№ 4287
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110142746 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от (ФИРМА) срещу П. П. П. и СТ. К. П., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност – всеки
по ½ от следните суми: 786,79 лв. - главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г.; 121,10 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
30.03.2021 г.; 30,23 лв. – главница, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 5,40 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на заявлението – 09.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 22.04.2021 г. по ч.гр.д. №
19995/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът твърди, че ответниците са ползвали и не са заплатили доставена топлинна
енергия за имот с абонатен № *****, находящ се в (АДРЕС), през периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2020 г. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
оспорват предявените искове с твърдения, че нямало сключен договор с
„(ФИРМА), а след 1997 г. процесното жилище не било обитавано и нямало никакви уреди,
радиатори и топломери.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
1
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД искове,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността
на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот ************, се
установява, че на посочената дата СТ. К. П. и П. П. П. дарили на дъщеря си Б.С.Н.
процесния апартамент № 8, находящ се в АДРЕС като дарителите С.П. и П.П. си запазили
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху дарявания имот. След като СТ. К. П.
и П. П. П. са титуляри на вещното право на ползване върху процесния имот (като нито са
релевирани твърдения, нито са ангажирани доказателства за неговото прекратяване – виж
чл. 59 ЗС), то настоящият съдебен състав приема, че на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и
съобразно нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС между тях и ищеца е възникнало и съществувало
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия през исковия
период. Вещното право на ползване дава изключително право на титуляра да владее и
ползва имота, като юридически лишава от същите правомощия собственика, който остава
притежател само на т. нар. гола собственост, поради което не е юридически оправдано в
тази хипотеза той да бъде потребител на топлинна енергия. В този смисъл доказано е
основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК установителни искове.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г.,
ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - 36 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергиая по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие ск предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
2
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответниците СТ.
К. П. и П. П. П. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи. Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите
условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат
цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като
стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение
и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение,
извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен
от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
3
и топла вода на "Техем Сървисис" ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: през процесния период за 3-те отчетни
периода не е бил осигуряван достъп до имота на датите за отчет, за което били изготвени
констативни протоколи, представени на вещото лице; въпреки неосигурения достъп до
имота, за целия процесен период няма изчислена топлинна енергия за отопление от
радиатори; за целия процесен период има служебно изчисление за щранг-лирата в
банята, за която няма техническа възможност за монтаж на уред; за процесния период
нямало изчислена топлинна енергия за отопление на общи части, тъй като радиаторите в
стълбището били демонтирани на 25.10.1996 г.; въпреки неосигурения достъп до имота, за
целия процесен период няма изчислена топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване.
По отношение на общия размер на действително потребеното количество топлинна
енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото
лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 786,78 лв., а въз основа на съвкупната
преценка на писмените доказателства по делото е доказано предоставянето на услугата
дялово разпределение, както и че нейната стойност за същия период възлиза на 30,23 лв.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на заявлението по чл. 410
ГПК – 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Т.е., за изпадането на длъжника в забава не е необходимо отправянето на покана от страна
на кредитора.
Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане за периода от
м.07.2017 г. до м.04.2020 г., то претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установена в своето
основание за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., а нейният размер възлиза на 121 лв. -
определен от настоящия съдебен състав при приложение на правилото на чл. 162 ГПК, до
която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 121,10 лв. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част за сумата от 5,40 лв. се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 75 лева – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 375 лева – държавна такса в исковото производство, 350 лева – депозит за
СТЕ и 100 лева – възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, или общо 900
лева за заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно с уважената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 894,74 лева.
4
Ответниците не са сторили и претендирали разноски, поради което такива не следва да
им бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. П. П., ЕГН **********, с адрес: (АДРЕС), и СТ.
К. П., ЕГН **********, с адрес: (АДРЕС), дължат на (ФИРМА), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, УЛИЦА №23Б, в условията на разделна
отговорност – всеки по ½ от следните суми: 786,78 лв. - главница, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2020 г. в имот с аб. №
*****, находящ се в (АДРЕС); 121 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г.; 30,23 лв. –
главница, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.03.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на заявлението – 09.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 22.04.2021 г. по ч.гр.д. №
19995/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ искa по чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за главница за топлинна енергия разликата над
уважения размер от 786,78 лева до пълния предявен размер от 786,79 лева, както и
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за
мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. –
30.03.2021 г. за разликата над уважения размер от 121 лв. до пълния предявен размер от
121,10 лв., както и върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 01.05.2018 г. – 30.03.2021 г. за сумата от 5,40 лв.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, с адрес: (АДРЕС), и СТ. К. П., ЕГН **********,
с адрес: (АДРЕС), да заплатят на (ФИРМА), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, УЛИЦА №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 894,74 лв. –
разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5