Р Е Ш Е Н И Е
№ 1016 09.07.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 320 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на
чл.156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл.9б от ЗМДТ и чл.4 ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят В.Л.К.-Б.,***, оспорва Акт по чл.107, ал.3 от ДОПК за
установяване на задължения № ГЯ89137-1/23.10.2020г., издаден от гл.експерт в
Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-37216/1/13.01.2021г.
на директора на същата дирекция, само В ЧАСТТА, с която са установени
задължения за такса битови отпадъци /ТБО/.
Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен
в частта, с която е определен размер за такса битови отпадъци за периода
2016-2019г. Поддържа, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, както и поддържането
на чистотата в териториите за обществено ползване, установени като задължения
за общината с разпоредбите на чл.62 и чл.63 от ЗМДТ не са били осъществявани по
отношение на имота, собственост на жалбоподателя. Имотът не се намирал в
населено място, поради което не получавал услугата по поддържане чистотата на
териториите. Изтъква още, че при определяне таксата за услугата не били
приложени правилно относимите правни норми. Община Бургас не одобрила разходи
за предоставяне на услугите по чл.62 и чл.63 от ЗМДТ за имоти извън населените
места. Иска отмяната на АУЗД в оспорената част.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Чрез упълномощен представител (л.191, 192) депозира писмена молба
(л.182) с която поддържа жалбата и искането за отмяна на АУЗД в оспорената
част. Претендира разноски, за които представя списък (л.192).
Ответникът – директор на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и
реклама” при община Бургас, чрез юрисконсулт М., оспорва жалбата. Представя
административната преписка. Пледира за отхвърляне на жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Бургас, като обсъди доводите и
становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства,
въз основа разпоредбите на закона, намери за установено следното:
По
фактите:
С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот (л.32) В.Л.К. и Васил Георгиев Бучков
придобили собствеността върху – земя за земеделско ползване 1000 кв.м., съставляваща
имот II-397, в
кв.26 по плана на местността „Острица-I“, находящ се в землището на
с.Банево, община Бургас.
С декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх. № 9719/05.01.2005г. (л.24-31), подадена от съсобственика Васил
Бучков до община Бургас, било декларирано новопридобитото правото на
собственост на съпрузите Васил Бучков и В.К.- Б..
С декларация
(л.172) за освобождаване от такса за услугите по сметосъбиране, сметоизвозване
и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения по чл.14, ал.3
от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги,
предоставяни от община Бургас, Васил и В. Бучкови заявили, че процесният имот
няма да се ползва през цялата 2016г.
На 23.10.2020г.
на основание чл.107, ал.3 от ДОПК и съгласно подадените декларации бил издаден
процесният АУЗД № ГЯ89137-1/23.10.2020г. (л.21), с който орган по приходите –
гл.експерт в Дирекция „МПДТР“ при община Бургас установил задължения на
жалбоподателката К.-Б., както следва:
- за 2016г. за
данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 9.82 лв. и за такса битови
отпадъци (ТБО) в размер на 19.64 лв., както и лихви върху главниците;
- за 2017г. за ДНИ
в размер на 9.82 лв. и за ТБО в размер на 19.64 лв., както и лихви върху
главниците;
- за 2018г. за
ДНИ в размер на 9.82 лв. и за ТБО в размер на 19.64 лв. както и лихви върху
главниците;
- за 2019г. за
ДНИ в размер на 9.82 лв. и за ТБО в размер на 19.64 лв., както и лихви върху
главниците;
Актът бил съобщен
на адресата (л.20) и обжалван по административен ред (л.17) в частта, с която
били установени задължения за ТБО. С решение № 94-01-37216/1/13.01.2021г. на
директора на дирекция „МПДТР“ при община Бургас АУЗД бил потвърден.
Според мотивите на
решението ТБО се дължи за услугите по събиране, извозване и
обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Размерът на тази такса се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка
услуга поотделно в годишен размер за всяко населено място с решение на
общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност,
включващата необходимите разходи.
В конкретният случай задълженията били установени
единствено за услугата по поддържане на чистотата в териториите за обществено
ползване в населените места. За останалите компоненти на таксата задължения не
били установявани. Решаващият административен орган посочил, че
според разпоредбите на Наредба за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на община Бургас, за нежилищни имоти на
граждани, таксата за поддържане на чистотата се изчислява като промил върху
данъчната оценка на имота. За периодите в процесния АУЗД този промил е 3,5%о, а
данъчната оценка на имота през тези периоди е 11 220лв. Възражението за липса
на услугата е преценено като неоснователно, тъй като за периодите в акта, на
основание чл.63, ал.2 от ЗМТ били издадени заповеди от кмета на община Бургас,
в които селищно образувание „Острицата 1“ било е фиксиран район, а принадлежността
на облагаемия имот към селищно образувание „Острицата“1 е безспорна. Сочи се
още, че относно предоставянето на услугата, на органа били служебно известни
протоколи за извършена работа през процесиите периоди на територията квартал Банево,
в чиито обхват е и селищното образувание „Оетрицата“ 1.
С изложените мотиви, АУЗД бил потвърден в оспорената
част.
Относно
допустимостта:
Жалбата е
подадена от активно легитимиран субект – адресат на акта, който е
неблагоприятен за него. Административният акт бил издаден на 23.10.2020г. и
оспорен по административен ред в частта, с която били установени задължения за
ТБО. С решение № 94-01-37216/1/13.01.2021г. на директора на дирекция „МПДТР“
при община Бургас АУЗД бил потвърден в оспорената част. Решението на директора
било съобщено на задълженото лице на 15.01.2021г. (л.4), а жалбата депозирана
чрез административния орган, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК – на 27.01.2021г.
Предвид, изложеното и поради изчерпване на оспорването по административен ред,
което е задължителна процесуална предпоставка, жалбата е ДОПУСТИМА и подлежи на
разглеждане по същество.
Правни изводи:
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда
на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по
същия ред.
Съгласно чл.4,
ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични
изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Оспореният акт (л.21-23)
е издаден от главен експерт в на дирекция „МПДТР” при Община Бургас, съобразно правомощията
предоставени със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на община Бургас (л.34-36).
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган.
Актът е мотивиран, като мотиви са изложени и в решението на административния
орган, с което е потвърден. В административната преписка се съдържат доказателства,
от които се установява размера на основата, върху който се начислява ставката
за дължимата ТБО – това е размера на данъчната оценка на имота. В решението на
решаващият орган е описан механизма и размера на ставките на компонента на ТБО,
за който са установени задълженията.
АУЗД е издаден
въз основа на декларация с вх. № 9719 от 05.01.2005г., на основание чл.107,
ал.3 от ДОПК. В него дължимият размер на ТБО е посочен общо за недвижим имот
партиден № 7506044748003_288560 без да е посочено разпределението му по трите
вида услуги, които се включват в таксата. Съдът намира, че начинът на
определяне на задълженията – общо, а не по вид услуга, не съставлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като данни за начина,
по който е формирана дължимата сума се съдържат в административната преписка,
както и в мотивите на потвърдителното решение на административния орган. Не е
нарушено правото на защита на лицето, на което се вменява задължението. В този
смисъл т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК на ВС на РБ.
АУЗД е издаден по
реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно
издава акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена
декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В
случаят, са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е
налице спор по делото, че жалбоподателят не е платил описаното задължение за
такса битови отпадъци за периодите в АУЗД, за притежаваната идеална част от
правото на собственост върху недвижим имот на територията на община Бургас.
Съдът намира, че оспореният акт е издаден в
противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
Съгласно
чл.62 от ЗМДТ (в редакцията ДВ, бр.98
от 2018г., в сила от 1.01.2019г.), Таксата за битови отпадъци се заплаща за
извършваните от общината услуги по: 1.
събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за
тяхното третиране; 2. третиране на
битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места
и селищните образувания в общината. Размерът на
таксата се определя по реда на чл.67 (ДВ, бр.98 от 2018г., в сила от
1.01.2019г.) за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за
всяко населено място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в
същата разпоредба дейности.
С
оглед посочените разпоредби, за да бъде дължима ТБО, за всяка една от услугите
е необходимо да бъде доказано от ответника наличието на две кумулативно
изискуеми предпоставки:
- принадлежност
на имотите към територията на съответното населено място или селищно
образувание;
- реалното
предоставяне на услугите, компоненти на таксата.
В
настоящият случай, безспорно е, че имотът, от който жалбоподателят притежава
½ ид.ч. се намира в местността „Острица-I“, находящ се в землището на с.Банево
/понастоящем кв.Банево/, Община
Бургас. Според доказателствата представени от община Бургас (л.204-215) тази местност
е селищно образувание по смисъла на чл.62, т.3 от ЗМДТ. С раздел Б „вилни зони и селищни образувания“ от
заповеди на кмета на община Бургас (л.47-50), издадени на основание чл.63, ал.2
от ЗМДТ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА, това селищно образувание е включено в границите
на районите на територията на общината, включени в системата на организирано
поддържане на чистотата, в които през 2016, 2017, 2018 и 2019г. ще се
предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци
в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване.
Изложеното мотивира съда да приеме, че е налице първата от изискуемите
кумулативни предпоставки – принадлежност на имота към
територията на селищно образувание в община Бургас, като същият е включен в
границите на районите на територията на общината, в които за процесните периоди
2016, 2017, 2018 и 2019г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и
обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата на територии
за обществено ползване.
С
процесният АУЗД на жалбоподателя, както и ответната страна изрично посочи, е
определена ТБО единствено за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места. Действително, в АУЗД е посочено, че са
определени задължения за ТБО, без да е конкретизирано за кои компоненти и едва
с решението на директора на дирекция „МПДТР“ е отбелязано, че така
индивидуализираната по размер ТБО е единствено за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Следва да се изясни още,
че съгласно чл.17, ал.3, т.2 от Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас (в непроменена редакция
за 2016 – 2019 г.) за нежилищни имоти размерът на таксата за услугата по
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се изчислява
пропорционално (в промил) върху данъчната оценка на имота (за граждани), като
за тези периоди промилът е 3,5 ‰, за което по делото и липсва спор. Съдът
констатира, че спорните задължения са
установени за компонента поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване. Това се установява при
извършване на аритметични изчисления, за които не са необходими специални
знания. При непроменена за всички периоди данъчна оценка на имота
11 220лв., от които за жалбоподателя ½ = 5 610лв. и 3,5 ‰
размер на таксата (само за цитирания компонент), размерът на годишната ТБО е
именно 19,64 лв. (5 610 : 1000 х 3,5 = 19,64).
Спорът, така
както той се очертава от доводите на страните и от събраните по делото
доказателства, в контекста на изрично предвидената в закона възможност да не се
събира такса за услугата „поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване”, когато такава не се предоставя от общината, се свежда до
обстоятелството дали действително тази услуга се е предоставяла от община
Бургас по отношение на мястото, където се намира имота на жалбоподателя. От
своя страна, същата поддържа (л.182), че имотът е извън населеното място, без
налични улични платна и тротоари, поради което услуга по поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване не е предоставяна. Предоставянето на тази
услуга не се установявало нито от представените договори с дружеството
изпълнител, нито от двустранните протоколи за отчитане на извършената работа.
От друга страна, противно на изложеното, административният орган твърди, че
услугата е предоставяна, поради което таксата е дължима.
Законът за
местните данъци и такси не съдържа легално определение на понятието „територии за обществено ползване”, въз
основа на което да се прецени дали в доказателствата по делото се съдържат
данни за наличие на такива територии в границите на селищното образувание
„Острицата I”, където
е съсобственият на жалбоподателя имот. Следва да се вземе предвид обаче, че
разпоредбата на чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ (редакция ДВ бр.98 от 2018г., в сила
от 1.01.2019г.) указва, че дейностите по предоставяне на услугата по чл.62,
т.3 включват поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите,
парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено
ползване. Съдържанието на тази разпоредба дава основание на съда да приеме, че,
за да бъде дължима такса за поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване в селищното образувание, където се намира процесният имот следва да
бъде установено, че на територията на същия са изградени някои или всички
инфраструктурни елементи посочени в чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ, чиято чистота да
бъде поддържана.
По делото, от
община Бургас, са представени доказателства
(л.205-215), от които е видно, че с решение на общински съвет Бургас (л.210) са
създадени селищни образувания на земи по §4 от ЗСПЗЗ на територията на община
Бургас. Сред тях е и селищно образувание „Острицата“, землище на с.Банево. Със
заповед областния управител на област Бургас (л.211) е бил одобрен план на
новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за
ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността
„Острица 1“, землище на с.Миролюбово и землище на с.Банево, община Бургас,
където именно се намира процесният имот. С друга заповед на същия орган (л.212)
е одобрен план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски
земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за местността „Острица 2“, землище на с.Банево и с.Миролюбово. От тези
доказателства се установява, че селищното образувание „Острицата“ е разделено в
две отделни части „Острица 1“ и „Острица 2“.
На
следващо място, с решение № 37-14/30.01.2018г. на общински съвет Бургас (л.214)
било разрешено изработване на подробен устройствен
план – план за улична регулация (ПУП – ПУР) на нови обслужващи улици,
обособяване на нови квартали, инфраструктурни коридори и урегулирани поземлени
имоти за съоръжения на техническата инфраструктура и зелената система, в с.о.
„Острица 1“ и с.о. „Острица 2“, в землищата на кв.Банево и с.Миролюбово, в
устройствена зона 1/Ов, съгласно одобрен ОУП на гр. Бургас.
До приключване събирането на доказателствата по делото
доказателства за реализиране на тези мероприятия не са ангажирани. До
09.06.2021г. /датата на последното проведено по делото открито заседание/ не се
установи да е
публикувано съобщение, с което на основание чл. 128,
ал. 1 от ЗУТ община Бургас съобщава на заинтересованите собственици по смисъла
на чл.131 от ЗУТ, че е изработен проектът за подробен устройствен план – план
за улична регулация (ПУП – ПУР) за трасета на нови обслужващи улици за
територията на с.о. „Острица 1“ и с.о. „Острица 2“ в землището на кв. Банево,
гр.Бургас. Следователно, не е осъществено производството по приемане на така
обсъждания ПУП – ПУР и все още не е одобрен такъв план, с влязъл в сила акт на компетентния административен орган. В цитираното
решение се описва урегулиране на нови
обслужващи улици, обособяване на нови
квартали, инфраструктурни коридори и урегулирани поземлени имоти за съоръжения
на техническата инфраструктура и зелената система за конкретното селищно
образувание.
Колкото до наличие на доказателства по делото дали такива
улици са съществували преди това, т.е. в периода 2016-2019г., за който са
установени процесните задължения на жалбоподателя за ТБО, следва да се
отбележи, че по принцип наличието на улична мрежа е видно и от приложената към
заповедите за одобряване плана на новообразуваните имоти (л.211, 212) извадка
от плана. От този план е видно, че достъп до съсобствения на жалбоподателката
имот /№ 397/ се осигурява посредством улица
„Тринадесета“.
Обобщено, в конкретният случай, задължение за заплащане
на ТБО по смисъла на чл.62,
т.3 от ЗМДТ би могло да възникне само ако община Бургас установи, че е
предоставяла услугата съгласно указанието на чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ (редакция
ДВ бр.98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г.) – поддържане на чистотата на
уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените
места и селищните образувания в
общината, предназначени за обществено ползване, за които факти и обстоятелства
бе указано на ответната страна съответната доказателствена тежест.
В
изпълнение на дадените указания и направените искани яза събиране на
доказателства, които бяха уважени, бяха ангажирани писмени доказателства относно
предоставянето на услугата, както следва. По делото са представени два договора
с дружества изпълнители, чийто срок обхваща процесните периоди (л.51-68). Двата
договора са с аналогичен предмет, който включва „почистване и поддържане на
чистотата на места за обществено ползване на територията на община Бургас“.
Представени са и протоколи за извършената работа от дружествата изпълнители. От
анализа на тези доказателства (л.54-157) не може да се извлече извод, че в
селищното образувание „Острица I” е била предоставяна
услугата по чл.62,
т.3 от ЗМДТ, съгласно указанието на чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ (редакция ДВ
бр.98 от 2018г., в сила от 1.01.2019г.). Представените
протоколи доказват, че наетите от общината търговски дружества са извършвали дейности
по почистване, но само в кв.Банево.
Процесният
имот се намира в селищно образувание, което на основание чл.3,
ал.4 от Закона за административно-териториалното устройство на България не е част от
строителните граници на това населено място. В подкрепа на този извод е и фактът,
че в заповедите на кмета на общината, в които са определени районите за
организирано поддържане на чистотата (л.47-50) в отделни точки са определени вилните
зони и селищните образувания, поради което извършването на дейности по предоставяне
на услугата по чл.62, т.2 от ЗМДТ следва да бъде отделно и изрично отразяване
за всяко едно от тях.
По
изложените съображения, съдът приема, че от доказателствата по делото не може
да се направи извод, че услугата „поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване“ е била реално предоставяна от ответника на жалбоподателя
през 2016 – 2019 година, поради което съдът приема, че за тези периоди за този
компонент от ТБО не се дължи такса от жалбоподателя, респективно при
недължимост на главниците не се дължат и така изчислените лихви върху тези
суми. Следователно, оспореният АУЗД е незаконосъобразен в тази оспорена по
делото част.
С
оглед изхода на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК вр. чл.9б ЗМДТ, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски в общ размер на 660лв., от които заплатена държавна такса в размер на
10 лв. и заплатен в брой адвокатски хонорар 650 лв.
В
с.з. на 09.06.2021г. процесуалният представител на ответника направи изрично възражение
за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар. Съдът намира
това възражение за ОСНОВАТЕЛНО. В случаят, делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, а освен това пълномощникът на страната не
се е явил в нито едно от проведените открити заседания по делото, нито е
депозирал писмени бележки по съществото на спора, въпреки предоставената възможност
по нейно искане. Нещо повече, материалният интерес по делото е под 100 /сто/
лева, като попада в приложното поле на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения за административни дела с материален
интерес до 1000 лева, при което дължимото възнаграждение по този текст е не
по-малко от 300 лева. Въз основа разпоредбата на чл.161, ал.2 от ДОПК и с оглед
изричното възражение на пълномощника на ответната страна, следва съдът да
присъди по-нисък размер на разноските в частта им относно заплатеното
адвокатско възнаграждение, доколкото действително сумата от 650 лева е
прекомерна при така направените констатации за реалната ангажираност на пълномощника
и от гледна точка на действителната правна и фактическа сложност на делото. Въпреки,
че формално е доказано заплащането на сумата от 650 лева, колкото е договореното
възнаграждение на адвоката, възнаграждението, което следва да бъде присъдено в
полза на страната следва да бъде именно в посочения по-горе размер, съгласно
чл.8, ал.1, т.1 от наредбата, а именно сумата от 300 лева или общо разноски в
размер на 310 лева, които следва да бъдат заплатени от община Бургас.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас първи състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт по чл.107, ал.3 от ДОПК за
установяване на задължения № ГЯ89137-1/23.10.2020г., издаден от гл.експерт в
Дирекция „МПДТР“ при община Бургас, потвърден с решение № 94-01-37216/1/13.01.2021г.
на директора на дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, В ЧАСТТА, с която на В.Л.К.-Б., са установени задължения за такса
битови отпадъци /ТБО/ за 2016, 2017, 2018 и 2019г. /главници и лихви/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, в тази част.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на В.Л.К.-Б.,***,
разноските по делото, в размер на 310.00 /триста и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване,
съгласно чл.160, ал.7 от ДОПК.
СЪДИЯ: