, наследници по закон на майката В.
Я. М.а са ищцата и първият ответник. В този смисъл съдът приема за
безспорно установено по делото, че с настъпване на юридическия факт –
смъртта на собствениците Г. и В. М.и, правото на собственост върху
процесния недвижим имот е преминало в наследствената маса, респективно в
патримониума на наследниците им по закон, приели наследството – съпругата
и сина относно наследствената маса, оставена от Г.Б.М., и ищцата и първия
ответник – относно наследствената маса, оставена от В. М.а. С оглед на това
съдът намира за безспорно установено по делото, че след смъртта на Г. М.
процесният недвижим имот е преминал по наследство в патримониума на
съпругата му В. в обем 4/6 идеални части, а за ответника Б. М. – 2/6 идеални
части, а след смъртта на В. М.а нейното право на собственост в обем 4/6
идеални части е преминало по наследство в патримониума на двете й деца при
равен обем от по ½ идеална част или по 9/24 идеални части. Ето защо и
предвид на безспорно установеното по делото разпореждане от страна на Б.
М. с правото на собственост върху имота в обем 7/12 идеални части /или 14/24
идеални части/ в полза на сина му И. М., съдът приема за доказани ищцовите
твърдения относно обема на всяка от страните в съсобствеността, а именно: за
ищцата 9/24 идеални части, за Б. М. – 1/24 идеална част, а за И. М. -14/24
идеални части.
Предвид гореизложеното съдът намира за несъстоятелно възражението на
ответниците, че претендираните от ищеца квоти в съсобствеността върху
процесния имот не са съответни на действителните. Ето защо предявените
искове за делба са изцяло доказани и основателни и като такива следва да се
уважат.
Относно въведеното от ответника Б. М. възражение за придобиване на
процесния имот в изключителна собственост на основание придобивна
давност, считано от месец септември 2006 г., съдът съобрази следното:
Правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако е добросъвестно
– в продължение на пет години /чл.79, ал.1 ЗС/. Владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
7
като своя. Следва, че владението като придобивно основание представлява
сложен фактически състав, включващ обективен елемент – изтичане на
определен период от време и извършване на дейност по фактическо
господство върху вещта; субективен елемент – намерение за своене на вещта,
наличието на които следва да бъде установено по несъмнен начин.
За да е годно владението да породи правните последици на придобивната
давност е необходимо същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно /решение № 262/01.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012 г., ВКС II
г.о./. В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че след като веднъж
фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време
да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази
фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по
давност и само ако държателя промени намерението си и превърне държането
във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се
приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за себе си
да намери външно проява чрез действия, които недвусмислено отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин /решение № 12/19.02.2014 г. по
гр.д. № 1840/2013 г. ВКС I г.о., решение № 115/28.10.2016 г. по гр.д. №
977/2016 г. ВКС II г.о./.
По делото се събраха категорични писмени и гласни доказателства, че след
месец септември 2006 г. ответникът Б. М. е упражнявал фактическа власт
върху процесния имот като собственик на 2/6 идеални части и като държател
на собствените на неговата майка 4/6 идеални части от имота, който извод
следва от непротиворечиво установеното по делото негово поведение при
предприемане на действията по ремонт на жилището, а именно същият е
потърсил разрешение от майка си, за да започне ремонт на цялото жилище.
Разпитаните по делото свидетели сочат непротиворечиво, че към 2006-2007 г.,
когато е извършен цялостния ремонт на жилището, ответникът Б. М. е
потърсил съгласието на майка си преди да започне ремонтните дейности.
Изводът се подкрепя и от безспорно установеното от писмените доказателства
по делото, че до смъртта на В. М.а титуляр на партидата в счетоводните книги
на доставчика на електрическа енергия в имота е именно майката на Б. М., а не
последния. Същото се отнася и до партидата в счетоводството на доставчика
8
на вода и други „В и К“ услуги в имота. По делото няма други доказателства,
сочещи на анимус-а на ответника Б. М.. Т.е. не се събраха по делото
доказателства, които да водят да водят до единствено възможния извод, че
след месец септември 2006 г. Б. М. е започнал да свои собствената на В. М.а
4/6 идеална част от имота, поради което недоказано остана въведеното от
ответната страна възражение, че Б. М. е придобил по давностно владение, с
начало края на месец септември 2006 г., изключително право на собственост
върху процесния имот.
С оглед изхода на спора на страните не се дължат разноски на този етап от
производството.
Мотивиран от горното и на основание чл.34 от Закона за собствеността и
чл.344, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Е. Г. Д., ЕГН
********** от гр.С., жк „Л.“ бл.***, ет.*, ап.**, Б. Г. М., ЕГН ********** и И.
Б. М., ЕГН **********, двамата от гр.П., ул.“С. К.“ № *, ет.*, ап.*, на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект – апартамент с
идентификатор 56126.603.7746.3.3 по КККР на гр.П. одобрени със Заповед №
РД-18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота:
гр.П. ул.“С.К.“ блок *, вх.*, ет.*, ап.*, с предназначение жилище /апартамент,
ведно с прилежащите части : мазе №1 и 14,82 % ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
56126.603.7746.3.4; под обекта 56126.603.7746.3.1; над обекта
56126.603.7746.3.5, който самостоятелен обект/апартамент се намира в
жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56126.603.7746 по КККР на гр.П. одобрени със Заповед № РД-
18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота:
гр.П. ул.“С. К.“, бл.*, вх.*.
Делбата да се извърши при квоти :
За съделителката Е. Г. Д., ЕГН ********** – 9 /24 /девет двадесет и
четвърти/ идеални части;
За съделителя Б. Г. М., ЕГН ********** – 1/24 /една двадесет и четвърта/
9
идеална част;
За съделителя И. Б. М., ЕГН ********** – 14/24 /четиринадесет двадесет и
четвърти/ идеални части.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
10