Мотиви към присъда №260034/17.03.2021г.
по НОХД №407/2020г., изготвени на 19.04.2021г.
Постъпила е тъжба от В.А.К. против
подсъдимата М.Г.С. за престъпление по чл.182, ал.2 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител
се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвинението. Предлага подс.
С. да бъде призната за виновна и да й се наложи съответното наказание.
Подсъдимата С. се явява лично в
съдебно заседание и с упълномощен защитник. Не се признава за виновна, дава подробни
обяснения по обвинението. Лично и чрез защитника си моли съда да я оправдае и
да й бъдат присъдени всички направени по делото разноски.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Частният
тъжител В.К. и подсъдимата М.С. са били съпрузи от 22.06.2011г. и с решение
№1159/08.12.2016г. по гражданско дело №2134/2016г. по описа на РС- С. З. бракът
между тях е бил прекратен. От брака си двамата имат две деца Д. К. и А. К..
Местоживеенето на тези деца с решението е било определено да бъде при майката в
гр. Ш.о. С решението е бил определен режим на лични контакти на бащата,
частният тъжител К. с децата Д. и А. К., а именно всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 17,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя с преспиване,
както и пет дни за коледните празници от 17,00 часа на 23.12. до 17,00 часа на
27.12., както и три дни за великденските празници като бащата ще взема и ще
връща децата в дома на майката М.Г. ***, както и един месец през лятото, който
да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Частният
тъжител е поискал изменение на постановения режим на лични контакти на
малолетните деца с техния баща. Образувано е било гражданско дело №5164/2019г.
по описа на с.ски районен съд. С решение №2/06.01.2020г. с.ски районен съд е
изменил решението на С. районен съд по гражданско дело №2134/2016г. на РС- С. З.
в частта относно определения режим на лични контакти между малолетните деца Д.
К. и А. К. и техния баща частният тъжител В.К. като е определил режим на лични
отношения между бащата и малолетните деца всяка първа и трета седмица от всеки
месец от 18,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя с преспиване при бащата.
Един месец през лятото, съответно през месец юли или месец август, несъвпадащ с
платения годишен отпуск на майката. Три дни за коледа и нова година през всяка
нечетна календарна година от 10,00 часа на 23.12. до 18,00 часа на 25.12. и
съответно от 10,00 часа на 30.12. до 18,00 часа на 01.01. Първите три дни през
великденските празници на всяка четна календарна година от 10,00 часа на първия
ден до 18,00 часа на третия ден. Съдът на основание чл.59, ал.8 от Семейния
кодекс е определил при осъществяване на режима на лични контакти през първите
12 месеца децата да се предават от майката или от упълномощено от нея лице на
социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на
детето“- гр. Т. (по местоживеене на децата), който да ги предаде на бащата или
упълномощено от него лице като връщането им става по обратния ред чрез
социалния работник. След изтичане на 12 месечния срок майката или упълномощено
от нея лице следва да предава децата лично на баща им или упълномощено от него
лице в дома, в който се отглеждат децата.
На 21.02.2020г.
частният тъжител следвало да вземе децата за уикенда. На 20.02.2020г. социален
работник от Дирекция „Социално подпомагане“- Т., св. П. К.се обадила по
телефона на подс. М.С.. За целта изготвила протокол за телефонния разговор, в
който отразила заявеното от подсъдимата, че ще предаде децата на социален
работник ако социалният работник в 18 часа в петък отиде в тях и ако децата са
съгласни да отидат при баща си. На следващия ден 21.02.2020г. социалният
работник не отишъл до дома на подс. С. и не е взел децата, за да ги предаде на
бащата В.К.. В Дирекция „Социално подпомагане“- Т. изготвила протокол, в който
отразила, че децата не са били доведени от майката или упълномощено от нея
лице.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
П. Колева и Д.Г..
Показанията на
св. Колева съдът кредитира изцяло, тъй като те не противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал. С тях по несъмнен начин се установи, че
действително на 20.02.2020г. е провела разговор с подс. С.. Съдържанието на
този разговор се потвърждава от изготвения от нея протокол, а така също и от
обясненията на подсъдимата. В този смисъл са и показанията на св. Г..
Съдът
кредитира показанията на св. Г. в пълен обем, тъй като те също не противоречат
на останалия събран по делото доказателствен материал. В по- голямата си част
нейните показания описват взаимоотношенията им с частния тъжител и проблемите
при предишните посещения от негова страна заедно със служители от полицията.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимата С., тъй като те не противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал. От нейните обяснения става
ясно, че тя е уведомила св. Колева, че ще предаде децата ако социален работник
отиде до дома й и ги вземе. От обясненията й освен това става ясно, че самите
деца по принцип не искат да ходят при баща си, избягват да общуват с него, не
желаят да говорят и по телефона с баща си.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК, тъй като са относими към предмета на делото и не бяха
оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подсъдимата М.С. не е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.182,
ал.2 от НК, затова че на 21.02.2020г. в гр. Т. в качеството си на майка на
децата А. К. и Д. К. не е изпълнила съдебно решение №2/06.01.2020г. постановено
по гражданско дело №5164/2019г. на РС- с. относно упражняване правото на лични
контакти на В.К. с децата А. К. и Д. К. и по което съдебно решение на основание
чл.242, ал.2 от ГПК е допуснато предварителното му изпълнение.
По несъмнен начин от събраните по
делото доказателства се установи, че действително на въпросната дата 21.02.2020г.
в дома на подсъдимата не е отишъл социален работник, който да вземе децата, за
да ги предаде на бащата, частния тъжител В.К.. Установи се по несъмнен начин,
че подсъдимата е уведомила социалния работник, св. К. още предния ден, че ще
предаде децата ако социален работник отиде и ги вземе от дома й.
Действително в съдебното решение №2/06.01.2020г.
по гражданско дело №5164/2019г. на с.ски районен съд не е посочено, че децата
следва да бъдат предадени на социалния работник в Дирекция „Социално
подпомагане“- гр. Т.. Единствено е посочено, че следва да бъдат предадени на
социален работник. Съдът счита, че е нормално в зимния период да се осигури
нормален живот на двете малолетни деца и да не се застрашава тяхното здраве.
През 2020г., през зимата е немислимо да се иска от майката, подсъдимата С. да
води децата с автобус от гр. Ш.о до гр. Т.. В съдебното решение не е посочено,
че предаването на децата следва да се извършва в Дирекцията в гр. Т., поради
което правилно майката е преценила кое е най- добре за здравето и живота на
двете малолетни деца, а именно същите да бъдат взети от дома й в гр. Ш. и
съответно след уикенда да бъдат върнати пак в нейния дом. Ето защо съдът счита,
че поведението на подс. С. не може да се приеме за укоримо, а напротив следва
да се приеме, че е правомерно и съобразено най- вече със здравето на двете
малолетни деца.
Съдът следва да приеме, че
подсъдимата С. на 21.02.2020г. не е осъществила
състава на престъплението по чл. 182, ал.2 от НК. Извършеното деяние не
съставлява от обективна и субективна страна престъплението, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимата М.С.. Ето защо съдът следва да я признае за
невиновна и да я оправдае по повдигнатото й обвинение по чл.182, ал.2 от НК.
Съгласно
правилата на процеса съдът осъди частния тъжител В.К. да заплати на подсъдимата
М.С. сумата от 400 лева, представляваща направени от нея разноски по делото за адвокатски хонорар.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: