Р Е Ш Е Н И Е
Номер 299 от 25.02.2021 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретаря Й. Б. и в
присъствието на прокурор Андрей Червеняков като
разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2641 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е
по искова молба на Б.Г.А. ***, к-с „Младост“ №47, ет.4, с ЕГН ********** против ОДМВР
Бургас. Формулирано
е искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляващи имуществени
вреди за заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от ответника посредством
издаване на незаконосъобразно наказателно постановление №18-0282-000116/22.03.2018г.,
издадено от началник РУ Карнобат при ОДМВР Бургас, с което на А. е наложена
глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Претендира се и законната лихва, считано от 26.10.2018г.
–датата на влизане на съдебния акт в сила до окончателното изплащане на
сумата. В съдебно заседание, ищеца редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпали молба от адв.Т.-пълномощник на
ищеца, в която сочи, че поддържа исковата молба. С молбата представя писмени
бележки и списък на разноските по чл.80 от ГПК, като претендира присъждането им.
Ответникът по
иска – ОДМВР, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт М., която оспорва иска по основание и размер като формулира искане за намаляне
размера на адвокатското възнаграждение. Относно
законната лихва излага съображения, че същата следва да бъде присъдена от датата на
завеждане на исковата молба, а не от датата на влизане на съдебния акт в сила.
Прави възражение и за прекомерност на заплатеното за настоящото производство
адвокатско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява становище за неоснователност
на исковата претенция.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е
подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди в следствие на
постановен незаконосъобразен административен акт, а като ответник е посочено
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК.
С оглед това, съда намира така подадената искова молба за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция
е основателна по следните съображения:
С
наказателно постановление №18-0282-000116/22.03.2018г., издадено от началник РУ
Карнобат при ОДМВР Бургас, на А. е наложена глоба в размер на 400 лв. за
нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. Наказателно
постановление е оспорен пред Районен съд - Карнобат, по
повод на което е образувано НАХД №234/2018г.
С решение №123/03.10.2018г.
(л.27-28
от НАХД №234/2019г.), съдът е отменил наказателното
постановление. Видно от отбелязването върху съдебното решение същото е влязло в
сила на 26.10.2018г., като не е оспорено пред касационната инстанция. В образуваното
административнонаказателно дело при разглеждането му пред
РС-Карнобат, жалбоподателят е представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат Т., която
не се е явила при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд, като
надлежно упълномощен защитник, но е депозирала молба, към коята е приложила
договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и писмени бележки, в
които е изложила подробни доводи и аргументи по съществото на спора. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие (л.23 от
първоинстанционното дело), е уговорено възнаграждение в размер на 300 лв.,
платени в брой.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Налице е отменено
наказателно постановление. На основание т.1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от
административните съдилища.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането
или по местожителството на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1,
от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издадено НП, т.е. при спазване
правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск
е Административен съд - Бургас. Искът е предявен срещу надлежен
ответник.
Отмяната на НП, като властнически
акт на административен орган, представлява материално правно основание по
смисъла на чл.1 от ЗОДОВ за реализиране на претенция по възмездяване на
причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално
представителство.
За да се ангажира
отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая трябва да са налице следните
предпоставки: 1.Да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление, 2.Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са
настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3.Да е
налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В производството
по ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено
адвокатско възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това
възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално
представителство.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е
да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по този ред.
Отношенията между
адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка,
одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и
договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка.
Видно от договора
(л.23 от НАХД №234/2018г.), уговорената сума за адвокатското възнаграждение е в
размер на 300 лв., като изрично е записано, че е изплатено
възнаграждение в размер 300 лв, платени в брой. Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав приема за доказано, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв.
Съдът приема, че
отмененото НП представлява незаконосъобразен административен акт по
смисъла на чл.203 ал.1 от АПК и чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него
могат да се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ, с оглед посоченото в
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т.д.№ 2/2016г. Ето защо е
налице първата материалноправна предпоставка за реализиране на тази
отговорност. С влязло в сила съдебно решение е било отменено
НП. От този незаконосъобразен акт ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалването му, в размер на 300 лева. Според
правилото на чл.4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това
основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено
НП,
отменено впоследствие в като незаконосъобразно. Независимо, че
липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издаденото
срещу него НП, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от
издадения незаконосъобразен акт – наказателното постановление. От това следва,
че е налице и втората материалноправна предпоставка за отговорността на
държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и
третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между
издаденото НП, отменено като незаконосъобразно
по съответния ред и заплатеното във връзка с
неговото обжалване адвокатско възнаграждение. Пак според Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, неразделната взаимовръзка
между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска
помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и
интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар
е пряка и непосредствена последица от издаденото НП, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административно-наказващия орган.
Изложеното мотивира
съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и следва да бъде уважена до
размера на сумата от 300 лв., за които има доказателства за плащането им в брой, а ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300
лв.,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на НП.
Съдът
не споделя възражението на ответника за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение поради неявяване на адвоката в съдебно заседание, както и с оглед фактическата и правна сложност на
делото. Съдът намира, че процесуално представителство е налице, когато вместо
страната и от нейно име едно друго лице извършва или приема извършени спрямо
страните действия. В случая адвокат Т. не се е явила в съдебно заседание, но е
депозирала писмени бележки по съществото на спора, в които е развила подробни
аргументи.
Във
връзка с възражението, че законната лихва се дължи от датата на завеждане на
исковата молба –30.12.2020г., а не от датата на влизане на съдебния акт в сила-26.10.2018г.,
съдът съобрази следното:
Съдът, съобразявайки ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, ОСГК, намира, че претенцията
за законна лихва също е основателна, като съобразно ТР същата следва да бъде присъдена,
считано от 26.10.2018 г. - датата на влизане в сила на решението, с което е отменено процесното наказателното
постановление, до нейното окончателно изплащане.
По отношение на
претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съдът
намира за нужно да отбележи следното:
Ищецът е внесъл
дължимата държавна такса в размер на 10 лв. за образуване
на настоящото производство. Заплатил е изцяло и договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., платени в
брой, съобразно представения списък за разноски (л.28) и договор за
правна защита и съдействие (л.4). Ето защо и при този резултат
на настоящото дело, тези разноски следва да му бъдат заплатени от ответника.
Не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същато е
събразено с Наредебата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адв.Т. е изготвила исковата молба и е депозира
писмена защита, в която е развити подробни аргументи.
Мотивиран от това
Административен съд - Бургас, дванадесети състав,
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Б.Г.А. ***,
к-с „Младост“ №47, ет.4, с ЕГН ********** сума в размер на 300 (триста) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 26.10.2018 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас да заплати на Б.Г.А. ***, к-с „Младост“ №47, ет.4, с
ЕГН ********** сума в размер на 310
(триста и десет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: